№ 90
гр. Монтана, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.318
и сл. от Търговския закон, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „ВЕСИНВЕСТ 777“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, бул.“Трети март“ № 159, ЕИК ,,, представлявано от
Управителя Николай Янев Димитров, чрез адвокат Н.Б., вписана в АК
Монтана, е предявил иск против „МОНА ГРУП 13“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Монтана, ЖК Младост 2, блок 41, вход Б, етаж 5,
ап.14, ЕИК ,,,, представлявано от Управителя Илиян Иванов Илиев, за сумата
от 4 954.86 лева, от които главница 4 785.95 лв. и лихва от 168.91 лева.
В исковата си молба твърди, че на 18.02.2021 година между
„ВЕСИНВЕСТ 777” ЕООД и „МОНА ГРУП 13” ЕООД е сключен договор за
продажба на светли горива, с които страните по договора са уредили
индивидуални условия, при които продавачът „ВЕСИНВЕСТ 777” ЕООД ще
продава, а купувачът ,,МОНА ГРУП 13” ЕООД ще купува светли горива от
бензиностанция ,,Трансойл“, находяща се в град Монтана, бул. „Трети март”
159, собственост на представляваното от него дружество. Договорено е, че
при закупуване на гориво продавачът ще предоставя на купувача търговска
отстъпка от цената на горивото на бензиноколонката в зависимост от
зададените количества, съгласно приложение № 1 към договора. Плащането
се извършва по банков път в срок до 5 дни от издаване на фактурата.
На 12.07.2021 година ответникът закупил 522.100 литра дизелово
гориво с единична цена 1.8250 лева без ДДС и 523.250 л дизелово гориво с
единична цена 1,8333 без ДДС. Съгласно договора е начислена отстъпка от
1
174,23 лева. Издадена е фактура № ********** от 12.07.2021 г. на обща
стойност 2 085.48 лева с ДДС, с договорен падеж на плащане 16.07.2021
година и начин на плащане - по банков път.
На 19.07.2021 година ответникът закупил 934,470 литра дизелово
гориво с единична цена 1,8667 лева без ДДС и З89,290 л. дизелово гориво с
единична цена 1,8667 без ДДС. Съгласно договора е начислена отстъпка от
220,6З лева. Издадена е фактура № ********** от 19.07.2021 г. на обща
стойност 2 700.47 лева с ДДС, с договорен падеж на плащане 23.07.2021
година и начин на плащане - по банков път.
Стоките са получени от ответника, но на падежа на всяка една от
фактурите няма извършено плащане.
Общо задължението на ответника по посочените по-горе фактури е 4
785.95 лв.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи законната лихва от деня на забавата. Обезщетението за
забавено плащане по фактура № ********** от 12.07.2021 г. за периода от
16.07.2021 г. до 23.11.2021 г. е 93,02 лева. Обезщетението за забавено
плащане по фактура № ********** от 19.07.2021 г. за периода от 23.07.2021
г. до 23.11.2021 г. е 75,89 лева. Общо обезщетението за забавено плащане е в
размер на 168,91 лева
Въпреки многократно проведените разговори, до настоящия момент
ответникът не е заплатил дължимите суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ,,МОНА ГРУП
13“ ЕООД, ЕИК ,,,, със седалище и адрес на управление гр. Монтана,
ж.к.“Младост 2“, бл. 41, вх. Б, ет. 5, ап. 14, представлявано от управителя
ИЛИЯН ИВАНОВ ИЛИЕВ да заплати на ,,,, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Монтана, бул. „Трети март“ № 159, представлявано
от управителя НИКОЛАЙ ЯНЕВ ДИМИТРОВ следните суми:
- 4 785.95 лева, дължими по фактури № ********** от 12.07.2021 г. и №
500000797З от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 24.11.2021 г.до окончателното плащане;
- 168.91 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане по
посочените фактури от падежа на всяка една от фактурите до датата н на
подаване на исковата молба.
Претендира да им бъдат присъдени и направените разноски в
производството.
С определение № 703 от 24.11.2021 година, по реда на чл.389 ГПК, във
връзка с чл.391 и 397 ал.1 т.2 ГПК съдът е допуснал исканото обезпечение,
като е наложена обезпечителна мярка запор на банкови сметки на ответника
до размера на 4 954.86 лв.
В ход по същество на делото е направено искане от страна на
процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение на основание чл.238 ал.1 и чл.239 ГПК.
Ответникът, ,,МОНА ГРУП 13“ ЕООД, ЕИК ,,,, със седалище и адрес
2
на управление гр. Монтана, ж.к.“Младост 2“, бл. 41, вх. Б, ет. 5, ап. 14,
представлявано от управителя ИЛИЯН ИВАНОВ ИЛИЕВ, в срока,
предвиден за отговор по чл.131 ал.1 ГПК не представя такъв и не взема
становище по исковете. Няма искания, не прави оспорвания, не сочи
доказателства. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява
и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото
и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Няма спор, че между страните са осъществявани търговски сделки, с
оглед предмета на дейност на дружествата, които управляват и представляват,
като се касае за спор, относно неизплатени суми по реализирани търговски
сделки, при които на 12.07.2021 година ответникът закупил 522.100 литра
дизелово гориво с единична цена 1.8250 лева без ДДС и 523.250 л дизелово
гориво с единична цена 1,8333 без ДДС. Съгласно договора е начислена
отстъпка от 174,23 лева. Издадена е фактура № ********** от 12.07.2021 г. на
обща стойност 2 085.48 лева с ДДС, с договорен падеж на плащане 16.07.2021
година и начин на плащане - по банков път.
На 19.07.2021 година ответникът закупил 934,470 литра дизелово
гориво с единична цена 1,8667 лева без ДДС и З89,290 л. дизелово гориво с
единична цена 1,8667 без ДДС. Съгласно договора е начислена отстъпка от
220,6З лева. Издадена е фактура № ********** от 19.07.2021 г. на обща
стойност 2 700.47 лева с ДДС, с договорен падеж на плащане 23.07.2021
година и начин на плащане - по банков път. Ищецът е продавачът –
доставчик на стоката, а ответникът – негов клиент – получател на същата,
отнасяща се до реализираните продажби на стоки, индивидуализирани в
приложените и приети 2 броя фактури.
В хода на процеса се установи по безспорен и категоричен начин, че
ищецът е продал и предал описаните стоки, индивидуализирани в
приложените фактури, т.е. изпълнил е задължението си за предаване на
договорената стока.
Спорен е въпросът, основателни са предявените искове.
В приложените и приети фактури по делото, са вписани наименованията
на стоката, предмет на доставката, мярка, количество, единична цена,
стойност и действително се съдържат необходимите реквизити за фактура,
представляваща първичен счетоводен документ и удостоверяващ
задълженията по нея, съдържащи се в чл.114 т.6 от Закона за данък върху
добавената стойност, а именно: поне подписа, положен от съставителя на
същата. Няма категорично изискване получателя да е подписан фактурата.
Установено е безспорно, че доставката е получена. Тези доказателства сочат,
че действително е възникнало Данъчно събитие, което е от датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена,
3
съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС, което не бе оспорено, т.е. установява се, че
ищецът е предоставил стоката на ответника,с което се признават
съществуващите търговски отношения между страните, по които е останало
задължение, в тежест на ответника да изплати стойността на същите, което не
бе установено по никакъв начин от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл. 131 ГПК чрез залепване Уведомление по реда на чл.50 ал.4
ГПК, л.25 и л.26 от делото, не е представил в срок отговор на исковата молба,
същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са
направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази
връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определение № 100 от 24.01.2022 г. по реда на
чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на
4
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се
уважи като основателен, като съдът осъди ответника да заплати
претендираните суми изцяло.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,МОНА ГРУП 13“ ЕООД, ЕИК ,,,, със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ж.к.“Младост 2“, бл. 41, вх. Б, ет. 5, ап. 14,
представлявано от управителя ИЛИЯН ИВАНОВ ИЛИЕВ, ДА ЗАПЛАТИ на
,,,, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул.
„Трети март“ № 159, представлявано от управителя НИКОЛАЙ ЯНЕВ
ДИМИТРОВ, следните суми:
- 4 785.95 лева, дължими по фактури № ********** от 12.07.2021 г. и №
500000797З от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021
г. до окончателното изплащане на вземането;
- 168.91 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане по
посочените фактури от падежа на всяка една от фактурите до 24.11.2021
година.
- 853.20 лв., представляващи направените в хода на производството разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5