Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 06.08.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                    Плевенски районен съд в публично заседание на 11.07.2018 година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова  

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1798, по описа за 2018 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от “МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, срещу А.Б.А., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумите от 186,79лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори М4258999/14.10.2014г. и М4259001/14.10.2014г.; 1089,18лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 6483/2017г. на ПлРС, невръчена на длъжника. С исковата молба е била предявена претенция за лихва в размер на 48.59лв., състояща се от 29,02лв. за периода от 13.01.2015г. до 24.07.2017г. по договор М4258999/14.10.2014г. и мораторна лихва в размер на 19,57лв. за периода от 06.12.2014г. до 24.07.2017г. по договор М4259001/14.10.2014г., но с молба от 16.04.2018г., при уточняване на исковата молба и изправяне на нередовностите по нея, ищецът се е отказал на осн. чл. 233 от ГПК от тази претенция.

Ответникът А.Б.А. в съдебно заседание на 11.07.2018г. взема становище, че признава исковете по основание и размер.

          Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед № 4195/25.8.2017г. по ч.гр.д. № 6483/2017г. на ПлРС, съдът е разпоредил А.Б.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “М.” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 186,79лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори М4258999/14.10.2014г. и М4259001/14.10.2014г.; 1089,18лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно с мораторната лихва в размер на 29,02лв. за периода от 13.01.2015г. до 24.07.2017г. по договор М4258999/14.10.2014г. и мораторна лихва в размер на 19,57лв. за периода от 06.12.2014г. до 24.07.2017г. по договор М4259001/14.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението - 24.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 26,49лв. – внесена държавна такса и 193,63лв. – адвокатски хонорар. Поради неоткриване на длъжника, с разпореждане № 1238/30.1.2018г., съдът е указал на осн. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, на кредитора да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, и такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.

          Видно от представените от ищеца доказателства, между страните е имало договорни отношения по договор № *********  от 14.10.2014г. и 4 приложения към него, между ответника и “М.” ЕАД за предоставяне на телефонни услуги за номера **********, **********, **********, както и за ползване на услугата Цифрова телевизия до 14.10.2016г. От приложените 5 бр. фактури за 2014г., издадени на името на ответника за посочените телефонни номера и цифрова телевизия, е видно, че тези услуги са ползвани от него, и ищецът е изпълнявал своите задължения по сключения договор. Относно неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимите суми за предоставените услуги, по делото е налице признание на факти от негова страна. Призната е и дължимостта на начислените неустойки при прекратяване на договора поради неизпълнение, по отношение на всяка една от услугите. За размера на всяка една от тези неустойки са представени съответно Сметки № **********/ 25.03.2015г.; **********/ 25.03.2015г.; **********/ 01.04.2015г. и **********/ 01.04.2015г.

          При така обсъдените доказателства, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани. Доказаха се по делото договорните отношения между страните, изпълнението им от страна на ищеца и неизпълнението – от страна на ответника. Налице е и признание на факти от ответника – за дължимостта на претендираните суми, чието основание се съдържа в сключения между тях договор и неговите приложения. При това положение, предявените искове за установяване дължимост на сумите от 186.79лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и 1089.18лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като основателни и доказани, следва да бъдат уважени.

          Производството по предявения иск за установяване дължимост на лихва в размер на 48.59лв., състояща се от 29,02лв. за периода от 13.01.2015г. до 24.07.2017г. по договор М4258999/14.10.2014г. и мораторна лихва в размер на 19,57лв. за периода от 06.12.2014г. до 24.07.2017г. по договор М4259001/14.10.2014г., следва да бъде прекратено, поради своевременно направен от ищеца отказ от иска. Издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6483/2017г. на ПлРС, следва да се обезсили в частта, в която исковия съд прекратява производството, а именно – относно присъдените мораторни лихви.

           При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските, направени от него в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 248.40лв., като взема предвид, че ДТ е платена само за уважената част от претенциите, но не и за иска, за който претенцията е прекратена. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съобразно положителното установително решение за част от вземането, и прекратяването на исковата претенция за мораторната лихва, разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец до размер на 212.05лв.

          Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, ЧЕ А.Б.А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на кредитора “МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, следните суми -  186,79лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори М4258999/14.10.2014г. и М4259001/14.10.2014г.; 1089,18лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 6483/2017г. на ПлРС.

          ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 233 от ГПК, поради отказ, производството по предявения от “МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК ********* против А.Б.А., ЕГН **********, ИСК ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Б.А., ЕГН **********, дължи на “МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, лихва в размер на 48.59лв., състояща се от 29,02лв. за периода от 13.01.2015г. до 24.07.2017г. по договор М4258999/14.10.2014г. и мораторна лихва в размер на 19,57лв. за периода от 06.12.2014г. до 24.07.2017г. по договор М4259001/14.10.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. 6483/2017г. на ПлРС.

          ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО Заповед за изпълнение № 4195/25.8.2017г., издадена по ч.гр.д. № 6483/2017г. на ПлРС, в частта, в която А.Б.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на  МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, мораторна лихва в размер на 29,02лв. за периода от 13.01.2015г. до 24.07.2017г. по договор М4258999/14.10.2014г. и мораторна лихва в размер на 19,57лв. за периода от 06.12.2014г. до 24.07.2017г. по договор М4259001/14.10.2014г.

 

          ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА “МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, разноски по исковото производство в размер на 248.40лв.

         

          ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА “МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, разноски по ч.гр.д. № 6483/2017г. на ПлРС, в размер на 212.05лв.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: