РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Гоце Делчев, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. Д. П.
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от К. Д. П. Гражданско дело № 20221220100342
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е започнало по искава молба на А. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: село А., община Х., област Бл., ул. „В. П.” № **, срещу З. К.
„Л. И.“ .., ЕИК **********, с адрес: град С. ****, ул. „Ч. в.” № ****, община
С., област С..По предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) срещу Застрахователна компания „Л. И.“ ... за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) в
размер на 6 000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от **.**.**** г. (датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне от застрахователя) до датата на окончателно плащане. Ищцата
моли също така за присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни
разноски, включително адвокатски хонорар.
Ищцата А. К. Г. твърди, че на **.**.**** година, около **** часа, в село А.,
община Х., област Б., на главната улица „Е. П.“, е пострадала при
пътнотранспортно произшествие (ПТП). Посочва, че водачът А. А. Л. от село
Б., община С., при управление на лек автомобил марка М. с рег. № ******,
движещ се с висока скорост в населеното място, не е успял да овладее
автомобила си и я е блъснал. Пострадалата се е намирала на разширението на
1
пътното платно, където е разположена поливна шахта, с намерение да я
почисти за поливане на насаждения в собствения си имот. Ищцата твърди, че
причина за ПТП са неправомерните действия на водача, който не е съобразил
поведението си с правилата на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и се е
движел с непозволена скорост. В резултат на удара, тя е паднала върху
шахтата, получавайки наранявания. Ищцата е транспортирана до Спешния
център при МБАЛ „Ив. С.“ гр. Г.Д., където е прегледана от ортопед д-р К. К..
Установени са следните наранявания: травматичен хематом с хоризонтален
ход и размер 20х5 см на ниво средата на латералната бедрена област в дясно,
дълбока екскориация и повърхностна рана с отекли тъкани и болезнени
движения в съседната глезенна става и дистална подбедрица (повече отляво).
Вследствие на получените наранявания ищцата е ползвала болничен отпуск за
28 дни (от **.**.**** г. до**.**.***** г.). Тя е изпитвала интензивни болки
повече от месец, не е можела да стъпва на левия си крак (който е бил посинял
и оттекъл), не е можела сама да се движи и е имала нужда от чужда помощ
(обслужвана от синовете си). Наложило се е да спазва щадящ режим без
натоварвания и да приема силни обезболяващи. Ищцата твърди, че
състоянието на безпомощност за повече от месец е променило живота
негативно, като е станала затворена и потисната. Към настоящия момент, при
промяна на времето, тя изпитва болки при ходене и несигурност в левия крак,
който все още има отток и е нестабилен. Уморява се при продължително
стоене в изправено положение, нарушена е моториката на долните
крайници, което затруднява работата в семейния магазин. Налага се да бъде
подпомагана от други лица. Ищцата посочва също, че вследствие на
инцидента е развила страх от коли и се страхува да пресича пътни платна. Не
може качествено и бързо да изпълнява домашните си задължения и да прави
резки движения. Подчертава, че не е могла да полага грижи за възрастната си
и болна майка (починала на **.**.***** г.), за която се е грижела преди
инцидента. Налагало се е да заблуждава майка си, че е болна от Ковид, за да
не я притеснява. Това е причинило допълнителни душевни страдания и
чувство за вина. Ищцата счита, че психологическите последици (стрес,
физически и душевни болки и страдания) ще я съпътстват до кР. на живота .
Лекият автомобил М. с рег. № ****** е бил застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „Л. И.“ ....
с полица № ***********, валидна към датата на събитието. На **.**.****** г.
2
е подадена Заявление-претенция до ЗК „Л. И.“ ..... за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Всички необходими документи са
предоставени. Ответното дружество първоначално е определило обезщетение
в размер на 1 200 лв., а след възражение – 1 500 лв. Ищцата е подала повторно
възражение на 01.02.2022 г., но до настоящия момент няма окончателно
произнасяне. Поради изтичане на законно установения срок за доброволно
изпълнение, ищцата има правен интерес от предявяване на правата си пред
съд.
По делото ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства, както и
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) и съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), които според нея безспорно установяват обстоятелствата по
настъпване на ПТП, причинените травматични увреждания и причинно-
следствената връзка с тях. Подчертава, че на водача е наложено
административно наказание, което е влязло в сила. Твърди, че не е налице
съпричиняване от нейна страна.
Ответникът ЗК „Л.И.“ ...... оспорва изцяло предявената искова претенция за
неимуществени вреди – по основание и по размер. Оспорва твърденията в
исковата молба, че произшествието е настъпило единствено по причина на
действията на водача на лекия автомобил М.. Оспорва механизма на ПТП,
както е описан от ищцата, както и твърдението, че произшествието се е
осъществило поради нарушение на правилата за движение от страна на водача
А. Л.. Ответникът поддържа, че произшествието е настъпило в причинна
връзка от поведението на ищцата, като с действията си тя е поставила водача в
невъзможност да избегне ПТП. Твърди, че ищцата, в качеството си на
пешеходец, неправомерно се е движела по пътното платно, с което е създала
предпоставки за настъпване на произшествието и е станала причина за
осъществяването му. Ответникът оспорва твърденията за настъпили телесни
травми и здравословни състояния, описани в исковата молба, както и
продължителността на възстановителния период и твърдението, че ищцата не
е могла да се обслужва самостоятелно. Оспорва също, че ищцата не се е
възстановила напълно от травмите и все още търпи душевни болки и
страдания. Оспорва интензитета и проявлението на неимуществените вреди,
периода, през който са търпени, както и че са настъпили вреди, обосноваващи
размера на исковата претенция. Счита, че претендираният размер е
изключително завишен, прекомерен и не кореспондира с естеството на
3
травмата, характеристиките на лечението, срока на възстановяване, липсата
на данни за последващо лечение (което според тях води до извод за обичайно
възстановяване в срок), както и с причините и обстоятелствата на
произшествието. На самостоятелно основание, ответникът поддържа, че
исковата сума е недължима поради съпричиняване от страна на ищцата за
настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
застрахования делинквент. Оспорва иска за присъждане на лихва, както и
претенцията за адвокатско възнаграждение като прекомерна. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На **.**.***** г. около ***** часа в село А., община Х., на улица „Е. П.“, лек
автомобил марка М. Е200 ЦДИ с рег. № ********, управляван от А. А. Л., е
блъснал ищцата А. К. Г.. ПТП е настъпило в резултат на неправилно
извършена маневра завиване наляво („косене“) от страна на водача, който се е
движел с висока скорост в населено място. Констативният протокол за ПТП и
АУАН/Наказателно постановление (влязло в законна сила) доказват вината на
водача за произшествието. САТЕ категорично потвърждава, че причина за
ПТП са технически неправилни действия на водача, а именно неправилно
завиване наляво на кръстовището. Експертизата изрично посочва, че ако
автомобилът се е движел, спазвайки правилата, не би имало конфликтна точка
и контакт между автомобила и пострадалата, независимо от нейното
положение. Второто прието като достоверно обстоятелство е, че пострадалата
се е намирала пред шахтата, изправена с дясната си страна към автомобила.
САТЕ безспорно е установила отсъствието на съпричиняване от страна на
ищцата. В резултат на удара ищцата е получила травматични увреждания:
контузия на дясното бедро, кръвонасядане на страничната повърхност на
дясното бедро, охлузни рани по двете подбедрици, контузия на дясна глезенна
става. Тези увреждания са установени от д-р К. и потвърдени от СМЕ, която
сочи, че са в причинно-следствена връзка с ПТП. Вещото лице по СМЕ е
уточнило, че е възможно да се касае за по-тежко нараняване от охлузна рана
(разкъсно-контузна рана) и че възстановителният период може да надхвърли
4
20 дни. Свидетелските показания на сина на ищцата И. Г. и братовчедка Е.
Т. са последователни и убедителни, и взаимно се допълват. Те потвърждават,
че непосредствено след ПТП ищцата е била в тежко състояние. Кракът е
бил подут, посинял и кървящ, с рана, наложило се е да правят превръзки
около 20-22 дни. Ищцата е била обездвижена повече от месец, не е можела да
ходи, да става и да се обслужва сама, като е била подпомагана от синовете си
и съседки. Изпитвала е интензивни болки и е приемала силни обезболяващи.
Движела се е с патерица и проходилка за период от 6-7 месеца след инцидента.
Психологическото състояние е било разстроено и уплашено, плачела е, а
след инцидента е развила страх от коли и пресичане на улици. Към момента на
свидетелските показания, ищцата все още изпитва болки при промяна на
времето (застудяване), кракът е нестабилен и се уморява при
продължително стоене права. Не е можела да изпълнява качествено трудовите
си задължения в семейния магазин и домашните си задължения. Изпитала е
значителни душевни терзания поради невъзможността да се грижи за болната
си майка в последните дни, налагайки се да я заблуждава за състоянието
си. Установено е, че лекият автомобил М. с рег. № ***** е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
произшествието (**.**.**** г.) при ЗК „Л.И.“ ........ На **.**.**** г. ищцата е
сезирала застрахователя с претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Ответникът е определил обезщетение първоначално в
размер на 1 200 лв., а след възражение – 1 500 лв. Ищцата е подала повторно
възражение на **.**.**** г., но до датата на приключване на съдебното дирене
не е получило окончателно произнасяне и изплащане на дължимото
обезщетение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ). Съгласно тази разпоредба, увреденото лице има право да
предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за причинените му вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на причинителя
на вредата (делинквента) и е тъждествена по обем с нея. Застрахователят
дължи обезщетение за вредите доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за тяхното репариране. За да бъде уважен искът, следва да са
налице кумулативно следните предпоставки. Наличие на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
5
отговорност“ между причинителя на вредата и застрахователя. Настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Причиняване на неимуществени вреди
(болки и страдания) на ищцата. Причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилите вреди. Виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС, което е пряка и непосредствена причина за
произшествието и вредите. Липса на съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Предизвестие до застрахователя и изтичане на срока по чл.
380, ал. 2 КЗ.
Безспорно се доказа, че към датата на ПТП (**.**.***** г.) лекият автомобил
М. с рег. № ****** е бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗК „Л. И.“ .... с полица № **********. Тази
предпоставка е налице. Установено е, че на **.**.***** г. е настъпило ПТП,
при което ищцата е пострадала. От събраните доказателства – Констативен
протокол за ПТП, Наказателно постановление (влязло в сила) и заключението
на САТЕ – се доказва по безспорен начин, че произшествието е причинено от
виновно и противоправно поведение на водача А. А. Л.. Неправилното
извършване на маневра завиване наляво и високата скорост са пряка и
непосредствена причина за инцидента. САТЕ категорично изключва
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като дори при хипотеза, че се е
намирала на пътното платно, водачът е следвало да избегне контакта, ако беше
спазвал правилата за движение. От представената медицинска документация и
заключението на СМЕ, както и от показанията на свидетелите, се установи, че
в резултат на ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания: контузия на
дясното бедро, кръвонасядане на страничната повърхност на дясното бедро,
охлузни/разкъсно-контузни рани по двете подбедрици и контузия на дясна
глезенна става. Тези увреждания са довели до интензивни физически болки и
страдания, необходимост от обездвижване за продължителен период (над
месец), затруднено самостоятелно обслужване, нужда от чужда помощ и
продължителен възстановителен период (6-7 месеца, включващ придвижване с
патерица). Наред с физическите болки, ищцата е претърпяла и значителни
душевни страдания. Уплахата, стресът, промяната в психологическото
състояние (потиснатост, страх от пресичане на улици), както и чувството за
вина поради невъзможността да се грижи за болната си майка в последните
дни, са пряка последица от инцидента. Тези последици са трайни и
продължават да се проявяват (болки при промяна на времето, нестабилност,
6
умора). Налице е безспорна причинно-следствена връзка между ПТП,
виновното поведение на водача и претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се
ръководи от принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
Справедливостта се определя от редица обективни критерии, включващи
характера и степента на увреждането, интензитета и продължителността на
болките и страданията, възрастта на пострадалия, броя на болничните дни,
промяната в обичайния живот на пострадалия и наличието на трайни
последици. В конкретния случай, съдът отчете: Интензивните физически
болки и страдания през първия месец, съпътствани с обездвижване и нужда от
чужда помощ, Продължителния възстановителен период (над 6 месеца), през
който ищцата е използвала патерица и проходилка,Трайните физически
последици – болки при промяна на времето, нестабилност и умора в крака,
затруднения при работа и домакински задължения, Значителните душевни
страдания – преживеният страх, стрес, променено психологическо състояние и
чувство за вина, Възрастта на ищцата (родена ***** г. – *** години към датата
на ПТП), което предполага по-трудно и продължително възстановяване,
Фактът, че ищцата е била активно работеща и грижовна към семейството си
преди инцидента. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че
претендираният размер от 6 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди е
справедлив и съответства на тежестта и продължителността на претърпените
болки и страдания, както и на трайните последици за ищцата. Отказаното от
застрахователя обезщетение в размер на 1 500 лв. е явно занижено и не
кореспондира с реално претърпените вреди.
Съгласно чл. 429, ал. 2 КЗ, застрахователят е длъжен да плати обезщетението
в 15-дневен срок след като застрахованият представи всички изискуеми
документи във връзка със застрахователното събитие. В конкретния случай,
претенцията е предявена на **.**.***** г., което означава, че тримесечният
срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл на **.**.***** г. От тази дата
застрахователят изпада в забава и дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение до окончателното плащане.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата направените по
делото разноски в размер на 2 000,00 лв., претендираната сума над този
7
размер е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и
следва да бъде отхвърлено искането над този размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ ...., ЕИК ********, с
адрес: град С.****, ул. „Ч.в.” № *****, община С., област С., ДА ЗАПЛАТИ на
А. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: село А., община Х., област Б., ул.
„В. П.” № ****, сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания)
вследствие на пътнотранспортно произшествие от **.**.***** г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от **.**.**** г. до датата на
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД, ЕИК ********,
ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Г., ЕГН **********, сумата от 2 000 (две хиляди) лева,
представляваща направени съдебни и деловодни разноски по делото, като
отхвърля искането над този размер .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8