№ 15634
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110149726 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу А. Б. Б. искова молба, с която топлофикационното дружество е предявило
установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че А. Б. Б. му дължи
следните суми: сумата от 27,34 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№
116855 за периода от 01.05.2020г. до 30.10.2020г., ведно със законна лихва за периода
от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 30.03.2023г. в размер на 4,42
лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.10.2020г. в размер на 5,13 лева, ведно със законна лихва върху тази сума за периода
от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на
услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 30.03.2023г. в размер на 1,33
лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.04.2023г. по ч.гр. дело №19885/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на негов собственик. Сочи, че съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия /“ОУ“/. Излага, че ответникът не бил упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него се прилагали ОУ. Поддържа, че за
процесния период приложение намират ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по
фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение
съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил
погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника А. Б. чрез назначения от съда особен представител- адв. М. Г.. В него
особеният представител излага съображения, че претенцията на ищеца е погасена по
давност. Сочи, че не разполага с информация дали топлоснабденият имот се ползва,
както и дали реално се използват всичките топлоотчетни уреди. Твърди, че не е
запознат дали ответникът и другите съсобственици са осигурявали достъп до имота на
топлинния счетоводител, не разполага с информация и дали ответникът е получавал
фактури. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД, не е
взело становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
изпадането на ответника в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за
уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, следва да бъде взето предвид, че съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така
очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като
допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
2
В случая за установяване наличието на възникнало между ищеца и ответника А.
Б. облигационно правоотношение са ангажирани следните писмени доказателства:
Представен е Нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ построен
върху държавно място от ЖСК „Слаботоков завод“ №90, том LLI, дело 18953/1993г., от
който се установява, че М. И.В. е придобила право на собственост върху апартамент
№24 в ***, на VIII етаж в сграда на ЖСК „Слаботоков завод“ на основание Протокол
№13 от 1968г. на ИК на СГНС, с който е отстъпено право на строеж върху държавно
място на ЖСК „Слаботоков завод“, след взето решение на ОС за разпределение на
обектите в сградата.
Видно от приложеното Удостоверение за наследнице изх. №УГО1-
6645/03.09.2020г., М. И.В. е починала на 17.11.2019г., като е оставила за свои
наследници синовете си А. Б., Б. Б., В. Б..
Приет по делото е Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот
№14, том I, рег. №1913, дело №12 от 2021г., с който В. Б. е дарил на брат си Б. Б.
собствената си 1/3 идеална част от техния съсобствен имот, находящ се в *** на
сграда ЖСК „Слаботоков завод“, представляващ апартамент №24.
Представен е Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №151, том I,
рег. №2522, дело №134 от 2021г., от който се установява, че Б. Б. е учредил договорна
ипотека върху притежаваните от него 2/3 идеални части от ап.24, находящ се в ***.
Приложено е и заявление-декларация от 07.10.2020г., с което Б. Б. е поискал от
„Топлофикация София“ ЕАД партидата на топлоснабдения имот с адрес в *** да бъде
сменена на негово име.
От съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал съдът намира,
че ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия за процесния
имот през исковия период. Видно от представения Нотариален акт за собственост на
жилище /апартамент/ построено върху държавно място от ЖСК „Слаботоков завод“
№90, том LLI, дело 18953/1993г. и приложеното по делото удостоверение за
наследници, ответникът А. Б. се явява собственик по наследство на 1/3 идеална част от
процесния имот. Приложеното заявление-декларация за промяна на партидата на
топлоснабдения имот на името на неговия брат Б. Б. е от 07.10.2020г., поради което до
този момент отговорността за заплащане на доставена топлинна енергия се разпределя
измежду съсобствениците съобразно притежавания от тях дял. Доколкото процесният
период е от м.05.2020г. до м.10.2020г., то ответникът А. Б. се явява материалноправно
легитимиран да отговаря за 1/3 от претендираните от дружеството задължения за
имота.
На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна
енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца-„Техем Сървисис”
ЕООД. С оглед установяване на реално доставеното количество топлинна енергия по
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него за исковия
период от 01.05.2020г. до 30.10.2020г. фирмата за дялово разпределение е разпределяла
топлинна енергия за отопление на процесния имот само за последните 3 дни от
октомври, които са били с отопление, по радиоотчет на 4 бр. ИРРО, една щранг-лира в
банята, както и припадащия се дял от сградната инсталация и отопляваните общи
части, като за БГВ е разпределяна топлинна енергия пропорционално на отчетения
разход на водомера за топла вода. Уточнено е, че монтираният в абонатната станция
топломер е преминавал през метрологични проверки през двете години, относими към
процесния период. Посочено е, че фирмата за дялово разпределение е изготвила за
3
целия отчетен период от м.05.2020г. до м.04.2021г. една изравнителна сметка, като за
исковия период от 05.2020г. до 10.2020г. фактури са издавани на името на М. В., а за
остатъка- на подалия заявлението-декларация неин наследник Б. Б.. Установява се
също, че за процесния период стойността на доставената топлинна енергия по
прогнозно потребление е 53,73 лева, като слез извършеното изравняване е останала
сума за доплащане в размер на 39,66 лева или общо 93,99 лева.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
съдържанието на което се установява, че съобразно действащите цени общо
начислените и незаплатени суми за топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.10.2020г. възлизат на 82,01 лева /прогнозни фактури -53,76 лева + изравнителни
сметки 39,67 лева-разлика цена 11,42 лева/. С оглед на изложеното и предвид
отчетената от вещото лице промяна в цената на топлинна енергия, както и липсата на
данни за извършени от абоната плащания на процесната сума, съдът намира, че
предявеният от топлофикационното дружество срещу А. Б. иск се явява основателен
за 1/3 от фактурираната сума в общ размер от 82,01 лева или за претендирания размер
от 27,34 лева.
На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето,
избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното
извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор
№67/03.06.2020г. влязъл в сила от 01.05.2020г., за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната
енергия и Протокол от ОС на собствениците на бл.2а от ж.к. „Красно село“, дяловото
разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество
„Техем Сървисис” ЕООД. От представените от същото индивидуални справки за
използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет се установява, че същото е
предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период.
Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на
топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че за
процесния период от м.05.2020г. до м.10.2020г. стойността на услугата дялово
разпределение е в общ размер на 15,40 лева, съответно 1/3 от него се равнява на
сумата от 5,13 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.
По делото не са ангажирани доказателства за извършвани плащания, поради
което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат
публикувани. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ, обезщетението за забава се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е
с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От
изложеното следва, че в настоящия случай ответникът е изпаднал в забава за плащане
4
на главницата с изтичането на 45-дневния срок, поради което дължи мораторна лихва
за процесния период. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза мораторната лихва върху задължението за заплащане на предоставената
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. /датата на изпадане в забава/ до
30.03.2023г. е в размер на 13,26 лева или за 1/3- 4,42 лева, колкото е и претендираният
от дружеството размер.
По различен начин е уреден въпросът относно изпадането в забава за плащане
на сумите за предоставена услуга по дялово разпределение. Относно вземането за цена
на услугата дялово разпределение в чл.36, ал.2 от ОУ е предвидено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за
наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за
отправена до ответниците покана за плащане на главницата за дялово разпределение.
Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата от 1,33 лева– мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 30.03.2023г.
следва да бъде отхвърлен изцяло.
С отговора на исковата молба е релевирано своевременно възражение за
погасяване на вземанията по давност. Предвид естеството на задължението на
потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно
парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна
енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР №
3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, съдът приема, че същото представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД, спрямо което се
прилага тригодишната погасителна давност. Съгласно чл.116, б."б", пр.1 ЗЗД давността
се счита за прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно чл.422, ал.1
ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тълкувайки съвкупно двете
разпоредби се налага изводът, че погасителната давност за нуждите на настоящото
производство се счита за прекъсната от 13.04.2023г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От изложеното следва изводът, че
погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
13.04.2020г. За да се установят същите следва да се има предвид, че при срочните
задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение на
възникналото задължение, като в процесния случай съгласно чл.33, ал.1 от
приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници
тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за
тяхното заплащане. При това положение най-старото претендирано задължение за
месец май 2020г. е станало изискуемо на 15.07.2020г., като с оглед посоченото по-горе
същото не е погасено по давност към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 13.04.2023г.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата
дялово разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в ОУ на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старите процесни
5
вземания за м.05.2020г. и за м.06.2020г. са възникнали на 01.06.2020г., съответно на
01.07.2020г. и давността за тях е изтекла на 01.06.2023г., съответно на 01.07.2023г.,
след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 13.04.2023г., поради което същите не
са погасени по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но доколкото
ответникът е представляван от особен представител, същият не е сторил такива,
съответно не му се следва тяхното възстановяване.
В исковото производство ищецът „Топлофикация София“ представя
доказателства за следните понесени от него разноски: държавна такса в размер на 75
лева за разглеждане на депозираната искова молба, депозит за назначаване на особен
представител в размер на 400 лева, депозити за експертизи в размер на общо 700 лева,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение за представителство в рамките на
производството, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100
лева или общо 1 275 лева. С оглед уважената част от исковете, съдът намира, че на
дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 230,60 лева.
Следва да бъде разгледана и претенцията му за разноски в рамките на
заповедното производство за сумата от 25 лева, включваща 8, 33 лева- държавна такса
за разглеждане на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 16,67 лева.
Съобразно изхода на спора пред първоинстанционния съд на същия се следва сума в
размер на 24,10 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че А. Б. Б., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
сумата от 27,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 116855 за периода от
01.05.2020г. до 30.10.2020г., ведно със законна лихва за периода от 13.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 30.03.2023г. в размер на 4,42 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.10.2020г. в
размер на 5,13 лева, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 13.04.2023г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.04.2023г. по ч.гр. дело №19885/2023г. по
описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
дължимостта на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение
за периода от 16.07.2020г. до 30.03.2023г. в размер на 1,33 лева.
ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1230,60 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от
24,10 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
6
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7