№ 2993
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Д.З.“ АД срещу решение от 05.09.2022 г.
по гр.д. №48088/2021 г. на Софийския районен съд, 66 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу ЗД „Б.И.“ АД осъдителни искове с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 4002,77 лв. - заплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ №0313190300003157/23.10.2019 г. за
нанесени имуществени вреди на МПС „Пежо 301“ с рег. № ******* НА, настъпило в
резултат на ПТП, реализирано на 11.10.2020 г. в гр. София по вина на водача на МПС
„Тойота Ленд Крузър“ с рег. № ******* чиято гражданска отговорност към дата на ПТП е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /19.08.2021 г./ до окончателното и
погасяване, и сумата от 249,08 лв. – мораторна лихва за периода 07.01.2021 г. – 18.08.2021 г.,
като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с установената фактическа обстановка. Сочи, че от събраните
по делото доказателства безспорно е установен механизма на процесното ПТП, като
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че процесното ПТП не е
настъпило по вина на водача на л.а., застрахован при ответника. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Решаващият извод на първоинстанционния съд, довел до отхвърляне на предявения
регресен иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, респ. на иска по чл.86 ЗЗД, е липсата на пълно и
главно доказване на механизма на процесното ПТП, респ. на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на автомобила „Тойота Ленд Крузър“ с рег. № *******
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 11.10.2020 г.,
двустранно подписан от водачите на двата автомобила, от който се установява, че на
11.10.2020 г. в гр. София е настъпило ПТП между В.Г.И., управляваща л.а. „Пежо 301“ с рег.
№ ******* НА, и М.И., управляваща л.а. „Тойота“ с рег. № ******* като ПТП е настъпило в
паркирано/спряло състояние и при движение в една посока. На автомобила „Пежо 301“ са
нанесени щети в предна дясна част.
От показанията на свид. М.И. /водач на л.а. „Тойота Ленд Крузър“/ се установява, че
процесното ПТП е настъпило при спряно движение, в задръстване, при което автомобилът е
ударен отзад от друго МПС.
От показанията на свид. В.И. /водач на л.а. „Пежо 301“/ се установява, че преди удара
е била спряла на червен светофар, като пред нея е имало друг автомобил, който, след като е
светнал зелен сигнал на светофара, е потеглил назад, при което е настъпил удар.
От приетото по делото заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че възможния и вероятен механизъм на настъпване на
процесното ПТП е потегляне на заден ход от страна на водача на л.а. „Тойота“, който със
задната си габаритна част е реализирал удар в предната габаритна част на спрелия зад него
л.а. „Пежо“. В о.с.з. вещото лице пояснява, че от техническа гледна точка ударът е
осъществен или при тръгване напред от страна на л.а. „Пежо“, или при маневриране от
страна на водача на л.а. „Тойота Ленд Крузер“.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства настоящият въззивен
състав намира, че по делото не е установен при условията на пълно главно доказване
2
механизмът на процесното ПТП, респ. не се установи водачът на автомобила „Тойота Ленд
Крузър“ М.И. да е осъществила деликт. От събраните по делото доказателства не се
установи последният при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ - умишлено
или по непредпазливост, да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с което
нарушение да е настъпило процесното ПТП, т.е. не е налице е деликт по смисъла на чл.45
ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи механизма на процесното ПТП, респ. наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, което не е сторено, и с оглед на доказателствената тежест и
разпоредбата на чл.154 ГПК следва да се приеме този факт за неосъществен. Доколкото по
делото не се доказа наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила „Тойота Ленд Крузър“ чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, то и не следва да бъда ангажирана отговорността му.
При тези данни, съдът намира, че предявеният иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД се
явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда
наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените права.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг и
доколкото съдът не достигна до извод за наличието на такъв, то и този иск също следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №9833/05.09.2022 г., постановено по гр.д.
№48088/2021 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз *******, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3