Решение по дело №6790/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 158
Дата: 28 януари 2019 г. (в сила от 28 януари 2019 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20184430106790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 28.01.2019год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6790 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „П.к.Б.“ЕООД-София против А.П.К., в която се твърди, че между страните на 24.03.2017г.,  е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт№**********.Твърди се, че сумата по кредита е 1250лв., а договора е за срок от 24месеца. Посочва се, че размер на вноската е 77,28в., при ГПР-49,90лв., ГЛП-41,17лв., лихвен процент на ден-0,11 и общо задължение 1854,72лв., възнаграждение за допълнителен пакет 1500,48лв. или общото задължение е 3355,20лв., а на вноска 139,80лв.Твърди се, Твърди се, че ако длъжника не плати една вноска, настъпва предсрочна изискуемост.Твърди се, че на 17.10.2017г. е прекратен договора и на ответницата е изплатено уведомление на 19.10.2017г.Твърди се, че дружеството няма да търси неустойка и лихва за забава и такси за извънсъдебно събиране. Твърди се, че е предявен настоящия иск за сумата 2934,68лв., тъй като ответникът е подал възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№4297/2018г. на ПлРС.Претендират се и разноски.

           Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№4297/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №2659/11.06.2018г. за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата главница 2934,68 лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 20 лева, начислени за периода 06.06.2017 г. до 17.10.2017 г.; лихва за забава в размер на 10,40 лева за периода 06.06.2017 г. до 17.10.2017 г., както и законна лихва върху главницата от 09.05.2018 г. до изплащането на вземането, както и сумата 59,30 лева за внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.  Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 17.10.2017г.

В законовия двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането си.

Ищецът е направил искане за издаване на неприсъствено решение, като е претендирана само сумата 2934,68лв. главница.

Съдът, като взе предвид, че на ответникът са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да  е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявените искове са вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

При това положение, съдът намира, че претенцията на ищеца са вероятно основателна, подкрепя се изцяло от доказателствата, и следва да бъде уважени в претендирания размер, на осн. чл. 239 от ГПК.

Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в заповедното производство са 108,18лв.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.        На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, предвид изхода на делото, в размер  158,70лв.

           Водим от горното, Съдът

                                                Р Е Ш И :

           ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата А.П.К., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора  “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: главница в размер на 2934,68лв., по договор за потребителски кредит№**********/17.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №2659/11.06.2018г.  по ч. гр.д.№4297/2018г. на ПлРС.

          ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК А.П.К., ЕГН**********,  ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  сумата общо 158,70лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.

           ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 108,18лв.- разноски по ч.гр.д.№4297/2018г. по описа на ПлРС

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :