РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Раднево, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20255520100389 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Изи финанс“ ЕООД,
действащ чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу Т. Д. Т., с която се
предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД. Ищецът твърди, че на 01.03.2023 г. Т. Д. Т. с ЕГН ********** е усвоил
сума в размер на 1500.00 лв. по личната си банкова сметка в „*****“ ЕАД в
изпълнение на договор за кредит № **** от 01.03.2023 г. Твърди, че в
мотивите си в Решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на РС
Раднево, съдът е приел, че Договор за кредит от разстояние №
****/01.03.2023 г. е недействителен, съответно е отпаднало основанието за
превода, поради което била налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
С настоящата искова молба претендира сума в размер на 236.50 лв.,
представляваща част от неоснователно преведена сума в общ размер на
1500.00 лв. Счита, че посоченото решение следва да бъде взето предвид, като
в случая мотивите му имат обвързваща сила. Цитира съдебна практика в тази
насока. Твърди, че в Решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа
на РС Раднево, съдът е приел като безспорен факт, че сумата в размер на
1
1500.00 лв. е преведена от “Изи Финанс” ЕООД по сметката на ответника Т. Д.
Т.. С оглед гореизложените обстоятелства било видно, че ответникът се е
обогатил с получената сума в размер на 1500.00 лв., поради което задържането
на сумата е без основание. Твърди, че подали заявление за издаване на заповед
за изпълнение, с претенция за част от цялата сума, а именно 236.50 лв., за
което било образувано ч. гр. дело №285/2025 г. по описа на РС Раднево и била
издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 236.50 лв. –
представляваща част от платена без правно основание сума в общ размер на
1500.00 лв. по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
****/01.03.2023 г., прогласен за недействителен в мотивите на Решение
№4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на РС - Раднево, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. В
законоустановения срок, ответникът, чрез адв. Д., е депозирал възражение по
реда на чл. 414 от ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с
което да бъде признато вземането му от 236,50 лв., представляващо част от
платена без правно основание сума в общ размер на 1500.00 лв. по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ****/01.03.2023 г., прогласен за
недействителен в мотивите на Решение №4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по
описа на РС - Раднево, ведно със законната лихва върху претендираната сума
от датата на завеждането на исковото производство до пълното погасяване на
дължимата сума. Претендира сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. Д.
Т., чрез адв. Д., с който оспорва исковете.
Не оспорва сключването на процесния договор за кредит при
посочените параметри и предоставянето в заем на ответника на сумата от 1500
лева. Счита обаче, че към настоящия момент задължението ответника към
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, произтичащо от провъзгласения с Решение №
4/10.01.2024 г. по гр.д. 608/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево за
нищожен Договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023 г. е напълно
погасено. Твърди, че видно от представената в производството по ч. гр. д. №
285/2025 г. на РС - Раднево справка от акаунта на потребителя в онлайн
платформата на дружеството-кредитодател, която отново представят и в
настоящото производство, ответникът Т. Т. е погасил по кредита сума на обща
2
стойност от 1638.50 лева, тоест задължението за главница било напълно
погасено. Споделя твърдението на ищеца, че мотивите на посоченото решение
имат обвързваща сила за страните и след като договорът е провъзгласен за
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на
главницата по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК, която според твърденията на
ответника била погасена напълно и дори е платил 138.50 лева над размера на
усвоената по кредита сума. Въз основа на изложените по-горе факти и
обстоятелства, счита, че искът на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Отделно от изложеното счита, че е налице явна злоупотреба с
процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК от страна на заявителя в
настоящото производство, тъй като въпреки „уговореното“ между страните
относно настъпването на предсрочната изискуемост на всички задължения,
произтичащи от договора за кредит, ищецът е инициирал множество
производства по реда на чл. 410 ГПК (от които известни на ответника били
заведените ч. гр. д. № 538/2023 г. (въз основа на което е образувано след това и
исковото производство по чл. 422 ГПК по гр. д. 608/2023 г. на РС-Раднево, по
което е постановено именно Решение № 4/10.01.2024 г.); ч. гр. д. № 59/2024 г.;
ч. гр. д. № 125/2024 г.; ч. гр. д. № 230/2024 г.; ч. гр. д. № 420/2024 г.; ч. гр. д. №
640/2024 г., както и настоящото ч. гр. д. № 285/2025 г. - всички по описа на РС
– Раднево) за осъждането на ответника да заплати в полза на заявителя вноски
за главница по процесния договор. Прави уточнение, че съгласно издадените
заповеди за изпълнение, претенциите са заявени като частични. Претендира
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №285 по описа за 2025 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №167/29.04.2025 г., с която в полза на
заявителя е присъдена сумата в размер на 236,50 лв., представляваща част от
неоснователно преведена сума в общ размер на 1500 лева ведно със законната
лихва считано от 29.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. В
3
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата, поради което с
разпореждане на съда от 20.08.2024 г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
С протоколно определение от 01.10.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който е обявил за признати и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние №**** от 01.03.2023 г., с който на ответника е отпуснат кредит в
размер на 1500 лв., която сума била усвоена по банкова сметка на ответника в
„*****“ АД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД
ищецът следва да докаже: 1/ че процесната сума е излязла от неговия
патримониум; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и
3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на
ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен
юридически факт, а именно без да е било налице валидно правоотношение
между страните по договор за кредит.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главния дълг и покана до длъжника да изпълни задължението
си.
Ответникът следва да докаже насрещните си възражения в отговора на
исковата молба, а именно, че е върнал на ответника дължимата сума.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяването на дълга.
В разглеждания случай страните не спорят, а и от представеното
извлечение от банкова сметка се изяснява, че в изпълнение на сключения
между ищеца, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на
кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит №**** от 01.03.2023 г.
ищецът е предоставил на ответника сумата от 1500 лв. С решение
№4/10.01.2024 г., постановено по гр. дело №608/2023 г. по описа на Районен
4
съд Раднево, са отхвърлени предявените от ищеца "Изи Финанс" ЕООД срещу
ответника Т. Д. Т. искове за признаване дължимостта на следните суми: 62,50
лв. – главница, и 43,30 лв. – договорна лихва за периода 30.05.2023 г. –
29.06.2023 г., претендирани на основание Договор за предоставяне на кредит
№**** от 01.03.2023 г. В мотивите на съдебния акт е прието, че договорът за
кредит е нищожен поради противоречие с императивни изисквания на закона
– чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, като обаче съдът не е приложил разпоредбата на чл. 23
ЗПК.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на
Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт. Именно такъв е и настоящият случай, доколкото предявените от
ищеца искове за заплащане на претендираните съгласно договора за кредит
главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава са отхвърлени
поради нищожност на договора за кредит. Поради това ответникът следва да
върне като получена без основание единствено предоставената сума по
кредита.
По делото е прието заключение на СИЕ, което не е оспорено от страните
и съдът кредитира същото като компетентно и безпристрастно. От
заключението е видно, че общият размер на всички заплатени вноски по
кредита от кредитополучателя /ответник в настоящото производство/ на
ищцовото дружество /кредитодател/ във връзка с процесния договор за
потребителски кредит е в размер на 1638,50 лева, от които обаче 1263,50 лева
са разпределени изцяло за преведената на ответника главница по кредита в
размер на 1500 лева и 375,00 лева разноски по предходни дела ч. гр. дело
№59/2024; ч. гр. дело №125/2024; ч. гр. дело №230/2024; ч. гр. дело
№420/2024 г. и ч. гр. дело №640/2024 по описа на РС Раднево, по които са
издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. При
извършена служебна проверка съдът установи, че всички вземания по
издадените заповеди за изпълнение, представляват част от неоснователно
преведена сума в общ размер от 1500 лв. по договор за кредит от разстояние
№ ****/01.03.2023 г., сключен между длъжника и заявителя, който с решение
5
№ 4/10.01.2024 г. по гражданско дело № 608/2023 г. по описа на РС-Раднево, е
обявен за недействителен.
На основание чл. 32, ал. 1 от ЗПК потребителят има право по всяко
време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит,
като на основание чл. 32, ал. 2 от ЗПК кредиторът няма право да откаже
предсрочно изпълнение на кредита, което при приложение на чл. 32, ал. 2, ал.
1 от ЗПК важи както за пълното предсрочно изпълнение, така и спрямо
частичното такова. Тази разпоредба е специален закон и тя има императивно
действие в отношението между ищеца и ответника. Съдът намира, обаче, че в
ЗПК не се съдържа специална разпоредба, която да определя по какъв начин и
ред следва да се преразпредели сумата, с която кредитополучателят по
потребителски кредит е извършил частично погасяване на задълженията по
договора за кредит. В такъв случай, намира приложение разпоредбата на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД като приложим общ закон между страните, според която
когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, то се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата. Т.е. в настоящия случай ищцовото дружество правилно е
приложило разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и постъпилите частични
плащания за дължимата чиста стойност по договора за кредит, са отнесени
първо да покрият разноските, а именно сторените такива в заповедните
производства по издадване на заповед за изпълнение в размер на 75 лева /50
лева –юрисконсултско възнаграждение и 25 – ДТ/ по всяко производство, а с
остатъка е погасявана главницата по договора за кредит.
Следователно в настоящата хипотеза ответникът дължи на ищеца
сумата по процесния договор за кредит след приспадане от нея на
направените плащания. С оглед изложеното и посоченото в заключението на
вещото лице, че общо заплатената сума по кредита е в размер на 1638.50 лева,
от които 1263,50 лева са отнесени за погасяване на главницата в общ размер на
1500 лева, а с остатъка от 375 лева са погасени разноски по образувани
заповедни производство, настоящия съдебен състав намира, че предявеният
иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
В писмения отговор са развити съображения за злоупотреба с право от
страна на ищеца, тъй като последният е образувал шест заповедни
производства (ч. гр. дело №59/2024 г.; ч. гр. дело №125/2024 г.; ч. гр. дело
6
№230/2024 г.; ч. гр. дело №420/2024 г. и ч. гр. дело №640/2024 и ч. гр. д.
№285/2025 г. всички по описа на Районен съд Раднево) за заплащане на част от
чистата стойност по договора за кредит, въпреки че кредитора е имал правото
да претендира изцяло вземането си срещу ответника в едно съдебно
производство. Ответникът счита, че претендирайки вземанията си на части
чрез образуването на множество съдебни производства, ищецът цели
генериране на допълнителни разноски в тежест на длъжника и постигане на
неследваща му се печалба.
От данните от информационната програма на съда се установява
следното:
- По заявление на „Изи финанс” ЕООД срещу Т. Д. Т. е образувано ч. гр.
д. № 59 по описа на РС Раднево за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 23 от 18.01.2024 г. за заплащане на сумата сумата от 50,00 лв. (
петдесет лева) – част от неоснователно преведена сума в общ размер от 1500
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 18.01.2024 г. до пълното погасяване на
дълга; както и разноските делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) -
държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: част от неоснователно
преведена сума в общ размер от 1500 лв. по договор за кредит от разстояние
№ ****/01.03.2023 г., сключен между длъжника и заявителя, който с решение
№ 4/10.01.2024 г. по гражданско дело № 608/2023 г. по описа на РС-Раднево е
обявен за недействителен. Съдът е оставил без разглеждане искането за
издаване на изпълнителен лист с определение № 80 от 06.02.2024 г. поради
провеждане на процедурата по чл. 414а ГПК.
- По заявление на „Изи финанс” ЕООД срещу Т. Д. Т. е образувано ч.
гр. д. №125 по описа на РС Раднево за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 61 от 06.02.2024 г. за заплащане на сумата сумата от 62.50лв. –
част от неоснователно преведена сума в общ размер от 1500 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 06.02.2024 г. до пълното погасяване на дълга; както и
разноските делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса
и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. Вземането
произтича от следните обстоятелства: част от неоснователно преведена сума в
7
общ размер от 1500 лв. по договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023
г., сключен между длъжника и заявителя, който с решение № 4/10.01.2024 г. по
гражданско дело № 608/2023 г. по описа на РС-Раднево е обявен за
недействителен.
Съдът е оставил без разглеждане искането за издаване на изпълнителен
лист с определение №216 от 01.03.2024 г. поради провеждане на процедурата
по чл. 414а ГПК.
- По заявление на „Изи финанс” ЕООД срещу Т. Д. Т. е образувано ч. гр.
д. №230 по описа на РС Раднево за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 130 от 29.02.2024 г. за заплащане на сумата сумата от 62.50лв. –
част от неоснователно преведена сума в общ размер от 1500 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 06.02.2024 г. до пълното погасяване на дълга; както и
разноските делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса
и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. Вземането
произтича от следните обстоятелства: част от неоснователно преведена сума в
общ размер от 1500 лв. по договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023
г., сключен между длъжника и заявителя, който с решение № 4/10.01.2024 г. по
гражданско дело № 608/2023 г. по описа на РС-Раднево е обявен за
недействителен.
Съдът е оставил без разглеждане искането за издаване на изпълнителен
лист с определение №175 от 20.03.2024 г. поради провеждане на процедурата
по чл. 414а ГПК.
- По заявление на „Изи финанс” ЕООД срещу Т. Д. Т. е образувано ч. гр.
д. №420 по описа на РС Раднево за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение №253 от 20.05.2024 г. за заплащане на сумата сумата от 62.50лв. –
част от неоснователно преведена сума в общ размер от 1500 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 06.02.2024 г. до пълното погасяване на дълга; както и
разноските делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса
и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. Вземането
произтича от следните обстоятелства: част от неоснователно преведена сума в
общ размер от 1500 лв. по договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023
г., сключен между длъжника и заявителя, който с решение № 4/10.01.2024 г. по
8
гражданско дело № 608/2023 г. по описа на РС-Раднево е обявен за
недействителен.
Съдът е оставил без разглеждане искането за издаване на изпълнителен
лист с определение №303 от 25.06.2024 г. поради провеждане на процедурата
по чл. 414а ГПК.
- По заявление на „Изи финанс” ЕООД срещу Т. Д. Т. е образувано ч. гр.
д. №640 по описа на РС Раднево за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение №386 от 06.08.2024 г. за заплащане на сумата сумата от 62.50лв. –
част от неоснователно преведена сума в общ размер от 1500 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 06.02.2024 г. до пълното погасяване на дълга; както и
разноските делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса
и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. Вземането
произтича от следните обстоятелства: част от неоснователно преведена сума в
общ размер от 1500 лв. по договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023
г., сключен между длъжника и заявителя, който с решение № 4/10.01.2024 г. по
гражданско дело № 608/2023 г. по описа на РС-Раднево е обявен за
недействителен. Издаден е изпълнителен лист за посочената в заповедта сума
на 24.09.2024 г.
От така изложените данни е видно, че за пръв път заявителят е предявил
претенции за част от неоснователно преведена сума в общ размер от 1500 лв.
по договор за кредит от разстояние № ****/01.03.2023 г., сключен между
длъжника и заявителя, който с решение № 4/10.01.2024 г. по гражданско дело
№ 608/2023 г. по описа на РС-Раднево е обявен за недействителен на
18.01.2024 г. Кредиторът не се е възползвал от възможността да потърси
изпълнение на цялото задължение по договора, а вместо това след датата на
постановяване на съдебното решение /10.01.2024 г./, е образувал шест
заповедни производства вкл. и това по ч. гр. дело №285/2025 г. по описа на РС
Раднево за части от вземането си към ответника, въпреки че към този момент
той е могъл да ги предяви по съдебен ред изцяло.
Според чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави, а чл. 57, ал. 2 КРБ гласи че не се допуска злоупотреба с права,
9
както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на
други. С оглед на описаните по – горе факти съдът счита, че макар да
разполага с правото да потърси изпълнение на вземанията си по договора за
кредит по принудителен ред, заявителят не упражнява същото добросъвестно,
тъй като до този момент е образувал шест съдебни производства за
незначителни части от вземането си, чрез никое от които не е получил
цялостно удовлетворение на интереса си, но въпреки това е натоварил
длъжника с допълнителни разноски. Прилагайки така възприетият подход,
ищецът има потенциала да инициира неограничен брой съдебни дела, без да
разполага със законосъобразен мотив за тяхното провеждане, тъй като те не
водят до удовлетворяване на законния му интерес да получи изпълнение, а
единствено до увреждане на длъжника чрез ангажирането му със съдебни
разходи. Съдът определя тази практика като злоупотреба с процесуални права
и намира същата за недопустима, тъй като тя преследва непозволена от закона
цел да увреди насрещната страна в производствата, вместо да разреши по
окончателен начин възникнал между страните правен спор. В конкретния
случай ищецът предявява непропорционално ниска част от вземането си по
договора за кредит в шесто поред производство, инициирано за сума в общ
размер на 1500 лева; същевременно е резонно правата по такъв договор да се
упражнят в едно съдебно производство, а не в шест дела, както е в настоящия
случай. Поради изложените причини съдът счита, че въпреки уважаването на
иска, разноските по делото следва да останат в тежест на ищцовата страна.
Затова в полза на ищеца не следва да се присъждат деловодни разноски, а
самият той следва да поеме разноските на насрещната страна, а именно
възнаграждение на нейния процесуален представител, дължимо на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдът определя на сумата от 480 лв. с ДДС с оглед
конкретната фактическа и правна сложност на делото, както и платен депозит
за вещо лице в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Д. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. ****, община *****, ул. ******* дължи на „Изи финанс”
ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление: град София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 236.50 лв.
(двеста тридесет и шест лева и 50 ст.) – представляваща платена без правно
основание сума по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
****/01.03.2023 г., обявен за нищожен с Решение № 4 от 10.01.2024 г. по гр. д.
№ 608/2023 г. по описа на РС Раднево, ведно със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба – 13.06.2025 г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 167/29.04.2025 г. по ч.гр.д. № 285 по
описа за 2025 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша” №
17, ап. 1, да заплати на адвокат А. З. Д. от САК, с адрес гр. ***************,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лева) с ДДС за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************, да заплати на
Т. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ****, община *****, ул.
************* сторените разноски в производството в размер на 300 /триста
лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
11