№….
От публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,27.07.2021 година
Решение от книга за открити заседания №……… от 27.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в
публично съдебно заседание, проведено на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росен Балкански
При участието на секретаря Ж.
Ж., сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Росен Балкански гр.дело
№372 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Гр. Дело № 372 /2020 година по описа на
Тервелски районен съд е образувано по искова молба
с вх. №260693 от
03.12.2020 година предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на управление
в Република Франция- гр. Пориж, бул. „ О.“
№ 1, представлявано от Л.Д.и Л.В., чрез„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,със седалище и адрес на управление – гр.София ЖК „Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от законния си представител – Димитър Димитров, чрез пълномощник – юрисконсулт Н.А. М.
,срещу Б.О.Х. с ЕГН ********** *** ,като кредитополучател по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит , издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17104241,
сключен на 28.06.2019 година.
Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания,
за които на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260006 от
05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 278/ 2020 година
по описа на РС – Тервел . Същата е връчена на длъжника-ответник при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор
е налице правен интерес от предявяване
на исковете за установявания на вземанията по
процесния договор за потребителски кредит.
Претендира се да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. дело №278/2020
година по описа на Тервелски
районен съд, в полза на ищеца
съществува парично вземане против ответника в размер както следва :
Да се признае в отношенията между страните - длъжника - Б.О.Х. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, като кредитополучател по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване и кредитна карта №CARD-17104241/28.06.2019г. и кредитора - БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д.в качеството му на заместник
управител, че длъжника дължи на заявителя
суми:692,27 /шестстотин деветдесет
и два лева и 27ст./ лева, явяваща се главница,
ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване
на заявлението до съда 01.10.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, 48,46/четиридесет и осем лева и 46ст./ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.11.2019г. до 11.05.2020г., 23,36 /двадесет и три лева и 36ст./лева, представляваща мораторна лихва, натрупана за периода
от 11.05.2020г. до
16.09.2020година, за които и суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260006 от 05.10.2020 година по същото ч. гр. дело № 278 / 2020 година по описа
на РС Тервел.
Предявеният положителен за установяване на вземане за главница
в размер на 692,27 лева , произтичащо от неизпълнено задължение по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит , издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17104241,
сключен на 28.06.2019 година,черпи своето
правно основание от разпоредбата на чл. 415
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл. 11 т7 и т. 11 от ЗПК
във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Предявен е при условията на
евентуалност иск за осъждане на
ответника да заплати горепосочената сума на ищеца
е с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 240 ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от
ЗПК.
Предявеният иск за установяване
на вземане за договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 48,46 лева за периода от
01.11.2019 година до 11.05.2020 година , по същия договор е с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 във вр. с чл. 124 ал.
1 ГПК и чл. 79, ал.
1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от
ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Предявен е при условията на евентуалност
иск за осъждане
на ответника да заплати горепосочената
сума на ищеца
е с правно основание чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Предявеният иск за установяване
на вземане за мораторна лихва
в размер на в размер на
23,36 лева за
периода от 11.05.2020 година до 16.09.2020 година по горепосочения договор е с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124
ал.1 ГПК във вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявен е при условията на евентуалност
иск за осъждане
на ответника да заплати горепосочената
сума на ищеца
е с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че
на 28.06.2019 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”от една страна – като кредитар и
от друга Б.О.Х. като
кредитополучател е бил сключен
договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит – издаване и
ползване на кредитна карта
Мастъркард - №
CARD-
17104241 . Твърд исе по ИМ, че съгласно договора за усвояване на револвиращ кредит кредитора е
издал на кредитополучателя кредитна карта – Мастъркард . Персонализацията на
платежната карта представлява изписването на необходимите данни,
свързани с оправомощения ползвател на платежната карта, съгл. §1 , т. 5 от ДР на
Наредба № 3 на БНБ.. Чрез карта асе осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ
кредитен лимит .
Минимална месечна погасителна вноска представлява минимална месечна сума, която картодържателя следва да
направи до подежа, за да започне да възстановява кредитния лимит.
Кредитополучателя е длъжен да я внася
всеки весец,за да не изпада в просрочие
и кредитора да не блокира картата.
Револвиращата функционалност предполага възможност на картодържателя да
заема многократно срудства от
определения му по договора кредител лимит, посредством предоставената
му карта , като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение
след погасяването им, като къртодържателя има възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством
минимална месечна вноска и не изцяло.
Страните са
договорили по договора максималния кредитен лимит – в размер на 1000,00
лева .
Картата позволява
чрез нея да бъдат осъществяване операции по теглене в брой от банкомати / АТМ/ плащания чрез терминални
устройство и други услуги в страната и чужбина.
Според твърдения
по ИМ страните са договорили и размера
н на дължимата лихва .
Според твърдения обективирани по исковата
молба на 28.06.2019 година ответника се е възползвал от предвидената в чл. 4 от Договора възможност
и е било извършено усвояване на
част от кредитния лимит,
чрез функционалността покупка на изплащане
по револвиращ кредит с код
на усвояване CREX – 17104219 за закупуване на
стоки и
услуги на изплащане на стойност в
общ размер посочен по стр. 1 от Договора за срок
на изплащане от 18 месеца , съгл. погасителен план начиная от сключването до 01.01.2021 година.
Било договорено кредита да се изплати
на 18 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 48,55 лева .За ползването на услугата по чл. 4 от Договора страните договорили ГЛП и ГПР в размер посочен на стр. 1 от Договора в поле „ Параметри и условия“ като е посочена
и общата стойност на плащанията . Падежа по кредита е на всяко 1-во часло от месеца и гтогава се дължи е
фиксираната масечна вноска , като в
случай,че кредитополучателя не направи плащане на тази месечна вноска на съответния падеж то тази вноска ще
бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена.
Твърди се по ИМ, че
Х. е преустановил редовното
обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.11.2019 година-
дата на последното плащане по заема.
Това според твърдения обективирани по ОМ принуждава кредитора да блокира използването
на издадената на длъжника карта. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника
и отправените му покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не
изпълнява, което поражда интерес от страна на
ищеца да потърси съдебна защита на вземането
си.
Към датата на подаване на Заявлението
по чл. 410, задължението на ответника по кредитната
карта е размер ,както е посочен по
ИМ.
За събирането на посочените суми ищецът е предприел действия по съдебното
събиране на вземането си, като
е подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в Районен съд -гр. Тервел . По частно гражданско
дело № 278 / 2020 година е издадена Заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК. Към настоящия
момент ответникът дължи на дружеството
суми в размер посочен по исковата молба .
При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ищецът моли съда да
приеме, че при условие на
евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия
осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита
за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната
страна.
Поради посочените обстоятелства
ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи
посочените по ИМ суми ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното им изплащане. При
условие на евенуалност се прави искане за
осъждане на ответника да заплати
горепосочените суми на ищеца. Претендират
се и направените в съдебното и заповедното производство разноски.
Претендират се и разноски по настоящото
дело .
Възражения на ответната страна :
С Определение от 12.02.2021 година съдът приема следното :
- назначава адвокат И.С.М. ***, със съдебен адрес ***, за
особен представител на ответника по гр. Дело №372 / 2020 година по описа на
РС Тервел - Б.О.Х. с ЕГН ********** ***, понастоящем с неизвестен за ищцовата
страна адрес.
Осъществена е размяна на съдебните книжа, като същите са
връчени на особения представител на ответника
на 24.02.2021 година .
По делото е постъпил писмен
отговор на искоата молба – вх. № 260565 от 17.03.2021 година . Според анализа на дадения писмен отговор
иска в установителната му
част се приема за неоснователен .
По делото
ищцовата страна е редовно
призована за съдебно заседание. По
делото е постъпила молба с вх. № 260803
от 01.06.2021 година , по силата на която процесуалния представител на страната моли съдат да даден ход на делото
в отсъствие на процесуален или законов представител на ищцовата страна.Исковете се подържат като
основателни и доказани .
По делото
особения представител на ищеца се явява лично . В цялост в открито съдебно заседание исковете не се оспорват , като и особения
представител на ответника сочи ,че като
такъв не е в състояние да представи убедителни
писмени доказателства за
изпълнението на задължението от страна на ответника.
Настоящият съдебен състав, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически
констатации:
От приложеното ч.гр.д.№278 / 2020 година
по описа на РС Тервел се установява , че
по заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
рег.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК: *********, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумите, както следва:
Сумата от 692,27 /шестстотин деветдесет и два лева и 27ст./ лева, явяваща се главница,
ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване
на заявлението до съда 01.10.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, 48,46/четиридесет и осем лева и 46ст./ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.11.2019г. до 11.05.2020г., 23,36 /двадесет и три лева и 36ст./лева, представляваща мораторна лихва, натрупана за периода
от 11.05.2020г. до
16.09.2020година, за които и суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260006 от 05.10.2020 година по същото ч. гр. дело № 278 / 2020 година по описа
на РС Тервел.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложения по делото договор
вземането на заявителя се основава както следва : вземането на ищеца се
основава на сключен на 28.06.2019 година между заявителя - сега ищеца от една страна и от
друга ответника Б.О.Х.- в качеството му на кредитополучател договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит – издаване и ползване на
кредитна карта № CARD- 17104241.
На
28.06.2019 година ответника се е възползвал от предвидената по чл. 4 от Договора възможност и е извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код
на усвояването CREX – 17104219за закупуване на стоки
и услуги на изплащане на стойност
в общ. Размер посочен по стр. 1
от Договора в параграф „ Параметри и услуги“ да срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на договора
до 01.01.2021 година, съгл. Погасителен
план, включващ падежнит едати на месечните погасителин вноски.
Довогорена е кредита з асоки и
услуги да бъде изплатен на 18 броя равни
месечни вноски , всяка в размер на 48,55
лева.
За ползване на услугата по чл. 4 от договора е договорен между страните ГЛП и ГПР в
размер посочен на страница 1 от Договора
в поле „ параметри и условия“, като е
посочена общата стойност на плащанията .
Не се спори между страните , че на 01.11.20219 година кредитополучателя Х. е преустановил редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит, към която и дата е последното сторено
от него плащане . При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за
забава в размер на дейстащата законно
лихва за периода на забавата .
При просочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предрочмно изискуемо в
целия му размер , включително всички определни по договора надбовки ведно с дължимото обезщетение за
забава , предвид което на 21.05.2020
година на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с което кредита е обявен за изискуем.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установени
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В тежест на
ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от действителен договор за кредит, че дружеството е
изпълнило задълженията, длъжникът е получил парите по кредита и не е погасил
дълга си. Също така, налице ли са предпоставки по договора за отнасяне на
кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане.
Съдът намира, че с факта на
получаване на исковата молба и изявената в нея воля за упражнено право от
страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, горният
фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане на предоставения
кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
По изложените по-горе съображения,
съдът намира, че ответникът дължи връщане на целия размер на предоставения му
кредит. В тежест на ответника е да установи факта на погасяване на дълга по
кредита, като същият не е ангажирал доказателства в този смисъл, поради което и
предявения установителен иск за дължимост на сумите :
692,27 /шестстотин деветдесет и два лева и 27ст./ лева, явяваща се
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на
заявлението до съда 01.10.2020 година до окончателното изплащане на сумата,
48,46/четиридесет и осем лева и 46ст./ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 01.11.2019г. до
11.05.2020г., 23,36 /двадесет и три
лева и 36ст./лева, представляваща мораторна лихва, натрупана за периода
от 11.05.2020г. до
16.09.2020година следва да бъде уважен.
По предявения евентуален иск.
Задължение за съда, да разгледа
евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск. Съдът по същество
уважава главният иск, при което не
следва да разглежда евентуалния.
По разноските по делото :
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, претенцията на ищцовата страна
за присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното
производства е основателна. Ответника следва да заплати на ищцовото
дружество и разноските сторени
по заповедното производство, както следва : сумата от 25,00 / двадесет
и пет / лева - представляващи
внесена държавна такса по
заповедното производство, сумата
от 50,00 / петдесет / лева – сума представляваща минимално определено юрисконсултско възнаграждение , сумата
от 125,00 / сто двадесет и пет / лева - представляваща държавна такса внесена по исковото производство, определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по исковото
производство в размер на 100,00 лева ,
като и сумата от 300,00 лева – внесен депозит за
назначен особен представител на ответника .
Водимот гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.О.Х. с ЕГН ********** *** ,като кредитополучател по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит , издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17104241 ,
сключен на 28.06.2019 година, дължи на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на
управление в Република Франция-
гр. Пориж, бул. „ О.“ № 1 ,
представлявано от Л.Д.и Л.В., чрез„БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. , клон България,със седалище
и адрес на управление – гр.София ЖК
„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от законния си представител – Д.Д.,
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК- Заповед за изпълнение
на парично задължение № 260006 от 05.10.2020
година по ч. гр. дело № 278 / 2020 година по описа на
РС Тервел а именно : сумата
от 692,27 /шестстотин деветдесет и два лева и 27ст./ лева, явяваща се главница,
ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване
на заявлението до съда 01.10.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, 48,46/четиридесет и осем лева и 46ст./ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.11.2019г. до 11.05.2020г., 23,36 /двадесет и три лева и 36ст./лева, представляваща мораторна лихва, натрупана за периода
от 11.05.2020г. до
16.09.2020година.
ОСЪЖДА
Б.О.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца
-„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на управление в Република Франция- гр. Пориж, бул. „ О.“ № 1 , представлявано от Л.Д.и Л.В., чрез„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. , клон България,със седалище и адрес на управление – гр.София ЖК „Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от законния си представител – Д.Д. сторените съдебно
деловодни разноски по заповедното
производство по ч. гр. дело № 278 / 2020 година по описа на РС Тервел – внесената държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева и определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева .
ОСЪЖДА Б.О.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца
-„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на управление в Република Франция- гр. Пориж, бул. „ О.“ № 1 , представлявано от Л.Д.и Л.В., чрез„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. , клон България,със седалище и адрес на управление – гр.София ЖК „Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от законния си представител – Д.Д.сторените съдебно деловодни разноски
по настоящото исково
производство, както следва: сумата
от 125,00 (сто двадесет и пет)
лева – внесена държавна такса, сумата от 100,00 (сто) лева - определено
юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 300,00 (триста) лева заплатено
възнаграждение за назначен особен
представител на ответника.
След влизане на решението в законна сила препис от него ведно с
приложеното ч. гр. дело №278 /2020
година
по описа на Тервелски районен съд
да се върне в деловодството на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия :