Решение по адм. дело №299/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Т. И. Т., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, подадена чрез адв. Р. Г. от АК – Силистра, против Заповед № 25-0255-000167/ 15.07.2025 г., издадена от началник на Второ РУ – Добрич към ОДМВР – Добрич за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Счита, че резултатът от теста, извършен с техническо средство, не е годен да установи употребата на наркотични вещества, при условие, че резултатът е оспорен и е дадена кръвна проба от водача за извършване на химико-токсилогично изследване, както е било в случая, като изложеният довод е обоснован с аргументи, черпени от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началникът на Второ районно управление на МВР – Добрич към ОДМВР – Добрич, не се е възползвал от предоставените възможности за подаване на писмен отговор, за участие в открито заседание и за изразяване на становище по делото.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че след извършена проверка от служители на Второ РУ-Добрич при ОДМВР-Добрич на 12.07.2025г. е установено, че на посочената дата около 10.30 ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]жалбоподателят управлява лек автомобил [Марка] Е270 с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества, което е установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARRC 0078, дисплеят на което е отчел употреба на Метаамфетамин. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 296118 (л. 9). В рамките на определеното в талона за изследване време Т. Т. се е явил в указаното лечебно заведение, където е дал биологични проби за провеждане на химико-токсикологично лабораторно изследване. Констатациите от проверката са били отразени в АУАН № GA3860911/12.07.2025г., приложен по делото и цитиран в заповедта, а във връзка с преустановяване на нарушението и за предотвратяване на последиците от него е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ срещу жалбоподателя.

С Мотивирана резолюция № 25-0255-[рег. номер]/14.07.2025 г. за прекратяване на административнонаказателното производство, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗАНН, органът е изпратил материалите от преписката на РП [населено място] с оглед наличието на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В рамките на образуваното досъдебно производство е назначена съдебно-химическа експертиза на дадените проби от жалбоподателя, чието извършване е възложено на експерти при ВМА [населено място], но заключение не е представено.

Настоящият състав е изискал отговор за резултата от химико-токсикологичното изследване от ВМА „МБАЛ-Варна“ [населено място] и с вх. № 1831/14.11.2025 г. по делото е депозиран отговор, че поради драстично системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки по аналогични задачи, които предхождат процесната, лабораторният анализ все още не е приключен. В писмото е посочено, че първоначалният резултат от проведени скринингови тестове при приемането на биологичните проби е положителен за наркотични вещества.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Добрич със своя Заповед № 357з-2522/02.09.2025г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците РУ при ОДМВР-Добрич, какъвто е ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки на територията, обслужвана от съответното РУ. Доколкото територията на [населено място], където е установено нарушението, попада в рамките на териториална компетентност на Второ РУ на ОДМВР-Добрич, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху наличието на материалноправни предпоставки за издаването на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При анализ на цитираната норма е видно, че приложението ѝ е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, административният орган се е позовал на наличието на втората от посочените хипотези, а именно – че същият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 12.07.2025 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества. Налице е оспорване на резултата от полевия тест с аргументи, черпени от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочената наредба е издадена по делегацията на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, който член се намира в глава седма – Административнонаказателна отговорност. Налагането на административно наказание е санкция за извършено нарушение, което несъмнено трябва да е категорично установено. Прилагането на принудителни административни мерки обаче е дейност, която цели да преустанови нарушението и да предотврати неблагоприятните последици от него, които могат да са, както за лицето, евентуален нарушител, така и за мнозина други участници в движението, и те (принудителните административни мерки) следва да се прилагат при достатъчно обосновано съмнение за извършено нарушение, каквото възниква от положителния резултат на извършения полеви тест. Така възникналото съмнение се задълбочава и от положителния резултат за употреба на наркотици от проведените скринингови тестове на дадените от жалбоподателя биологичните проби, видно от изпратеното писмо от лабораторията на МБАЛ-Варна към ВМА, на която е възложено изследването. В същото време не са представени каквито и да било други доказателства, които биха могли успешно да разколебаят верността на констатациите по съставения на жалбоподателя АУАН № GA3860911/12.07.2025г., който съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Видно е, че е налице голословно оспорване на констатациите по АУАН и в същото време доказателства, навеждащи към обосновано съмнение за извършено нарушение, което е достатъчно за издаването на ЗПАМ (в подобен смисъл Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о.). При това положение преценката на административния орган за наличие на предпоставки за прилагане на принудителна мярка по чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП е правилна и не се установява нарушение на цитираната материалноправна норма.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя, а постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия, причинени от водачи, за които е установено, че управляват МПС след употреба на наркотици. Целеният превантивен и преустановителен характер на мярката е свързан с обезпечаването на живота и здравето не само на водача и неговите близки, но и на останалите участници в движението.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. И. Т., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, против Заповед № 25-0255-000167/ 15.07.2025 г., издадена от началник на Второ РУ – Добрич към ОДМВР – Добрич за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.