Решение по дело №358/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 57
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Гочев Георгиев
Дело: 20215600500358
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. ХАСКОВО , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №260027/12.Х.2020 г. постановено по гражданско дело
№15/2020 г. Районен съд-Харманли приема за установено на основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Държавна агенция за
бежанците при Министерския съвет, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза" № 114Б, дължи на М. А. Д., ЕГН: **********, адрес:
гр.***, следните суми: 1837,50 лв. - възнаграждение за извършени писмени и
устни консекутивни преводи за месец януари 2015 г. по договор №
***/13.06.2014 г., 4317,08 лв. - възнаграждение за извършени писмени и устни
консекутивни преводи за месец февруари 2015 г. по договор № ***/13.06.2014
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение -05.02.2018 г. до изплащане на вземането, 547,68 лв.
- обезщетение за забава върху главницата в размер на 1873,50 лева за периода
от 20.02.2015 г. до 02.02.2018 г., 1249,54 лв. - обезщетение за забава върху
1
главницата в размер на 4317,08 лева за периода от 31.03.2015 г. до 02.02.2018
г., за които е издадена Заповед от 09.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8204/2018 г. по описа на
Софийски районен съд.
С решението си съдът осъжда на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза" № 114Б, да заплати на М. А. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр.***, сумата в размер на 187,14 лева, представляваща
направените по делото разноски, както и сумата в размер на 659,04 лева за
заповедното производство,осъжда на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Държавна
агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза" №
114Б, да заплати на адвокат Е.Е. П. от САК, с адрес: гр.***, сумата в размер
на 727,59 лева за адвокатско възнаграждение, осъжда на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза" № 114Б, да заплати по сметка на Районен съд - Харманли
сумата в размер на 300 лева за възнаграждение за вещо лице.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение са останали от Държавна агенция
за бежанците,поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно
с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Неправилен
бил извода на първата инстанцие относно налично надлежно предаване и
приемане на работата на въззиваемият като преводач.Върху относимите за
това бланки липсвали задължителни реквизити,които да удостоверят
приемане на извършената работа-нямало данни за чужденеца,за който се
извършвал превода,какъв вид е този превод,държавата по
произход.Документите били попълнени общо,без конкретика,неточно и
ненадлежно.Поради това тези документи били негодни да установят
заложените обстоятелства.Неправилно било становището на съда,че след като
тези документи носели подпис на началник отдел „Производство по
настаняване“ бил достатъчен да се приеме,че работата на преводача е
извършена и приета.Тези отчети били обект на нарочна заповед 03-
1035/15.ХII.2014 г. относно реда за съставяне и приемане на същите.
2
Незаконосъобразно съдът приел,че възражението на въззивника относно
погасяване по давност на претенциите на ищеца е неоснователно.В случая
била относима тригодишната давност,а не петгодишната.В тази насока в
разрез със закона и съдебната практика РС-Харманли приел и кои плащания
са периодични и кои не.В случая плащанията за превод на М.Д. били
периодични,тъй-като видно от процесния договор плащанията по него се
дължали периодично-до съответното число на месеца след представяне на
съответната бланка.Дори и при договор за изработка при трайно предоставяне
на услуги в срока на същия възнаграждението било дължимо на определени
или определяеми в договора периоди,което сочело на периодичност.
Въззиваемият М. А Д. представя отговор на въззивната жалба,която
намира неоснователна,а постановеното решение на РС-Харманли за правилно
и законосъобразно.
ДАБ приела извършената от него работа по осъществяване на
преводи,не обективирала възражения и др. подобни.За всеки превод е
издавано решение на началника на РПЦ-Харманли,като процесните преводи
били използвани от ДАБ.Ако агенцията е имала забележки по формата на
въпросните отчети е следвало да ги заяви веднага,за да може документа да се
изправи.Въпросните бланки отразявали действително извръшена работа от Д.
по преводи,били приети от администрацията на ДАБ и не били
оспорени,което сочело именно на приемане на осъществените преводи.
Преводаческите услуги нямали периодичен характер,тъй-като се
извръшвали при възникнала необходимост в рамките на действието на
договора,нямали периодична регулярност,такава договорка не съществувала
и процесния договор.Уговореното заплащане на извършените преводи в 30
дневен срок от предаването им касаело задължение на ДАБ,а не на преводача
и не сочело на периодичност.
Правни съображения
Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на
правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез
уважаване от съда на предявените против него искове.
3
Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във
въззивната жалба.В тази насока оплакванията на въззивника са за
неправилност на атакуваното решение. Не се излагат доводи относно
валидността и допусктимостта на решението. Пороци в подобна насока не
установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.
Постановеното решение на РС-Харманли е допустимо,тъй-като е точен
отговор на надлежно предявени осъдителни искове. Пред първата инстанция е
установена фактическа обстановка съобразно изискванията на
производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд. Пред
настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.
Атакуваното решение е правилно и законосъобразно,като при
постановяването му съдът е извършил адекватен анализ на събраните
доказателства,ценил е същите съобразно истинската им процесуална стойност
и е приложил правилно относимите норми от закона.
Безспорно е,че СРС издава заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 09.III.2018 г. по ч.гр.дело №8204/2018 г. по
заявление от 05.II.2018 г. на М. А. Д. с която разпорежда Държавната агенция
за бежанците при Министерския съвет да му заплати сумите обект на
настоящото исково производство,образувано след предявяване на иск по
чл.422 от ГПК от кредитора поради отправено възражение против заповедта
за изпълнение от длъжника.
Отношенията между страните са уредени с на 13.VI.2014 г. с
договора за изработка с правно основание чл.258 от ЗЗД по силата на който
ДАБ при МС възлага на М. А.Д. като изпълнител на основание проведена
обществена поръчка да извършва срещу определено в чл.2 възнаграждение
писмен и устен консекутивен превод за гр.*** от български на арабски и
кюрдски език и обратно.Заплащането е дължимо от възложителя в 30 дневен
срок от представяне на отчета от страна на изпълнителя.
Договорът е с действие една година от сключването му и /или
достигане на законоустановения праг.
Така изведеното правоотношение има гражданско естество,
договорен характер,който обвързва двете страни със силата на закон.
4
Въззивната жалба въвежда две основания за ревизия на
постановеното решение-изтекла погасителна давност от три години поради
периодичния характер на процесната облигация и липса на приемане на
извършената работа от страна на възложителя,поради което въззивното
производство се ограничава до този предмет на проверка.
Процесния договор за изработка няма и не предпоставя
периодичен характер на престациятаДължимото от страна на изпълнителя Д.
няма периодично естество.Същият е длъжен да осъществи при възникнала
нужда превод от български на арабски или кюрдски езици или обратно при
възникване на необходимост в рамките на действие на договора за
изработка.Налице е алеаторност на престацията на преводача,който действа
ad hoc ,което изключва същностните за периодичните задължения
регулярност и определеност.Твърде възможно е в рамките на процесния
договор да не възникне никаква необходимост от осъществяване на преводите
обект на същия,или тази необходимост да не е ритмична,а да се случва на
вълни.Няма периодично естество и задължението на ДАБ да се разплати за
всеки предоставен отчет от преводача в рамките на 30 дни.Поради това в
случая за погасяване на вземанията на Д. тече общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД,предпоставена от естеството и основанията за възникването
им,а не тази по чл.111 от ЗЗД,неотносима към случая.Претенцията за
изплащане на сумите е предявена чрез процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в рамките на срока по чл.110 от
ЗЗД.В тази насока довода относно погасяване по давност на вземанията на
ищеца са неоснователни.Не е налице изтекла давност и по отнощение на
претенциите за лихви върху посочените главници,които са също рамките на
чл.111 от ЗЗД.
Другия довод,изведен във въззивната жалба относно
неправилността на решението на първата инстанция,касае приемането от
възложителя на извършената работа от изпълнителя по процесната
облигация.Извършените преводи за месеците януари и февруари 2015 г. от
М.Д. са приети от ДАБ.Този извод се налага от анализа на представените
отчети,разпита на свидетеля С.Х. и приетата пред първата инстанция
експертиза.
5
Представените отчети,изискуеми по договор,от преводача са
заверени за всеки превод от служител на агенцията,след това тези документи
са проконтролирани и подписани от длъжностното лице в ДАБ С.Х.-****
отдел „Прозводство и настаняване“ съобразно заповед на
агенцията.Приемането и контрола на извършената от преводача работа е била
част от функциите на РПЦ-Харманли,която и е осъществена.Тези документи
се намират в администрацията на ДАБ в гр.София.Ето защо се извежда,че
възложителят не е отправил своевременно възраженията по чл.264 от ЗЗД при
анализа и контрола на извършената работа,поради което е налице
обвързващата разпоредба на чл.264 ал.III от ЗЗД и работата се счита за приета
относно извършените и неразплатени преводи за исковия период от страна на
М.Д.. Съобразно изложеното ищецът е носител на субективното право да
получи възнаграждението за извършената работа по договор,възлизащо
съобразно експертизата и представените документи на претендирания от него
размер.Ето защо вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение
съществува,което предпоставя и основателност на предявената установителна
претенция по чл.422 от ГПК против ДАБ..
Решението на първата инстанция е правилно е законосъобразно,даден е
адекватен правен отговор на установените факти, поради което същото следва
да се потвърди,като въззивния съд препраща към изложените мотиви на
основание чл.272 от ГПК,които изцяло споделя.Изложените поради това
доводи и искания във въззивната жалба са неоснователни.
Съобразно изхода от делото ще следва въззивникът да заплати разноски
за процесуална защита на основание чл.38 ал.II от Закона за адвокатурата и
чл.7 ал.II т.3 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокат Е.Е. П. от САК, с адрес: гр.***.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал .III т.1 от
ГПК Окръжен съд-Хасково
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260027/12.Х.2020 г. постановено по
гражданско дело №15/2020 г. на Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. II от ЗА Държавна агенция за
6
бежанците при Министерския съвет, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза" № 114Б, да заплати на адвокат Е.Е. П. от САК, с
адрес: гр.***, сумата в размер на 727,59 лева за адвокатско
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщаването му на страните..

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7