№ 23517
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110142700 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Областна администрация на област София, с която са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата от 680,75 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.07.2021 г. до м.04.2024 г. г. в имот находящ се в гр. София,
общ. Красно село, бул. „Гоце Делчев“ № 43, бл. 78, ет. 13, ап. 66, с абонатен № 255122, ведно
със законната лихва от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 157,56 лв. - лихва
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.08.2022 г. до 15.04.2025 г.; сумата от 44,24 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.03.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 5,94 лв. – лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2022 г. до 14.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 22595/2025 г., по описа на СРС, 162 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор между тях за доставка за
топлинна енергия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, с
което са се обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия
за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Сочи, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми
за доставената в обекта му ТЕ. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Областна
администрация на област София, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Поддържа се, че не е налице обогатяване от страна на ответника за сметка на
1
„Топлофикация София“ ЕАД, доколкото в процесния период ответникът не е ползвал имота.
Излагат се твърдения, че през процесния период топлоснабдения имот фактически се е
ползвал от трети-лица. Поддържа се, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на
ответника в забава. Оспорва се, че за процесния имот е извършена услугата дялово
разпределение. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да
отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
обедняването си количеството и цената на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал, респ. че е спестил
разходи за тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването –
че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това,
имуществено разместване в отношенията между двата субекта, а предвид възраженията на
ответника и правен интерес от предявяването на иска при липса на възможност за защита с
друг иск.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ Апартамент № 66, находящ се в гр. София, общ. Красно село, бул. „Гоце
Делчев“ № 43, бло. 78, ет. 13, за което е съставен и Акт за частна държавна собственост №
07955 от 14.06.2012 г., приобщен като доказателство по делото.
Не са представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди
датата на исковата молба, поради което съдът приема, че през процесния период ответникът
е бил собственик на имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван
договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ, писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.
Независимо от това съдът счита, че ответникът има качеството на небитов клиент на
топлинна енергия като собственик на гараж. Този извод следва както от представените по
делото доказателства относно предназначението на имота, така и от анализа на
дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент“ съгласно § 1,
т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ. От анализа на двете сочените разпоредби следва, че критериите
при дефиниране и разграничаване на понятията, които законодателят е използвал са вида
правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той ползва/купува
енергия (битови за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия.
Очевидно, че в настоящия случай обектът задоволява небитови нужди, а именно стопански
такива по смисъла на посочените норми. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание,
то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил,
че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Имуществените облаги имат материално
2
естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по
иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
За установяване на количеството на топлинна енергия в размерите, в които се
претендира от ищеца по делото е допуснато и прието заключение на съдебно – техническа
експертиза, според което за имота е открита партида с абонатен № 255122. Установено е, че
в процесното жилище са налице 2 броя отоплителни тела – радиатори, на които не са
монтирани в броя топлинни разпределители и 2 броя термостатни вентили (радиаторите са
затапен/демонтирани), като липсва и 1 брой водомер за топла вода (щрангът за топла вода е
затапен). За периода от м.07.2021 г. до м.04.2024 г. топлинната енергия за отопление на
имота се определя от топлинната енергия, отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението
баня, на което липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и
чиято отдадена топлинна енергия се определя по изчислителен път. През същия период
енергията, отдадена от сградна инсталация е определяне съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката и на база
показания само на 1 брой топлинен разпределител. За същия период е установено, че липсва
потребление на топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на имота към пълния отопляем обем на сградата. В
резултат на извършените аритметични пресмятания и проверявани информационни
източници, вещото лице определя, че през процесния период от м.07.2021 г. до м.04.2024 г.
сумата за потребена топлинна енергия възлиза на 683,31 лева.
Съдът приема, че заплащане топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се
дължи от потребителите на топлинна енергия дори и когато отоплителните тела в имота са
демонтирани или не са поставени. Това е така, тъй като съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сградата – етажна собственост са потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, независимо дали граничат с
общи части на сградата, които да са отопляеми. Те ще престанат да бъдат такива само когато
всички клиенти, респ. собствениците притежаващи две трети от собствеността в сградата
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016
г., ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен
да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Според
чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща част
от етажната собственост. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата – етажна собственост и чрез топлопроводите топлинната
енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.
Като собственик на самостоятелен обект в сграда – етажна собственост ответното
дружество е съсобственик на общите части на сградата, поради което е длъжен да участва
както в ползите, така и в тежестите по отношение на тях.
3
По изложените съображения съдът приема, че ответникът е потребител и дължи
цената на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в сградата – етажна
собственост, в която се намира собствения му апартамент като с неплащането й е спестил
разходи поради което искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 680,75 лева, която е по-
малка от установената със заключението на СТЕ, се явява основателен.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност. Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от
изискуемостта на вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е
изискуемо, считано от 01.06.2021 г. (датата на имущественото разместване без основание),
поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2025 г., от която
дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, вземанията не са погасени по давност, поради
което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената искова
претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в размер на 44,24
лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение, предоставена от трето лице
–помагач на ищеца. Тук важат същите доводи на съда за липса на погасени по давност суми
по тази главна претенция, поради което съдът не намира за нужно да ги преповтаря.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
За основателността му в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на
ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването
ответника. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за
потребена топлинна услуга отдадена от сградната инсталация за периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2024 г., но задълженията, основани на фактическия състав на неоснователно
обогатяване, са без срок за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана. По делото не са представени доказателства, от които да може да се
формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесните задължения,
преди датата на подаване на исковата молба, поради което ответникът не е бил в забава и не
дължи лихва за забава.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД са
неоснователни, поради което следва бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
4
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 100 лева - за
платена държавна такса, 350 лв. - депозит за вещо лице и 250 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се признаят разноски в общ
размер на 568,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника с оглед отхвърлената част от
претенциите на ищеца се следват разноски за юрисконсулт в размер на 37,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Областна администрация на област София, ЕИК *********, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от
680,75 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода м.07.2021 г. до м.04.2024 г. г. в имот находящ се в гр. София, общ. Красно село,
бул. „Гоце Делчев“ № 43, бл. 78, ет. 13, ап. 66, с абонатен № 255122, както и сумата от 44,24
лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.03.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторна лихва за сумата от 157,56 лв. - лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.08.2022 г. до 15.04.2025 г., както и за сумата от 5,94 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
14.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
22595/2025 г., по описа на СРС, 162 състав.
ОСЪЖДА Областна администрация на област София, ЕИК *********, да заплати на
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 568,33 лева – представляваща сторените в хода на първоинстанционното
производство деловодни разноски, съобразно уважаването на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Областна
администрация на област София, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 37,80 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени в хода на
производството пред СРС, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му в препис
от страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5