РЕШЕНИЕ
№…………/03.06.2021 г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Диляна Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Маджев т. дело № 2595/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
365 и сл. ГПК:
Образувано
е вследствие на искова молба с вх. номер 149736/03.12.2019 г., която е подадена
от Фонд з.г.н.в.в б. със седалище и адрес на
управление:***, срещу „Т.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен за разглеждане иск при
квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от 173 807,25 лв., представляваща платена от ищеца
без основание сума като гаранция относно влог открит по депозитна сметка в евро
с IBAN ***състоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (н), който не подлежи
на гарантиране, ведно със законната лихва върху заявената за присъждане като
дадена без основание сума от 173 807,25 лв., начислена от
дата на подаване на ИМ (03.12.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
твърди, че ответното дружество притежавало в обявената в несъстоятелност
„Корпоративна търговска банка“ АД (н) влогове, както следва : 1./ по
разплащателна сметка в евро с IBAN ***змер на 11,05
евро и левова равностойност от 21,65 лв.; 2./ по разплащателна сметка в лева с
IBAN ***змер от 20,00 лв.; и 3./ по депозитна сметка
в евро с IBAN ***змер на 790 808,45 евро с левова
равностойност от 1 546 686,89 лв. В протеклата процедура по изплащане на
гарантирани влогове в банката, чиито лиценз за извършване на банкова дейност
бил отнет от страна на квесторите на банката, като упоменатите влогове били
означени от квесторите на банката като непривилегировани. Считано от 04.12.2014
г. след надлежно взето решение от УС на ФГВБ стартирало изплащане на гаранциите
по влоговете в обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД
(н). Така на 13.12.2014 г. базирайки се на информацията подадена от квесторите
на „КТБ“ АД /н./ ищецът осъществил плащане чрез една от обслужващите го банки –
„Обединена българска банка“ АД в полза на ответника - „Т.“ АД на сумата в
размер от 196 000 лв. Впоследствие през
м. май 2015 г. представляващия ФГВБ е поискал от назначените синдици на „КТБ“
АД информация за влоговете открити в „КТБ“ АД /н./ имащи привилегировани
лихвени условия. Проучването на подадената информация по това запитване
показало, че по влога отнасящ се до откритата депозитна сметка в евро с IBAN ***,
чиито титуляр е ответникът - „Т.“ АД от банката са били предоставени привилегировани
лихвени условия и те се различавали с обявените от банката условия, които тя е
длъжна да прилага спрямо своите вложителя. По тази причина у ищеца се е
формирало убеждение, че този влог не подлежи на гарантиране от негова страна.
Изводите за преференциални условия по отношение на упоменатия по-горе влог с
носител – „Т.“ АД ищецът базира на това, че през 2008 г. дружеството и „КТБ“ АД
сключват договор за срочен депозит, с който се уговарят банката да приеме на
депозит за срок от 1 месец сумата в размер от 1 000 000
евро, като е открита визираната по-горе сметка. Договорено е банката да
начислява лихва върху така депозираната сума в размер на текущ годишен лихвен
процент от 3,85 %. Същевременно към този момент банката е имала установена Скала на стандартните
лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечените средства от клиенти,
като същата е действала, считано от 22.05.2007 г., и според съдържанието й
стандартния лихвен процент за 1-месечен срочен депозит в евро за ЮЛ е бил в
размер на 3,25 %. Изтъква се, че съгласно чл. 4 от договора за срочен депозит
сключен с „Т.“ АД същия е бил многократно подновяван при прилагането на
индивидуални лихвени условия, като това е продължило до 01.07.2014 г. Сочи се,
че през целия този период заложените в договора лихвени условия по отношение на
депозираната от ответника сума са били по-благоприятни от обявените от банката стандартни
такива. По отношение на конкретните лихвени условия получавани от ответника
през времетраенето на депозитното му правоотношение с „КТБ“ АД е посочено, че
те са били изменяни с нарочни анекси /от 02.12.2008 г., 29.06.2009 г.,
27.07.2009 г./, като лихвения процент е бил увеличаван придобивайки стойности
от 4,75 %, 5 % и 5,50 %, а стандартните обявени от банката лихвени условия
продължавали да предвиждат стойност от 3,25 %. Изложените от банката фактически
твърдения се обогатяват с това, че на 16.04.2014 г. е бил сключен последния
анекс по договора за срочен депозит, като към тази дата депозираната от
ответника в „КТБ“ АД /н./ сума се е равнявала на 809 186, 13 евро, като е предвидено, че
останалите условия по договора остават непроменени. Към упомената дата
обявените от банката лихвени условия, които тя е следвало да прилага спрямо
своите вложители се състояли в годишен лихвен процент за 1-месечен срочен
депозит в евро за ЮЛ при размер от 1 %. Така за времето от 27.07.2009 г. до
01.07.2014 г. влогът по депозитната сметка с
IBAN ***ника е бил олихвяван с лихвен процент
в размер от 5,50 %, който има преференциален характер и е в отклонение с
обявените от банката условия, които същата е длъжна да прилага спрямо своите
вложители – ЮЛ
Вложените
суми попадали в изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.), тъй като в
полза на ищеца се прилагали привилегировани лихвени условия в отклонение от стандартно
приложимите към останалите вложители. С оглед неналичието на основания сумите
да се изплащат от системата за гарантиране на влоговете, ответникът дължал
връщането им при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
От
ищеца е въведено и твърдение, че в пределите на течащото производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ е било извършено разпределение на суми по
изготвена частична сметка за разпределение, която е обявена на 2.04.2017 г. в
ТР-АВ, като според тази сметка били изплатени 11,304 % от общия размер на
приетите в производството по несъстоятелност вземания на ищеца към „КТБ“ АД
/н./ по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. ФГВБ също получил плащане по тази частична
сметка за разпределение, във връзка с вземането му към „КТБ“ АД /н./, което е
възникнало по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗГВБ /отм./ и настъпилата суброгация на ФГВБ в правата на вложителите в КТБ с право
на гаранция. Относно влога на „Т.“ АД право на такава гаранция не съществувало,
което означавало, че изплатената му без правно да има годно правно основание за
това сума в размер от 195 958,39 лв. подлежи на намаляване с полученото от
ищеца плащане по първа частична сметка за разпределение, а именно със сумата в
размер от 22 151, 14 лв. В тази връзка към датата на упражняване на ИМ в съда
ответникът се явявал длъжник на ищеца за сумата от 173 807,25 лв., с която е
получил без да има основание за такова плащане.
В
срока за отговор на исковата молба „Т.“ АД, чрез процесуалния си представител –
адвокат О. счита, че предявения от ФГВБ иск е допустим, но изцяло неоснователен
и трябва да се отхвърли от съда натоварен с разглеждането му. Възразява се на
твърдението, че осъщественото от ищеца в полза на ответника плащане на
13.12.2014 г. в размер на сумата от 195 988 лв. е било при изначална липса на
основание, а напротив за плащането й е съществувало основание. Това било така,
защото ответникът бил надлежно включен в изготвения списък по чл. 7, ал. 3 от
Наредба 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банки с
отнет лиценз до гарантирания за това размер. Прави се позоваване, че на
основание чл. 7, ал. 4 от цитираната Наредба фонда-ищец е направил съответната
проверка по предоставените му от квесторите на банката с отнета лицензия
списъци по чл. 7, ал. 3 и го е сравнил с този по чл. 4, ал. 2 и не е намерил
грешки в него касаещи данните за вложителя - „Т.“ АД. Поддържа се, че след
осъществяването на тази проверка сумата от 196 000 лв., представляваща
гарантирания размер на влоговете на ответното дружество в банката, чиито лиценз
е бил отнет е придобила стабилитет по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Наредба 23,
респективно е била преведена в полза на дружеството от ФГВБ. Последният е
извършил и извънсъдебно признание, че упоменатата сума е била изплатена на „Т.“
АД при наличието на правно основание, доколкото го е индивидуализирал в
съдържанието на съставеното платежно нареждане от 13.12.2014 г. „изплащане на
гарантирани влогове“. Възразява се, че „Т.“ АД е получил от „КТБ“ АД
привилегировани лихвени условия, които са били в отклонение с обявените от тази
банка такива, които е длъжна да прилага спрямо своите вложители по посочения
банков продукт. Подчертава се, че според клаузата на чл. 11, ал. 4 присъстваща
във всички договори за депозиране на суми от „Т.“ АД в коментираната банка ясно
е посочено, че лихвените условия по тях не са привилегировани. Изяснява се, че
посочените от ищеца в ИМ лихвени стандартни проценти всъщност се отнасят до
хипотезите на влогове направени от ЮЛ в евро, чиито размер не надхвърля 250 000
евро. Предвид това, че влогът на ответника надвишавал този размер, то спрямо
него следвало да се прилагат други части от скалите на стандартните лихвени
проценти – тези в чл. 3 /от 1 % до 10 %/. Предоставеният по депозита на „Т.“ АД
лихвен процент попадал през целия период в обхвата на упоменатите граници.
Казаното означавало, че при сключването на договорите за индивидуален срочен
депозит с ответника няма допуснато отклонение от изискванията на нормата на чл.
57, ал. 1 ЗКИ. На следващо място се спори за това, че ползването на лихвените
проценти по депозитите на ответника е допринесло, като резултат за влошаване на
финансовото състояние на банката. Изтъква се, че Фондът не излага твърдения кои
от договорите за депозит с участието на „Т.“ АД са спомогнали за влошаване
финансовото състояние на банката, като се отбелязва, че данните на оповестените
в ТР консолидирани ГФО на „КТБ“ АД за периода от 2008 г. до 2012 г. показват,
че през тези години кредитната институция се е намирала в добро финансово
състояние. Посочените финансови параметри оборвали твърденията въведени в ИМ,
че лихвените проценти предлагани от банката на ответното дружество са
способствали за влошаване общото финансово състояние на кредитната институция.
Допълва се и това, че ищеца е встъпил в правата на ответника, в качеството му
на вложител в „КТБ“ АД за пълния размер на гарантираните му влогове от 196 000
лв., в т. ч. и за цялата търсена с ИМ парична сума. Това вземане на фонда към
банката съставлявало част от имуществото му, което пък е придобито срещу изплатения
гарантиран размер на вземането на „Т.“ АД към същата банка още преди
изплащането му, съответно като се съобрази установения ред в чл. 94, ал. 1, т.
4 ЗБН относно удовлетворяване на вземания към „КТБ“ АД /н./, за които Фонда е
встъпил, и като се отчетат правомощията на УС на фонда, то удовлетворяването на
това вземане изцяло е поставено в зависимост от действията на самия ищец,
респективно от синдиците на банката, които се назначават и контролират от УС на
ищеца.
В
допълнителна искова молба ФГВБ оспорва възраженията на ответника, като
продължава да поддържа да е носител на правото да получи обратно платената на „Т.“
АД парична сума под формата на гарантиран депозит. Застъпва се виждането, че от
изплатените 196 000 лв. само за 41,61 лв. е имало правно основание, а остатъка
от 195 958,39 лв. не се е следвал. Направено е разграничение между нормите на
ЗГВБ и Наредба 23 на БНБ, като е посочено че последната урежда единствено
техническата процедура по изплащане на гаранции по влогове в банки с отнет
лиценз, като същата не могла да създава основание за плащане, което да се
намира в колизия с правилата установени в чл. 5, ал. 1 ЗГВБ /отм./. Предвид
това включването на даден влог в съдържанието на списък, чието съставяне е
установено според изискванията на наредбата само по себе си не е основание за
изплащане на гаранция, тогава когато за този влог е налице обстоятелство
установено в закона, което е определено, като пречка за изплащането на
гаранция. Тъй като влогът на „Т.“ АД попадал в приложното поле на чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗГВБ, то за същия съществува пречка за изплащането му като гарантиран от
ищеца. Напълно необосновано било позоваването в отговора, че ищецът в ИМ бил
направил признание на това, че е налице основание за плащане на съдебно
предявената за възстановяване сума, като отразяването в изготвеното преводно
нареждане не може да се тълкува, като такова признание. Ищецът изрично обръща
внимание, че подадената от квесторите на банката първоначална информация по
отношение влоговете с титуляр „Т.“ АД е била невярна и заради това се е
стигнало до изплащане на гаранцията. В този контекст при последвалото изискване
вече от синдиците на банката на информация за влоговете с привилегировани
лихвени проценти станало ясно, че влога на ответника по депозитна сметка IBAN ***зприема,
като такъв при стандартни лихвени условия, а обратното същия е съществувал при
преференциални лихвени условия, което изключа гарантирането му по правилата на
ЗГВБ /отм./. Продължава да се поддържа, че нивото на стандартния годишен лихвен
процент за 1-месечни депозити в евро за ЮЛ обявен от „КТБ“ АД към периода на
действие на договора за спестовен депозит сключен от ответника е 3,25 %, като
по отношение на сумите давани като депозит над 250 000 евро пак се прилага
посочения лихвен процент, но наред с това се изисква оторизиране от страна на
изпълнителните директори на банката. Ако между клиент и банката са били
уговаряни индивидуални лихвени условия по смисъла на чл. 3, ал. 1 от утвърдените
при банката скали за приложими лихвени проценти, които са се отклонявали от
стандартните размери на същите, то в тези хипотези не е приложим реда на защита
даван със ЗГВБ. Ищецът споменава, че ако се сподели тезата на ответника за възможно
уговаряне на лихвени условия при размер на лихвен процент до границата от 10
пункта годишно без да се отчита вид и срочност на
влога, то това би означавало, че банката е могла да договаря напълно свободно и
без ограничение разнообразни лихвени проценти с различни вложители и да сключва
неопределен брой индивидуални договори, което обаче драстично ще противоречи на
чл. 57, ал. 1 от ЗКИ където е забранено извършването на договаряне на
индивидуална основа на лихвени проценти по влоговете. Обръща се внимание, че с
последния анекс сключен между ответника и банката от 16.06.2014 г. разликата
между стандартния предлаган лихвен процент по депозит от категорията на този, с
който е разполагал „Т.“ АД и
предоставения такъв в полза на дружеството е била пет пъти в посока
предоставения по договора процент. Това несъмнено означавало, че сумата по този
депозит попадала в изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ и не подлежи
на гарантиране от фонда-ищец. Заплащането в полза на „Т.“ АД
в сравнение с обичайно установения такъв за клиентите на банката със
срочни депозити в евро е способствало за влошаване финансовото състояние на
кредитната институция, която в крайна сметка към 20.06.2014 г. е изпаднала в
положение на неплатежоспособност. По високите обичайни лихвени разходи
несъмнено водели до обременяване финансовите показалите на банката. Несъгласие
е изразено с позоваването на ответника в отговора му, че „КТБ“ АД била в добро
финансово състояние през периода 2008-2012 г., тъй като финансовите отчети, на
чиито данни „Т.“ АД базира това свое заключение не са надежден източник на
информация за реалното финансово състояние на банката, като се напомня, че
моментът на неплатежоспособността й е определен на датата – 20.06.2014 г.
Настоява се за уважаване на предявения за разглеждане осъдителен иск в пълнота
и присъждане на сторените в производството разноски.
В отговора на допълнителната искова молба
ответникът „Т.“ АД, чрез пълномощникът му по делото – адвокат О. продължава да
оспорва предявения иск, като го смята за недоказан в своето основание. Отново
се приповтарят съображенията, че ответника е получил плащането на съдебно
заявената за присъждане сума на правно основание и не следва да я възстановява
на ищеца, защото са спазени всички процедура надлежно разписани в приложимата
Наредба 23 на БНБ. Ако ищецът намира, че подадената до него информация от
квесторите на банката по отношение влоговете, с които е разполагал ответника е
невярна, то фонда трябва да ангажира имено отговорността на квесторите за
вредите, които са претърпени от даването на информация, която е с невярно
съдържание. Обръща се внимание, че ФГВБ е признал, че е ответника е получил
плащане на реституираната сума при наличие на правно основание, в контекста на
това, че е признал отсъствието на правоизключващия
юридически факт по чл. 5, ал. 1 от ЗГВБ /отм./, доколкото не е изключил „Т.“
АД от съставения списък по чл. 4, ал. 2,
респективно по чл. 7, ал. 1 от Наредба 23 на БНБ. Квалифицира като окончателно
действието по определянето на сумата по гаранцията по реда на чл. 7, ал. 1 от
Наредбата. Липсата на достатъчно задълбочено проучване на информацията за
лихвените проценти предлагани стандартно от банката по депозити в евро от ЮЛ,
респективно липсата на своевременното й набавяне е основание да се заключи, че
ищецът сам е злепоставил интересите си, като вложителите не могат да бъдат
държани отговорни, за вредите които ФГВБ е претърпял от своето небрежно
поведение. По отношение на лихвените проценти отново е застъпено разбирането,
че в прилаганите от банката скали за същите, депозитите със стойност над 250
000 евро се подчиняват на различен режим и за тях е възможно договаряне на
лихвени проценти над стандартните такива установени в чл. 3. Обосновавано е, че
лихвите по всеки договор за депозит се уговарят с клиента на индивидуална
основа, какъвто термин присъства като израз от самата банка. Настоява се, че
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ не изключва възможността за изплащане на
гаранция, случаите в които по влогове са били уговаряни лихви договаряни на
индивидуална основа, или влогове лихвите по които са различни от „обичайните“.
Същото важало и за чл. 57, ал. 1 ЗКИ. Отново е приповторено и възражението за
недоказаност на причинна връзка между лихвите предоставяни по депозита на ответника
и и изпадането на кредитната институция в състояние на неплатежоспособност.
Прави се пояснението и за това, че банката не е плащала лихви по депозита на
ответника, която да е в размери надвишаващи тези плащани в полза на други
клиенти – вложители с депозити надвишаващи стойности от 250 000 евро/долара или
над 500 000 лв. Така също се отбелязва, че през целия период на съществуване на
депозита на „Т.“ АД сумата на лихвените плащания, които банката е получила по
предоставяните от нея кредити е била по-висока от сумите на лихвите, които е
платила по привлечените средства. За да илюстрира тази зависимост, от ответника
се прави съпоставка между неговите лихвени задължения по договори за кредит
сключени с „КТБ“ АД и вземания за лихви
по депозирани на влог суми в банката. Сочи се, че основната причина за
изпадането на кредитната институция в състояние на неплатежоспособност е съвсем
различна, а именно внезапно масово теглене на депозити от банката /900 мил. лв.
на 19.06.2014 г./, както и това, че ръководния екип на банката не се е
придържал към разумни и консервативни практики, вкл. и компрометирания банков
надзор от страна на централната банка спрямо „КТБ“ АД.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
По
делото не е спорно, че на 26.09.2008 г. между „КТБ“ (н) и „Т.“ АД е сключен
договор за индивидуален срочен депозит № 8702, по силата на който ответникът-депозант е депозирал за съхранение, а банката е
приела сумата от 1 000 000 евро по банкова сметка *** ***есец, който започва да тече, считано от датата на внасяне
на сумата и изтича в 00:00 часа на 26.10.2008 г. В
чл. 4 от договора е предвидено, че при изтичане на уговорения срок в случай, че
страните нямат писмени възражения по условията на договора и депозантът не даде други писмени инструкции договорът за
депозит се подновява за същия срок и при същите условия. Съгласно чл. 2 от договора
банката начислява лихва върху депозираната сума с текущ годишен лихвен процент
в размер на 3,85 %.
Наред
с договора за индивидуален срочен депозит от 26.09.2008 г. като писмени
доказателства по делото са представени още деветдесет и две писмени съглашения,
подписани между нея и дружеството „Т.“ АД в периода от 28.10.2008 г. до
16.06.2014 г., по силата на които депозитът е бил подновяван, като в част от
тях е отразена настъпила промяна на сумата по депозита или други условия по
него. От съглашенията е видно, че размерът на годишния лихвен процент по
депозита е бил предмет на промяна на три пъти по волята на страните, както
следва : с Анекс № 1 от 02.12.2008 г.
лихвата е увеличена на 4,75 %, считано от датата на подписването му; с Анекс от
29.06.2009 г. лихвата е увеличен на 5 %, считано от датата на подписването му, и
с договор за индивидуален срочен депозит 8702/27.07.2009 г. лихвата е увеличена
на 5,5 %, считано от датата на подписването му. Размерът
на лихвата по депозита веднъж е променен и с административна намеса, като това
е станало съгласно Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ, когато
приложимият към депозита годишен лихвен процент е намален до средния пазарен
размер за банковата система – на 1,29 %.
Към
датата на сключване на първоначалния договор за индивидуален срочен депозит от
26.09.2008 г., съответно към датите на многократните му подновявания на
основание чл. 4 от разпоредбите му или по силата на сключени между страните
допълнителни писмени съглашения се констатира, че при КТБ“ АД е действала Скала на стандартните лихвени
проценти, които се прилагат към привлечени средства от клиенти, съответно в
сила от 22.05.2007 г. и с направени редакции от 18.11.2008 г., 19.01.2009 г.,
04.01.2010 г., 18.01.2010 г., 01.06.2010 г., 01.06.2010 г., 31.12.2010 г.,
25.07.2011 г., 01.01.2012 г., 01.11.2012 г., 12.12.2012 г., 01.11.2013 г., 31.03.2014 г. и 01.07.2014 г. В
първите три варианта, в сила съответно от 22.05.2007 г., 18.11.2008 г. и
19.01.2009 г. стандартните лихвени проценти за депозит в евро на юридически
лица при едномесечен срок на депозита за валутни единици от 10 000 до 250 000
евро са определени в размер на 3,25%, а за депозити над 250 000 евро е
отбелязано допълнителното изискване за оторизация от
двама изпълнителни директори на банката. Съгласно скалите на стандартните
лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от клиенти в
сила за периода от 04.01.2010 г. до 30.06.2014 г., включително, стандартният
лихвен процент за депозити в евро на юридически лица при едномесечен срок на
депозита за валутни единици от 10 000 до 250 000 евро е определен в размер на
3,25%, като с последната скала в сила от 01.07.2014 г. същият лихвен процент е
определен на 1,29%. Според чл. 3 от скалите в сила за периода от 04.01.2010 г.
до 31.12.2011 г., включително (т.е. на шестте скали в сила съответно от 04.01.2010
г., 18.01.2010 г., 01.06.2010 г., 01.06.2010 г., 31.12.2010 г., 25.07.2011 г.),
освен посочените в раздели І и ІІ на съответната скала стандартни лихвени
проценти за привлечени средства в размери над 250 000 евро могат да бъдат
договаряни лихвени проценти от 1% до 10% годишна лихва. В скалите на
стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства
от клиенти в сила за периода от 01.01.2012 г. до
30.03.2014 г., включително (т.е. за четирите скали в сила съответно от 01.01.2012 г., 01.11.2012 г., 12.12.2012
г., 01.11.2013 г.) са предвидени лихвени проценти за депозити на юридически
лица до 250 000 евро, като приложими лихвени проценти в абсолютно число за
депозити над 250 000 евро не са предвидени. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ
– „Условия за олихвяване на скалата” от скалите в сила за периода от 01.01.2012 г. до 30.03.2014 г., включително, освен посочените
в раздели I и II стандартни
лихвени проценти банката може да начислява по привлечени средства от клиенти
лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва индивидуални
договори.
На 20.06.2014г., в часовете преди обяд, от „КТБ“ АД е било
направено уведомление до Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността
на банката и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови
операции. С решение № 73 от 20.06.2014 г.
на Управителния съвет на БНБ „КТБ“ АД е била поставена под особен надзор за
срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на
всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно
лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност
членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за
срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече
от 10% от акциите ѝ. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74
от 22.06.2014 г.
Съгласно
Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ са били намалени лихвените проценти по депозити до средния
пазарен размер за банковата система, като с Решение № 104 от 15.08.2014 г. е
било дадено разрешение за извършване на
някои банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.
На
04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. №
БНБ-127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети в „КТБ“ АД към 30.09.2014 г.
– Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово
отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се отрицателна стойност на
собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени
според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните
изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници,
както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент
(ЕС) № 575/2013.
Докладът
и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към
Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна
банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за
банковата дейност на „КТБ.“ АД е била отнета.
След
сезиране от БНБ на Софийски градски съд
за откриване на производство по несъстоятелност срещу „КТБ.“ АД, с решение №
664 от 22.04.2015г. по т. д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав
е била обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД с начална дата на
неплатежоспособността - 06.11.2014 г., открито е било производство по
несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката.
С
решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т. д. № 2216/2015г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на
Софийски градски съд е било отменено единствено
в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била
определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Подадените жалби от акционери
срещу постановеното въззивно решение в производството
по несъстоятелност са били оставени без разглеждане (така определение № 172 от
06.07.2016г. по т. д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., потвърдено с
определение № 583 от 09.11.2016г. по ч. т. д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.).
След
отнемането на лицензията на „КТБ” АД от квесторите на банката, по реда на чл. 4
и чл. 7 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в
банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.), е била предоставена
информация за депозити на „Т.“ АД, включително по влога по депозитна сметка в
евро с IBAN ***змер на 790 808,45 евро с левова
равностойност от 1 546 686,89 лв. Освен за посочената депозитна сметка в евро
предоставената от квесторите на банката информация съдържа данни за още две
сметки на „Т.“ АД – разплащателна сметка в евро с IBAN ***змер
на 11,05 евро и левова равностойност от 21,65 лв. и разплащателна сметка в лева
с IBAN ***змер от 20,00 лв. Всички влогове на „Т.“ АД
са определени от квесторите на банката като непривилегировани (подлежащи на
гарантиране). С решение № 61 от 18.11.2014 г. на УС на ФГВБ за началната дата
на изплащане на гаранция по влоговете в „КТБ“ АД е определена - 04.12.2014 г.,
като на база получената по реда на Наредба № 23 информация от квесторите на
банката на 13.12.2014 г. Фонда за гарантиране на влоговете в банките чрез
обслужваща банка – „Обединена българска банка“ АД – е платил на „Т.“ АД
гаранция по влоговете на дружеството в „КТБ“ АД в размер на сумата от 195 988
лв.
При
настъпила суброгация относно сумата по чл. 24 ЗГВБ
(отм.) вземането е прието в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н),
като част от множество други платени гаранции – суброгационни
вземания на основание чл. 24 във вр. с чл. 4, чл. 6 и
§ 1 от ДР на ЗГВБ (отм.).
На
02.03.2017 г. по електронната партида на „КТБ“ АД (н) в ТР е обявена първа частична
сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД (н) с
приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН. Сметката е одобрена (с изменения) от УС
на ФГВБ съгласно решение от 24.04.2017 г., последното одобрено (с изменения) с
решение на Софийски градски съд по чл. 99, ал. 3 ЗБНБ. Въз основа на
разпределението по коментираната сметка в полза на Фонда са платени 11,304 % от общия размер на
приетите в производството по несъстоятелност на „КТБ“ (н) вземания при ред на
удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, в това число и по влоговете на
ответното дружество.
С
писмо изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015 г. председателят на УС на ФГВБ е поискал
от синдиците на „КТБ“ АД (н) да проучат и обобщят информация за депозитите, по
които са предоставени привилегировани лихвени условия, в това число относно
влога на ответното дружество.
С
писмо изх. № 90-0065 от 04.11.2019 г. Фонда за гарантиране на влоговете в
банките е поканил от „Т.“ АД да му възстанови сумата в размер от 173 807,25
лв., която е квалифицирана като недължимо платената гаранция, намалена с
получената по първата частична сметка за разпределение сума.
По
делото са изслушани основно и допълнително заключение, изготвени от вещото лице
М.А., извършило анализа по допуснатата съдебно финансово-икономическа
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответстващи на останалите
доказателства по делото. От експертните заключения се установява, че общият
размер на начислената от банката лихва в съответствие с договорения лихвен
процент за периода от 26.09.2008 г. до 06.11.2014 г. възлиза на сумата от 150
577,44 евро при прилаган лихвен процент както следва – 3,85% за периода от
26.09.2008 г. до 02.12.2008 г., 4,75 % за периода от 02.12.2008 г. до
29.06.2009 г., 5 % за периода от 29.06.2009 г. до 27.07.2009 г., 5,5 % за периода от 27.07.2009 г. до 01.07.2014 г. и 1,29 %
за периода от 01.07.2014 г. до 29.08.2014 г. С оглед многократно извършваните
тегления и вноски по депозитната сметка от заключението се установява, че за
периода от 05.01.2010 г. до 01.02.2010 г., за периода от 04.07.2011 г. до
15.01.2013 г., както и за периода от 27.03.2013 г. до 07.05.2013 г. размерът на
главницата по депозита е бил под 250 000 евро. Общият размер на изчислената
лихва в съответствие с действащия към съответния период стандартен лихвен
процент, съответно от 3,25% за периода от 26.09.2008 г. до 30.03.2014 г., от 1
% за периода от 31.03.2014 г. до 30.06.2014 г. и от 1,29 % за периода от
01.07.2014 г. до 29.08.2014 г., се изчислява в размер на сумата от 88 479,22
евро.
На
следващо място от заключенията се установява, че за целия период от 31.12.2008
г. до 30.06.2014 г. приходите от лихви надвишават разходите за лихви на
банката. Става ясно, че общият размер на наредените суми от вложители на
банката на 19.06.2014 г. и 20.06.2014 г., възлиза съответно на сумите от 390
644 674,84 лв. и 321 147 252,16 лв. или общо 711 791 927 лв. за двата дни.
Установява се, че разликата между действително начислените лихви по процесния депозит и изчислените лихви в съответствие с
действащия към съответния период стандартен лихвен процент за депозити на
юридически лица в евро за суми до 250 000 евро за периода от 26.09.2008 г. до
29.08.2014 г. възлиза на сумата от 62 098,22 евро и съставлява едва 0,00872 %
от наредената на 19-ти и 20-ти юни 2014 г. от вложители на банката сума в общ
размер на 711 791 927 лв. и
едва 0,0018 % от активите на банката, възлизащи на 6,896 млрд. лв. към
30.06.2014 г., поради което вещото лице счита, че не може да се приеме, че това
ще предизвика неплатежоспособност на банката.
На
последно място заключението установява, че процентът на удовлетворяване на
вземанията на кредиторите на „КТБ“ АД (н) с поредност
на удовлетворяване съгласно чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН съгласно одобрената от УС
на ФГВБ втора частична сметка за разпределение на суми между кредиторите на
„КТБ“ АД (н), която е обявена в Търговския регистър на 24.08.2020 г., възлиза
на 8,66082 %, респективно размерът на изплатената на ФГВБ част от изплатения
като гарантиран размер на депозита на „Т.“ АД, изчислена на база на установения
процент на удовлетворяване на вземанията на Фонда от така одобрената сметка за
разпределение е 16 975,21 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 173 807,25 лв., представляваща
платена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките без основание сума като
гаранция относно влог по депозитна сметка в евро с IBAN ***, открит в обявената
в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (н), който не подлежи на
гарантиране.
По
делото не е спорно, че на 26.09.2008 г. между „КТБ“ (н) и „Т.“ АД е сключен
договор за индивидуален срочен депозит № 8702, по силата на който ответното
дружество е депозирала за съхранение, а банката е приела сумата от 1 000 000 евро по
банкова сметка *** ***есец при текущ годишен лихвен процент в размер на 3,85 %. Не
е спорно също така, че депозитът е бил подновяван ежемесечно – автоматично по
силата на чл. 4 от договора, съгласно който при изтичане на уговорения срок в
случай, че страните нямат писмени възражения по условията на договора и депозантът не даде други писмени инструкции договорът за
депозит се подновява за същия срок и при същите условия, или по силата на
нарочни писмени съглашения между страните, с които е отразявана настъпила
промяна на сумата по депозита или други условия по него, в това число и
приложимия годишен лихвен процент, чийто размер е променян както следва – 3,85%
за периода от 26.09.2008 г. до 02.12.2008 г., 4,75 % за периода от 02.12.2008
г. до 29.06.2009 г., 5 % за периода от 29.06.2009 г. до 27.07.2009 г., 5,5 % за периода от 27.07.2009 г. до 01.07.2014 г. и 1,29 %
за периода от 01.07.2014 г. до 29.08.2014 г.
На
следващо място по делото не е спорно, че във връзка с отнемането на лицензията
на „КТБ“ АД (н) и откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност,
при съобразяване на предоставената му от квесторите на банката по реда на чл. 4
и чл. 7 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в
банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.) информация, съгласно която „Т.“
АД разполага със следните средства в „КТБ“ АД – по разплащателна сметка в евро
с IBAN ***змер на 11,05 евро и левова равностойност
от 21,65 лв.; по разплащателна сметка в лева с IBAN ***змер
от 20,00 лв.; по депозитна сметка в евро с IBAN ***змер
на 790 808,45 евро с левова равностойност от 1 546 686,89 лв. – на основание
чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.)
Фонда за гарантиране на влоговете в банките е платил на ответното дружество
сумата от 195 988 лв., с което е гарантирал притежаваните от вложителя средства
по откритите му в „КТБ“ АД (н) сметки.
Спорен
по делото е въпросът относно приложимите към процесния
влог предпоставки за изключване на държавната гаранция на вложените средства и
в частност за приложението на предвиденото в Приложение 1, т. 11 във вр. с чл. 7, § 2 от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета изискване привилегированите условия по депозита да са
спомогнали за влошаване на финансовото състояние на банката, съответно за
осъществяването на предпоставките в конкретния случай – налице ли са
привилегировани лихвени условия по договора и намират ли се те в причинна
връзка с финансовото състояние на банката.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.) Фондът за гарантиране на влоговете в банките гарантира
пълното изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо
от броя и размера им до сумата от 196 000 лв., като в посочената сума се включват
и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на издадената
лицензия за банкова дейност. Случаите, при които правото на вложителя на
гаранция се изключва са нормативно уредени в чл. 5 ЗГВБ (отм.), като съгласно
ал. 1, т. 1 на цитираната разпоредба не се изплащат гарантираните размери на
влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна
да прилага към своите вложители. Същевременно с § 1а от ДР на ЗГВБ (отм.),
приет през 2009 г., е прокламирано, че законът въвежда разпоредбите на
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на
Директива 94/19/ЕО по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане,
като съгласно чл. 7, § 2 от Директива 94/19/ЕО държавите-членки могат да
предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от схемата на
гарантиране, като основанията за изключване са изчерпателно посочени в
Приложение 1, сред които е и сключването на депозити, за които вложителят на
индивидуална основа е ползвал проценти и финансови отстъпки, които са
спомогнали за влошаване на финансовото ѝ състояние. Видно е, че в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗГВБ (отм.) отсъства специалното условие, установено в Приложение 1 на
Директивата и свързано с въздействието на привилегированите условия върху
финансовото състояние на банката, въпреки че използваният в Директивата подход
налага извода, че уредбата на ограниченията на правата на вложителите е императивна
и държавите-членки могат да се отклонят от нея единствено в посока на създаване
на по-облекчени за вложителите условия.
Съгласно
постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ директивата не може сама
по себе си да поражда задължения за частноправен субект, като в общия случай
позоваването на разпоредби от самата директива не е възможно във висящ съдебен
процес. В решенията на СЕС се приема още, че въпреки така установения принцип,
частноправните субекти могат в спор пред националните съдилища да се позовават
на разпоредбите на дадена директива, като ги противопоставят на държавата-членка
тогава, когато тези разпоредби са безусловни и достатъчно точни и държавата
членка не е транспонирала в срок директивата в националното право или я е
транспонирала неправилно (в този смисъл т. 13 от решение от 15.02.2017 г. по
дело C‑592/15, EU:C:2017:117 и т. 26 от решение от 10.12.2020 г. по дело
C‑488/18, EU:C:2020:1013). За да се приеме за безусловна съответната
разпоредба от директивата трябва да създава задължение, което не е съпроводено
от никакво условие, и не зависи в изпълнението или действието си от приемането
на никакъв акт, било на институциите на Европейския съюз, било на държавите
членки (т. 49 от решение от 16.07.2015 г. по дело C‑108/14 и дело
C‑109/14, EU:C:2015:496 и т. 27 от решение от 10.12.2020 г. по дело
C‑488/18, EU:C:2020:1013). Такава разпоредба е достатъчно точна, когато
предвиденото в нея задължение е формулирано по недвусмислен начин (т. 45 от
решение от 01.07.2010 г. по дело C‑194/08, EU:C:2010:386 и т. 28 от
решение от 10.12.2020 г. по дело C‑488/18, EU:C:2020:1013). Съгласно
практиката на Съда на европейския съюз частноправните субекти могат да се
позовават на разпоредбите на дадена директива, които отговарят на посочените
условия, освен спрямо държавата-членка и спрямо всички органи на нейната
администрация, сред които са и децентрализираните органи, но и спрямо
организации или образувания, които са зависими или контролирани от държавата
или разполагат с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат
от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти, като за да
могат да ѝ бъдат противопоставени разпоредби на директива с директен
ефект, е достатъчно тази организация да е такава, на която държава членка е поверила
задача в обществен интерес и която разполага за тази цел с изключителни
правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към
отношенията между частноправните субекти / т. 33 и т. 35 от решение от 10.10.2017 г. по дело С-413/15 СЕС/. Такъв именно е настоящият
случай, при който ответникът, който има качеството на частноправен субект, се
позовава на прякото действие на разпоредби на Директива 94/19/ЕО спрямо
конкретна организация, какъвто характер има Фонда за гарантиране на влоговете в
банките, който е насрещна страна в образуваното исково производство. С оглед
правомощията на Фонда и неговите функции настоящият съдебен състав намира, че
същият представлява юридическо лице, на което със закон са възложени специални
функции, които са описани в чл. 8 ЗГВБ /отм./, както и са му предоставени
специални правомощия за тяхното изпълнение, които са предвидени както в ЗГВБ
/отм./, така и в Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/. Дейността по определяне и събиране на годишни вноски
от банките и инвестирането им, както и по изплащане на гарантираните размери на
влоговете на правните субекти в определена банка, с която е натоварен Фонда,
представлява дейност от обществен интерес, с която се цели да се създаде
гаранция от държавата за всички вложителите, че кредитната институция, в която
те правят депозити, е част от схема за гарантиране на депозитите и съответно че
в случай на неналичност на депозитите, те ще имат право на компенсация в
съответствие с установени в закона правила. От обществен интерес е и дейността,
която Фондът е оправомощен да извършва съгласно ЗБН,
в случаите на открито производство по несъстоятелност по отношение на банка,
която упражнява дейност в Република България. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че Фондът представлява организация, срещу която в спор
пред съдилищата на Република България всеки частноправен субект може да се
позове на директното действие на разпоредби на директива тогава, когато са
налице и останалите предпоставки за това, а именно съответните разпоредби да са
безусловни и достатъчно точни, като директивата не транспонирана от Република
България или е транспонирана неточно.
Съгласно
чл. 7, § 2 от Директива 94/19/ЕО държавите-членки могат да предвидят определени
вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани
на по-ниско ниво, като изключенията са посочени в приложение 1. В случай, че се
касае за предоставен от банката депозит, по който са договорени преференциални
условия, съгласно т. 11 от Приложение 1 този депозит може да бъде изключен от
гаранция, съответно да бъде гарантиран на по-ниско ниво, единствено ако
предоставените от банката процентни и финансови отстъпки са спомогнали за
влошаване на нейното финансовото състояние. От съпоставката на цитираната
разпоредба на т. 11 от Приложение 1 от директивата с разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗГВБ (отм.) се установява, че нормата от националния закон не
възпроизвежда точно регламентацията на изключението в разпоредбата от директивата,
като за изключването от гаранция на депозити в хипотезата на сключен договор за
влог при привилегировани условия е пропуснато да бъде въведено изискването за
наличие на причинна връзка между така предоставените условия и влошаването на
финансовото състояние на банката. От изложеното следва, че Директива 94/19/ЕО е
неправилно транспонирана в частта относно установеното съгласно чл. 7, § 2 от
Директива 94/19/ЕО във вр. с т. 11 от Приложение 1
условие за изключване от гаранция на депозити. Цитираните разпоредби на
директивата по ясен и недвусмислен начин посочват предпоставките, при които е
допустимо изключването на определени депозити
от гаранция, като уреденото в тях изключение от принципа за гарантиране на
депозити не е поставено в зависимост от настъпването на някакво условие, нито
от приемането на някакъв акт, вило на институциите, било на държавите-членки. С
оглед изложените характеристики разпоредбите на чл. 7, § 2 от Директива
94/19/ЕО във вр. с т. 11 от Приложение 1 същите
представляват норми с директен ефект, като по силата на принципа на предимство
на правото на Съюза настоящият съдебен състав при разрешаване на гражданскоправния спор, с който е сезиран, е длъжен за
целите на произнасянето по него да приложи тези разпоредби от Директива 94/19/ЕО
и съответно да не прилага национална правна уредба, която им противоречи, която
е разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./.
От
изложеното следва, че преценката за наличието на правно основание за извършване
на процесното плащане се обуславя от изследването на въпроса за
наличието на привилегировани лихвени условия по депозита и относно
съществуването на причинна връзка между тези условия и влошеното финансово
състояние на банката във формата на „спомагане“.
За
установяване на привилегирования характер на лихвените условия по процесния депозит са приети зa писмени доказателства действалите в периода на
съществуването на депозитното правоотношение скали утвърждаващи стандартните лихвени проценти, които банката е
обявила на основание чл. 57, ал. 1 ЗКИ като приложими към привлечените от нея
средства. При сключване на първоначалния договор за индивидуален срочен депозит
№ 8702 от 26.09.2008 г., по силата на който ответното дружество е депозирало в
„КТБ“ АД сумата от 1 000 000 евро, приложимост са намирали величините утвърдени в
скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилагана към привлечени
средства от клиенти, която е действала, считано от 22.05.2007 г. Съгласно
нейното съдържание лихвеният процент за срочен едномесечен депозит на
юридическо лице за сума от 10 000 до 250 000 евро, както и за суми над 250 000
евро е статичен и възлиза на 3,25 %, като единствената отлика е, че в
хипотезата, когато се депозира сума над 250 000 евро е необходима оторизация от двама изпълнителни директори на кредитната
институция приемаща депозита. Същият лихвен процент за 1-месечните срочни
депозити на юридически лица в евро за суми над 250 000 евро е предвиден и в
скалите изработени от банката и действали до 03.01.2010 г. В този контекст
уговорения между ответното дружество и банката според съдържанието на сключения
помежду им договор за индивидуален срочен депозит № 8702 от 26.09.2008 г. лихвен
процент е установен на ниво от 3,85 %, като при подновяванията
на договора за периода до 03.01.2010 г. същият е бил увеличаван на три пъти,
съответно до ниво от 4,75 % по силата на Анекс № 1 от 02.12.2008 г., до ниво от
5 % по силата на Анекс от 29.06.2009 г. и до ниво от 5,5
% по силата на договор за индивидуален срочен депозит № 8702 от 27.07.2009 г.
Депозитът е продължил да се олихвява с лихва от 5,5 %
при подновяванията на договора до 01.07.2014 г., считано
от която дата е същият е започнал да се олихвява с лихва в размер на 1,29 %.
Съгласно
приложимите за периода от 04.01.2010 г. до 31.12.2011 г. скали на стандартните
лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от клиенти,
приложимият за едномесечни депозити на юридически лица в евро лихвен процент е
3,25 %, като в чл. 3 от скалите е посочени, че за привлечени средства в размери
над 250 000 евро могат да бъдат договаряни лихвени проценти от 1% до 10%
годишна лихва. При подновяванията на влога, извършени
в периода от 04.01.2010 г. до 04.07.2011 г. сумата по депозита е надвишавала
250 000 евро, като прилаганият от банката за този период лихвен процент от 5,5 % е под предвидената в скалите лихва от 10 %. За периода
от 04.07.2011 г. до 31.12.2011 г. при подновяване на влога сумата по депозита е
била под 250 000 евро, като за този период прилаганият от банката процент от 5,5 % е над установената съгласно скалите лихва от 3,25 %,
приложима за едномесечни депозити на юридически лица в евро, поради което съдът
намира, че за посоченият период ответното дружество е ползвало привилегировани
лихвени условия.
Съгласно
приложимите за периода от 01.01.2012 г. до 30.03.2014
г. скали на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към
привлечени средства от клиенти, приложимият за 1-месечни депозити на юридически
лица в евро от 10 000 до 250 000 евро лихвен процент е 3,25 %, като съгласно
чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ – „Условия за олихвяване на скалата” освен
посочените в раздели I и II стандартни лихвени проценти банката може да
начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на годишна
база, за което сключва индивидуални договори. При подновяванията
на депозита, извършени в периода от 01.01.2012 г. до
15.01.2013 г., както и в периода от 27.03.2013 г. до 07.05.2013 г. сумата по
депозита е била под 250 000 евро, като за този период прилаганият от банката
процент от 5,5 % е над установената съгласно скалите стандартна
лихва от 3,25 %, приложима за 1-месечни депозити на юридически лица в евро до
250 000 евро, което дава основание на съда да приеме, че за посочените периоди ответното дружество е ползвало
привилегировани лихвени условия. С изключение на подновяванията,
извършени в рамките на означените периоди, при останалите подновявания на депозитния
договор, извършени от 01.01.2012 г. до 01.07.2014 г.,
сумата осигурена от ответника по депозита му в „КТБ“ АД е била над 250 000
евро, като в никоя от действалите за този период скали на стандартните лихвени
проценти, които „КТБ“ АД (н) прилага към привлечени средства от клиенти, не е
установен приложим лихвен процент в абсолютно число. В този смисъл по делото не
се доказва, че предоставеният от банката лихвен процент от 5,5 % е привилегирован, защото при влагането на сума надхвърляща
250 000 евро следва да се възприеме за икономически обосновано следващото се на
вложителя възнаграждение да е по-високо от това, предоставяно на вложителите на
суми в по-ниски размери. За да бъде квалифициран като привилегирован –
предоставящ на титуляря привилегия да получи по-висока годишна лихва в сравнение
с останалите страни по такива договори, то следва да бъдат установени данни
относно предоставените от банката лихвени проценти по договори имащи за предмет
депозиране на суми над 250 000 евро.
Такива сведения обаче по делото не са събрание, което изключва формирането на
извод, че лихвените условия, от които се е ползвало ответното дружество при
депозиране в банката на сума над 250 000 евро са били с по-високи
параметри от тези, които са се ползвали паралелно от други правни субекти
депозиращи в същата банка суми надвишаващи 250 000 евро. Тоест извод за
привилегировано ползване на по-висок лихвен процент от страна на ответника през
коментирания период за моментите, когато депозита е надвишавал стойност от
250 000 евро не може да бъде формиран.
Така
по делото се установява, че за периодите, както следва : от 04.07.2011 г. до
31.12.2011 г., от 01.01.2012 г. до 15.01.2013 г. и от
27.03.2013 г. до 07.05.2013 г. ответното дружество е ползвало привилегировани
лихвени условия по депозити в евро до 250 000 евро, за другата част от времето
на депозитното правоотношение създадено между „КТБ“ АД и ответника положение на
привилегированост не се констатира.
Доколкото обаче за даден период все пак се
разкрива положение на ползване от ответника на привилегировани лихвени условия
от „КТБ“ АД, то съдът трябва да се занимае с въпроса, дали е реализирана
втората предпоставка от основанието за изключване на процесния
депозит от гаранционно покритие, а именно спомогнали ли са предоставените на
ответното дружество привилегировани лихвени условия за влошаване на финансовото
състояние на банката, като това спомагане следва да бъде съобразено с оглед на
финансовия резултат, обусловил отнемането на лицензията на банката. От акта за
отнемане на лицензията, публично оповестен и по партидата на банката в
търговския регистър се разбира, че при осъщественото банково одитиране е установена необходимост от обезценка
на активи на значителна стойност, като най-голям дял на обезцените активи заема
кредитният портфейл (и в частност – предоставяне на необезпечени кредити). По
делото не се установява, че собственият капитал на банката би бил положителна
величина, ако ответното дружество не беше ползвало привилегировани лихвени
условия, както и че стойността на начислените по депозита лихви е повлияла на
стойността на собствения капитал до степен да спомогне за отнемане на лиценза
на банката. От заключенията по съдебната финансово-икономическа експертиза се
установява, че за целия подложен на анализ период от 31.12.2008 г. до
30.06.2014 г. приходите от лихви получавани от кредитната институция надвишават
разходите за лихви правени от банката. Тази констатация неминуемо води до
извод, че банката реализира положителен нетен лихвен марж, т. е. без значение
от изплащаните лихви по депозити, получаваните лихви по отпуснати кредити
винаги са били в по-висок размер, като банката е реализирала печалба от тази
разлика. Причината за влошаване на финансовото състояние на „КТБ“ АД (н) и
евентуалното ѝ изпадане в неплатежоспособност се корени не във високите лихвени проценти, изплащани по
отношение на привлечения капитал, а в небалансираното и рисково управление на
кредитния портфейл, съответно в отпускането в полза на свързани лица на необезпечени
кредити, чиито размери са били значителни.
Предвид
изложеното съдът намира, че в случая не е налице втората от предвидените в
изключението на т. 11 от Приложение 1 от Директива 94/19/ЕО предпоставки за
изключване от гаранция на влога на „Т.“ АД в „КТБ“ АД (н) по депозитна сметка в
евро с IBAN ***. Посоченото създава извод за наличие на основание за
извършеното от Фонда за гарантиране на влоговете в банките в полза на ответното
дружество плащане, поради което предявеният от Фонда иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъде отхвърлен,
поради недоказаност на своето основание.
Не
е необходимо обсъждане на поддържаното от ответната страна самостоятелно
основание за частична неоснователност на претенцията за заплащане на сумата от
16 975,21 лв., поради възстановяването й в полза на ФГВБ, съгласно
одобрената втора частична сметка за разпределение, доколкото това основание би
имало правно значение за формиране размера на съдебно заявеното вземане, чието
възстановяване се иска по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД ако фонда е материално
легитимиран да получи връщане от ответника на изплатената му под формата на
гарантиран депозит сума, каквото реституционно
право както вече се аргументира изобщо не се доказа да съществува.
По
разноските:
При
този изход на спора право на присъждане на извършените в производството
разноски възниква единствено в полза на ответното дружество – „Т.“ АД. По
делото се установяват реално заплатени от тази страна разноски, възлизащи в общ
размер на сумата от 11 394 лв., от които 4 200 лв. – депозити за вещо лице, и 7
194 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита
от 03.02.2020 г. към което е калкулиран ДДС. Процесуалният представител на
ищеца в производството своевременно се е позовал на чл. 78, ал. 5 ГПК,
навеждайки възражение за прекомерност на търсеното за присъждане от ответника
адвокатско възнаграждение. За да се направи преценка, дали това възнаграждение
кореспондира на критериите за минимални адвокатски възнаграждения следващи се
на страните за водене на граждански дела трябва да се съобрази защитавания в
процеса материален интерес, като се съпостави с установените в чл. 7, ал. 2
НМРАВ скали, като приложимо в случая е правилото за определяне на минимално
адвокатско възнаграждение по т. 5, като изчислено съобразно него минимално
възможното за уговаряне възнаграждение при защитавания интерес по делото е
равно на сумата от 5 006,14 лв. Тъй като ангажирания от ответника адвокат
– О. е регистриран да предоставя услугите си по ЗДДС, то върху това
възнаграждение следва да общо основание да се начисли и съответната ДДС ставка
от 20 %, като крайния формиран размер възлиза на сумата от 6007,37 лв.
Уговореното възнаграждение от 7 194,00 лв. надвишава този минимален
размер, но съдът, счита че то не се явява прекомерно, тъй като правната и
фактическа сложност на разгледания спор е над средния стандарт. Аргумент за
това заключение е броят на състоялите се съдебни заседания по делото /общо 4/,
обема на събрания доказателствен материал и дейността
във връзка с неговото анализиране от участниците в производството, както и не
на последно място специфичният характер на правната уредба, която е приложима
за отношенията, от които произтича спорното материално право, в това число и
такава от правото на ЕС, което изисква отделяне на значителен времеви ресурс за
запознаване и изграждане на адекватна защита на интересите на страните в
производството от техните процесуални представители. В обобщение на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски направени
за водене на спора пред настоящата инстанция в размер на сумата от общо
11 394,00 лв. Репарирането на тези разноски е отговорност на фонда-ищец с
оглед изцяло неблагоприятния за него изход на спора.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Фонд з.г.н.в.в б. със седалище и
адрес на управление:***, срещу „Т.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 173
807,25 лв., представляваща платена от ищеца без основание сума като гаранция
относно влог открит по депозитна сметка в евро с IBAN ***състоятелност
„Корпоративна търговска банка“ АД (н), който не подлежи на гарантиране.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Фонд з.г.н.в.в б. със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 11 394 лв.,
представляваща съдебни разноски направени от ответника за водене на делото пред
Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: