Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

107/6.2.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на трети февруари 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3609/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, ап. 16, срещу В.Н.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД и цена от 20584,80 лева главница и 6171,12 лева лихви.

Ищецът твърди, че ответникът му дължала връщането на сумите от  20584,80 лева главница и 6171,12 лева лихви за забава, за периода 30.12.2015г. – 17.12.2018г., по договор за заем от 30.12.2009г.. Преустановил плащанията по договора към 05.2012г., като заплатил само 7415,20 лева. Иска осъждането му, да заплати сумите, в едно със законната лихва върху нея, от предявяване на иска до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете недопустими. Иска прекратяване на производството и присъждане на разноски. Твърди, че между страните, с влязло в сила решение е признато за установено, че не се дължат суми по посочения от ищеца договор за заем. Твърди погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност и нищожност на договора, поради липса на съгласие и предмет.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявената молба се явява допустима, по причини изложени в Определение от 22.03.2019г., разгледана по същество е  неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че на 30.12.2009г. сключили приложения на л. 5-7 от делото договор за заем. Посочено е, че имал за предмет предоставяне от страна на кредитора на сумата от 28000 EUR, за срок от 48 месеца. Договора, не съдържа запис, от който да следва, че на ответника, от ищеца, е предадена реално някаква сума пари, в каквато и да е валута, предвид твърдения, че била предоставена сумата в лева. Не е представен и документ удостоверяващ такъв факт. Приетото заключение на ССЕ твърди, че в счетоводството на ищеца се съдържали записи за отпуснат кредит на ответника, от 28000 лева на 31.12.2009г. и имало отразени погасявания в размер на 7415,20 лева, а непогасената главница и лихви възлизали на 26910,99 лева и 29084,42 лева.  

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки – съществуване на валидно заемно правоотношение между страните, по което кредиторът – ищец, е предоставил в заем определена сума пари; неизпълнение /връщане/, в определеният срок на получените вещи от същият вид, количество  и качество. В конкретният случай посочените, не са на лице. От което и да е доказателство по делото, или от тяхната съвкупност, не следва извод, че ответникът е получил някаква сума от ищеца. Както се посочи, нито договора съдържа уговорка, можеща да се възприеме в подобен смисъл, нито е представен документ за сума пари, в каквато и да е валута. Даже и да са редовно водени счетоводните книги на ищеца, сами по себе си, поради посочените записи в тях, не установяват нужния на ищеца факт за основателност на иска му. Затова той, е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. Предвид липсата на главен дълг, неоснователен е и този за законна лихва.   

Само за яснота между страните следва да се отбележи, че всички възражения на ответника са неоснователни. Договорът за заем, не е нищожен на нито едно от заявените основания. Липса на съгласие, като порок на сделките след приемане на ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК ВКС, с т. 2, от което е прието, че сделките сключени от пълномощник без представителна власт не са нищожни, се свързва със съзнавана липса на съгласие, което да е налично именно у страната по сделката. Такова, не е установено по делото. Формулираното основание, като липса на предмет, предполага невъзможен такъв. Процесния договор, като такъв за заем, трудно би имал невъзможен предмет, само заради това, че пари в обръщение са налични, в различни валути, включително посочената в него. Не е изтекла и предвидената давност, нито за претендираната главница, нито за лихвите за забава.Тъй като срока в който би следвало да се върне посочената в договора сума е изтекъл, това е и дата от която следва да тече погасителна давност/чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/, която е пет годишна. Така от 31.12.2013г., до 17.12.2018г., е изтекъл срок, по кратък от посочения.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2870 лева – разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, ап. 16, срещу В.Н.М., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 20584,80 лева главница и 6171,12 лева лихви за забава, за периода 30.12.2015г. – 17.12.2018г., по договор за заем от 30.12.2009г., в едно със законната лихва върху главницата от 20584,80 лева считано от 17.12.2018г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, ап. 16, да заплати на В.Н.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 2870 лева – разноски в производството.

 

 Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :