Решение по КНАХД №1484/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Г. М. М.,[ЕГН] с посочен в жалбата адрес [населено място], обл.Пловдивска, [улица], чрез пълномощника адвокат М. Г. П. срещу Решение № 558 от 22.05.2025г. на Районен съд - Пловдив, ХVII – ти н.с. постановено по АНД № 20255330202004 по описа на същия съд за 2025г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № № 189 от 10.03.2025 г., издадено от Директор на РДГ Пловдив, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) на Г. М. М.,[ЕГН] са наложени административни наказания "глоби",както следва : в размер на 300 (триста ) лева за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и глоба в размер на 300 (триста ) лева за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил решението си в нарушение на закона.Поддържа се също така, че нарушението не е установено по безспорен начин, като първоинстанционния съд е не е изяснил фактическата обстановка по делото, поради което и е постановил решението си в противоречие на закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална дирекция по горите [населено място] оспорва основателността на касационната жалба в депозирано писмено становище от процесуалния представител. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Г. М. М., срещу Наказателно постановление № 189 от 10.03.2025 г., издадено от Директор на РДГ Пловдив, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) на М. са наложени административни наказания "глоби",както следва :в размер на 300 (триста ) лева за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и глоба в размер на 300 (триста ) лева за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН сериен № 003315 от 19.09.2024г. съставен от Б. Н. Т. на длъжност горски инспектор при РДГ [населено място]..

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

На 01.10.2012 г. Г. М. бил назначен на длъжност ТРО в ДЛС“Тракия“. С допълнително споразумение от 30.11.2012г. от длъжността ТРО е преназначен на длъжност горски стражар, като е бил запознат и е подписал от същата дата длъжностната си характеристика. Със заповед №811/12.09.2019г. му са зачислени технически средства във връзка с работата му.

Със Заповед № 3АП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ бил утвърден образец на превозен билет, който да се издава при първото транспортиране на дървесината от временния склад или мястото на добив.

С позволително за сеч № 0778720 в полза на "А и Г ГРУП "Е ООД, било разрешено извършването на сеч в отдел 1090,подотдел „Ж“, находящ се в землището на [населено място] общ. Родопи. В позволителното за сеч било посочено, че материалите от добитата дървесина следва да се извозят до временен склад съгласно одобрения технологичен план №1 приложен по преписката към позволителното за сеч.

С технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел 1090,подотдел "ж" в землището на [населено място], общ. Родопи било определено местоположението на временния склад за този подотдел. Временният склад попадал на територията на сечището и не съвпадал със складовете за някой от другите подотдели в отдел 1090. За подотдел 1090 "ж" в технологичния план не бил предвиден изнесен временен склад, който да е разположен на повече от 1000 метра от границите на насаждението.

На 12.09.2024 г. М. е издал два превозни билета, както следва :

1. с № 5123/00424 от 12.09.2024г. извън временните складове,отразени технологичния план към позволително за сеч 0778720 от 04.07.2024г. за добив на дървесина в отдел 1090 поотдел „ж“, държавна горска територия,землището на [населено място],община Родопи кординати на временните складове – N-41.58.17 и Е-24.31.16,като превозния билет е издаден от място в близост до отдел 1088 подотдел „Л1“ на повече от 1000 метра от временните складове /на около 2000 м. разстояние от тях/, от място с GPS кординати - 41.963106:24.515417. и

2. на същата дата е издал презовен билет с № 5123/00425 от 12.09.2024г. извън временните складове,отразени в технологичния план към позволително за сеч №0778720 от 04.07.2024г. за добив на дървесина в отдел 1090 подотдел ж,държавна горска територия,землището на [населено място],община Родопи кординати на временните складове – N-41.58.17 и Е-24.31.16,като превозния билет е издаден от място в близост до отдел 1088 подотдел „Л1“ на повече от 1000 метра от временните складове /на около 2000 м.разстояние от тях/,от място с GPS кординати -41.963015:24.515471.

Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Б. Н. Т., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд, е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства че от страна на касатора са осъществени от обективна и субективна страна съставите на визираните в АУАН и НП административни нарушения. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на вида и размера на наложените наказания съдът е приел, че същите са в минимално определения размер, предвиден в санкционната норма на чл. 257, ал.1, т.2 от ЗДв.П и са законосъобразно определени в този размер при спазване на разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.

Първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, като деянията на жалбоподателя не представляват маловажен случай на административно нарушение, като същите засягат отчетността на извършваната дейност и препятстват ефикасния контрол, поради което съдът е приел, че същите разкриват типичната за този вид нарушения обществена опасност, като пряка последица от деянията е настъпилата несигурност и неопределеност на защитаваните обществени отношения.

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил съставите на визираните в АУАН и НП административни нарушения, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че изпълнителното деяние на нарушенията е осъществено чрез действие и представлява издаването от М. на превозен билет за транспортирането на дървен материал, който е добит от подотдел 1090 "ж", но превозните билети са издадени не от временния склад за този подотдел, а от друг такъв, като нарушенията са извършени на датата и мястото на издаване на превозните билети, като това е сторено извън определения в технологичния план временен склад.

Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая АУАН и НП съдържат изрично, ясно и категорично описание на съставомерните елементи от фактическия състав на конкретното нарушение и не е налице допуснато съществено процесуално нарушение в поддържания от касатора аспект. Както правилно е приел първоинстанционният съд, позовавайки се на практиката на административните съдилища по аналогични казуси, нормата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗДв.П е бланкетна, но в случая в АУАН и в НП са направени привръзки с други нормативни правила, с което тази бланкетност е преодоляна.

Наложените административни наказания за процесните административни нарушения, са в минималния предвиден размер в санкционната норма на 257, ал.1, т.2 от ЗГ, и като такива са съответни на тежестта на нарушението и степента на обществената опасност на деянието и дееца, поради което и са справедливи и способстващи за постигане на целите на наказанието.

В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършените нарушения не представляват такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като за конкретния случай, не се установяват фактически обстоятелства, който да обуславят по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения.

12. Във връзка с оплакванията на касатора в жалбата пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обоснован извод, за осъществени от М. състави на административни нарушения, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

13. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв., определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХIХ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 558 от 22.05.2025г. на Районен съд - Пловдив, ХVII – ти н.с. постановено по АНД № 20255330202004 по описа на същия съд за 2025г.

ОСЪЖДА Г. М. М.,[ЕГН] с посочен в жалбата адрес [населено място], обл.Пловдивска, [улица], да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ПЛОВДИВ сумата от 80(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.