Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София,
07.11.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа гр.д.
№13526/2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Д.М. срещу Специализирания апелативен наказателен съд за сумата от 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт при инстанционен контрол на акт по НОХД 646/2015 г. Ищецът твърди, че при разглеждане на делото е постановен неправилен акт – поради неправилен извод на съда относно обстоятелства от значение за делото. Съдът констатира, че искът е преждевременно предявен – съгласно чл.2, ал.1 ЗОДОВ вреди могат да се претендират от незаконно обвинение ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, включително когато незаконосъобразен акт в рамките на процеса доведе до процесуални нарушения (в случая – неправилно произнасяне по мярката за неотклонение). Тъй като в този случай преценка за законосъобразността на всички актове на съда се извършва в рамките на инстанционния контрол в наказателното производство от наказателния съд, преценката за законосъобразност не може да се извършва от гражданския съд, а искът се явява преждевременно предявен и поради това – недопустим.
Отделно от това е налице и друго основание за недопустимост. Ако се приеме, че искът е деликтен – по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за деяние, за което служителят, кумуто е възложена работата, не носи гражданска отговорност. Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай, ако се приеме, че се претендират вреди от ответника, в качеството му на работодател на съдия, за извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции (неверен извод в постановен акт), доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Това е така, защото отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл.45 ЗЗД – същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, само при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС в следните определения: определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, 4 ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, 3 ГО, определение 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, 2 ГО и определение №12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, 3 ГО.
На следващо място, ако вредите се претендират от
забавено правосъдие, делото е недопустимо на основание пар.9 от ПЗР към ЗИД на
ЗОДОВ - (ДВ, бр. 98 от 2012 г.).
По изложените
по-горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено като
недопустимо.
Поради което и на
основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №13526/2017
г. по описа на СГС, 10 състав.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: