№ 13884
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110120087 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 02 декември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 20087 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 74812/14.04.2022г. на
СРС, подадена от "**********" ЕАД срещу И. С. Г. във връзка със Заповед за
изпълнение от 19.07.2021г., издадена по ч.гр.д. № 37861/2021г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. П. Н.а е предявил срещу И. С. Г.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника,
че същият дължи на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град София, ул. „**********“ № 158, вх. А, ап.
6, аб. № ********, както следва
2796,18 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (29.06.2021г.) до окончателното им изплащане;
184,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-16.06.2021г.;
22,30 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2021г.) до
окончателното им изплащане;
5,84 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019г.-16.06.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от
юрк. Ралица Петракиева. Предявените искове се поддържат, включително в
хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. С. Г. е подал Възражение,
вх. № 165621/09.08.2022г. на СРС, с което оспорва предявените искове като
неоснователни. Изтъква, че в заповедното производство вече е възразил, че
всички дължими от него суми са платени още през 2021г. При консултация с
юристи на ищеца се установило, че по партидата му няма никакви
задължения. Уверили го, че исковата молба ще бъде оттеглена. В насрочените
по делото публични съдебни заседания същият се явява лично или не се
явява, като в този случай не изпраща представител. Предявените искове се
2
оспорват.
Третото лице - помагач "***********" ООД не е изразило становище
по предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни
заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, депозирания от ответника отговор и
възраженията в него, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответникът не оспорва, че ищецът потребява доставена му до
процесния имот топлинна енергия.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на
същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.
Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на
потребителя топлинна енергия, проверката на правилното отчитане и
начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от
счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на
специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно
чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато
за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из
областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо
изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се
отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество
сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това
обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия,
съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и
съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и
3
нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане
на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила,
както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото
вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си
върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота,
съответствието на отчитането и уредите за измерването с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове
следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна
експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не
може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в
това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени
от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество
и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите,
съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139,
ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не
други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се
осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и
последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално
доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този
момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума
за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на
дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално
потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо
съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в съответни
документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно
отчитане на общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване
за сметка на „**********“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната
станция. Разпределението на топлинната енергия е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби, а измерването е направено с
преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период е 3048,22
лева.
Ответникът реално оспорва дължимостта на вземанията само поради
4
това, че е заплатил задълженията си, а в получаваните от него фактури не
само, че нямало посочени просрочени задължения, но и имало и суми за
възстановяване.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява, че за процесния период и вземания
са постъпили реални плащания в размер на 502,98 лева (без отчитаните като
платени поради изравняване, доколкото дължимите суми се определят въз
основа на реално потребеното през периода количество топлинна енергия).
Представените от ответника допълнителни доказателства за плащания са за
суми и периоди извън процесните.
Отчитайки данните по заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза и справката, представена по л. 47 от делото, съдът
намира, че с постъпилите плащания от 502,98 лева са погасени 30,54 лева от
общо 47,90 лева за дялово разпределение, като остатъкът от 17,36 лева е
останал неплатен и дължим. За горницата над тази сума предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли до пълния си предявен размер от 22,30
лева. Остатъкът от 472,44 лева следва да се прихване към главницата за
топлинна енергия от 3048,22 лева. Така дължимата за доставена такава сума
възлиза на 2575,78 лева, за колкото предявеният иск е основателен и следва
да се уважи. За горницата над 2575,78 лева до пълния си предявен размер от
2796,18 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че
исковете за лихви са основателни до размер от 175,15 лева за лихвата върху
главницата за топлинна енергия и 4,69 лева за лихвата върху главницата за
дялово разпределение.
Що се касае до довода, че в изпратена до ответника фактура е посочено,
че същият няма просрочени задължения, действително се установява, че в
представената на л. 93 Фактура № **********/31.07.2022г. за период
01.07.2022г.-31.07.2022г. е обективирано, че ответникът няма просрочени
суми за главница и задължения за лихви. Това обстоятелство е ирелевантно
към изхода от спора, доколкото е установено наличие на дължими суми за
реално доставена топлинна енергия и свързани с това плащания. В съдебно
заседание вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза уточнява, че,
доколкото му е известно, ищецът, когато има предявено за събиране по
съдебен ред вземане, отделя счетоводно същото в отделна сметка, като вече
се отбелязва, че няма задължения. Ако постъпят плащания по съдебните
вземания, ако това е изрично посочено, се покрИ.т те, а ако не - новите
задължения. Това се потвърждава от процесуалния представител на
топлоснабдителното предприятие. Същият уточнява, че, ако клиентът посети
каса на дружеството, там ще се видят и тези "съдебни" задължения. На каса
на "Изи Пей" обаче те няма да се видят, освен ако не се цитира "съдебна"
фактура. Подобна практика съдът намира за смущаваща. Тя според настоящия
съдебен състав има потенциал да създаде значително объркване у
потребителите, доколкото в получаваните от тях книжа се сочи, че те нямат
5
задължения към дружеството, а същевременно такИ. се водят счетоводно и се
претендират по съдебен ред срещу тях. Потребителят, дори и да желае да
заплати всички свои задължения, е напълно възможно да бъде поставен в
ситуация, да няма точна информация за реалния размер на очакваните от него
плащания, поради което да се окаже длъжник-ответник по съдебно
производство и излишно да бъде натоварен с разноски по същото. Поради
това и тази практика би било полезно да бъде проверена от компетентните за
това органи за защита на потребителите. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗЗПотр
правото да подават жалби, сигнали и приложения до контролните органи, в
частност Комисията за защита на потребителите (ал. 2), изпълняващи
функции за защита на потребителите, е предоставено на потребителите и
сдруженията на потребителите имат.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни. Съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство. Ответникът не е доказал
сторени разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
101,54 лева за разноски в заповедното производство, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение,
изчислена от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на
683,52 лева, в която сума е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. С. Г. , ЕГН
**********, от град София, дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище в град София, във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град София, ул. „**********“ № 158, вх. А, ап. 6, аб. №
********, както следва:
2575,78 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (29.06.2021г.) до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 2575,78 лева до
пълния си предявен размер от 2796,18 лева;
175,15 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-16.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 175,15 лева до пълния му предявен
размер от 184,58 лева;
6
17,36 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2021г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 17,36 лева до пълния му предявен размер от 22,30
лева;
4,69 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019г.-16.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 4,69 лева до пълния му предявен размер от 5,84 лева.
ОСЪЖДА И. С. Г. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
„**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 101,54 лева, представляваща разноски
в заповедното производство (ч.гр.д. № 37861/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА И. С. Г. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
„**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 683,52 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 20087/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***********“ ООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7