РЕШЕНИЕ
№ 3223
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110102768 по описа за 2022 година
Ищецът В.В. твърди, че е полагал труд за ответника „Черно море“ АД
през целия си стаж до достигане на необходимия за получаване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст - 39г. и 18д. към датата на Заповед
№52/16.10.2018г. на изпълнителния директор на предприятието, съгласно
която, на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото му правоотношение е
прекратено. Съгласно чл.222, ал.3 от КТ му се дължат шест брутни трудови
възнаграждения, които са неизплатени към днешна дата. Между страните в
последствие е сключен нов трудов договор №037/19.10.2018г., съгласно който
В.В. приема да изпълнява в завод „Черно море" АД длъжността „контрольор
качество", за което да получава основно месечно възнаграждение в размер на
605лв., което платимо до 25 число на следващ месец, с полагащ му се основен
и допълнителен платен годишен отпуск: по чл.155 от КТ - 24- работни дни и
по чл.156 от КТ - от 1 до 3 работни дни. Около година по-късно, съгласно
Заповед на изпълнителния директор на работодателя №070/30.08.2019г., на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено,
като съгласно чл.221, ал.1 от КТ, му се дължи едно БТВ, съгл. чл.224 от КТ -
обезщетение за 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2018г. и за
още 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2019г. - всички
неизплатени към датата на депозиране на настоящата искова молба. Съгласно
следващият трудов договор №020/17.11.2020г., сключен между страните по
настоящото производство, ищецът приема да полага труд на длъжност пазач,
невъоръжена охрана, с основно месечно възнаграждение в размер на 610лв.,
като трудовото възнаграждение се изплаща до 25 число на следващ месец, и
му се полага основен и допълнителен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ
1
— 24 - работни дни. Съшият договор, съгласно заповед №018/28.05.2021г., на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е прекратен. На ищеца му се полага
обезщетение по чл.224 от КТ за 2 дни полагащ се, но неползван платен отпуск
за 2020г. и за 10 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2021г. -
неизплатени към датата на депозиране на настоящата искова молба. На
21.09.2021г. между страните е подписана Спогодба №88/21.09.2021г.,
съгласно която работникът В. - кредитор приема погасителния план на
всичките задължения на предприятието - „Черно Море" АД (длъжник),
изчислени към момента на подписването на документа, в размер на 22
593,76лв., която сума е следвало да се изплати на 14бр. месечни вноски за
времето от 31.10.2021г. до 30.11.2022г., но в този период му е изплатена само
сумата от 600лв.
Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
за месец 08.2018г. в размер на 234,71лв., както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.09.2018г. до
01.03.2022г. в размер на 81,69лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 09.2018г в размер на 713,29лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.10.2018г. до
01.03.2022г. в размер на 242,32лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 11.2018г. в размер на 661,36лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.12.2018г. до
01.03.2022г. в размер на 213,47лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 12.2018г. в размер на 679,77лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 28.01.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 213,18лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 01.2019г. в размер на 709,36лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.02.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 216,75лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 02.2019г. в размер на 721,38лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.03.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 214,81лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 03.2019г. в размер на 743,13лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.04.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 214,89лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 04.2019г. в размер на 744,12лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 28.05.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 208,56лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 05.2019г. в размер на 714,79лв, както и на основание чл.86 от
2
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.06.2018г. до
01.03.2022г. в размер на 194,58лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 06.2019г. в размер на 788,78лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.07.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 208,15лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 07.2019г. в размер на 783,84лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 27.08.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 199,88лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 11.2020г. в размер на 322,10лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 28.12.2020г. до
01.03.2022г. в размер на 38,38лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 12.2020г. в размер на 652,74лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.01.2021г. до
01.03.2022г. в размер на 72,53лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 01.2021г в размер на 695,56лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.02.2021г. до
01.03.2022г. в размер на 71,29лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 02.2021г. в размер на 422,42лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.03.2021г. до
01.03.2022г. в размер на 40,04лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 03.2021г. в размер на 685,22лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 27.04.2021г. до
01.03.2022г. в размер на 58,81лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
за месец 04.2021г. в размер на 693,14лв, както и на основание чл.86 от
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.05.2021г. до
01.03.2022г. в размер на 53,91лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
на основание чл.222, ал.3 от КТ и спогодба от 23.08.2018г. между
сумата от 7198,23лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за
забава върху главницата от 18.10.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 2461,42лв,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до
окончателното й плащане
обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на едно БТВ, както и
обезщетение съгл. чл.224 от КТ - за 16 дни полагащ се, но неползван платен
отпуск за 2018г. и за още 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за
2019г.по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 2711,35лв, както и на основание чл.86
от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 02.09.2019г. до
01.03.2022г. в размер на 686,88лв, ведно със законната лихва върху
3
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане обезщетение
по чл.224 от КТ за 2 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2020г. и
за 10 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2021г. съгласно Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение №18/28.05.2021г. в размер на
1118,47лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху
главницата от 01.06.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 85,13лв, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното
й плащане, или общо 22593,76лв и общо обезщетения за забава към
01.03.2022г. в размер на 5776,65лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане и сторените
съдебни разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че се
намира в обективна невъзможност да погаси задължението си, като по размер
и основание оспорва само претенцията над 22 215.80лв., оспорва и
дължимостта на сумите от 143.25лв. трудово възнаграждение за м.юли 2018г.
и 456.75лв. за м.август 2018г.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
След преценка на наведените от страните твърдения и събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна
страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК следното:
Страните не спорят относно изложената от ищеца фактология за това,
че е бил в трудово правоотношение с ответника, то е било прекратено поради
пенсионирането му, а след това е постъпил на работа отново, като не се спори
и относно това, че ответното дружество е останало задължено към ищеца с
незаплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Тези обстоятелства се
доказват и от представените с исковата молба и неоспорени в хода на делото
Заповед №052/16.10.2018г. на изп.директор на ответника с която на
осн.чл.327, ал.1, т.12 от КТ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
считано от 17.10.2018г. поради придобито право на пенсия и е определено да
му бъдат изплатени по реда на чл.222, ал.3 от КТ шест брутни трудови
възнаграждения. Трудов договор №037/19.10.2018г., с който В. назначен при
ответника на длъжност контрольор качество считано от 22.10.2018г., което
трудово правоотношение е прекратено на 1.09.2019г. с представената Заповед
№070/30.08.2019г., като е определено да му бъдат изплатени едно брутно
трудово възнаграждение на осн.чл.221, ал.1 от КТ, обезщетение за
неползвани по 16 работни дни платен годишен отпуск за всека от годините
2018г. и 2019г., трудов договор №020/17.11.2020г. по силата на който ищецът
е назначен при ответника на длъжност пазач, невъоръжена охрана, като това
правоотношение е прекратено със заповед №018/28.05.2021г. считано от
31.05.2021г., като е определено да му бъдат изплатени два дни платен отпуск
за 2020г. и 10 дни за 2021г. Представен е и документ озаглавен спогодба от
21.09.2021г., в който настоящите страни са направили изявление, че
ответника признава дължимостта на следните суми
м.07.2018г-143,25лв.,
м.08.2018г-691,46лв.,
4
м.09.2018г-713,29лв.,
м.10.2018г-7198,23лв.,
м.11.2018г-661,36лв.,
м.12.2018г-679,77лв.,
м.01.2019г-709,36лв.,
м.02.2019г-721,38лв.,
м.03.2019г-743,13лв.,
м.04.2019г-744,12лв.,
м.05.2019г-714,79лв.,
м.06.2019г-788,78лв.,
м.07.2019г-783,84лв.,
м.08.2019г-2711,35лв.,
м.1.2020г-322,10лв.,
м.12.2020г-652,74лв.,
м.01.2021г-695,56лв.,
м.02.2021г-422,42лв.,
м.03.2021г- 685,22лв.,
м.04.2021г-693,14лв.
и
м.05.2021г- 1118,47лв.
От своя страна ищецът е направил обвързващо го изявление още в
исковата си молба, че ответникът му е заплатил 600лв. от посочените като
признати задължения.
Предвид извънсъдебното признание на претенцията съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен така както е посочено от ищеца в общ
размер от 21 993.76лв.
Извода за основателност на главния иск, съдът намира за доказани по
основание претенциите за лихви за забава за времето от 26.09.2018г. до
1.03.2022г., като ответникът не е оспорил нито по основание, нито по размер и
тази претенция и поради това съставът я приема за доказана до заявената от
ищеца сума от общо 5 776.65лв.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени по начина, по който са заявени, като ответника се осъди да
заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 3 151.06лв.
Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 1 337.17лв.
държавна такса и разноски за вещо лице.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „Черно море“ АД, ЕИК103003102 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ 256 да заплати на В. Д. В.
ЕГН********** от гр.Варна, ** следните суми:
234,71лв. за месец 08.2018г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.09.2018г. до 01.03.2022г. в
размер на 81,69лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
713,29лв. за месец 09.2018г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.10.2018г. до 01.03.2022г. в
размер на 242,32лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
661.36лв. за месец 11.2018г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.12.2018г. до 01.03.2022г. в
размер на 213,47лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
679.77лв. за месец 12.2018г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 28.01.2019г. до 01.03.2022г. в
размер на 213,18лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
709.36лв. за месец 01.2019г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.02.2019г. до 01.03.2022г. в
размер на 216,75лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
721.38лв. за месец 02.2019г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.03.2019г. до 01.03.2022г. в
размер на 214,81лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
743.13лв. за месец 03.2019г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.04.2019г. до 01.03.2022г. в
размер на 214,89лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
744.12лв. за месец 04.2019г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 28.05.2019г. до 01.03.2022г. в
размер на 208,56лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
714.79лв. за месец 05.2019г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.06.2018г. до 01.03.2022г. в
размер на 194,58лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
788.78лв. за месец 06.2019г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.07.2019г. до 01.03.2022г. в
размер на 208,15лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
783.84лв. за месец 07.2019г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
6
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 27.08.2019г. до 01.03.2022г. в
размер на 199,88лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
322.10лв. за месец 11.2020г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 28.12.2020г. до 01.03.2022г. в
размер на 38,38лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
652.74лв. за месец 12.2020г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.01.2021г. до 01.03.2022г. в
размер на 72,53лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
695.56лв. за месец 01.2021г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.02.2021г. до 01.03.2022г. в
размер на 71,29лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
422.42лв. за месец 02.2021г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 26.03.2021г. до 01.03.2022г. в
размер на 40,04лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
685.22лв. за месец 03.2021г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 27.04.2021г. до 01.03.2022г. в
размер на 58,81лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2022г. до окончателното й плащане
693.14лв. за месец 04.2021г. на осн. чл.128 от КТ и на основание чл.86
от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.05.2021г. до
01.03.2022г. в размер на 53,91лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
7198,23лв. на осн. чл.222, ал.3 от КТ и спогодба от 23.08.2018г., както и
на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от
18.10.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 2461,42лв, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане
2711,35лв. обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на едно БТВ,
обезщетение съгл. чл.224 от КТ - за 16 дни полагащ се, но неползван платен
отпуск за 2018г. и за още 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за
2019г. по чл.221, ал.1 от КТ и на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава
върху главницата от 02.09.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 686,88лв, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до
окончателното й плащане
1118,47лв. обезщетение по чл.224 от КТ за 2 дни полагащ се, но
неползван платен отпуск за 2020г. и за 10 дни полагащ се, но неползван
платен отпуск за 2021г. съгласно заповед за прекратяване на трудово
правоотношение №18/28.05.2021г. и на основание чл.86 от ЗЗД лихва за
забава върху главницата от 01.06.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 85,13лв,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до
окончателното й плащане и 3 151.06лв. сторени по делото съдебни разноски,
на осн. чл.78 от ГПК.
7
ОСЪЖДА „Черно море“ АД, ЕИК103003102 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ 256 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 1 337.17лв. разноски и
такси по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяването на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8