№ 1794
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511700 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11700/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „К.Б.С.Б.Б. “
ЕАД ЕИК **** гр.София срещу решение №10148 от 16.09.2022 г на СРС, 43 състав по
гр.дело №72222/2021 г по описа на СРС ; в частта , с която са отхвърлени исковете на
въззивника да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и чл.86
ЗЗД , че А. Х. Т. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 967,41 лева главница по
рамков договор №1807062379653110 от 20.09.2018 г за издаване и ползване на безконтактна
карта Visa Classic , ведно със законната лихва от 13.07.2021 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 51,26 лева възнаградителна лихва за периода 16.09.2019 г - 15.12.2019 г ;
сумата от 2,43 лева обезщетение за забава за периода 16.10.2019 г – 15.12.2019 г ; и сумата от
60 лева такси начислени за периода 17.09.2019 г – 07.11.2020 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК от 22.07.2021 г по ч.гр.д.
№41036/2021 г на СРС , 43 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските;
-и евентуалния иск да се осъди А. Х. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на
основание чл.430 ТЗ на въззивника сумата от 967,41 лева главница по рамков договор
№1807062379653110 от 20.09.2018 г за издаване и ползване на безконтактна карта Visa
Classic , ведно със законната лихва от 16.12.2021 г до окончателното заплащане на сумата.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел , че не е била предоставена на
1
ответника пластиката на кредитната карта – този факт не е оспорен от ответника и не
докладът на СРС е непълен . Кредитната карта Visa Classic е предоставена и за това има
съставен приемо-предавателен протокол . Задълженията на ответника са доказани с
представените писмени доказателства и ССЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който счита въззивната жалба за
неоснователна. Ищецът не е доказал , че е предоставил пластиката на кредитната карта на
ответника . Договорът за кредит също като заема е реален договор и в случая не е доказано ,
че сумата по него действително е предоставена . Не може едва с въззивната жалба да се
уточняват дължимите възнаградителни лихви . В договора не е уточнен вида на кредитната
карта , която се предоставя .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на26.09.2022 г ,
поради което въззивната жалба от 10.10.2022 г е подадена в срок и е допустима.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
С молба от 08.12.2022 г въззивникът е уточнил , че претендира главница по основния и
евентуалния иск в размер на 967,41 лева .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи отхвърли исковете /основните искове и евентуалния иск/ СРС е приел , че
според рамков договор №1807062379653110 от 20.09.2018 г за издаване и ползване на
безконтактна карта , банката е одобрила кредитен лимит на ответника в размер на 1000 лева
. Дължимата лихва , срокът за плащане на минималната погасителна вноска са според вида
на картата – т.33 , т.44 т и т.45 от договора . Неплатените задължения са установени с
приетата пред СРС ССЕ . Според приетата пред СРС почеркова експертиза процесният
договор е подписан от ответника .
Според СРС по делото не е доказано , че пластиката на кредитната карта е предадена на
ответника-картодържател .Не е ясно и какъв е бил видът на кредитната карта , с оглед
различните параметри по тях . При тези данни са без значение счетоводните записвания на
ищеца , по които е работила ССЕ . Исковете /основни и евентуален/ са неоснователни и
недоказани .
Решението на СРС е частично неправилно и частично недопустимо в обжалваната част
.
Основателни са доводите във въззивната жалба , че докладът на СРС е непълен , като
2
липсват относими и пълни указания до ищеца по доказателствената тежест – чл.146 ал.1 т.5
ГПК . Дадените указания да се докаже „договор за кредит“ , както и „предоставяне на
определена сума пари“ са твърде общи и противоречиви . Същите съответстват по-скоро на
гражданско дело във връзка с обикновен потребителски кредит , а не на процесния случай ,
при което кредитът е револвиращ и се отпуска чрез кредитна карта и то многократно за
срока на договора . На ищеца не са дадени конкретни указания , че следва да уточни вида на
кредитната карта , както и да представи доказателства , че реално е предоставил пластиката
на картата на ответника , за да може последният да усвоява кредитния лимит.
При липса на надлежен доклад не настъпват предвидените в ГПК преклузии , а въззивният
съд е длъжен да даде на страните указания по доказателствената тежест , както и да приеме
представените от тях относими доказателства / решение №549 от 29.10.2010 г по гр.д.
№56/10 г на ВКС , IV ГО , решение №700 от 06.12.2010 г по гр.д. № 304/2010 г, ГК , ІІІ ГО
на ВКС и др./ В случая пред въззивния съд са приети като доказателства приемо-
предавателен протокол за предоставяне на пластиката на процесната кредитна карта , както
и извлечение за извършените чрез кредитната карта операции /тегления , внасяне на суми и
др./.
Тъй като и приетата пред СРС ССЕ е неясна и противоречива , настоящият съд допусна
служебно нова ССЕ . Според заключението на вещото лице Т. М. лимитът по кредитната
карта е усвоен чрез плащания с нея и теглене от АТМ . Ответникът е направил вноски от 180
лева . Към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи
1000 лева главница ; 51,26 лева възнаградителна лихва за периода 16.09.2019 г - 15.12.2019 г
; 2,43 лева обезщетение за забава за периода 16.10.2019 г – 15.12.2019 г ; и сумата от 76,59
лева такси начислени за периода 01.11.2019 г – 17.12.2019 г .
Според допълнението към ССЕ на вещото лице Т. М. на ответника е била предоставена
кредитна карта Visa Classic с кредитен лимит от 1000 лева . За ползваната част от кредитния
лимит е начислявана годишна лихва от 18,9 % . При пълно и частично неплащане на
минималната погасителна вноска е начислявано обезщетение за забава от 10 % годишно .
Начислявани са такси за надвишен лимит 10 лева , баланс по сметка 1 лев , преразглеждане
на платежоспособност от 10 лева , такси за теглене и годишна такса от 20 лева . Останали са
неплатени 1000 лева главница , 51,26 лева възнаградителна лихва за периода 16.09.2019 г -
15.12.2019 г ; 2,43 лева обезщетение за забава за периода 16.10.2019 г – 15.12.2019 г и 76,59
лева такси / 2,59 лева такси за теглене , 44 лева годишна такса , 10 лева такса за надвишен
кредитен лимит и 20 лева за преразглеждане на кредитоспособност .
При наличните доказателства настоящият съд счита , че основните искове /в обжалваната
част/ са доказани по основание и размер . Ответникът е усвоил сумата по кредитната карта,
която му е била предоставена , но не е заплатил задълженията си за главници , лихви и такси
. Не се констатират неравноправни клаузи в процесния договор , а начисляваните лихви и
такси не са над размера по чл.19 ал.4 ЗПК . След отмяна на решението в обжалваната част
основните искове трябва да се уважат . Ответникът дължи и разноските в заповедното
производство , пред СРС и пред настоящия съд съобразно уважената част от исковете .
3
С оглед частичното уважаване на основните искове , не е настъпило процесуалното условие
за разглеждане на евентуалния иск . В тази част решението на СРС трябва да се обезсили и
евентуалният осъдителен иск да се остави без разглеждане .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева по
всеки от предявените искове – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10148 от 16.09.2022 г на СРС, 43 състав по гр.дело №72222/2021 г по
описа на СРС ; в частта , с която са отхвърлени исковете на „К.Б.С.Б.Б. “ ЕАД ЕИК ****
гр.София да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и чл.86
ЗЗД , че А. Х. Т. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 967,41 лева главница по
рамков договор №1807062379653110 от 20.09.2018 г за издаване и ползване на безконтактна
карта Visa Classic , ведно със законната лихва от 13.07.2021 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 51,26 лева възнаградителна лихва за периода 16.09.2019 г - 15.12.2019 г ;
сумата от 2,43 лева обезщетение за забава за периода 16.10.2019 г – 15.12.2019 г ; и сумата от
60 лева такси начислени за периода 17.09.2019 г – 07.11.2020 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК от 22.07.2021 г по ч.гр.д.
№41036/2021 г на СРС , 43 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „К.Б.С.Б.Б. “ ЕАД ЕИК **** гр.София , че
А. Х. Т. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и
чл.86 ЗЗД сумата от 967,41 лева главница по рамков договор №1807062379653110 от
20.09.2018 г за издаване и ползване на безконтактна карта Visa Classic , ведно със законната
лихва от 13.07.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 51,26 лева
възнаградителна лихва за периода 16.09.2019 г - 15.12.2019 г ; сумата от 2,43 лева
обезщетение за забава за периода 16.10.2019 г – 15.12.2019 г ; и сумата от 60 лева такси
начислени за периода 17.09.2019 г – 07.11.2020 г ; за които суми /частично/ е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК от 22.07.2021 г по ч.гр.д.№41036/2021 г на
СРС , 43 състав .
ОБЕЗСИЛВА решение №10148 от 16.09.2022 г на СРС, 43 състав по гр.дело №72222/2021 г
по описа на СРС ; в частта, в която е отхвърлен иска на „К.Б.С.Б.Б. “ ЕАД ЕИК ****
гр.София да се осъди А. Х. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на основание чл.430
ТЗ сумата от 967,41 лева главница по рамков договор №1807062379653110 от 20.09.2018 г
за издаване и ползване на безконтактна карта Visa Classic , ведно със законната лихва от
16.12.2021 г до окончателното заплащане на сумата и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ този
иск в посочената част .
ОСЪЖДА А. Х. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „К.Б.С.Б.Б. “ ЕАД ЕИК ****
гр.София сумата от 1480,37 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и 703,76
4
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5