ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Град Разград, 24.04.2020 г.
Разградски
окръжен съд в закрито заседание на
горепосочената дата, в състав:
Председател:Рая Йончева
Членове: Валентина
Димитрова
Атанас
Христов
като разгледа докладваното
от съдията Атанас Христов в.ч.гр. дело №
73 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.
Депозирана
е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, подадена чрез пълномощник,
срещу разпореждане № 252/ 04.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 151/2020г. по
описа на РС Кубрат, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
Р.М.Р., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, В ЧАСТТА за заплащане в полза
на заявителя на парични задължения в размер на: 318.74 (триста и осемнадесет
лева, седемдесет и четири ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за
периода 15.09.2018 г. до 27.08.2019 г.; 1 096.35 (хиляда деветдесет и шест
лева, тридесет и пет ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги; 30.00 (тридесет) лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, дължими за периода 30.06.2018 г. до 27.08.2019 г.; и 166.87 (сто шестдесет и шест лева, осемдесет
и седем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.06.2018 г. – дата на изпадане
на длъжника в забава, до 27.08.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост, по
Договор за потребителски кредит № **********/ 21.03.2018 г., преценени от
първостепенния съд като неравноправно договорени вземания.
Жалбоподателят
счита в тези му части разпореждането за неправилно и необосновано. Сочи,
че в производството по чл.410 ГПК съдът
не разполага с правомощия да проверява валидността на сделката, както и че не
са налице неравноправни клаузи в сключения договор за потребителски кредит, от
който черпи претендираните вземания. Моли въззивния съд да отмени
разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за посочените по-горе суми.
Частната
жалба е подадена от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт и в
предвидения от закона срок, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, РОС я намира за
неоснователна по следните съображения:
Производството
по ч.гр.д. № 151/2020г. п о описа на КРС е образувано по заявление на „Профи
кредит България“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника Р.М.Р. за сумите 972.59(деветстотин
седемдесет и два лева, петдесет и девет ст.) – главница, ведно с законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 02.03.2020
г., до изплащане на вземането; 318.74 (триста и осемнадесет лева, седемдесет и
четири ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.09.2018 г.
до 27.08.2019 г.; 1 096.35 (хиляда деветдесет и шест лева, тридесет и пет ст.)
лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; 30.00 (тридесет)
лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за
периода 30.06.2018 г. до 27.08.2019 г.; 166.87 (сто шестдесет и шест лева,
осемдесет и седем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.06.2018 г. – дата
на изпадане на длъжника в забава, до 27.08.2019 г. – дата на предсрочната
изискуемост, всички съставляващи
неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № **********/
21.03.2018 г.
Районният
съд е издал заповед за изпълнение
единствено за главницата, ведно със законната лихва, от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сторените разноски.
За
да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата 318.74 – договорно
възнаграждение, дължимо за периода 15.09.2018 г. до 27.08.2019 г., сумата 1
096.35 лв. за неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
както и за сумата 30лв. за неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, районният съд е приел,
че възнаграждението за допълнителния пакет услуги е с неравноправен характер и
противоречи на чл.10а ал.2 ЗПК, а такса по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането не е уговорена между страните.Районният съд, съобразно правомощията
си, съгласно измененията в ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор.
Разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължава
съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора
или е налице обоснована вероятност за това.
Дейностите, за които частният жалбоподател
претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с
изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи
заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради
това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на
основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.
В случая от заявителя пред заповедния съд
не са представени доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за обявена
предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за потребителски
кредит, поради което правилна и законосъобразна се явява и преценката на
районния съд по отношение на
претендираните суми за забавено изпълнение от страна на длъжника в
размер на 166.78 лева и сумата, посочена от заявителя като непогасено
възнаграждение от 318.74 лева.
Ето защо обжалваното разпореждане се явява обосновано
и законосъобразно в атакуваните му части и подадената частна жалба следва да се
отхвърли.
В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен
съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 112 от
21.4.2020г. по в.ч.гр.д. № 70/2020г., Определение № 111 от 21.4.2020г. по
в.ч.гр.д. № 76/2020г., Определение № 115 от 21.4.2020г. по в.ч.гр.д. №
72/2020г., Определение № 108 от 14.4.2020г. по в.ч.гр.д. № 65/2020г.
Водим
от горното, Разградският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя
без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане №
252/ 04.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 151/2020г. по описа на РС Кубрат,
в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р.М.Р., ЕГН **********
с пост./наст. адрес ***, В ЧАСТТА за заплащане в полза на заявителя на парични
задължения в размер на: 318.74 (триста и осемнадесет лева, седемдесет и четири
ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.09.2018 г. до
27.08.2019 г.; 1 096.35 (хиляда деветдесет и шест лева, тридесет и пет ст.)
лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; 30.00 (тридесет)
лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за
периода 30.06.2018 г. до 27.08.2019 г.; и 166.87 (сто шестдесет и шест лева,
осемдесет и седем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.06.2018 г. – дата
на изпадане на длъжника в забава, до 27.08.2019 г. – дата на предсрочната
изискуемост, по Договор за потребителски кредит № **********/ 21.03.2018 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.