№ 635
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120201465 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл ЗАНН и е образувано по повод жалба на СВ. В. В.,
ЕГН ********** срещу НП № 21-0769-004929/26.11.2021г., издадено от Началник група към
ОДМВР Бургас, Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание "глоба"
в размер на 1500 лева и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
допуснати процесуални нарушения. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, процесуалният му представител е депозирал становище по същество с
искане за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован
изпраща представител, който прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване,
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното
от фактическа страна:
На 12.09.2021 г., в 4.08 часа, в гр. Бургас, ПП Е-773 до бензиностанция Ромпетрол,
автоматизирано техническо средство с фабричен номер ***, засякло и заснело, движещ се
със скорост от 149 км/ч. лек автомобил - *** с рег. № 0020903204F9, при разрешена
максимална скорост до 90 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В26. Въпросното
нарушение било записано на клип с № 023. По-късно било установено, че заснетият
автомобил е собственост на жалбоподателя, който попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП,
в която посочил, че на процесната дата и място той лично е управлявал автомобила. За
констатираното св. Ч. съставил срещу жалбоподателя АУАН, като квалифицирал
нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който
го подписал и получил копие от него.
1
Въз основа на АУАН, на 26.11.2021 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е
извършено при условията на повторност, след наложено наказание с електронен фиш,
поради което и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание "глоба" в размер на 1500 лева и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок
от 3 месеца.
Техническото средство – стационарна система за контрол над скоростта, към датата
на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за
проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
По същество:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. –
Началник група Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР-гр. Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови
реквизити, като възраженията в тази насока са бланкетни. Точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи
ограничение на скоростта от 90 км/ч за населено място, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Към датата на нарушението
АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри,
съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на
одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем
предназначението си.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по
чл.10, ал. 3 от Наредбата.
Налице е и изрична декларация от жалбоподателя, в качеството му на собственик на
автомобила, в която е декларирал, че именно той го е управлявал. В тази връзка от
субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не
е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това
число и задълженият му по чл. 21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя.
2
Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обжалваното
НП. Видно от съдържанието на АУАН никъде словесно не е описано, че се касае за случай
на повторност. Този факт се обективира за първи път едва в НП, където именно за
повторност, видно от гореописаното е санкциониран жалбоподателя.Така съгласно
разпоредбата на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания – глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като
цитираната разпоредба изрично гласи, че –"Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. От друга страна пък съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, в актуалната и редакция към момента на нарушението, водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 6. за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв.
В случая, видно от съдържанието на НП, в него за първи път е посочено и описано
словесно, че се касае за деяние, което е било извършено при условията на повторност, като
такова описание досежно повторността, липсва а АУАН. Такива констатации в
обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по
надлежния ред и по което не се е защитавал.Фактът на повторност е елемент от обективната
страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН
може да бъде санирано на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Санкционираното лице се
защитава против фактите и ако на него не му е бил предявен факта на повторност на
нарушението то не може да се защитава против него.
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е
доказан, то съдът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима за
основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като доводи в тази насока
извлича от тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година на ВАС по тълк. д. № 7/2010
година.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като
съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.В
горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020 година на
Адм. съд- Бургас, Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на Адм. съд -
Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд Бургас и
др.
На жалбоподателя следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в
населено място се налага наказание - глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50
км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е със 59 км/ч., поради
което глобата следва да е в размер на 750 лева, а лишаването от правоуправление е отново за
три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност. Касае за значително превишаване на разрешената скорост на движение, като дори
да се приеме, че се касае за първо нарушение, то само това обстоятелство не е достатъчно да
обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НП № 21-0769-004929/26.11.2021г., издадено
от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на СВ. В. В., ЕГН
********** е наложено наказание "глоба" в размер на 1500 лева и "лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 3 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна
разпоредба по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП и НАМАЛЯВА само размера на наложеното
наказание "глоба" от 1500 лева на 750 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4