Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6076 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 679,76 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 10,59 лева и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 195,77 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от П.И.Б. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***Н.В.Н.и С.А.П.срещу Н.И.В., ЕГН **********,***, в която
се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор №***от 14.04.2015г. ,
въз основа на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в
размер на 3000 лева. Твърди, че отпуснатият
кредит е усвоен еднократно изцяло от кредитополучателя на 14.04.2015г..
Твърди, че усвоеният кредит е погасяван по главница и лихва на дати и със суми,
подробно описани в исковата молба. Твърди, че по кредита са просрочени 8 вноски
по главница, съгласно погасителен план към Договора за кредит, които са били
дължими на падежи и в размери, както следва: падеж и сума: 25.08.2017- 6.16 лв., 25.09.2017- 92.98 лв., 25.10.2017-
94.21 лв., 25.11.2017-95.04 лв., 25.12.2017- 96.23лв., 5.01.2018-97.15 лв., 25.02.2018- 98.22 лв. и 25.03.2018 - 99.32 лв. Твърди, че
общия размер на просрочената сума по главница е 679.76 лева /шестстотин
седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/. Твърди, че по кредита са
просрочени 4/четири/ вноски по лихва, които са били дължими на падежи и в
размери, както следва: 25.12.2017- 4.17 лв., 25.01.2018- 3.25 лв., 25.02.2018- 2.18
лв. и 25.03.2018-0.99лв. Твърди, че общия размер на просрочената сума по
договорена лихва е 10.59 лв. /десет лева и петдесет и девет стотинки/, а общия
размер на непогасената сума, включващ главница и непогасена договорена лихва:
690.35 лева /шестстотин и деветдесет лева и тридесет и пет стотнки/. Твърди, че
въпреки поетите задължения, Кредитополучателя не извършва плащане по Договора
за кредит, а извършените действия и усилия от страна на ищеца за доброволно
уреждане на задължението с него се оказали безуспешни. Твърди, че кредитът е с
настъпил падеж на 25.03.2018г. на основание т. 3 от Договора за кредит. Считано
от 26.03.2018г. всички непогасени задължения на кредитополучателя, произтичащи
от Договор № ***от 14.04.2015г. за банков кредит са станали изцяло и незабавно
изискуеми. Моли, да бъде признато за установено по отношение на ответника Н.И.В.
, ЕГН **********,*** че дължи на ..П.И.Б.“ АЛ следните суми, дължими към
19.04.2019г.. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), а именно: -просрочена главница - 679,76 лв. и
просрочени договорна лихва - 10,59 лева, за периода от 25.12.2017 г. до 25.03.2018г, наказателна лихва -195,77 лева за периода от 25.08.2017г. до 19.04.2019г.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции.
Оспорва претенциите и по размер. Прави възражение за прекомерност на наказателната
лихва, както и оспорва нейния размер, тьй като липсват доказателства относно
начина, по който същата е начислявана, както и от кой момент се дължи. Моли да
бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от представения по делото Договор за кредит за банков кредит №
***/14.04.2015г.,
че между Г.Н.В. като кредитополучател и П.и.б. АД като кредитор е сключен на
посочената дата договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника в качеството му на кредитополучател сумата
от 3000 лв. по посочената разплащателна сметка, открита при банката, за
погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди. Срокът за усвояване на
кредита е до 25.04.2015г.,а крайния срок за погасяване е до 25.03.2018г., срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора. Видно от чл. 4.1 за ползвания кредит
кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на 12,8 %. Годишния
процент на разходите е 14,46 % и общата дължима сума по договораза кредит е
3639,34 лв. Съгласно т.10 от Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с догтоворения в т.4.1. лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска. Съгласно погасителния план към
договора, кредита е уговорено да бъде върнат на 36 месечни анюитетни
погасителни вноски от 100,40 лв., включващи главница и редовна лихва.
Видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от
банковата сметка с титуляр Н.И.В., която е посочена в договора да кредит като
такава, по която се усвоява и погасява кредита по договора на дата 14.04.2015г.
ищецът е превел по сметката сумата от 3000 лв., като е посочено основание
„усвояване на кредит“.
Съдт възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно, безпристрасно, обосновано и обективно. От него се установява, че по
силата на процесния договор за кредит по сметка на кредитополучателя на
14.04.2015г. е преведена от банката сумата от 3000 лв., като предоставен
кредит. Сумата, която следва да погаси ответника по кредита при уговорения
лихвен процент от 12,8% и ГПР 14,46% е в размер на 3614,34 лв., от които 3000
лв. главница и 614,34 лв. договорна лихва. При просрочие на вноските, същите се
олихвяват с надбавка в размер на законната лихва. Кредитополучателя е заплатил
погасителните вноски с падежи от м.04.2015г. до м.07.2017г., а редовната
договорна лихва за периода от м.04.2015г. до м.11.2017г. Кредита е в просрочие
635 дни към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 19.04.2019г., от които 8 вноски по главницата от 25.08.2017г. до
25.03.2018г. и 4 вноски договорна лихва от 25.12.2017г. до 25.03.3018г. Общата сума извършени плащания по кредита,
извършени от ответника е в размер на 2957,99 лв. Към 19.04.2019г. размера на
неплатените задължения по кледита са както следва: 679,76 лв. непогадена
главница, 10,59 лв. непогасена договорна лихва за периода от 25.12.2017г. до
25.03.2018г. по т.4 от Договора в размер на 10,59 лв., начислена наказателна
лихва за периода от 25.08.2017г. до 19.04.2019г. съгласно т.10 от Договора само
върху главницата в размер на 195,77 лв. След подаване на заявлението на
19.04.2019г. не са отразени постъпили плащания по кредита.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
Установява се от представения по делото Договор за
банков кредит № ***/14.04.2015г., че между Г.Н.В. като кредитополучател и П.и.б.
АД като кредитор е сключен на посочената дата договор за банков кредит, по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника в качеството му
на кредитополучател сумата от 3000 лв. по посочената разплащателна сметка,
открита при банката, за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди.
Срокът за усвояване на кредита е до 25.04.2015г.,а крайния срок за погасяване е
до 25.03.2018г., срещу насрещното
задължение на кредитополучателя да върне получената сума съгласно погасителния
план и условията, уговорени в договора. Видно от чл. 4.1 за ползвания кредит
кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на 12,8 %. Годишния
процент на разходите е 14,46 % и общата дължима сума по договораза кредит е
3639,34 лв. Съгласно т.10 от Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с догтоворения в т.4.1. лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска. Съгласно погасителния план към
договора, кредита е уговорено да бъде върнат на 36 месечни анюитетни
погасителни вноски от 100,40 лв., включващи главница и редовна лихва.
При така констатираните обстоятелства се налага
изводът, че между страните в настоящото производство е породено облигационно
правоотношение, възникнало от договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ. Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена),
възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер, като в
настоящия случай е консесуален и двустранен, тъй като предоставянето на
уговорената заемна сума не е част от фактическия състав от договора за банков
кредит, а в изпълнение на вече поето договорно задължение. Тази двустранна
сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, включващ в себе
си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с
предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва. Възнаградителната
лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на
пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му
предадени в собственост и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се
дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му.
Установено е изпълнението на задължението на ищеца
по договора за кредит да предостави на ответника заемната сума. Видно от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от банковата сметка
с титуляр Н.И.В., която е посочена в договора да кредит като такава, по която
се усвоява и погасява кредита по договора на дата 14.04.2015г. ищецът е превел
по сметката сумата от 3000 лв., като е посочено основание „усвояване на
кредит“.
Неоснователно е възражението на ответника за
неустановеност на размера на вземанията по договора за кредит. Същите са
установени от приетия и неоспорен Договор
за банков кредит № ***/14.04.2015г. и приложения към него погасителен план.
Договора за кредит, както и погасителния план са подписани от ответника по
делото и в тях се съдържа задължението за главница и възнаградителна лихва в
размер съответно на 3000,00 лв. главница и възнаградителна лихва в размер на 614,34
лв. за периода от 14.04.2015г. до 25.03.2018г.
Съгласно т.10 от Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се
отнасят в просрочие и се олихвяват с догтоворения в т.4.1. лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска. От приетата и неоспорена по делото
експертиза, кредитополучателя е заплатил погасителните вноски с падежи от
м.04.2015г. до м.07.2017г., а редовната договорна лихва за периода от
м.04.2015г. до м.11.2017г. Кредита е в просрочие 635 дни към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.04.2019г., от които 8
вноски по главницата от 25.08.2017г. до 25.03.2018г. и 4 вноски договорна лихва
от 25.12.2017г. до 25.03.3018г. Общата
сума извършени плащания по кредита, извършени от ответника е в размер на
2957,99 лв. Към 19.04.2019г. размера на неплатените задължения по кледита са
както следва: 679,76 лв. непогадена главница, 10,59 лв. непогасена договорна
лихва за периода от 25.12.2017г. до 25.03.2018г. по т.4 от Договора в размер на
10,59 лв., начислена наказателна лихва за периода от 25.08.2017г. до
19.04.2019г. съгласно т.10 от Договора само върху главницата в размер на 195,77
лв. След подаване на заявлението на 19.04.2019г. не са отразени постъпили
плащания по кредита.
Процесуалният представител на ответника се позовава
на разминаване между общия размер на извършените по кредита плащания от 2957,99
лв. и общо дължимия такъв от 3614,34 лв. и претендираните като непогасен
остатък по кредита. Възражението е неоснователно, тъй като е видно, че
посочената сума включва само главница и договорна лихва върху редовна главница
по т.4 от Договора, но не включва уговорената наказателна лихва по т.10 от
Договора, каквато е една от претендираните по делото суми от 195,77 лв. Освен
това, не са оспорени твърденията за начина на извършване на плащанията по
кредита, посочени в исковата молба и верността на същите е установена от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. От тях се установява, че
плащанията са извършвани в просрочие от уговорения между страните погасителен
план, поради което вноските са отнасяни в просрочие и върху тях е начислявана
наказателна лихва съгласно т.10 от Договора, поради което общата сума от
извършените плащания не е сбор само от главница, договорна лихва по чл.4 от
Договора, но и от наказателна лихва по т.10 от Договора. Общата дължима сума по
договора от 3614,34 лв., предствляваща сбор от главница и лихва по т.4 от договора
би се дължала само в случай, че кредитополучателя е изпълнявал в срок
задължението си съгласно погасителния план, какъвто не е настоящия случай. При
допускане на просрочие, се начислява и наказателна лихва по т.10 от договора.
Предвид всичко гореизложено следва да бъде признато
за установено, че ответника дължи на ищеца по Договор за банков кредит № ***/14.04.2015г.
679,76 лева главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019 г. до 12.03.2020г. и от
14.05.2020г. до окончателното ѝ погасяване съгласно чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., както и сумите от 10,59 лева
възнаградителна лихва за периода от 25.12.2017 г. до 25.03.2018 г. и сумата от 195,77
лева наказателна лихва за забава за периода от 25.08.2017 г. до 19.04.2019г.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за ДТ, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 725,00 лв/125,00
лв.+300 лв.+200 лв.+100 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника Н.И.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на П.И.Б. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***Н.В.Н.и С.А.П., сумата 679,76 лева, представляваща задължение-главница по Договор
за банков кредит № ***/14.04.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение № 1397/22.04.2019
по ч.гр.д.2513/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, по отношение на Н.И.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на П.И.Б. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***Н.В.Н.и С.А.П., сумата от 10,59 лева, представляваща задължение-договорна лихва за периода 25.12.2017г.
до 25.03.2018г., по Договор за банков кредит № ***/14.04.2015г., за която е
издадена заповед за изпълнение № 1397/22.04.2019 по ч.гр.д.2513/2019 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, по отношение на Н.И.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на П.И.Б. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***Н.В.Н.и С.А.П., сумата от 195,77 лева, представляваща задължение-наказателна лихва за забава
за периода 25.08.2017г. до 19.04.2019г., по Договор за банков кредит № ***/14.04.2015г.,
за която е издадена заповед за изпълнение № 1397/22.04.2019 по ч.гр.д.2513/2019
по описа на РС-Плевен..
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.И.В., ЕГН **********,*** да плати на П.И.Б. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***Н.В.Н.и С.А.П., сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.2513/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК
Н.И.В., ЕГН **********,*** да
плати на П.И.Б. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***, ***Н.В.Н.и С.А.П.разноски
за производството в размер на 725,00 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: