№ 407
гр. ****, 25.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил П. Ганов
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Административно
наказателно дело № 20221420200360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****,
ул.“Вестителя“, №36, ап.6 против Наказателно постановление № 26-
0000057/18.02.2022 г. на директора на Районна дирекция "Автомобилна
администрация"- ****, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.43,
т.2, б.”б” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.1
ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500.00лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като в производството по издаването му са допуснати редица
нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Счита се, че
издадените АУАН и НП не са издадени от компетентните за това административни
органи. Поддържа се, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са
нарушени давностните срокове по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Твърди се, че
актосъставителят не е посочил ясно и конкретно наименованието на нормативния акт,
който е нарушен. Поддържа се, че липсва посочване на точното и конкретно място на
извършване на нарушението. Поддържа се, че административно-наказващия орган
следва да формулира точно правната квалификация на деянието, като да посочи
съответна разпоредба от методиката. Претендира се, че в случай, че се приеме, че е
налице извършено нарушение, то да бъде прието, че извършеното деяние съставлява
маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Ответната страна по жалбата не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от
ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 07.02.2022 г. около 14:00 ч. в гр. ****, ж.к. „Дъбника“, под РУМ била
извършена проверка на фирма „АВС-3“ ООД, притежаваща разрешение за ПГТП -
№1466, валидно до 01.07.2025 г.във връзка със заповед № РД-12-405/07.02.2022 г., при
която се констатирало, че на 17.09.2021 г. при извършване на периодичен технически
преглед на лек автомобил **** кат. М1 с рег.№ ****, собственост на ****,
председателят и член на комисия В. Д. е допуснал извършването на периодичен
преглед на горепосоченото ППС в нарушение на изискванията за извършване на
периодични прегледи, като е допуснал техническият специалист Б. П. И. да не спазва
технологичната карта и във връзка с АУАН № 315084 от 07.02.2022 г., видно от
видеозапис от прегледа от двете камери, с който ПГТП е оборудван.
Въз основа на извършената проверка бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №315085/07.02.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което
административнонаказващият орган е приел констатациите от акта. За така
извършеното нарушение на В. А. Д. за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.”б” от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.1 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размера на 1500.00лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от /АУАН/
№315085/07.02.2022 г., Наказателно постановление № 26-0000057 на директор на
Районна дирекция "Автомобилна администрация", ****, протокол за извършена
периодична проверка за техническа изправност на пътно превозно средство
№26660142 от 17.09.2021 г., Заповед РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, уведомително писмо рег.
№11-52-233/28.01.2022 г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
регионална дирекция – ****.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", заемащо длъжността "инспектор" в Районна дирекция
"Автомобилна администрация" – ****. Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДвП министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" контролира дейността на лицата, получили
разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа
изправност на регистрираните пътни превозни средства. В ал. 2, т. 4 на същата
разпоредба е уредено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби
дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата изправност на
моторните превозни средства. Съгласно чл. 49 и чл. 51 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства контролът по прилагането на тази наредба се осъществява
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация, чиито контролни органи
могат да съставят актове за установяване на административни нарушения при
констатирани такива. От цитираните норми следва, че актосъставителят в случая е
разполагал с правомощие по закон за състави АУАН при извършената проверка.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от
2
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Досежно
компетентността на административно-наказващия орган по делото е приложена
Заповед №РД – 08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с която в т. І. 6 са оправомощени директорите на Районна
дирекция "Автомобилна администрация" да издават наказателни постановления за
установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
административно-наказващ орган е имал законовата компетентност да издаде
обжалваното НП.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при издаване на наказателното
постановление са нарушени давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”
АУАН е издаден на 07.02.2022 г.- изцяло в срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН – в съшия ден, в който е установено нарушението, а нарушението е
открито при извършената проверка на 07.02.2022 г. Видно от мотивите към
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г., ОСС на ВАС
I и II колегия, административнонаказателното преследване се изключва по
давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в
който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в
който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице
осъществено нарушение от точно определен нарушител. Застъпено е
разбирането, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя
значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на
юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние,
осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено. В случая нарушението е станало
известно на проверяващите органи на 07.02.2022 г., когато е извършена
проверката, при която контролните органи са установили, че е извършено
нарушението. Именно това е първата дата, на която е била налична
необходимата информация за индивидуализация на нарушението. Ето защо,
доколкото АУАН е съставен на 07.02.2022 г., същият е издаден в рамките на
3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС,
според която председателят на комисията, която извършва периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС следи за качественото и пълнообемното
провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист,
3
като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата;
Приложената санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и
препраща към подзаконовия нормативен акт. Според нея председател на комисия,
извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или
със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 се наказва с глоба в размер 1 500 лв.
Несъмнено посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл. 43, т. 2, б. „б“
от Наредба № Н-32 сочи, че председателят на комисията, която извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС следи за качественото и
пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия
специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в
нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в
наредбата.
Разпоредбата е препращаща, тъй като конкретните изисквания се съдържат в
други разпоредби от наредбата.
Съгласно императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в НП следва
да се посочат и законните разпоредби, които са нарушени. Когато те са препращащи
или бланкетни, е необходимо в НП да се посочат и съответните правни норми от
същия или друг нормативен акт, които уреждат нарушеното позитивно правило за
поведение. В случая това изискване не е изпълнено.
В случая като нарушена е посочена единствено отпращащата разпоредба на
чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС без нарочната й
привръзка към конкретна диспозиция на норма от Наредбата. Този пропуск
представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на
защита на нарушителя, като спестява пълната правна квалификация на нарушението,
възпрепятствайки го да разбере кое конкретно правило за поведение е пропуснал за
спази той. Нормата на чл. 43, т. 2, б. "б" препраща към Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС.
Предвид горното, в случаите, когато се вменява отговорност за нарушение на
технически специалист, свързано с начина на проверка за техническа изправност на
ППС, в АУАН и НП следва да се посочи съответната нарушена разпоредба от
Методиката, тъй като само в нея се съдържат конкретните правила и методи на
проверката, които той следва да изпълнява.
Ето защо, квалифицирайки нарушението, административно-наказващият орган е
следвало да посочи във връзка с цитираната от него като нарушена разпоредба
съответната точка от посочената Методика.
В мотивите към Тълкувателно решение №8/ 16.09.2021г., постановено по т. д.
№1/2020г. Върховният административен съд изрично се позовава на практиката на
ЕСПЧ, съгласно която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно
не само за действията, за които се твърди, че е извършил, т. е. за фактите, на които се
основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава. Според
утвърдената практика на ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен процес
информирането на обвиненото лице за правната квалификация на деянията е също
толкова важно, колкото и информирането за фактическата обстановка на обвинението.
4
При тези констатации относно съдържанието на НП съдът намира, че същото не
съдържа ясно посочване на нарушената законова норма, а това означава липса на
реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, която ограничава сериозно правото на защита на
визирания нарушител.
Освен това АУАН № 315084 от 07.02.2022 г. във връзка с което е издадено
процесното наказателно постановление е отменено с решение №226/07.07.2022 г. по
НАХД №241/2022 г. на Районен съд **** като незаконосъобразно. Нарушението
посочено в АУАН № 315084 от 07.02.2022 г. касае извършено нарушение от
техническият специалист и член на комисията, който не е извършил проверки
съгласно технологичната карта на ПГТП, като в Протокол от извършения преглед №
26660142/17.09.2021 г. в раздел 2 "кормилно управление" графа № 2.1 "механично
състояние", графа 2.2 "устройство за управление и кормилна колона" и графа 2.3
"хлабина в кормилно задвижване" е отбелязано "да", но такива проверки не са
извършени. Тъй като нарушението санкционирано с обжалваното Наказателно
постановление № 26-0000057/18.02.2022 г. касае допускане от председателя и член на
комисията извършването на санкционирано с АУАН № 315084 от 07.02.2022 г.
нарушение при извършването на периодичния преглед от страна техническия
специалист въз основа на което е отменено издаденото наказателно постановление
следва, че е отпаднало основанието за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя В. Д. като лице, допуснало извършване на съответното
нарушение.
Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде
отменено само на това основание.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноските по делото в размер на 400.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000057/18.02.2022 г на директора
на Районна дирекция "Автомобилна администрация" - ****, с което на В. А. Д. с ЕГН:
********** за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.”б” от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500.00лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 във вр. с чл. 63д от ЗАНН Районна
дирекция „Автомобилна администрация” - **** да заплати на В. А. Д. сумата от 400.00
лв. за процесуално представителство на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд – ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5