№ 369
гр. Дупница, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20231510100484 по описа за 2023 година
„РИЛА ФЕРМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 2630, гр.
Рила, ул. „Медник” № 14, област Кюстендил, с управител и представляващ - И. А. И., е предявило
срещу РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на
управление гр. Рила, общ. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо на
23 461, 12 лв., от които: 20 000 лв. – главница, претендирана като частичен иск от иск в размер на
70 000 лв., представляваща пропуснати ползи от частично нереализирана (очаквана) печалба от
дейността на търговското дружество, поради неизпълнение на договор за наем на недвижим имот
от 31.05.2013 г., считано от 06.04.2021 г. до 01.03.2023 г.; 3 461, 12 лв. - мораторна лихва за
периода от 06.04.2021 г. до 19.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените
в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че с ответника сключили на 31.05.2013 г. договор за наем на недвижим
имот - втори етаж от двуетажна търговска сграда, находяща се в гр. Рила, общ. Рила, обл.
Кюстендилска, ул. „Св. И. Рилски“ № 1, ползван от наемателя /ищец в настоящото производство/
за цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал, със срок на договора
10 години. В началото на м. април 2021 г. възникнали течове от покрива на сградата, за които след
оглед на място бил съставен констативен протокол от 12.04.2021 г., подписан от представители на
двете страни. Характерът на установените течове препятствал осъществяваната дейност и ищецът
поискал наемодателя да ги отстрани съгласно чл.6, ал.2 и ал.3, изр. първо от договора.
Наемодателят не извършил необходимите ремонтни дейности за отстраняване на течовете.
Съгласно ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания описаните течове довели до
временно спиране на осъществяваната в наетия обект производствена дейност на 15.04.2021 г.,
продължаващо до настоящия момент.
По този начин на ищеца са причинени вреди от нереализирана /очаквана/ печалба по
сключен на 01.03.2021 г. договор за продажба на стоки с “ВИКА ТРЕЙД” ЕООД в качеството на
1
купувач за продажба на бяло саламурено сирене „Рилица“ на обща стойност 210 000 /двеста и
десет хиляди/ лева за срок от две години. Договорът бил прекратен от „Рила ферм“ ЕООД
едностранно с писмено предизвестие от 28.11.2021 г., поради фактическата невъзможност да го
изпълнява, свързана с установените течове от покрива на втори етаж от сградата, последващото
временно спиране на дейността на цеха за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко
и кашкавал и след като не били извършени необходимите ремонтни и възстановителни
строителни-монтажни работи от РПК „Рила“.
РПК „Рила“ с писмо изх. № 62/23.11.2021 г. уведомила ищеца за едностранно прекратяване
на договора за наем от 31.05.2013 г., на което „Рила Ферм“ се противопоставило с уведомление,
получено от РПК „Рила“ на 17.12.2021 г. Поради това ищецът счита договора за действащ.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 2343/2022 г. по описа на ДнРС
и искането е уважено. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Не оспорва сключването на договора, като счита за неприложим чл.6 от него, тъй като повредата
не се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Твърди, че описаната повреда не е
причина за спирането на дейността на наемателя – ищец. Тази дейност е спряна от наемателя, без
да е възпрепятствана от наемодателя. Счита договора за наем за прекратен от средата на 2021 г.
При евентуалност е направено възражение за прихващане със сума в размер на 10 000 лв.,
представляваща неплатен наем от наемателя за срока от 01.07.2021 г. до настоящия момент като
обезщетение до отстраняване на повредата на покрива, ведно със законна лихва за същия период
върху тази сума в размер на 1860 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на 31.05.2013 г. на
договор със срок от 10 години за наем на недвижим имот - втори етаж от двуетажна търговска
сграда, находяща се в гр. Рила, общ. Рила, обл. Кюстендилска, ул. „Св. И. Рилски“ № 1, както и
ползването на имота от наемателя /ищец в настоящото производство/ за цех за производство на
бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал.
Съгласно чл.6, ал.3 от договора наемодателят е длъжен да отстрани за своя сметка всички
повреди, които не са причинени виновно от наемателя и не се дължат на обикновеното ползване на
имота. При отказ на наемодателя да изпълни това задължение, наемателят има право да отстрани
сам повредите с грижата на добър стопанин, като прихване стойността на направените разходи или
да развали договора. Наемателят може да иска обезщетение за причинени вреди, но само когато
повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря.
Видно от приложеното удостоверение за регистрация /л.13/ от 07.10.2014 г., наетият имот е
регистриран като цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал.
С писмо от 06.04.2021 г. ищецът уведомил ответника за възникнал теч от покрива на
сградата. С подписан от представители на двете страни констативен протокол на 12.04.2021 г. е
установено наличие на следи от течове от покрива в котелното помещение, производството,
миялно, коридори, разфасовка.
С покана от 19.04.2021 г. ищецът е поискал спиране на заплащането на наем като
обезщетение до отстраняване на причините за описаните течове. С уведомление, връчено на
13.07.2021 г., ищецът е уведомил ответника за спирането на заплащането на наема, считано от
20.06.2021 г.
Приложена е и разменената впоследствие кореспонденция във връзка с намерение на
ответника да продаде наетия имот и настояването на ищеца да бъде отстранен описания теч,
отправеното предизвестие за прекратяване на договора поради неплащане на наемната цена и
изразено несъгласие с прекратяването.
От представените уведомления от ищеца до ОДБХ – Кюстендил се установява, че
дейността в процесния цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал е
2
била спряна: от 14.03.2020 г. до 14.04.2021 г. поради епидемичната обстановка, свързана с
разпространението на КОВИД-19; на 15.04.2021 г. е спряна поради установени течове от покрива
до 31.12.2021 г., по същата причина – от 01.01.2022 г. до 31.06.2022 г., от 01.07.2022 г. до
31.12.2022 г., от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г.
Ищецът е представил договор за продажба на стоки от 01.03.2021 г., сключен от него с
“ВИКА ТРЕЙД” ЕООД в качеството на купувач за продажба на стоки – млечни продукти,
собствено производство, съобразно заявките и изискванията на купувача. Посочена е обща
стойност на продажбите 210 000 /двеста и десет хиляди/ лева, като купените стоки се заплащат въз
основа на издадена от продавача фактура два пъти в месеца. Продажбите следва да се
осъществяват минимум два пъти месечно – чл.3.4. При неизпълнение, забавено или частично
изпълнение на подадена заявка продавачът дължи неустойка в размер на 30 % от недоставената
стока – чл.5.1. Съгласно чл.6 договорът влиза в сила от 01.03.2021 г. и срокът на действие е две
години.
С уведомление от 21.04.2021 г. ищецът е уведомил купувача по договора за временно
спиране на дейността поради гореописания теч от покрива. На 28.11.2021 г. ищецът е отправил
предизвестие до купувача за прекратяване на договора от 28.12.2021 г.
Приложена е и преписката във връзка с подаден сигнал от ищеца до община Рила за
опасност, създавана от рушащия се покрив на процесната сграда.
От представен от ищеца доклад от комисия на ОДБХ – Кюстендил се установява, че на
25.04.2019 г. в процесния цех е извършена проверка за спазване на изискванията за безопасност на
храните. В доклада се сочи, че при проверката в обекта не се извършва производство;
технологичното оборудване не е в работен режим; термокамерите за кисело мляко, камерата за
охлаждане и съхранение на кисело мляко, помещението за съхранение на готов продукт са
изключени и в тях няма кисело мляко и сирене; в приемната млекоохладителна вана няма сурово
мляко. За периода 01.01.2019 г. – 05.04.2019 г. не е документиран прием на сурово мляко и
производство на млечни продукти; такъв е документиран само за периода 18-20.04.2019 г.
Съгласно поискана допълнително информация /л.187/ от ОДБХ – Кюстендил в процесния цех не
са извършвани проверки в периода 2021-2023 г.
Приложено е ч.гр.д. № 2343/2022 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда
на чл.415, ал.1, т.1 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Страните са представили и други документи, неотносими към предмета на доказване,
поради което не следва да се обсъждат.
В показанията си свидетелят О.Н. потвърждава сключването на 01.03.2021 г. на описания
договор за продажба на сирене и кисело мляко от „РИЛА ФЕРМ” ЕООД, който трябвало да
започне да се изпълнява една-две седмици след сключването. По договора не е осъществена нито
една доставка, като и в предходен период свидетелят не е купувал стоки от „РИЛА ФЕРМ” ЕООД.
Единствените му търговски отношения с „РИЛА ФЕРМ” ЕООД се изразяват в предоставен на
дружеството заем в периода 2013 – 2014 г., като получаването на този заем се потвърждава и от
свидетеля Костадин Ингилизов – управител на „РИЛА ФЕРМ” ЕООД през 2013 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в процесния цех е извършвана производствена дейност в периода 2016 г. – 2019 г.;
в този период средногодишната печалба от продажба на биволско кисело мляко и биволско сирене
„Ралица“ в региона възлиза на 6 742, 86 лв. Въз основа на тези данни вещото лице е изчислило
пропуснати ползи от продажба на млечни продукти в региона за периода 06.04.2021 г. – 01.03.2023
г. в размер на 12 633, 48 лв. След първите два месеца на 2020 г. няма счетоводни данни в
процесния цех да са произвеждани мляко и млечни продукти.
Въз основа на посочената в договор за продажба на стоки от 01.03.2021 г. с “ВИКА
ТРЕЙД” ЕООД обща стойност на продажбите /210 000 лв./ при доставка на съответното
количество бяло саламурено сирене „Ралица“ размерът на печалбата на ищеца би възлизал на 19
040 лв. Няма счетоводни данни за осъществени доставки по договора.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
3
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2343/2022 г. по
описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да установи изпълнението на задълженията му по
договора за наем, настъпването на вреди в патримониума му и причинно-следствената връзка
между вредите и неизпълнението на договорните задължения от насрещната страна по договора;
ищецът носи тежестта за установяване както на съдържанието и характера на вредите -
пропуснатите ползи, така и на техния размер.
Ответникът следва да докаже фактите, на които основава направените възражения за липса
на причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди за ищеца.
Въз основа на приложения констативен протокол от 12.04.2021 г., подписан от
представители на двете страни, по делото е установено наличие на следи от течове от покрива в
помещенията, наети от ищеца за ползване като цех за производство на мляко и млечни подукти.
По този начин на ползваните помещения са причинени повреди, които не са в причинна връзка с
поведението на наемателя и са от естество да попречат на извършваната производствена дейност.
Поради това е приложима ал.3 на чл.6 от договора между страните: наемодателят е
следвало да отстрани за своя сметка повредите. Не е спорно, че ответникът не е изпълнил това свое
задължение. В тази хипотеза възникват следните права на наемателя: да отстрани сам повредите,
като прихване стойността на направените разходи; да развали договора; да иска обезщетение за
причинени вреди.
От представените писма, покани и уведомления от ищеца до ответника е видно, че
наемателят е спрял да заплаща дължимия наем „като обезщетение, до отстраняване на причините
за течовете от покрива“.
Тези действия на наемателя не съответстват на правата му по договора. Възможността да
спре заплащането на наемната цена е обусловена от извършено от него вместо от наемодателя
отстраняване на повредите и впоследствие прихващане на стойността на ремонта; след покрИ.ето
на направените разходи наемната цена е отново дължима. Не е спорно, че ищецът нито е заявявал
намерение сам да отстрани повредите, нито ги е отстранил, въпреки спирането на плащането на
наема.
В договора липсва възможност за спиране на заплащането на наем като обезщетение за
повредите. Правото на наемателя да иска обезщетение несъмнено означава да отправи претенция
за заплащане на обезщетение към наемодателя - извънсъдебно или по съдебен ред, а не да откаже
да изпълнява задълженията си по договора за наем /при отпадане на интереса от договора той има
правото да иска развалянето му/.
Следователно наемателят /ищец в настоящото производство/ не е изправна страна по
договора, в нарушение на чл.6, ал.3 от договора е преустановил изпълнението на основното си
задължение за заплащане на дължимата наемна цена след 20.06.2021 г. до настоящия момент /при
твърдение, че договорът за наем е в сила/. Тези обстоятелства обуславят неоснователност на
претенцията за заплащане на вреди от неизпълнение на договорните задължения от насрещната
страна по договора.
Отделно от горното, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса; установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото.
В конкретния случай от писмените доказателства се установи, че в целия период след
14.03.2020 г. в процесния цех не е извършвана производствена дейност /за периода до 14.04.2021 г.
– с посочено основание „епидемичната обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19“,
въпреки липсата на въведена забрана за извършване на производствена дейност с оглед на
епидемията/. Договорът за продажба на млечни продукти, обосноваващ претенцията за пропуснати
4
ползи, е сключен на 01.03.2021 г. и е следвало да започне да се изпълнява веднага с доставки
минимум два пъти месечно. Безспорно установено е по делото, че въпреки сключения договор
ищецът не е възобновил производствената си дейност /процесните течове са установени повече от
месец след сключването/ и не е осъществил нито една доставка, въпреки предвидената в чл.5.1
неустойка. Безспорно е, че купувачът не е претендирал заплащане на неустойка /въпреки че
ищецът прекратил договора едва на 28.12.2021 г./, както и че нито преди, нито след сключването
на процесния договор не е получавал млечни продукти от процесния цех.
Предвид посочените обстоятелства /липса на производство на мляко и млечни продукти в
процесния цех една година преди сключването на договора от 01.03.2021 г. и липса на започнало
производство след сключването на този договор/ по делото не е доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на ищеца, посредством печалба от доставки на стоки в периода след
възникването на течове от покрива на наетата сграда.
Допълнителен аргумент в тази насока е изрично уредената в договора за наем възможност
наемателят да отстрани повредата, пречеща на дейността му, срещу приспадане на съответна част
от наема и по този начин да организира своевременно производство и доставка на договорените
стоки. Наемателят не е използвал тази възможност и поради това липсва пряка причинна връзка
между неизпълнението на задълженията на наемодателя и пропуснатите ползи от непроизведена и
непродадена продукция.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сума в размер общо на 23 461, 12 лв., от които: 20 000 лв. – главница,
претендирана като частичен иск от иск в размер на 70 000 лв., представляваща пропуснати ползи
от частично нереализирана (очаквана) печалба от дейността на търговското дружество, поради
неизпълнение на договор за наем на недвижим имот от 31.05.2013 г., считано от 06.04.2021 г. до
01.03.2023 г.; 3 461, 12 лв. - мораторна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 19.12.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (19.12.2022 г.) до
окончателното изплащане на задължението, следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска, съдът не следва да се произнася по направеното от
ответника възражение за прихващане.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение /представено е само пълномощно за процесуално представителство/, поради което
не следва да му се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „РИЛА ФЕРМ” ЕООД, ЕИК *********, срещу РАЙОННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", ЕИК *********, за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо на 23 461, 12 лв., от които: 20 000
лв. – главница, претендирана като частичен иск от иск в размер на 70 000 лв., представляваща
пропуснати ползи от частично нереализирана (очаквана) печалба от дейността на търговското
дружество, поради неизпълнение на договор за наем на недвижим имот от 31.05.2013 г., считано от
06.04.2021 г. до 01.03.2023 г.; 3 461, 12 лв. - мораторна лихва за периода от 06.04.2021 г. до
19.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК (19.12.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5