№ 439
гр. гр.Монтана, 23.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
и прокурора Миглена Кирилова Митрева (РП-Монтана)
Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Частно
наказателно дело № 20211630201362 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗАСЕДАНИЕТО Е ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА.
ЗА РП МОНТАНА, прокурор М.М..
БР. М. Д., се явява лично.
БАЩАТА М. Д. ИВ., нередовно призован, не се явява. На върната в
цялост призовка е отбелязано, че по сведения на Силвестър Миланов
Данаилов, лицето е в чужбина.
МАЙКАТА КР. К. М., не се явява.
От върнатата в цялост призовка е видно, че лицето не живее в село
Долно Белотинци.
За Д „ПС” Отдел закрила на детето – Монтана, се явява Началник С.Г..
ЯВЯВА се и адв. Л.А., определена за служебен защитник на детето БР.
М. Д..
СЪДЪТ намира, с оглед интересите на детето, чието настаняване във
„Възпитателно училище интернат” се иска, с оглед нейното непълнолетие,
следва да й бъде назначен служебен защитник и затова
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.94, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24а, ал. 2 от Закона за
1
борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
НАЗНАЧАВА адв. Л.А. за служебен защитник на БР. М. Д..
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
АДВ. А. - Да се даде ход на делото.
НАЧАЛНИК отдел С.Г. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано по Предложение на Местната
комисия за борба против противообществени появи на малолетни и
непълнолетни при община Монтана за настаняване на непълнолетната БР. М.
Д. във Възпитателно училище – интернат, т.е., налагане на възпитателна
мярка по чл.13, ал.1, т.13 от Закона.
ПРОКУРОРЪТ - Така направеното предложение е процесуално
допустимо. По отношение на неговата основателност, ще взема становище
по-късно. По отношение на доказателствата, представям и моля да приемете
Докладна записка във връзка с лицето БР. М. Д. по преписка рег. № 1808р -
34225 от 08.12.2021г., Докладна записка рег. № 1808р - 31847 от 18.11.2021 г.,
Постановление за отказ да се образува ДП от 04.11.2021г., както и
Постановление за отказ да се образува ДП от 27.09.2021г. на прокурори от РП
– Монтана.
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ С.Г. – Уважаема госпожо Съдия, Отдел за
„Закрила на детето” – гр. Монтана е запознат със случая от 18.12.2020г.,
когато самата тя се е явила в полицията и заявила, че и е оказано насилие в
биологична среда. Незабавно е свикан координационен механизъм,
предприети са мерки по Закона за закрила на детето и тя е настанена в
Кризисния център, първо с полицейска закрила, после с административна
заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” и потвърдено от
РС – Монтана настаняването. Впоследствие Брук е настанявана в ЦНСТДМ
на „Юри Венелин” №15, където започват бягства и нежелание да живее в
Центъра. Дори е поставила в опасност нейния живот и здравето си, като е
2
скачала през прозореца от втори етаж. Бягствата са й с цел установяване при
пълнолетни мъже. Затова отново беше свикан координационен механизъм, за
да решим как бихме могли да опазим нейния живот и здраве и отново беше
настана в кризисния център, където бягаше и то със заплаха, с бутане на
чистачката от вратата и въобще доста арогантно поведение. Намират я
инспектори „Детска педагогическа стая”, полиция във Враца, където вече
после разбираме, че идеята е била да е при тези хора, при които бяга, да я
скланят към проституция, с цел облага. Това се е случвало и в гр. Берковица
от инспектори в „Детска педагогическа стая” чрез от полицията там,
разбираме, че са се опитвали да имат облага и всъщност тя не осъзнава, че по
този начин се застрашават нейните живот и здраве. Отделът за „Закрила на
детето” и социалните услуги в Монтана изчерпаха всички ресурси от работа с
психолози, от работа с всякакъв вид експерти Брук да осъзнае, че
поведението й я поставя нея самата в...не осъзнава, че лоши хора искат да се
възползват от нея, не го е осъзнавала и в Германия. Тя е гастролирала през
целия си живот до момента в Германия и в България, където нейната майка
проституира. Германските служби, изискахме доклад от тях, не зная дали е
приложен към Вашата преписка, нося копие, което ще Ви предоставя, за да
придобиете впечатление от цялостното й поведение. Установено е, че е
неглижирана, тя не е учила до момента нито в немско, нито в българско
училище. Има данни, в Германия, в техния доклад виждаме, че е абсолютно
неглижирана от родителите си, но през 20 г., в началото на месец март до
месец юни, тя е била настанявана в Център и родителите й по тамошното
законодателство са били лишени от родителски права, но и от този център тя
е избягала. Ето копие от Доклада, който на нас е изпратен от Министерството
на правосъдието, за да се запознаете, да получите бегла представа, чиито
Отдел за закрила на детето счита, че с ресурса, с който разполагаме в
Монтана и наличните социални услуги не може да опази нейните живот и
здраве и тя ще продължи с бягствата и с това да посещава пълнолетни мъже с
цел парична облага и с цел парична облага на други хора и считаме, че в
интерес е да бъдат приложени педагогически мерки във Възпитателно
училище – интернат и мисля, че на територията на България има само един, в
с. Подем.
АДВ. А. – Аз считам, че искането е допустимо, но не е основателно, тъй
като никъде по преписката, на първо място, не се съдържат данни по
3
отношение на непълнолетната да са прилагани други възпитателни мерки. Аз
се запознах с всички материали, приложени по делото, запознах се с начина
на поведение на пълнолетната и въпреки недопустимото поведение от нейна
страна, считам, че не са изчерпани всички законови възможности, за да може
по отношение на непълнолетната да бъде поправено поведението й. Считам,
че налагането на най-тежката мярка, а именно - настаняване във
Възпитателно училище – интернат е малко преждевременна, тъй като лицето
е настанено в социална услуга и считам, че са налице други възпитателни
мерки, които биха могли да въздействат и да ограничат нежеланите й
контакти с пълнолетни мъже. Това са мерките по т.5, 6, 7 и 8, ал.1, чл.13 от
Закона за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, а
именно – „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател,
забрана на непълнолетния да посещава определени места, заведения, както и
да напуска настоящия си адрес”, който предполагам, че към момента е по
мястото на настаняването. Също така считам, че в случая, ако не някоя от
изброените вече мерки, би могло да се приложи мярката по т.12, а именно,
предупреждение за настаняване във Възпитателно училище – интернат.
Считам, че тази мярка би въздействала превантивно на лицето да върши
деяние, подобни на тези, които вече е извършила и за които в момента е пред
съда. Поради това и липсата на доказателства за други възпитателни дела, за
извършване на други противообществени прояви от лицето, считам, че тази
мярка, която се предлага да бъде взета, е твърде тежка. Другият ми довод е,
че в едно такова възпитателно училище, лицето ще се срещне с други лица,
които вече имат опит във вършенето на престъпления, противообществени
прояви, което не считам, че по някакъв начин ще се отрази благоприятно на
нейното поведение с оглед избягване на вършене на престъпления,
противообществени прояви в бъдеще. Завърших.
ДЕТЕТО БР. М. Д. – Аз сега съм на 15 години. На 21 ноември ги
навърших. За сега баща ми си е в България, в Монтана живее. Регистрирана
съм на адреса в Монтана, ул. „Христо Смирненски” № 17 в квартал
Пъстренците и там сега живее баща ми – М.Д. и имам лична карта и това е
адресът ми и по лична карта и това е и настоящия ми адрес.
СЪДЪТ извърши констатации от лична карта на БР. М. Д., от която
видно, че същата е с регистриран постоянен адрес – гр. Монтана, ул. „Христо
4
Смирненски” № 17.
ДЕТЕТО Б.М. – Аз съм си била в Кьолн 2020 година, сега в дома след
дома в чужбина. След това почнах да се срещам с баща ми Милан и с майка
ми. От първия център избягах, но във втория център, в който ме настаниха,
имаше свобода и можех да излизам. Имам три/четири писма, където не съм се
прибирала вечер или се прибирах късно. Почнах да се срещам с баща ми и
майка ми К. и те са ме подкупили с телефон „ел джи....” и тя накараха сестра
ми - Елизабета Миланова Д., да се види с мен, често с нея се срещахме много
често и я караха или някой от тях двамата или и двамата заедно да ме взима
от Дома и ходехме при баща ми, той живееше в хотел в чужбина и аз
три/четири вечери спех при тях и не се прибирах у Дома и най-накрая се
прибрах, защото полицията ме намери при баща ми Данаил И., майка ми, там
ме намериха и ме питаха защо съм избягала от Дома, а аз казах, че не съм
избягала, а не съм се прибрала. Прибрала съм в Дома и същия ден отидох при
баща ми, купил ми е телефон и след два/три дена той ми каза да се оправя да
си купувам някой неща, слушалки и там други неща, които ми трябваха. След
като напуснах този Дом в Кьолн, миналата година 2020 година лятото, се
прибрах в България. Намирах се на „Христо Смирненски” 17, там си живеех с
майка ми и баща ми. Майка ми после се прибра с баща ми в Германия и после
останах при другата жена на баща ми - Ива Захариева, но тя вече не е при
баща ми, а е на друго място. От дома на Юри Венелин избягах, защото почнах
да имам приятел и заради него почнах да бягам и да скачам през прозореца на
тоалетната. Знам, че това не е хубаво да го правя, но аз го правех. Много пъти
полицията ме намираше в Берковица, там живее приятеля ми, квартал
Раковица, там ме намираха винаги, даже цялата полиция вече ме познава,
докарваха ме в районното даже два/три пъти са ме задържали, аз всеки път
бягах и винаги ме намираха в град Берковица и даже с месеци не можеха да
ме открият. Като ме питат какво правя в махалата в Берковица, аз им казвах.
Напоследък почнах много да бягам и бягствата ми от този Дом са много и
накрая ме преместиха в кризисния център на „Извора” 30, на другия ден като
ме настаниха, даже господин Светли, той присъстваше, даже ме питаха дали
ще бягам, аз казах - не и на другия ден станах, измих се, закусих, облякох се и
избягах, просто чистачката не ме пусна, аз не съм я бутнала, просто я
преместих, после не можаха да ме открият около седмица време, после ме
откриха и пак ме върнаха в кризисния център и така, минаха се два/три дена и
5
пак аз избягах през прозореца, затворен беше, без дръжка, но аз вземах
дръжката, отворила съм го и съм избягала и след два дена ме намират пак в
Берковица и ме карат в Монтана, после ме задържат и на другия ден ме карат
в София в полицейски дом. Аз по принцип знаех, че съм за две седмици
настанена и затова не исках да правя конфликт. Полицаите от Враца ме
намериха на пътя, проституирах. Знам, че съм на 15 години. Ами с моя
приятел вече не сме приятели, той го искаше това от мен, накара ме да изляза
там на пътя и да проституирам и като минаха полицаите ми поискаха лична
карта и аз нямах, питаха ме и ме видяха, че съм малка и са ме закарали до
полицията и после от врачанската полиция ме закараха до Монтана, до
районното и в кризисния център и аз пак избягах да си ида в Берковица, там
една жена се опита да ме спре, но не можеше да ме хване, защото аз избягах,
тичах и те накрая се отказаха да тичат по мене, щото нямаше как да ме хванат
и понеже беше тъмно навън те нямаше как да ме видят и аз се скрих и видях,
че са си тръгнали и отидох от една моя приятелка вземах пари и като заминах
за Берковица и там си останах и така почти един месец не можах ада ме
открият и след това ме откриха, защото бях предадена. Когато се върнах, вече
не ме караше да проституирам и аз му разказах, че съм избягала от Дома и му
казах, че не искам да я работя тази работа, защото накрая пак ще ме хванат и
ще стане хем мръсно за него, хем мръсно за мене. Ами, когато бях в синини,
защото първо съм яла бой от приятеля си, щото той използва наркотици, аз не
знаех, че той използва наркотици, после ми казаха негови приятели, щото,
нали, ние с приятелите си общуваме заедно, на приятелство и те ми казаха:
„той така, така, така”, той вика: ”коя си ти, та ша разпитваш за мене?”, почна
да ме бие, да ме скубе, даже тука ми беше синьо по бузата, под окото дясното
имах синини, тука на ръката също имах, на краката също имах синьо, цялата
ръка ми беше надута. Те ме питаха, но аз не съм отговорила нищо, казах:
„просто ей така”. Като избягах и отидох пак при него Мариус И. пак съм яла
бой от него и от тогава се прибрах и сама отидох в полицията и като ме
питаха защо съм синя и казах, че не съм ползвала наркотици, само един път
да видя какво е. Това е друг случай, до адвоката на баща ми Цветелина ние
тръгнахме до там, дето е тя, само, че пред нейната кантора има магазин за
торти и аз исках да го изненадам и той по пътя пак почна да ме удря и да ме
пита откъде имам пари, аз взех назаем пари по пътя, вече излизаме от
Раковица и на Петрохан ме спира полицията и ме познава и ми казаа, че за
6
мене са дошли и разпитаха него и разпитаха и още един. В Берковица си
живее моя приятел, но сега не зная дали е там. Аз мисля, че не е искам да ходя
в интерната. Няма да е в Берковица. Аз искам да се върна при баща си. Аз
тогава съм била много ядосана. Аз говорих точно преди три седмици с него и
той ми каза, че сега на 12 - ти ще се прибере. Баща ми е сводник, ама сега не
знам какво е, що е. Силвестър ми е брат, но неговата майка почина.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети приложените към
преписката доказателства и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства приложени към преписка №
4887/2021г. по описа на РП Монтана, Протокол от 01.12.2021г., № 027
Решение № 027/01.12.2021г., Доклад на тричленен състав на Местната
комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните при Община - Монтана с приложени към същата
Постановление за отказ да се образува ДП, заверено копие на преписка УРИ
1808р-24495/10.09.2021г. по описа на РУ – Монтана, ведно с докладна
записка, Приемо предавателен протокол от РУ - Монтана, Сведение от РУ –
Монтана, Доклад от Д „СП” – Монтана, Писмо от Местната комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при
Община – Монтана, както и представените в днешното съдебно заседание
писмени доказателства Доклад на Служба за младежта на гр.- Кьолн, чрез МП
на РБ, Докладна записка във връзка с лицето БР. М. Д. по преписка рег. №
1808р - 34225 от 08.12.2021г., Докладна записка рег. № 1808р - 31847 от
18.11.2021 г., Постановление за отказ да се образува ДП от 04.11.2021г., както
и Постановление за отказ да се образува ДП от 27.09.2021г. на прокурори от
РП – Монтана.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам други искания.
НАЧАЛНИК С.Г. – Нямам искания.
АДВ. А. – Нямам искания.
СЪДЪТ дава ход на делото по същество:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Съдия, считам, че така
направеното искане от Местната комисия за борба против
противообществени появи на малолетни и непълнолетни при община
7
Монтана за процесуално допустима и основателна. От събраните
доказателства по делото се налага извода, че посоченото лице БР. М. Д.
многократно е напускала домовете, в които е била настанявана, по отношение
на нея са се сезирали всички възможни институции, комисия за борба против
противообществени появи на малолетни и непълнолетни при община
Монтана, Отдел „Закрила на детето”, Полицията Монтана, РП Монтана. По
отношение на последната посочена, в РП Монтана има образувани пет броя
преписки по отношение посоченото лице, както следва, тъй като не прилагам
всичките, ще ги изброя като преписки - Преписка № 6179/2021г., Преписка №
6088/2021г., Преписка № 5357/2021г., Преписка № 4887/2021г. и Преписка №
1460 от 2021г. на прокурори от РП Монтана. Предложените от прокурорите
възпитателни мерки и взетите такива, както и поведението на непълнолетната
Б.М. налага извода, че в най-добър нейн интерес, е същата да бъде настанена
в предложеното заведение Възпитателно училище - интернат.
НАЧАЛНИК С.Г. – Уважаема госпожо Съдия, Отделът за „Закрила на
детето” счита, че ще вземете решение, което ще е съобразено с интереса на
Б.М.. Считам, че ще бъде наложено мярка за настаняване във Възпитателно
училище - интернат за прилагането на специални похвати, който са
предвидени в тези училища и за същевременното осигуряване на нейните
живот и здраве, с оглед на това, че....социални услуги в Монтана и областта
не могат да се справят с нейното поведение.
АДВ. А. – Уважаема госпожо Съдия, както казах и по-рано днес в
днешно съдебно заседание, считам, че предложената мярка е прекалено
тежка. Считам, че са налице други мерки, които биха могли да дадат добър
резултат по отношение на Б.М., а именно – възпитателни мерки по чл.13, ал.1,
точки от 5 до 8, както и т.12. Считам, че налагането на такива мерки и
ограничаването на Брук да се среща с определени лица, а именно - нейният
приятел Мариус И., както и други пълнолетни лица, с които същата е имала
някакъв контакт, надзор от обществен възпитател, забрана за посещение на
определени места и заведения, както и забрана на напускане на настоящия
адрес биха дали добър резултат относно бъдещото поведение на
непълнолетната, а предупреждението за евентуално последващо настаняване
във Възпитателно училище - интернат, би й въздействало превантивно и
възпиращо да извършва прояви подобни на тези, които е извършвала до
8
момента, затова Ви моля да не уважавате искането, Предложението по-скоро,
за настаняване във Възпитателно училище – интернат, а на непълнолетната
Б.М. да бъде наложена някоя или няколко от вече изброените от мен
алтернативни възпитателни мерки.
ДЕТЕТО БР. М. Д. – Така е написаното и е вярно в Доклада от Кьолн,
че баща ми и доведения ми брат са ме изнасилвали многократно,
забременявала съм няколко пъти и съм правила аборт. Милан не ми е
истински баща, моят баща почина. По принцип яз няма да живея при него, ще
живея при тази Ива Захариева, дето избяга и тя от него, щото и нея я биеше и
я тормозеше, тормозеше и малката, и даже си имат едно дете - Елеонора
Миланова Д., щото е зимала на баща и името, но паспорта не и е сменен, а си
се води Елеонора Захариева Петкова и нея тормозеше и тя, жената взе мерки
и от социалните предупредиха баща ми....И аз искам при нея по принцип да
живея. Тя живее за сега в... ами по принцип втори клас в България...но.... не
зная да чета, не мога и да пиша... Като малка Изабела, сестра ми, доведена, тя
ме научи да крада, защото тя от малка е научена, не знам от кой...щото тя е
бая години там и ме научи да крада от това, от което имам нужда, взимам си
едно яке, това яке отгоре, закопчавам го и излизам....никой няма да се сети, че
съм откраднала. Аз на баща ми му казвам, че съм ги откраднала и той не се
ядосва, защото той ни позволява да крадеме. По принцип нашата фамилия е
такава, с това се занимава, сръбски цигани сме.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и обяви, че ще
се произнесе с Решение в 7 - дневен срок.
Протоколът приключи в 14:26 часа и бе изготвен в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
Секретар: _______________________
9