№ 119034
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110142481 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. И. за
посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения
по сключен договор за паричен заем. Сред претендираните в заявлението
вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в
размер на 1614.76 лв. за периода от 21.01.2022 г. до 21.07.2023 г. Претендират
се и разходи за извънсъдебно събиране на вземането, поради забава в
плащането в размер на 135 лв.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за
наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за
наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Вземането за неустойка в размер на 1614.76 лв. за периода от 21.01.2022
г. до 21.07.2023 г. се основава на твърдения за уговорена такава, ако
кредитополучателят не предостави обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за
даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на
неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия
по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на
обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така
предвидената в чл. 37, ал. 3 Общите условия към договора за паричен заем
неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да
изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят конкретния
кредиторов интерес. Отделно от това, от уговореното следва, че неустойка би
се дължала и в случай, че потребителят редовно обслужва кредита. Налице е
1
противоречие на така уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице
още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна
изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни
парични задължения – по аргумент от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното,
настоящият съдебен състав приема, че неустойка за непредоставяне на
обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено,
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че и сумата от 135 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, поради забава в плащането, не се дължи. Предвид
потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът –
потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и такИ.,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл.
10а, ал. 2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такИ. услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните -
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни услуги например
са издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл
е решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с
решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.
Доколкото разходите за извънсъдебно събиране на вземания са свързани с
управлението на кредита, то такИ. съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат и
в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
гпк, подадено от /ФИРМА/ срещу И. И. И. в частта на претенцията за
договорна неустойка по чл. 37, ал. 3 от Общите условия към договора за
паричен заем, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на 1614.76
лв. за периода от 21.01.2022 г. до 21.07.2023 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и в частта на претенцията за сумата от 135 лв.
– разходи за извънсъдебно събиране на вземането, поради забава в
плащането, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2