РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120108903 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод предявената от „ВиК” ЕАД, ЕИК ....................,
седалище и адрес на управление в ..............................., представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т. искова молба, против А. Х. М., ЕГН **********, адрес в ......................, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 187,53 лева, представляваща сборна главница по фактури, издадени в периода
24.04.2019 г. – 25.03.2020 г., с отчетен период по фактури 04.12.2018 г. – 28.02.2020 г., както
и сумата от 45,43 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода 24.05.2019 г. – 11.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2868/18.10.2021
г. по ч.гр.д.№7248/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на
валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
поради което и има качеството на потребител в отношенията си с експлоатационното
дружество относно водоснабден имот, находящ се в ....................... Твърди се още, че на
името на ответника има открита и заведена при ответника партида с абонатен №................,
както и че по издадени в периода 24.04.2019 г. – 25.03.2020 г. фактури е налице неизпълнено
задължение за плащане на главница в общ размер на 187,53 лева, която произтича от
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
04.12.2018 г. – 28.02.2020 г. Главницата се претендира ведно с лихва за забава в общ размер
1
на 45,43 лева от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция. Твърди
се, че за процесните суми ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№7248/2021 г. по описа на РС-Бургас и същите се
претендират ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл410 от ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноските от исковото и заповедно производство.
Така предявения иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ответникът не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител,
представя молба, вх.№9038/15.03.2022 г., в която е обективирано искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание, ответникът, редовно уведомен не се явява и
представлява.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка
по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за
съдебно заседание, на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът е редовно
уведомен и не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от
ГПК, не е ангажирал доказателства и не се представлява в първото по делото съдебно
заседание, за което същият е редовно уведомен, като не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие при изрично указани му последици от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наред с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239, ал.1, т.2 от
ГПК – вероятна основателност на иска.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с
нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е
2
вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията на чл.239, ал.1
вр.чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 187,53 лева, представляваща сборна
главница по фактури, издадени в периода 24.04.2019 г. – 25.03.2020 г., с отчетен период по
фактури 04.12.2018 г. – 28.02.2020 г., както и сумата от 45,43 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода 24.05.2019 г. –
11.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 15.10.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2868/18.10.2021 г. по ч.гр.д.
№7248/2021 г. по описа на РС-Бургас, още повече че няма данни да са погасени от ответната
страна.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно
основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 125,00 лева, от които 75,00 лева е
платената държавна такса и 50,00 лева е юрисконсултското възнаграждение.
Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен
диспозитив и за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 75,00
лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на ответника А. Х.
М., ЕГН **********, адрес в ..................., че дължи на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК .............,
седалище и адрес на управление в .........................., представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., сумата от 187,53 лева, представляваща сборна главница по фактури,
издадени в периода 24.04.2019 г. – 25.03.2020 г., с отчетен период по фактури 04.12.2018 г. –
28.02.2020 г., както и сумата от 45,43 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода 24.05.2019 г. – 11.10.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 15.1.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №2868/18.10.2021 г. по ч.гр.д.№7248/2021 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА А. Х. М., ЕГН **********, адрес в ...................., да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК
..................., седалище и адрес на управление в .........................., представлявано от
Изпълнителния директор инж.Г.Т., сума в размер на 125,00 лева (сто двадесет и пет лева),
представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. Х. М., ЕГН **********, адрес в ....................., да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК
.................., седалище и адрес на управление в ............................., представлявано от
Изпълнителния директор инж.Г.Т., сума в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева),
3
представляваща направени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него
може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 от ГПК.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4