Решение по дело №2646/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 576
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180702646
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№576/17.3.2021г.

Град Пловдив, 17, 03,  2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на 17, 02 , 2021 година  в състав:

                                                                Председател: Анелия Харитева

                                                                         Членове: Стоил Ботев

                                                                                          Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора  Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия Ботев к.н.а.д. № 2646  по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по  чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260003 от 17,09,2020 г., по НАХД № 21/2020г. по описа на РС  гр. Пловдив, 14-ти наказателен състав е отменена по жалба на П.Х.Т. с ЕГН ********** Заповед за задържане на лице с рег. № 432зз-185 от 16,06,2020 г., издадена от И.В.Куков-разузнавач към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на П.Х.Т. в помещение за временно задържане на 01 РУ гр. Пловдив.

Касационният жалбоподател – Куков, чрез юк. Димова обжалва  съдебното решение на РС, като незаконосъобразно , иска неговата отмяна и потвърждаване на оспорената заповед, като претендира и разноски.

Ответникът – Т. , чрез адв. Т. оспорва жалбата / л.10/ и претендира разноски.

Прокурорът - счита  жалбата за неоснователна.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

РС е приел за установено , че с оспорената заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, П.Т. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР, с мотиви, че за лицето има данни, че е съпричастно към извършване на кражба, престъпление по чл. 194 НК, обр. ЗМ проверка № 446/2020г.

РС е  намерил  заповедта за постановена от материално компетентен орган, но издадена без в нея да са посочени и доказани основанията за задържане на лицето.  Посочено е че , въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства не били ангажирани, както и останало неясно какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

РС е изложил и мотиви , че  целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване , като за всеки конкретен случай на задържане,  данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган издател на акта. Посочено е и че представеното в тази насока писмо за образуване на досъдебно производство, предхожда издаването на заповедта с шест дни и няма данни каква връзка има с посочената в заповедта ЗМ.

Въз основа на изложеното по-горе РС  в мотивите си е приел , че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Решението е неправилно.

 Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил незаконосъобразни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция .

РС не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства.

Цялата админ. преписка е приложена пред ПРС , като видно от длъжностната характеристика на л. 26 ,  Куков е разузнавач в първо РПУ Пловдив и едно от основните му задължения е да  „ води преписки и дела срещу лица  подготвящи , извършващи или извършили престъпления по линия на криминална полиция“.

На л. 33 е приложено писмо от РП Пловдив от съдържанието на което се установява , че П.Т. е привлечен  като обвиняем на 18,06,2020г. за кражба  , по см. На чл. 195, ал. 1 , т. 2 , т.4  и т. 5  от НК.

Пред настоящата инстанция  РП Пловдив е изпратила писмо и постановление /л. 40-43/ от съдържанието на които се установява , че на 18,06,2020г. срещу Т. е повдигнато обвинение за кражба на  кофражни платна, от с. Първенец ,  при условията на продължавано престъпление ,  чрез разрушаване на здраво направени прегради,  чрез използването на МПС  и  в немаловажен случай.

Както по-горе се каза пред ПРС  е било представено доказателство , писмено от съдържанието на което се е установявало, че П.Т. е бил привлечен  като обвиняем на 18,06,2020г. за  престъпление , по чл. 195, ал. 1 , т. 2 , т.4  и т. 5  от НК.

РС отменя процесната заповед , като основно приема че същата не е мотивирана.

Касационният състав счита, че оспорената заповед е мотивирана и издадена от компетентен орган.  При задържане на лице по  чл. 72 от ЗМВР полицейския орган , в случая разузнавач  Куков не следва да посочва  пълната информация с която разполага, още по-малко източниците си.  Макар и лаконично , в оспорената заповед са изложени достатъчни мотиви от  които става ясно , защо се задържа за 24 часа лицето Т..

Относно изложените мотиви на РС , че представеното в тази насока писмо за образуване на досъдебно производство / л. 33-ДП 426/, предхожда издаването на заповедта с шест дни и няма данни каква връзка има с посочената в заповедта ЗМ, следва да се изложи следното: В заповедта за задържане е посочено че лицето е задържано в помещение за временно задържане на РУ на МВР, с мотиви, че за лицето има данни, че е съпричастно към извършване на кражба, престъпление по чл. 194 НК, обр. ЗМ проверка № 446/2020г. Очевадно е че правната квалификация , към момента на задържане , кореспондира  с посочената от РП Пловдив. Към 16,06,20г. има данни за  кражба , а при РП вече има данни за  кражба с квалифициращи признаци-съучастие , взломна и с използване на МПС.

В  писмото на разсл. полицай Ликов / л. 34 / до РП на осн. Чл. 212, ал. 3 от НПК се уведомява прокурора , че е образувано досъдебното производство за отнети на 07,06,2020г. чужди движими вещи.  РС е наясно, че досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164, както и че разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. От горното следва че на 07,06,20г. е получен сигнал за извършено престъпление  и на  9,06,20г.е образувано ДП 426/20г.

Необсъждайки в пълнота събраните по делото доказателства РС е постановил незаконосъобразно решение което следва да се отмени и се отхвърли жалбата на Т.  срещу  Заповед за задържане на лице с рег. № 432зз-185 от 16,06,2020 г., издадена от И.В.Куков-разузнавач към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ гр. Пловдив.

Законодателят в чл. 72 , ал. 1 ЗМВР  е посочил че полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление, като за лицата  се издава писмена заповед за задържане в която се посочват фактическите и правните основания за задържането.

В процесната заповед са посочени фактическите и правни основания , както и е спазена процедурата и съдържанието по чл. 73 от ЗМВР.

При правилно установена фактическа обстановка , РС е приложил неправилно материалния закон , което налага отмяна на оспореното съдебно решение и постановяването на друго с което се потвърди   Заповед за задържане на лице с рег. № 432зз-185 от 16,06,2020 г.

Съдът намира, че  са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното съдебно решение  следва да се отмени , а вместо него се постанови друго с което се потвърди оспорената заповед.

Водим от гореизложеното на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ  съдебно Решение № 260003 от 17,09,2020 г., по НАХД № 21/2020г. по описа на РС  гр. Пловдив, 14-ти наказателен състав и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ  жалба на П. Х. Т. с ЕГН ********** срещу  Заповед за задържане на лице с рег. № 432зз-185 от 16,06,2020 г., издадена от Иван В. Куков-разузнавач към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на П.Х.Т. в помещение за временно задържане на 01 РУ гр. Пловдив

ОСЪЖДА  П.Х.Т.  с ЕГН ********** ***  да заплати на ОД МВР ПЛОВДИВ   ю.к. възнаграждение  по настоящото производство в размер на 100 лева

Решението е окончателно.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                 

         ЧЛЕНОВЕ: