Решение по дело №684/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалбата на „Айрън - трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя – С. И. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-28-0193368/27. 01. 2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на дружеството - жалбоподател, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл.187, ал.1 и ал.4, от ЗДДС, е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

В жалбата се излагат съображения за немотивираност на оспорената заповед, в това число и относно продължителността на наложената мярка. Излагат се съображения за маловажност на нарушението, респ. за несъразмерност на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Б. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.12.2024г. в 13:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „Експерт шоп“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Айрън - трейд“ ЕООД. В хода на проверката, преди легитимация, проверяващият А. П. Р. е извършила контролна покупка на два броя пиротехника, за която е заплатена сума в размер на 20,00 лева. Плащането е извършено в брой, като за същото не е издаден както фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел ZIТ с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 64015177, така и от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Също така е установена и касова разлика в размер на 101 лв.

За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0193368/27.12.2024 г.

Установено е в хода на съдебното производство, че по повод установените от проверката на 27.12.2024 г. факти относно нерегистрираната продажба на стойност 20,00 лв. е образувано административнонаказателно производство със съставен АУАН № [рег. номер]/08.01.2025 г. за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС /л.17/. Административнонаказателното производство е завършило с издаване на Наказателно постановление (НП) № 810496-[рег. номер]/27.01.2025 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на оспорващото дружество на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв.

Въз основа на горните констатации и протокола за извършената проверка е издадена оспорената заповед, с която е прието, че оспорващото дружество е извършило нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС на „Айрън - трейд“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“- магазин „Експерт шоп“, находящ се в [населено място], [улица]и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Заповедта е връчена на упълномощен представител на оспорващото дружество на 06.03.2024 г. видно от направеното отбелязване в самата заповед.

В резултат на извършената проверка за законосъобразност и след обсъждане на доказателствата и на доводите на страните, Съдът формира следните изводи по същество на спора.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, доколкото Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е орган по приходите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите и е надлежно оправомощен, съгласно т. 1 от Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Оспорената заповед е в законоустановената писмена форма, съдържа както фактически, така и правни съображения за издаването й, които кореспондират помежду си, вкл. и подробни мотиви относно продължителността на определения срок на налагане на ПАМ.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 от с. з.

При прилагането й се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице - чл. 187, ал. 1, изр. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 с. з. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В конкретния случай не е спорно, а и от събраните в производството пред административния орган писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – магазин „Експерт шоп“, находящ се в [населено място], [улица], поради което е длъжен да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ.

При извършена на 27.12.2024 г. покупка на 2 броя пиротехника, платена в брой от А. Р., в качеството и на проверяващ, не е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в търговския обект ФУ.

Самият жалбоподател не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на изискването да се издаде съответен документ за продажба по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, респективно представлява предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.

В конкретния случай, обаче приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече довършено към момента на констатирането му административно нарушение няма как да бъдат осъществени.

Доколкото запечатването на търговския обект за 7 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган да бъде извършено след влизане в сила на заповедта, което е след преустановяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, е довършено и преустановено.

Налице е нарушаване на принципа на съразмерност при определяне на срока на ПАМ. Определеният срок на действие на принудителната административна мярка – запечатване на обекта за срок от 7 дни, е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от лицето.

В случая не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 7 дни, за който е запечатан обекта. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, но същите са общо формулирани. По отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В мотивите на заповедта не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка.

Органът е посочил, че е създадена организация на работа, която позволява по-голяма част от оборота да не се отчита през фискално устройство и поведение на лицето, тенденциозно насочено към неспазване на данъчното законодателство. В тази насока по делото липсват и от страна на ответника не са ангажирани доказателства, който да обосновават направения извод.

Също така следва да се има предвид, че според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона.

Така принципът „non bis in idem“ забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (така Решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и цитираната там съдебна практика). С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 изрично е прието, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че за извършеното от дружеството жалбоподател административно нарушение е ангажирана както административнонаказателната му отговорност, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лева, която дори е заплатена, така и е приложена ПАМ – „запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до него“ за срок от 30 дни. Тези мерки са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС), и макар държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер в тежест на „Айрън - трейд“ ЕООД , което не следва да се допуска.

В този смисъл е и формиралата се практика на ВАС след постановяване на горепосоченото решение на СЕС – вж. напр. Решение № 5396 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 259/2023 г., I о., Решение № 6261 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2023 г., I о., Решение № 6669 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 680/2023 г., I о., Решение № 6905 от 23.06.2023 г. по адм. д. № 1631/2023 г., I о., Решение № 9019 от 28.09.2023 г. по адм. д. № 2607/2023 г., I о., Решение № 10998 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 3883/2023 г., VIII о., Решение № 10999 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 4256/2023 г., VIII о.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на „Айрън - трейд“ ЕООД е основателна, респ. оспорената от него ЗНПАМ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на дружеството – жалбоподател следва да се присъдят разноски в общ размер на 350 лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 300 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, Х състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-28-0193368/27.01.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „Айрън - трейд“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл.187, ал.1 и ал.4, от ЗДДС, е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Айрън - трейд“ ЕООД, ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.