Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
гр. Перник,
05.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното
заседание на 28.11.2017 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове:
Методи Величков
Петя Георгиева
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело
№596 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава двадесета от ГПК.
С решение №107/29.06.2017
г., постановено по гр. дело №145/2017 г. по описа на Районен съд – Р. е
признато за установено по отношение на Б.С.В., с ЕГН:**********, с адрес: ***, Л.С.В.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***, В.С.В., с ЕГН:**********, с адрес: ***, Т.Г.Т.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***, М.Г.Д., с ЕГН:**********, с адрес: ***, М.М.М. –
И., с ЕГН:**********, с адрес: ***, А.М.М., с ЕГН:**********, с адрес: ***, Р.С.Н.,
с ЕГН:**********, с адрес: *** и В.С.Б., с ЕГН:**********, с адрес: ***, че Р.В.М.,
с ЕГН:**********, с адрес: *** не е собственик на следните недвижими имоти:
1. поземлен имот -
нива, с площ 3.632 декара (три декара шестстотин тридесет и два квадратни метра),
трета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***, област
***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот № *** (***) по
картата на землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, при граници и съседи: имот № *** (***)
- пътна мрежа на Община К., землищна граница, имот № *** (***) - полски път на
Община К. и имот № *** (***) - нива на наследници на В. Х. В.;
2. поземлен имот -
пасище, мера, с площ 3,574 декара (три декара петстотин седемдесет и четири
квадратни метра), девета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***,
община ***, област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот №
*** (***) по картата на землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, при граници и съседи:
имот № *** (***) - пасище, мера на наследници на В. Х. В., имот № *** (***)
-широколистна гора на МЗГ - ДЛ, имот № *** (***) -пасище, мера на наследници на
С. Д.В., имот № *** (***) - пасище, мера на наследници на В. Х. В. и имот № ***
(***) - нива на наследници на Б. Х. В.;
3. поземлен имот -
пасище, мера, с площ 6,431 декара (шест декара четиристотин тридесет и един
квадратни метра), девета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***,
община ***, област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот №
*** (***) по картата на землището на ***,
ЕКАТТЕ: ***, при граници и съседи: имот № *** (***) - пасище, мера на
наследници на В. Х. В., имот № *** (***) - пасище, мера на наследници на Б. Х.
В., имот №*** (***) - пасище, мера на наследници на В. Х. В., имот № *** (***)
- пасище, мера на наследници на К. Н. В., имот *** (***) - пасище, мера на
наследници на Я. Н. В., имот № *** (***) - широколистна гора на МЗГ - ДЛ и имот
№ *** (***) - пасище, мера - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ;
4. поземлен имот -
ливада, с площ 5,678 декара (пет декара шестстотин седемдесет и осем квадратни
метра), девета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***,
област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот № *** (***)
по картата на землището на ***, ЕКАТТЕ; ***, при граници и съседи: имот № *** (***)
- ливада на наследници на Д. Л. В., имот № *** (***) - друга селищна територия
на с. Л., махала „В.", имот № *** (***) - ливада на наследници на А. М. В.,
имот № *** (***) - ливада на наследници на В. М. В. и имот № *** (***) - ливада
на наследници на К. и И. Й. В.;
5. поземлен имот -
пасище, мера, с площ 0,817 декара (осемстотин и седемнадесет квадратни метра),
девета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***,
област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот № *** (***)
по картата на землището на с. Л., ЕКАТТЕ: ***, при граници и съседи: имот № ***
(***) - пасище, мера на Община К., имот № *** (***) - пасище, мера на
наследници на К. Н. В. и имот №*** (***) - друга селищна територия на с. Л.,
махала „В.";
6. поземлен имот -
посевна площ, с площ 4,500 декара (четири декара и петстотин квадратни метра),
девета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***,
област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот № *** (***)
по плана за земеразделяне на с. Л., ЕКАТТЕ: ***, при граници и съседи: имот № ***
(***) - посевна площ на наследници на Й. И. В., имот № *** (***) - посевна площ
на наследници на Р. Т. В., имот № *** (***) - път IV (четвърти) клас на община
К. и имот № *** (***) - полски път на община К., върху който имот има
ограничения при ползването му - поради електропровод 20kV (двадесет) киловолта
на 10 (десет) метра от двете страни до крайните проводници или 11 (единадесет)
