Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора К., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13574 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците К.С.П.
и А.Я.К. твърдят, че са собственици на поземлен имот, представляващ лозе с площ
от 0.900 дка в землището на с. С., община Белослав, област Варна, в местност „П.“,
представляващо парцел № 119 от масив № 19 по плана на стари реални граници на
землището, с граници по нотариален акт: парцели № 120, 121, 118, 117, 140, и
представляващ поземлен имот с идентификатор 69763.19.119 по действащата КККР на
с. С., одобрена със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на Изпълнителния директор
на АГКК. Посочват, че имотът е придобит от Я.К. К. –
съпруг на първата и баща на втората ищца, по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 164, т. XXXVI, дело №
13565/1994 г.
С
уточняваща молба от 19.03.2019 г. ищците посочват, че праводателят
на техния наследодател – П.И.К.бил ползвател на процесния
имот и придобил правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ след
заплащане на цената, определена с оценителен протокол № 144/30.05.1994 г.
След като
на 10.12.2016 г. Я.К. починал, К.С.П., като негова съпруга, придобила ¾
идеални части от имота по наследство и прекратена съпружеска имуществена общност,
а А.Я.К., като негова дъщеря, придобила ¼ идеална част от същия имот по
наследство. Ищците твърдят, че веднага след покупката на имота наследодателят и
неговата съпруга установили владение върху него, като го облагородили, обработвали
и ползвали за земеделски нужди. Посочват, че след смъртта на Я.К. и до
настоящия момент владението продължава да се упражнява от неговата съпруга и
дъщеря. Излагат, че владението е продължило повече от 10 години непрекъснато,
явно и спокойно, поради което в условията на евентуалност твърдят, че са
придобили имота по давност.
По повод
подадено в СГКК-Варна заявление за снабдяване със скица за гореописания имот К.П.
разбрала, че в кадастралните регистри като собственици на имота са вписани
ответниците. На подаденото заявление за вписване на ищците като собственици на
имота ответниците възразили пред СГКК с твърдението, че те са действителните
собственици. Поради това СГКК-Варна отказала вписването на ищците като
собственици на процесния имот в кадастралните регистри. В исковата молба се
посочва, че ответниците представили пред СГКК Нотариален акт № 57, т. VII, рег.
№ 9851, дело № 762 от 2006 г. на нотариус с рег. № 316 на НК, съгласно който Г.Д.Й.
и А.Я.П. са закупили при равни части поземлен недвижим имот с площ от 0.900
дка, находящ се в землището на с. С., община Белослав, в местност „П.“, при
посочени подробно в акта граници, съставляващо имот № 019119 по картата на
землището на с. С.. Твърди се, че описаният в този нотариален акт имот е
идентичен с придобития от Я.К. К. имот. Ищците
оспорват ответниците да са придобили правото на собственост върху гореописания
имот, като посочват, че продавачите по сделката А. К.К.
и К. К.К. не са притежавали правото на собственост
върху имота на сочените в нотариалния акт основания – наследство и
възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното те
не са могли да прехвърлят валидно право на собственост в полза на ответниците.
Същите не са упражнявали фактическа власт върху имота и не осъществяват
владение и понастоящем.
Отправят
искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 69763.19.119 по КККР на
с. С., община Белослав, област Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-16/25.02.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 899 кв.м., при съседи: имоти
с идентификатори 69763.19.237, 69763.19.238, 69763.19.139, 69763.19.140,
69763.19.117, 69763.19.118, 69763.19.121, при квоти съответно: ¾ на К.С.П.
и ¼ на А.Я.К..
Претендират
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
исковете. Оспорват праводателят на ищците да е бил
собственик на процесния имот. Твърдят, че П.И.К., който е продал имота на
наследодателя на ищците, не бил негов собственик по реституция, а е бил
ползвател на същия. Считат, че при неправилно приложение на материалния закон
Поземлена комисия – Белослав е издала в негова полза решението, описано в
съставения в негова полза констативен нотариален акт за собственост, както и
оценителен протокол, при което в противоречие с изискванията на закона той е
признат за собственик на „парцел 119 в масив 19“ по плана за съществуващи стари
реални граници на землището на с. С..
Ответниците
поддържат, че преди коопериране на земеделието имотът е бил собственост на
наследодателя на техните праводатели – К. К. Г., бивш
жител ***, починал на 15.02.1991 г. Заявяват, че с Решение № 5 от 26.11.1992 г. на Поземлена комисия – Белослав в полза на същите е
възстановено правото на собственост на притежавани от наследодателя им
земеделски земи, включително и лозе с площ от 0.900 декара, представляващо имот
№ 019119 по картата на землището, като с Протокол за въвод във владение № 5
наследниците са въведени във владение на възстановената им собственост.
Твърдят, че след възстановяване на собственост с Нотариален акт № 57, том VII, нот.дело № 762/12.12.2006 г. на
нотариус А. А., тези наследници са им прехвърлили собствеността върху имота и
са им предали владението на същия.В отговора ответниците изразяват становище,
че е възможно в описанието на имотите на една от двете страни да е допусната
техническа грешка. Молят да им бъдат
присъдени разноски.
С
Определение № 4007/26.03.2019 г. в качеството трети лица-помагачи на страната
на ответниците са конституирани К.А.Г., П.А.И., Ж.Б.К.,
И.К.Г. – Ц. и К. К.К..
По делото е
постъпило писмено становище от К.А.Г. и П.А.И., с което същите оспорват основателността
на предявения иск. Поддържат, че наследодателите им А. К.К.
и К. К.К. са били собственици на процесния имот,
възстановен им с решение на Поземлена комисия – Белослав, като оспорват праводателят на ищците П.И.К.да е имал права върху него.
Оспорват ищците да са придобили имота по давност и считат, че такава не е текла
до 22.11.1997 г., като се позовават на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Твърдят, че имотът
е бил във владение на техните наследодатели от възстановяването му през 1992
г., а след това – във владение на ответниците.
В съдебно
заседание третите лица – помагачи Ж.Б.К., И.К.Г. – Ц. и К. К.К. заявяват, че К. К.К. /свекър
на първата и дядо на вторите двама/ имал лозе в с. С.. Впоследствие той го предоставил
на своите синове – К. К.К. и А. К.К.,
като през 1994 г. К. К.К. продал своята част от имота.
Същите заявяват, че е невъзможно през 2006 г., К. К. да е упълномощил лицето,
представлявало го при сключване на сделката с ответниците, тъй като по това
време същият бил неподвижен след претърпян инсулт.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По
силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 9, том XXI, дело №
9674/1994 г. /л. 53/ П.И.К.е признат за
собственик на лозе от 0.900 дка, находящо се в землището на с. С., местността П.,
при граници по скица: парцел № 120, лозе на К. К. Г.; парцел № 121, неподелен, С.Р.И.;
парцел № 118, лозе, Д.В.П.; парцел №117, лозе К. К. Г.; парцел № 140, лозе, Д.В.П.;
парцел № 139, неподелен; представляващо парцел № 119 от масив № 19 по съществуващи
стари реални граници на землището на с. С., общ. Белослав.
От представения с исковата молба Нотариален акт № 164, т. XXXVI, дело № 13565/1994 г. /л.
6/ се установява, че на 09.09.1994 г. е сключен
договор за покупко-продажба между П.И.К., в качеството на продавач, и Я.К. К., в качеството на продавач, който има за предмет подробно
описания по-горе недвижим имот.
Видно от
приложеното на л. 132 от делото удостоверение за граждански брак, към датата на
сключване на горния договор Я.К. К. е бил женен за К.С.П..
На 10.12.2016 г. същият е починал, като е оставил за наследници своята съпруга
и дъщеря си – А.Я.К., за което свидетелства представеното от ищците удостоверение
за наследници с изх. № 25906/05.02.2018 г. /л. 5/.
Към
писмените доказателства по делото е приобщен и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 57, т. VII, рег. № 9851, дело № 762 от 2006
г. /л. 54/. Със същия А. К.К. и К. К.К. са продали на Г.Д.Й. и А.Я.П. по равни части от поземлен
недвижим имот - лозе с площ от 0.900 дка, находящ се в землището на с. С.,
община Белослав, в местност „П.“, при посочени подробно в акта граници,
съставляващо имот № 019119 по картата на землището на с. С., при граници и
съседи: имот № 019120, лозе на Х.С.В.; имот № 019121, нива на Р.И.Р.; имот №
019118, лозе на Д. Х.Д.; имот № 019117, лозе на наследниците на К. К. Г.; имот
№ 019140 земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 019139, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Както става
ясно от представеното с отговора на исковата молба удостоверение за наследници
/л. 55/, продавачите по гореописаната сделка се явяват наследници на К. К.К.. Видно от
описаните в нотариалния акт документи, същите са се легитимирали като
собственици на имота с Решение № 5 от 26.11.1992 г. на ПК-Белослав и протокол №
5 за въвод във владение, които са приложени на л. 56 и 57 от делото. С
посоченото решение ПК-Белослав, в състав: председател – К.К.,
секретар – Д.В.и член – Д.Х., е възстановила правото на собственост н
наследниците на К. К. Г. няколко недвижими имота, сред които лозе от 0.873 дка
в местност П., представляващо имот № 019117, както и лозе от 0.900 дка, в
местност П., представляващо имот № 019119. Въз основа на това решение
наследниците са въведени във владение на описаните имоти.
Съгласно
писмо изх. № ПО21-146-2/05.09.2019 г. на ОСЗ – Варна съставът на ПК-Белослав,
действала към 1992 г. е, както следва: председател – К.К.,
секретар – Д.В.и членове – Д.Х. и Р.Л.. В проведеното на 13.09.2019 г.
съдебно заседание процесуалният представител на ищците е оспорил верността на
този документ с твърдението, че съставът на ПК-Белослав е бил различен от
удостоверения в писмото. Доколкото именно процесуалният представител на ищците
е представил документа, в случая не е налице правен интерес от оспорването му.
В този смисъл съдът погрешно е открил
производство по реда на чл. 193 ГПК. Поради изложеното и не следва да
бъде обсъждана истинността на посоченото писмено доказателство.
По делото е
постъпило писмо от Община Белослав, в което е отразено, че към 26.11.1992 г.
съставът на ПК-Белослав е бил следният: председател – Я.С., секретар – Д.В.и
членове – Д.Х. и Р.Л..
По делото
са ангажирани специални знания посредством назначаването на съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено,
обективно и обосновано. От него става ясно, че процесният недвижим имот с
идентификатор 69763.19.119 по КККР на с. С., община Белослав, област Варна е
идентичен с имотите, описани съответно в Нотариален акт № 164, т. XXXVI, дело №
13565/1994 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, т.
VII, рег. № 9851, дело № 762 от 2006 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Иван Рашев И.излага, че ищцата К.П. и покойният
ѝ съпруг от около 1993-1994 г. имат имот в близост до с. С. с площ около
един декар, съседен на собственото му място. Посочва, че над двадесет години
само те са обработвали имота, като и до настоящия момент К.П. продължава да се
грижи за него. Излага, че преди смъртта на съпруга ѝ посадили в него
дръвчета и построили малка вила. Заявява, че не му е известно други лица да са
предявявали претенции по отношение на имота, не е виждал друг да го обработва.
Св. И.сочи, че е придобил своя имот чрез продажба от баща си – Р.И.Р.. Пояснява,
че на юг собственото му място граничи с мястото на ищците, което преди
принадлежало на К. К. Г.. Заявява, че в съседство на имота на К.П. и съпруга
ѝ има още едно обработваемо място, собственикът на което се казва Д.. Самият
свидетел не познава П.И.К.и смята, че ищцата и нейният съпруг са купили своето
място от един от синовете на К. Г. – А. К.. Св. И.заявява, че макар да не е
живял постоянно в мястото си край с. С., го е посещавал почти всеки ден, докато
не го е продал тази година. Същият категорично отрича някога да е виждал
ответника А.П. в имота.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, с изключение
на изложеното от него относно начина, по който ищците са придобили своя имот, а
именно – от А. К.. Това обстоятелство не се потвърждава от представените по
делото писмени доказателства. В останалата им част неговите показания са
логични и кореспондират както със заключението по съдебно-техническата
експертиза, така и с изложеното от св. Я.Ч..
Свидетелят
Я.А. П., син на ответника А.П., заявява, че баща му има имот в местността П. в
землището на с. С., което граничи на север с имот на Д. Д., на изток – с
необработваем имот, а на юг – с имот на Д.М.. Уточнява, че баща му обработва
мястото от 1984 г., когато го купили със съпруга на леля му – Г. Ч. Самият той
казва, че е ходил там още като дете и продължава да ходи и понастоящем по
няколко пъти в годината, когато се обработва мястото и се събира реколтата. Посочва,
че други лица не са имали претенции към имота и отрича някога да е виждал
ищцата К.П., както и св. И. Свидетелят посочва, че целият парцел е с площ около
800-900 кв. м., но баща му използва само около половината. Заявява, че в имота
няма постройки, а в обработваемата площ има лозе, смокиня, бадем и череша. От
съседните имоти посочва, че постройка е изградена в този на Д. Д..
Свидетелката
Я. Г. Ч.посочва, че Г.Й. ѝ е зет, а А.П. е съпруг на сестра ѝ.
Излага, че през 1984 г. покойният ѝ съпруг Г. Ч.и А.П. купили от К. К.
лозе в местността П. в землището на с. С.. Посочва, че цялото място е с площ
около 800 кв. м. и двамата си го разделили наполовина, като така го
обработвали. Пояснява, че през 1984 г. сключили договор, но не ходили при
нотариус, като нотариален акт бил оформен едва през 2006 г. Св. Ч.заявява, че
от 1984 г. до настоящия момент единствено семейството ѝ е обработвало
имота. Посочва, че е виждала там ищцата и нейния съпруг, които обработвали
мястото, разположено на запад от техния имот. За тяхното място посочва, че
преди това било на друг собственик на име П.. Св. Ч.излага, че на север и юг от
тяхното място са разположени други два обработваеми имота, съответно на Д.Д.и на Д.М., а на изток – поляна. Посочва, че имотът на К.П.
не се обработва понастоящем, в него имало череша и малка постройка, но тя вече
е паднала. Уточнява, че К. К. е притежавал още едно лозе, освен това, което е
продал на нейното семейство, и всъщност това е имотът на ищцата и нейния
съпруг. Заявява, че К. К. продал
въпросното лозе на лице на име П., който от своя страна го продал на К.П. и
съпруга ѝ.
Съдът не дава
вяра на показанията на св. Ч.досежно обстоятелството,
че ищцата и съпруга ѝ обработвали имота само 3-4 години. В посочената
част те се опровергават от изложеното от св. И., който има непосредствени
наблюдения върху имота до настоящия момент. Същевременно, не се установява св. Ч.да
е продължила да посещава имота след смъртта на своя съпруг. Тъкмо напротив – от
показанията на св. Я.П. става ясно, че от имота на ответниците обработваема е
само частта на А.П..
Съдът
кредитира показанията на св. Я. Ч.в останалата им част, както и изцяло тези на
св. Я.П., тъй като същите се базират на непосредствените възприятия на
свидетелите относно подлежащите на доказване факти. Те са логични,
непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно ищците имат правен
интерес от провеждането на иск по чл. 124 ГПК. Същият е породен от поведението
на ответниците, които оспорват правото им на собственост върху процесния
поземлен имот, като предявяват самостоятелни права върху него. Следователно
искът е допустим.
За да бъде уважен предявеният
положителен установителен иск, следва ищците в условията на
пълно и главно доказване да установят, че са собственици на процесния имот по силата на договор за
покупко-продажба и наследствено правоприемство, а в условията на евентуалност –
по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследствено
правоприемство.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през 1994
г., по време на брака си с ищцата К.П., Я.К. е сключил договор за
покупко-продажба, по силата на който П. К. се е задължил да му прехвърли
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Последният се е легитимирал
като собственик на имота чрез констативен нотариален акт, оспорен от
ответниците с твърдения, че не П. К., а техните праводатели
са били собственици на имота. Въпреки разпределената им доказателствена тежест
обаче ищците не са ангажирали годни доказателства, от които да може да се
направи извод, че именно П. К. е притежавал самостоятелни права върху
недвижимия имот. В този смисъл не може да се приеме, че същият е могъл да
прехвърли на Я.К. правото на собственост върху него, респ. че сключеният между
двамата договор за покупко-продажба е постигнал целения вещнопрехвълителен
ефект.
Предвид горното трябва да бъдат изследвани доводите на ищците, че К.П. и Я.К.
са придобили имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Фактическият състав на придобивната давност като
способ за придобиване на вещни права включва два елемента: 1) владение
/фактическо упражняване съдържанието на вещното право/ и 2) изтичането на
определен период от време. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.
От събраните по делото гласни доказателствени средства по безспорен начин
се установява, че както ищците, така и ответниците обработват имоти в землището
на с. С., местността П.. Макар документите за собственост на двете страни да
имат за предмет един и същи поземлен имот /което се потвърждава от заключението
съдебно-техническата експертиза/, съдът намира, че в действителност те
упражняват фактическа власт върху два отделни имота, граничещи помежду си. При
съвкупната преценка на свидетелските показания, съпоставени с изготвената от
вещото лице скица /л. 135/, може да се направи извод, че К.П. и съпругът
ѝ Я.К. са обработвали именно процесния имот, а ответниците – имота,
означен с № 117. Последното следва от начина, по който свидетелите описват
границите на имотите на ищците и ответниците. Съгласно изложеното от св. Иван И.имотът
на ищците граничи на север със собствения му имот /придобит от баща му Р.И.Р./,
като друг съсед е лице на име Д.. Видно от скицата към приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, именно процесният имот е разположен южно от
имота, отразен като собственост на Р.И.Р., като същият граничи на север и с имот
на Д. Х.Д.. Същевременно, свидетелите Я.П. и Я. Ч.заявяват, че имотът на ответниците
граничи на север с имот на Д. Д., на
изток – с необработваем имот, а на юг – с имот на Д.М.. Св. Ч.изрично заявява,
че имотът, явяващ се западна граница на имота на ответниците
е на К.П. и покойния ѝ съпруг. Така описаните граници кореспондират
именно с имота, означен с № 117 на скицата. Видно от скицата, двата имота са
разположени непосредствено един до друг и са със сходна площ, като и двата са
отразени като собственост на К. К. Г.. В
показанията на св. Ч.се съдържат индиции, че преди
смъртта си К. К. Г. е продал единия от имотите на А.П. и Г. Ч., а през 1994 г.
единият от синовете му е продал другия на П. К.. Последното се потвърждава и от
изложеното в съдебно заседание от третите лица-помагачи Ж.К., И. Ц. и К. К.. Ж.К.
заявява, че К. К. имал едно голямо лозе, което разделил между двамата си синове
– А. К.К. и К. К.К., като
вторият от тях през 1994 г. продал своята част. Така сключените договори обаче
не са оформени в надлежната нотариална форма. Самата св. Ч.посочва, че през
1984 г. сключили договор, но с нотариален акт се снабдили едва през 2006 г.,
като в същия вероятно поради техническа грешка е описан процесният имот,
наместо действително обработвания от семейството на ответниците.
От показанията на св. И.става ясно,
че К.П. и нейният съпруг са установили владение върху
процесния имот още през 1994 г., когато е сключен договорът за покупко-продажба
с П. К.. Свидетелят е категоричен, че само те са обработвали имота, като и
понастоящем К.П. продължава да го посещава и да се грижи за него.
Обстоятелството, че ищцата и съпругът ѝ са обработвали имота се
потвърждава и от св. Ч.а, която заявява, че ги е виждала там, след като са го
купили. К.П. и Я.К. се явяват добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал.
1 ЗС, тъй като са придобили владението на правно основание, годно да ги направи
собственици /договор за покупко-продажба, сключен по време на брака им/, без да
знаят, че праводателят им не е собственик. Поради
изложеното за тях е приложим краткият 5-годишен давностен срок. В този смисъл, дори
да е приеме, че давностният срок е прекъснат на
основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и същият е започнал да
тече отново на 22.11.1997 г., той е изтекъл най-късно на 22.11.2002 г.
За целия този период и до смъртта на Я.К. не се установява друго лице да е
смущавало владението, което той и съпругата му са упражнявали върху имота.
Поради изложеното следва да се приеме, че те са го придобили на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Тъй като владението е упражнявано по
време на брака им, имотът е станал СИО, прекратена със смъртта на съпруга. При
това ищцата К.П. е станала собственик на ¾ идеални части, а А.К. – на
¼.
Предвид
горния извод е безпредметно да се изследва обстоятелството дали праводателите
на ответниците са придобили собствеността върху процесния имот на твърдяното
правно основание, респ. законосъобразността на проведената процедура за
възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ.
Поради така
изложените съображения предявеният положителен установителен иск за собственост
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане на ищците следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, както следва: 50 лева – държавна такса
за образуване на производството, 15 лева – държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения, 18 лева – държавна такса за издаване на заверени
преписи; 300 лева – депозит за СТЕ, както и адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците К.С.П., ЕГН
**********,***, и А.Я.К., ЕГН **********,***, и ответниците
Г.Д.Й., ЕГН **********,***, и А.Я.П., ЕГН **********,***, че ищците са
собственици на поземлен имот с
идентификатор 69763.19.119 по КККР на с. С., община Белослав, област Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 899 кв.м., при съседи: имоти
с идентификатори 69763.19.237, 69763.19.238, 69763.19.139, 69763.19.140,
69763.19.117, 69763.19.118, 69763.19.121, при квоти съответно: ¾ на К.С.П.
и ¼ на А.Я.К., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Г.Д.Й.,
ЕГН **********,***, и А.Я.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.С.П., ЕГН **********,***, и А.Я.К., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 1383 /хиляда триста осемдесет и три/ лева, представляваща разноски
в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответниците Г.Д.Й., ЕГН **********, и А.Я.П., ЕГН **********,
както следва: К.А.Г.,***, П.А.И., ЕГН **********,***, Ж.Б.К., ЕГН **********,***,
И.К.Г. – Ц., ЕГН **********,***, и К. К.К., ЕГН **********,***
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: