№ 22054
гр. С., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН.
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110106353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по установителни искове, предявени от „Т. С.“ ЕАД
срещу Д. Н. Ц. по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1 102,14 лева (хиляда сто и
два лева и 14 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ **,ет. *, ап.
*, аб.№ ******, за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 211,87 лева (двеста и единадесет лева и
87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 21.04.2022 г. ,
сумата 5,99 лева (пет лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,05 лева (един лев и 05
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.03.2020 г. до 21.04.2022 г., за
които суми е издадена заповед № 4173 за изпълнение на пърично задължение по чл. 410
ГПК от 01.02.2024 г. по ч.гр.д. 4188/2024 г.
Твърди се, че вземаН.та са възникнали по повод консумирана и незаплатена от
ответника топлинна енергия и услуга дялово разпределение за гореописаН. топлоснабден
имот – апартамент № 6, находящ се в гр. С., бул. „П. Е.“ 56, ет.3, аб.№ 63371, за посочеН. по-
горе период. Сочи се, че ответникът е собственик на топлоснабдеН. имот и клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Твърди се, че за
сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника.
1
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Във възражението по чл. 414 ГПК, направено в заповедното дело, ответникът е
изложил, че е заплатил процесните вземаН., като е представил и документи.
Третото лице – помагач "Т. с." ООД на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземаН., т. е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т. ч., че
ответникът е собственик на процесН. недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се
свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесН.т имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представеН. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111,
том I, рег. № 2911, дело № 121/02.11.2000 г., се установява, че на посочената дата Д. Н. Ц. е
придобила собствеността върху описаН. в исковата молба имот – апартамент № 6, находящ
се в гр. С., бул. „П. Е.“ № 56, ет. 3.
По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с
имота преди или по време на процесН. период.
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме,
че ответникът Д. Н. Ц. e бил потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение
с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на
вземаН.та, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
2
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдеН., нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника Д. Н.
Ц. са били налице договорни отношеН. по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължеН..
Ответникът не е оспорил количеството на доставената до имота ТЕ, а от
изявлеН.та в заповедното и исковото производство може да се изведе извод, че признава
възникването на дълга.
Установено е въз основа на писмените доказателства /справка-извлечение/, че за
ищеца са възникнали задължеН. за заплащане на цената на ТЕ, като размерът на
действително потребеното количество топлинна енергия за процесН. период не се оспорва от
ответника.
По делото е изслушана ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е
прието от съда.
От заключението се установява, че за процесН. период 4.2019 г. – 04.2021 г.
дължимата сума за главница за ТЕ възлиза 1276,34 лева. От тази сума следва да се
приспаднат 137,36 лева – платени от ответника задължеН., както и 48,95 лева – прихванати
главници с КИ от промяна цената на газта.
От заключението на ССчЕ се установява, че остава дължима незаплатена цена за
главница в размер на 1090,03 лева за периода м. 04.2019 г. – м. 04.2021 г.
От ответника не се представят доказателства за извършени плащаН., различни от
тези, взети предвид от вещото лице при изготвяне на заключението по ССчЕ.
При това положение искът за главница за цена на ТЕ следва да се уважи до размера
от 1090,03 лева, а за разликата над този размер до претендираН. размер от 1102,14 лева
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
От заключението по ССчЕ се установява още, че начислените суми за главница за
цена на услугата за дялово разпределение за процесН. период м.01.2020 г. – м. 09.2020 г. е в
размер на 13,53 лева, от която е заплатена част, равняваща се на 4,57 лева. Дължим остава
остатъкът от 8,96 лева, поради което претенцията за главница за дялово разпределение за
периода м. 01.2020 г. – м. 09.2020 г. следва да се уважи за пълН. претендиран размер от 5,99
лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
За процесН. период са приложими Общите условия, одобрени с решение №
0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задължеН.та за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т. е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установеН. общ
размер от 1090,03 лв., изчислена от вещото лице по ССчЕ, чието заключение съдът
кредитира, възлиза в размер на 207,79 лв. за периода от 15.06.2019 г. до 21,04,2022 г., до
която сума предявеН.т иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълН.
предявен размер от 211,87 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство).
Ищецът е сторил разноски, както следва: 76,42 лв. – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 73,50 лв. – държавна такса в
исковото производство, 300 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т. е.
общо 473,50 лв. за исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 74,89 лв. за заповедното производство и 464,03 лв. за исковото производство.
Ответната страна не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК на основание чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. Ц. - А.а, ЕГН **********, дължи на
"Т. С." ЕАД, ЕИК **********, следните суми: 1090,03 лева представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ **,ет. *, ап. *, аб.№ ******, за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021
4
г., ведно със законна лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
207,79 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2019 г. до 21.04.2022 г.,
сумата 5,99 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
15161 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г. по ч.гр.д.
24707/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за
установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата
над уважеН. размер от 1090,03 лева до пълН. предявен размер от 1102,14 лева; за
установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за разликата над уважеН. размер от 207,79 лева до пълН. предявен размер от 211,87
лева и изцяло за сумата от 1,05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 21.04.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Н. Ц. - А.а, ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 74,89 лева – разноски за заповедното
производство, както и сумата в размер на 464,03 лева – разноски за исковото производство
пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.
с." ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5