метра от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и
засажда високостеблена растителност;
7. поземлен имот -
посевна площ, с площ 1,999 декара (един декар н деветстотин деветдесет и девет
квадратни метра), девета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***,
община ***, област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот №
*** (***) по плана за земеразделяне на с. Л., ЕКАТТЕ: ***, при граници и
съседи: имот № *** (***) -посевна площ на наследници на Р. Т. В., имот № *** (***)
- посевна площ на наследници на М. Г. П. и други, имот № *** (***) - полски път
на община К. и имот № *** (***) - път IV (четвърти) клас на община К., върху
който имот има ограничения при ползването му - поради електропровод 20kV
(двадесет) киловолта на 10 (десет) метра от двете страни до крайните проводници
или 11 (единадесет) метра от оста на електропровода, не могат да се строят
сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност;
8. поземлен имот -
посевна площ, с площ 8,000 декара (осем декара), девета категория, находящ се в
землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***, област ***, в местността ***, който
поземлен имот съставлява имот № *** (***) по плана за земеразделяне на с. Л.,
ЕКАТТЕ: ***, при граници и съседи: имот № *** (***) - полски път на община К.,
имот №*** (***) - посевна площ - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № ***8 (***) -
посевна площ на наследници на К. Н. В., имот № *** (***) - посевна площ на
наследници на Й. И. В., имот №*** (***) - посевна площ на наследници на В. Х. В.,
имот № *** (***) - пасище, мера - земи по чл. 19, ал. 1от ЗСПЗЗ, имот № *** (***)
- пасище, мера на С. М. С. и имот № *** (***) - пасище, мера на В. С. М. и
други;
9. поземлен имот -
посевна площ, с площ 2,392 декара (два декара и триста деветдесет и два
квадратни метра), девета категория, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***,
община ***, област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот №
*** (***) по плана за земеразделяне на с. Л., ЕКАТТЕ: ***, при граници и
съседи: имот № *** (***) – полски път на община К., имот № *** (***) - полски
път на община К., имот № *** (***) - полски път на община К. и имот № *** (***)
- посевна площ на наследници на А. М. В.;
10. поземлен имот -
широколистна гора, с площ от 8,851 декара (осем декара осемстотин петдесет и
един квадратни метра), находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***,
област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот № *** (***)
по картата на възстановената собственост на землището на с. Л., ЕКАТТЕ: ***,
при граници и съседи: имот № *** (***) -широколистна гора на наследници на К. Н.
В., имот № *** (**) - пасище, мера на наследници на М. П. М., имот № *** (***)
- широколистна гора на наследници на Р. А. В., имот № *** (***) - широколистна
тора на МЗГ - ДЛ и имот № *** (***) - широколистна гора на С. Й. Т.;
11. поземлен имот -
широколистна гора, е площ от 4,326 декара (четири декара триста двадесет и шест
квадратни метра), находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***,
област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот № *** (***)
по картата на възстановената собственост на землището на с. Л., ЕКАТТЕ: ***,
при граници и съседи: имот № *** (***) - широколистна гора на наследници на К.
Н. В., имот № *** (***) - широколистна гора на МЗГ - ДЛ и имот № *** (***) -
широколистна гора на МЗГ –ДЛ;
12. поземлен имот -
широколистна гора, с площ от 9,723 декара (девет декара седемстотин двадесет и
три квадратни метра), находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, община ***,
област ***, в местността ***, който поземлен имот съставлява имот № *** (***)
по картата на възстановената собственост на землището на с. Л., ЕКАТТЕ: ***,
при граници и съседи: имот № *** (***) - широколистна гора на наследници на К.
Н. В., имот № *** (***) - пасище, мера - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № *** (***)
- пасище, мера на наследници на М. П. М., имот №*** (***) - широколистна гора
на МЗГ - ДЛ, имот № *** (***) - широколистна гора на МЗГ - ДЛ и имот № *** (***)
- поляна на
МЗГ-ДЛ.
Със същото решение
са отменение на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № ***, том II, peг. № ***,
дело № 195 от 2014 г. от *** г. по описа на нотариус Б. К. с район на действие
района на PC – Р., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно
владение № ***, том II, peг. № ***, дело № 194 от 2014 г. от *** г. по описа на
нотариус Б. К. с район на действие района на PC – Р., вписан под № *** в регистъра
на Нотариалната камара; както и Р.В.М. е осъден да заплати, както следва: на Б.С.В.
сумата от 1100 лв. – направени разноски за адвокатски хонорар; на Б.С.В. и Р.С.Н.
сумата от 500 лв. – направени разноски за адвокатски хонорар; на Б.С.В., Л.С.В.,
В.С.В., Т.Г.Т., М.Г.Д., М.М.М. – И., А.М.М., Р.С.Н. и В.С.Б. общо сумата от 350
лв., от които 300 лв. – направени
разноски за назначаване на особен представител и 50 лв. – държавна такса за
образуване на делото.
Р.В.М. чрез адвокат
И.Г. от САК е подал въззивна жалба рег. №4614/13.09.2017 г. срещу така
постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради
което и по изложените съображения моли съда да го отмени и постанови ново
решение, с което отхвърли исковите претенции. Претендира разноски и за двете
съдебни инстанции.
Жалбоподателят
твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между
страните и е игнорирал доказателствената сила на притежавания от ответника
констативен нотариален акт като не е отчел по никакъв начин проверката,
извършена в рамките на охранителното нотариално производство и предвид липсата
на доказателства, ангажирани от ищците за оборване констатациите на нотариуса,
съдът е следвало да отхвърли предявения иск. След като ответникът по делото се
легитимира като собственик на процесните имоти, по силата на констативния
нотариален акт, процесуалната активност, която е следвало да бъде проявена, е
следвало да ангажира ищците, а не ответника. Независимо от това,
първоинстанционният съд е мотивирал съдебното решение изцяло и само върху
ангажираните от ответника доказателства. Жалбоподателят се позовава на противоречие
на обжалваното решение с тълкувателно решение от 21.03.2013 г. по тълк. дело №11/2012
г. на ОСГК на ВКС и тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищците по делото чрез адвокат Д.Д. са подали отговор, с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна и по изложените в него и в съдебно
заседание съображения, молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски, направени във въззивното
производство.
Пернишкият окръжен
съд, в настоящия си съдебен състав, преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.259 от ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Производството пред
Р. районен съд е образувано по искова молба на Б.С.В., Л.С.В., В.С.В., Т.Г.Т., М.Г.Д.,
М.М.М. – И., А.М.М., Р.С.Н. и В.С.Б. срещу Р.В.М..
Ищците твърдят, че са
наследници по закон на Б. Х. В. (В.), б. ж. на с. Л., община К., област П.,
починал на *** г. и притежават в съсобственост цитираните по-горе 12 недвижими
имоти въз основа на наследяване от посочения общ наследодател и земеделска
реституция, приключила с влезли в сила позитивни решения на ПК /сега Общинска
служба земеделие/, село К., област П.. Така описаните земеделски и горски имоти
били предмет на преписки с входящи номера 2490, 2490А от *** г. и Г2039 от ***
г. на ПК – К.. Правото им на собственост върху тях е било безспорно, а
владението несмущавано до лятото на 2014 г. Ответникът Р.В.М. се е снабдил с
нотариален акт за собственост върху недвижимите имоти, описани в първите девет
пункта – нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по
давностно владение № ***, том II, peг. № ***, дело № 195 от 2014 г. от *** г.
по описа на нотариус Б. К. с район на действие района на PC – Р., а по
отношение останалите три имота /по п.10, 11 и 12/ – с нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № ***, том
II, peг. № ***, дело № 194 от 2014 г. от *** г. по описа на нотариус Б. К. с
район на действие района на PC – Р.. Двата акта за собственост били издадени по
реда на чл.587 ГПК – обстоятелствена проверка, а соченото в тях придобивно
основание било давностно владение. Ответникът не е владял наследствените им
земеделски и горски имоти и по отношение на него не са налице предпоставките на
чл.79 ЗС и същият не би могъл да придобие права на собственост върху
земеделските и горските земи въз основа на посочения придобивен способ –
давностно владение.
Въз основа на тези
твърдения, ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
описаните в исковата молба недвижими имоти, както и да отмени двата нотариални
акта.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва така
предявените искове, заявявайки, че изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба не отговаряло на истината относно твърдението, че не е владял
процесиите имоти. Твърди, че правото си на собственост върху процесните имоти е
придобил на основание давностно владение. Сочи, че в продължение на повече от
десет години заедно с баща му В. М. упражнявал фактическа власт върху имотите.
Твърди, че именно грижата за имотите след тяхното възстановяване на
наследниците на дядо му Б. Х. В. – баща на майка му П. Ц. М., му дало основание
да иска да бъде признат за собственик на основание давностно владение върху
тях. Сочи, че всички имоти са в непосредствена близост, а някои от тях и
граничат с поземления имот – дворно място, в което живее в ***. Твърди, че
ищците били дезинтересирани по отношение на процесните имоти, като в
продължение на недълго време продали наследствените си дворни места и не се
появявали с години в селото. Сочи, че през всичките тези години заедно с баща
му владеели и ползвали процесните имоти и в крайна сметка преценили, че следва
да докажат, че именно той – ответникът е владял и ползвал имотите и има
законното основание да се снабди с нотариални актове по обстоятелствена
проверка и на основание присъединено давностно владение. Твърди, че
представените по делото договори за наем на имотите с трето лице са
недействителни, защото с представянето на същите се цели да се прекъсне давността
на основание чл. 116, б. „б" ЗЗД. Сочи, че нотариалните актове за
собственост върху процесните имоти, придобити от него по давност, били
съставени на *** г. и предхождали началото на владение от негова страна върху
имотите и съответно началният момент на владение за него бил начало на
давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС и този срок от 10 години бил изтекъл до
датата на предявяване на иска.
По тези възражения,
моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Въззивният съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е по обективно
съединени искове с правно чл.124, ал. 1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, които са
процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно
законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
От приложените по делото удостоверения за наследници и декларация за идентичност на имена се установява, което не е и спорно, че ищците Б.С.В., Л.С.В., В.С.В., Т.Г.Т., М.Г.Д., М.М.М. – И., А.М.М., Р.С.Н. и В.С.Б. са наследници на Б. Х. В. (В., Н.), който е починал през *** г.
От приложените
документи по нотариалните дела, по които са издадени нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № ***, том
II, peг. № ***, дело № 195 от 2014 г. от *** г. и нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № ***, том II, peг. № ***,
дело № 194 от 2014 г. от *** г., двата по описа на нотариус Б. К. с район на
действие района на PC – Р., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара,
се установява /което се потвърждава и от изпратените материали от ОСЗ – К., и
не е спорно по делото/, че с решение N° 11/04.11.1994 г., постановено по
преписка с вх. № 2490/*** г., е възстановено правото на собственост на
наследниците на Б. Х. В. (В., Н.) върху имоти със следните номера, а именно: № ***,
№ *** и № *** по КВС на с. Л., общ. К.. С решение № 11/04.11.1994 г.,
постановено по преписка с вх. № 2490/*** г., е възстановено правото на
собственост на наследниците на Б. Х. В. (В., Н.) върху имот с № *** по КВС на
с. Л., общ. К., а с решение № РГЗЗ/20.03.2003 г., постановено по преписка с вх.
№ 2490/*** г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. Х. В.
(В., Н.) върху имот с № *** по КВС на с. Л., общ. К.. С решение № 11СР/07.10.2002
г., постановено по преписка с вх. № 2490/*** г., е възстановено правото на
собственост на наследниците на Б. Х. В. (В., Н.) върху имоти с номера,
съответно: № ***, № *** и № *** по КВС на с. Л., общ. К., а с решение №
190СР/28.06.2002 г., постановено по преписка с вх. № Г2039/*** г., е
възстановено правото на собственост на наследниците на Б. Х. В. (В., Н.) върху
имоти с номера, съответно: № ***, № *** и № *** по КВС на с. Л., общ. К.. С
решение № 12/14.10.1999 г., постановено по преписка с вх. № 2490А/*** г., е
било възстановено правото на собственост на наследниците на Б. Х. В. (В., Н.)
върху имот № *** по КВС на с. Л., общ. К., обл. П..
По делото са приложени
и скици на всички процесни имоти, както и извлечение от историята на тези имоти
в регистъра на ОСЗ – К., от които е видно, че имотите са били записани на името
на наследниците на Б. Х. В. (В., Н.), а впоследствие са били записани на името
на ответника Р.В.М..
От приобщените по
делото договори за наем на земеделска земя се установява, че същите са сключени
между ищците Б.С.В., Л.С.В., Т.Г.Т., М.Г.Д., М.М.М. – И., А.М.М., Р.С.Н. и В.С.Б.,
в качеството им на наемодатели и Н. П. Н., в качеството му на наемател, като
същите имат за предмет отдаване под наем на земеделски земи в землището на с. Л..
По делото е
приложена и справка от Държавен фонд „Земеделие" за имотите, заявени за
подпомагане по схемите и мерките на директните плащания за периода от кампания
2008 до кампания 2014, от която е видно, че в периода от кампания 2008 до
кампания 2014 част от процесиите имоти са били заявени за подпомагане по
схемите и мерките на директните плащания, с бенефициенти, съответно през
различните кампании в този период; П. Т. Д., Т. В. Е. и Н. П. Н., като в
кампания 2014 част от имотите са заявени за подпомагане по схемите и мерките на
директните плащания, е бенефициент В. Н. М. - баща на ответника Р.М..
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства – разпитани са свидетелите К.
С. С., М. Г. С. и Н. П. Н..
К. С. С. твърди, че
не познава ищците, но е в приятелски отношения с ответника. Заявява, че заедно
със съпруга й са чистили в период от 3 - 4 години тръни от ниви, находящи се в
с. Л., махала „В.", за което родителите на ответника са им заплащали.
Свидетелката посочва, че не знае дали някой е обработвал нивите, след като са
били изчистени, както и че никой не им е правил забележка докато са почиствали
нивите.
М. Г. С. също
заявява, че не познава ищците, а единствено ответника. Свидетелят потвърждава
изложеното от свидетелката С., че заедно с последната е чистил тръни от ниви,
находящи се в с. Л., махала „В." срещу парични суми, заплащани им от
родителите на ответника. Свидетелят посочва, че това се е случвало предимно
през пролетта в периода 2003 - 2004 г. до 2008 г., като също посочва, че не е
виждал никой друг в имотите.
Н. П. Н. заявява,
че живее в ***, като от 2012 г. обработвал земи, собственост на ищците,
находящи се в землището на с. Л., местностите „К.", „О." и „К.",
като преди него от 2009 г. тези имоти, включително имотите, находящи се в
местността „В. ч.", ги обработвал негов познат на име П. Т.. Свидетелят
посочва, че част от имотите се виждат от къщата, в която живее. Заявява, че
познава ответника, но никога не го е виждал да влиза в процесните имоти.
Посочва, че в периода, в който е обработвал имотите никой не е заявявал права
по отношение на тях.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че така предявените
искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Ответникът твърди,
че е собственик на процесните имоти, придобивайки ги по давностно владение, тъй
като в продължение на повече от десет години заедно с баща му В. М. е упражнявал
фактическа власт върху тях.
От събраните по
делото доказателства обаче това твърдение не може да се приеме за установено.
На първо място,
ответникът не е добросъвестен владелец, тъй като не е упражнил владение върху
имотите въз основа на някое годно правно основание, каквито са всички
прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като
продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с
вещноправни последици, а така също и съдебното решение по конститутивен иск, с
което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право, в какъвто
смисъл е и утвърдената и задължителна съдебна практика – ППВС №6/1974 г. т. 3,
решение №286/22.04.2014 г. по гр. д. №2508/2013 г. на ВКС, I г. о., постановено
по реда на чл.290 ГПК. Следователно, не е налице добросъвестност при държането
на чужд имот без правно основание и именно в настоящия случай, от страна на
ответника не са ангажирани доказателства, че е упражнявал фактическа власт
върху процесните имоти на някое от основанията, посочени по-горе, поради което
последният не би могъл да притежава качеството на добросъвестен владелец.
На второ място, от
събраните по делото доказателства не се установява, ответникът да е упражнявал
спокойно и необезспокоявано фактическа власт върху имотите непрекъснато в продължение
на повече от десет години. За да докаже възражението си, направено с отговора
на исковата молба, че е собственик на имотите въз основа на придобивна давност,
ответникът е ангажирал гласни доказателства – разпитани са свидетелите К. С. и
М. С.. В показанията си твърдят, както бе отбелязано и по-горе, че те са почиствали от тръни ниви, находящи се в
махала „В.", в продължение на не повече от 3 – 4 години, което не може да
обоснове дори и кратката придобивна давност по чл. 70, ал. 1 ЗС. Освен това, от
техните твърдения не става ясно дали в случая са помагали при почистването на
процесните недвижими имоти, тъй като описанието, което дават за
местонахождението на имотите е твърде общо и не може да обоснове с
категоричност извод, че се касае именно за същите имоти, като се има и предвид,
че другият разпитан по делото свидетел Н. Н., който живее в непосредствена
близост до част от имотите и е обработвал част от тях, заявява, че познава
ответника, но никога не го е виждал да влиза в процесните имоти. Показанията на
този свидетел са подробни, показват детайлно познаване на местонахождението на
имотите, на тяхната площ и на състоянието им през годините, същите са
последователни, логични и безпротиворечиви.
Същевременно, ищците
се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа наследяване от
общия им наследодател Б. Х. В., б. ж. на с. Л., община К., област П., починал
на *** г. и успешни реституции по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, приключили с влезли
в сила решения на ПК /сега Общинска служба по земеделие/, с. К., конкретно
посочени по-горе. Позитивните решения на поземлената комисия имат конститутивно
действие, т.е. въз основа на тях лицата, в чиято полза са постановени се
легитимират като титуляри на правата на собственост върху земеделските земи,
които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Въпросът за конститутивният
характер на решенията на поземлените комисии е разрешен в тълкувателно решение №1
по гр.дело №11/1997 г. на ОСГК на ВКС, в каквато насока е и трайна съдебната
практика, намерила израз в решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. От
момента на влизане в сила на решенията на ПК – с. К., община К. за
възстановяване на права на собственост върху процесните земеделски и горски
имоти е конкретизиран обекта на правото на собственост и неговия притежател – в
настоящия случай ищците /наследници на Б. Х. В./.
Във връзка с
възраженията по въззивната жалба следва и да се отбележи, че не е налице
процесуално нарушение от страна на районния съд касателно разпределение
доказателствената тежест между страните. С тълкувателно решение от 21.03.2013
г. по тълк. дело №11/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че констативния
нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179,
ал.1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, но при оспорване на
признатото с акта право на собственост, тежестта за доказването се носи от оспорващата
страна. Доказателствената тежест ще се разпредели по общото правило на чл.154
ал.1 ГПК само в случай, че и двете страни по спора за собственост се легитимират
с нотариални актове /констативни или такива за правна сделка/, като всяка от
страните трябва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на съответното
официално удостоверено придобивно основание. В случая, от една страна, ищците
установяват по делото правото си на собственост върху процесните имоти въз
основа на наследяване и успешни реституции по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, а от
друга страна ответникът не доказва претендираното от него право на собственост
върху същите имоти, придобити въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност.
По тези
съображения, въззивният съд счита за неоснователни възраженията по жалбата, тъй
като обжалваното решение, с което е уважен предявения от ищците отрицателен
установителен иск за право на собственост е правилно и законосъобразно, в
частност, съобразено е и с разясненията на ВКС, дадени с тълкувателни решения
съответно от 21.03.2013 г. по тълк. дело №11/2012 г. на ОСГК на ВКС и от
27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно иска по
чл.537, ал.2 ГПК, въззивният съд намира, че същият е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
С тълкувателно
решение №178/30.06.1986 г. по гр. д. №150/1985 г. на ОСГК на ВС е прието, че
собственикът на недвижим имот трябва да предяви иск за собственост против
лицето, на което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия
имот, като отменянето на нотариалния акт по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е последица
от уважаването на иска и то се постановява от съда, даже и да не е направено изрично
искане за това. Разпоредбата на чл.537, ал.2 от сега действащия ГПК е идентична
по съдържание с тази на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, поради което посоченото
тълкувателно решение е запазило действието си. Искът се предявява срещу лицата,
които се позовават на акта, като при уважаването му, издаденият акт се отменя
или изменя. В настоящия случай, предвид основателността на главния иск, то са
налице предпоставките на чл.537, ал.2 ГПК и следва да се отменят нотариален акт
за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № ***,
том II, peг. № ***, дело № 195 от 2014 г. от *** г. по описа на нотариус Б. К.
с район на действие района на PC – Р., вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара и нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение № ***, том II, peг. № ***, дело № 194 от 2014
г. от *** г. по описа на нотариус Б. К. с район на действие района на PC – Р.,
вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за разноските.
С оглед изхода на
делото, жалбоподателят Р.В.М. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Б.С.В.
сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски във
въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
окръжният съд
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение №107/29.06.2017 г., постановено по
гр. дело №145/2017 г. по описа на Районен съд – Р..
Осъжда Р.В.М., с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на Б.С.В., с ЕГН:**********,
с адрес: *** сумата от 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща направени разноски
във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие
основанията по чл.280, ал.1 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.