Решение по адм. дело №1119/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (33) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Г. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. П. К., против Експертно решение (ЕР) № 90813 от зас. № 048/31.03.2025 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 91291 от зас. № 118/18.10.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ д-р К. П.“ ЕООД, [населено място] по оценка, като са определени 74,00 % ВСУ, в това число 20,00 % от сбора на оценките на придружаващите заболявания.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Твърди се, че при вземане на решението НЕЛК не се е произнесла в пълнота по всички въпроси, визирани в чл. 103, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 101 от ЗЗ, включително и по въпроса за чужда помощ, не са разгледани предоставените епикризи и медицинската документация, не е взето под внимание цялостното здравословно състояние на лицето. Оспорват се определената чужда помощ, а именно „Без чужда помощ“ и определеният процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР/ВСУ). Претендират се сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия - София чрез процесуален представител юриск. Д. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения са изложени в писмен вид (становище изх. № Ю666/17.06.2025 г. на л. 67). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а така също и разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни - ТЕЛК при МБАЛ „Д-р К.П.“ ЕООД, [населено място], ТП на НОИ – Пловдив, Агенция за хора с увреждания и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно призовани, не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Експертното решение на НЕЛК е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

С ЕР № 91291 от зас. № 118 от 18.10.2024 г. ТЕЛК при МБАЛ „Д-р К.П.“ ЕООД, [населено място] (л. 17-18 от настоящото дело и л. 133-134 от МЕД) е извършил преосвидетелстване на Н. Г. Н. по документи на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като:

- за Централната латентна квадрепареза вследствие на ИМИ във ВБС м.12.2022 г. и ИМИ в БЛСМА м.05.2011 г. – средна степен, орган. функц. капацитет, нестабилна походка, използва помощни средства съгл. Част 7, т.2.4.3 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 75 % ТНР – МКБ I69.3 (видно от представените нови консулт.);

- за НИЗЗД с КДС ДПНП съгл. Част 9, Раздел 1, т.1.2.1 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 40 % ТНР – МКБ Е11.4, G63.2;

- за диагностицираната болест на Паркинсон лека степен съгл. Част 7, т.3.2 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 50 % ТНР – МКБ G20;

- за АХ III ст. мозъчно-сърдечна форма съгл. Част 4, Раздел 6, т.2.2 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) следват 30 % ТНР – МКБ I11.9.

Определен е краен процент 99 % ТНР без ЧП съгл. Приложение 2, т.3 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.) за срок пожизнен съгл. чл. 69, ал. 7 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.).

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че така издаденото ЕР на ТЕЛК е връчено на жалбоподателката (доколкото го представя като доказателство към жалбата си до съда, което се установява и от приложеното към МЕД на л. 127 известие за доставяне) и не е било оспорено от нея.

С Решение № 17039 от зас. № 847/28.11.2024 г. Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив е потвърдила ЕР на ТЕЛК датата и срокът на инвалидизиране, но не е потвърдила оценката на ТНР/ВСУ, като е посочено, че ТЕЛК оценява централна латентна квадрипареза със 75 %, а видно от амбулаторен лист, издаден от невролог на 13.09.2024 г., действително е описана централна латентна квадрипареза, за която съгл. НМЕ/2017 се следват 50 % ВСУ (л. 135 от МЕД), подадена в тази връзка до НЕЛК е жалба от Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив (л. 134 от МЕД).

Или, предмет на разглеждане пред НЕЛК е било ЕР на ТЕЛК единствено и само в частта за определената оценка на ТНР/ВСУ по Част 7, т.2.4.3 от НМЕ 2017 (изм. доп. ДВ, бр. 10/31.01.2023 г.), за което ТЕЛК е приел, че се следват 75 % ВСУ – МКБ I69.3, което е изрично посочено и в обжалваното в настоящото производство Експертно решение на НЕЛК. В останалата част решението на ТЕЛК, в т.ч. и в частта по т.5.3. „Чужда помощ“, за което е определено „Без чужда помощ“, е влязло в сила, поради което и на наведените в тази връзка възражения съдът не дължи произнасяне.

Образуваното пред НЕЛК административно производство по жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив, е приключило с оспореното тук Експертно решение № 90813 от зас. № 048/31.03.2025 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ (л. 49-50 и л. 137-136 от МЕД), с което е отменено ЕР на ТЕЛК по оценката, като са определени 74 % ВСУ.

За да стори това, органът е приел, че в МЕД има представени следните данни и диагнози:

1) Диабетна полиневропатия, потвърдена с ЕМГ и епикриза от 2007 г.;

2) Болест на Паркинсон – Решение на специализирана комисия от 10.08.23 г., терапия: Синепар 2 х 1 т, ПК Мерц 2 х 1 т, Сагилия 1 т;

3) Неколкократни епикризи за прекарани 5 инсулта:

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 06.09.2009 г. с Д. ИМИ във ВБС, левостранна централна латентна хемипареза;

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 11.05.2011 г. с Д. Вътремозъчен кръвоизлив в ЛГМХ (фронтален дял) – десностранна централна хемипареза;

- Епикриза от МБАЛ Каспела от 26.07.2019 г. с Д. ИМИ в мозъчния ствол, дискоординационен синдром;

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 03.07.2020 г. с Д. ИМИ в БВБС десностранна централна латентна хемипареза;

- Епикриза от МБАЛ Карлово от 23.12.22 г. ИМИ във ВБС, левостранна централна латентна хемипареза, дискоординационен синдром МРТ от 08.08.23 – начеващи атрофични промени в мозъчния паренхим, васкуларна енцефалопатия.

Представени са неколкократни амбулаторни прегледи от невролог, последен от 13.09.2024 г. с Д. Последици от други и неуточнени МСБ; Болест на Паркинсон. Лекувала в б-ца Каспела м.03.24 с уточнена Д. Паркинсова болест, провежда системно лечение с Мадопар. Персистира сковаване на тялото, треперене, нестабилна походка с пом. средства, загуба на равновесие, безсъние. Понесен мозъчен инфаркт м.12.22 във ВБС и БЛСМА м.05.2011. Об. синдром на централна латентна квадрипареза, СНР – отслабени коленни, липсват ахилови рефлекси, ограничени и болезнени движения в цервикален и лумбален сегмент, палпат. болка параверт., Негро + друстр., + орални автоматизми, статичен и постурален тремор на ръцете, затруднена походка с помощно средство.

НЕЛК е приел, че в МЕД има данни за многократни понесени инсулти, последен във ВБС (23.12.22) с левостранна латентна хемипареза и дискоординационен синдром и от последния неврол. преглед от 13.09.24 – синдром на централна латентна квадрипареза – следва 50 % ВСУ по Част 7, т.2.8.1 и за Болест на Паркинсон G20 – 50 % ВСУ по Част 7, т.3.2. В МЕД е посочено, че има данни и за Диабетна полиневропатия, както и че не се определя необходимост от чужда помощ.

В заключение, въз основа на изложените констатации, НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК по оценка, като е определил 74 % ВСУ, в т.ч. 20 % от сбора на оценките на придружаващите заболявания.

Като доказателства по делото са приети, представените такива с жалбата, както и доказателства за компетентността на органите, издали оспорения административен акт, присъединено е и МЕД на освидетелстваното лице.

Като свидетел по делото е разпитана С. Н. Ц., дъщеря на жалбоподателката, чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени нейни впечатления и спомени, които съдът кредитира само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК, като същите ще бъдат обсъдени при необходимост по-долу в решението.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) колективен административен орган в кръга на неговите правомощия - решението е взето от Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза – „Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“ в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Не е нарушено и изискването на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател, с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, в каквато връзка от съда са изискани и съответно представени доказателства (л. 94 и сл.).

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ЕР на НЕЛК е взето по документи в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (в приложимата редакция), съгласно която разпоредба НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. В случая тази документация е била в необходимата пълнота, позволяваща на комисията да вземе своето решение. За да издаде своето ЕР, НЕЛК се е позовал на приложените по МЕД епикризи, както и амбулаторни листове, последният от които за извършен преглед на 13.09.2024 г. от невролог.

Спорен в случая се явява въпросът относно оценката за ТНР/ВСУ за установената Централна латентна квадрепареза, който предопределя и заключението дали административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, съгласно които разпоредби в приложимата редакция, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания, като в случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват, съответно установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.

От приложеното по делото МЕД на освидетелстваното лице се установява, че в Амбулаторен лист № 242578005DB0/13.09.2024 г., обективиращ извършения на лицето преглед от лекар специалист по нервни болести (л. 128 от МЕД), е отразено следното обективно състояние: „ .... Синдром на центр. латентна квадрипареза ....“, за което в Част Седма „Нервни болести“, т.2.8.1. Увреждания на главния и гръбначния мозък с различна етиология и характер, от които е последвало квадрипареза латентна, се следват 50 % ТНР/ВСУ, точно толкова, колкото е определил и НЕЛК, а не както е приел ТЕЛК 75 % ТНР/ВСУ по Част Седма, т.2.4.3, което се установи, че е за хемипареза средна степен, каквато не се констатира по отношение на жалбоподателката от приложените към МЕД документи към датата на преосвидетелстване. Правилно се констатира, че е определен и крайният процент ВСУ при съобразяване с разпоредбата на т. 3 от Приложение 2 от НМЕ в приложимата редакция, а именно 50 % (за квадрипареза латентна) + 20 % х (40 % (за захарен диабет тип 2 (неинсулинозависим) с едно усложнение) + 50 % (за болест на Паркинсон лека степен) + 30 % (за Артериална хипертония ІІІ степен)) = 74 %.

Или, установява се, че ЕР на НЕЛК е постановено и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

До извод в обратната насока не водят и приложените към жалбата до съда доказателства, доколкото по силата на общото правило на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно наличието или липсата на установено увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит на жалбоподателката към момента на постановяването на експертното решение.

В тази връзка следва да се посочи, че твърдението за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното ЕР на НЕЛК, освидетелстваното лице е длъжно да докаже с допустимите доказателствени средства, защото този факт е в негов интерес и доколкото преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ. за неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. Именно в тази насока с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е дал указания на страните за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, в т.ч. и на жалбоподателката, че следва да установи фактическите твърдения, изложени в жалбата. От страна на жалбоподателката не бяха ангажирани никакви доказателства, в т.ч. осз от пълномощника й е налице нарочно изявление, че не е необходимо допускане на съдебно-медицинска експертиза, тъй като са достатъчно доказателствата за здравословното състояние на жалбоподателката. Последица от това е, че твърдението за наличие на основания за определяне на процент степен на увреждане, различен от определения от НЕЛК, остана недоказано в съдебното производството. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

Или, доказателства, които да оборят констатациите на НЕЛК, не се представиха от жалбоподателката. За пълнота и във връзка с новопредставените медицински документи, за които се твърди, че удостоверяват влошено здравословно състояние на жалбоподателката, в каквато насока са и показанията на разпитаната по делото свидетелка, които в тази част съдът кредитира, е необходимо да се посочи, че доколкото същите удостоверяват здравословното състояние на жалбоподателката след датата на преосвидетелстване, същите няма как да бъдат взети предвид в настоящото производство, но няма пречка жалбоподателката да подаде заявление-декларация по образец съгласно приложение № 11 на място в РКМЕ, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор за предсрочно преосвидетелстване за влошено състояние в съответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Ето защо, при наличните по делото данни, констатациите на специализирания състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, следва да бъдат зачетени така, както са обективирани в оспореното експертно решение.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, против Експертно решение № 90813 от зас. № 048/31.03.2025 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ.

ОСЪЖДА Н. Г. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Национална експертна лекарска комисия с адрес [населено място], [улица]сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.