№ 822
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110203989 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Б. ЗДР. М. срещу
наказателното постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП. Счита се, че НП е
неправилно , небосновано и незоконсъобразно. Сочи се, че е нарушен чл.52 ол.4 от ЗАНН.
Липсва описание на обстоятелствата на извършване на нарушението , което е довело до
нарушаване на правото на защита на въззивниса. Липсват мотиви относно определения
размер на наказанието , в нарушение на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален представител. По
същество моли съда да отмени НП ,като счита, че е налице неяснота по отношщение на това
дали въззивникът е санкциониран за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо следство или не е изпълнил медицинско предписание. Представител на органа,
издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по съществото на делото за
потвърждаване на НП и се претендира юристконсултстко възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 13.11.2020г. екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. Г. Г. и св.
Хр. Г., спрял за проверка автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. ***, управляван от
въззивника М.. Въззивникът М. не носел със себе си и не представнил на проверяващите
СУМПС; КТ на СУМПС и СРМПС.
Св. Г. Г. и св. Хр. Г. поканили въззивника Д. да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества посредством Алкотест дрегер 7510.
1
Въззивникът М. отказал да бъде тестван, като след отказа бил съставен талон за
медицинско изследване на кръвта за наличие на наркотични вещества или техни аналози,
съдържащ мястото и крайния час на изследване посредством химическа експертиза.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на
извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗДП. Въззивникът
отказал да подпише акта, като този отказ бил надлежно удостоверен.
Въззивникът не се явил да даде кръв за изследване в указаните му време и място.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и
показанията на св. Г. Г. и св. Хр. Г., депозирани в хода на съдебното следствие.
Показанията на св. Г. Г. и св. Хр. Г. са такива на свидетели – очевидци, които пряко
са възприели както отказа на въззивника М. да бъде изпробван за алкохол, така и факта, че
същия не носи със себе си СУМПС; КТ на СУМПС и СРМПС.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; талон за медицинско изследване ; справка относно
неявяване за медицинско изследване и т.н.
Следва да се отбележи и, че при съставяне на АУАН , а и впоследствие въззивникът
не е възразил срещу нито една от констатациите на проверяващите полицейски служители.
На 10.12.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Неносенето на СУМПС; КТ на СУМПС и СРМПС били
квалифицирани като нарушения на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 , пр.2 и пр.3 от ЗДвП. Отказът на
въззивника да бъде изпробван посредством техническо средство, както и последващото
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на кръв, бил квалифициран като
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. На осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 , пр.2, пр.3 от ЗДП и чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право
да управлява МПС.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното
: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
2
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения
по ЗДП, като е посочил правилна правна квалификация.
При правилна правна квалификация на деянията, правилно са били определени по вид
административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като същите са
с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.
Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП. Сочи се, че е
нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Липсва описание на обстоятелствата на извършване на
нарушението , което е довело до нарушаване на правото на защита на въззивника.
По така наведените възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че
при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени
нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда
еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и наказателното постановление се преценява от съда като
достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове
дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е
налице правилна правна квалификация на нарушенията и са посочени доказателствата,
потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена
фактическа обстановка, / доколкото в АУАН е посочена липсата на възражения и не са
постъпвали допълнително такива/, при събрани доказателства в достатъчен обем за
правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало
задължение за допълнително разследване.
Счита се, че липсват мотиви относно определения размер на наказанието , в
нарушение на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Както вече беше посочено по- горе, наказанията са с императивно определен размер
и не е предоставена възможност за прецизирането им.
На последно място се счита, че е налице неяснота по отношение на това дали
въззивникът е санкциониран за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо следство или не е изпълнил медицинско предписание.
Съдът не констатира да е налице подобна неяснота. В обстоятелствената и
диспозитивната части на НП е посочено, че са изпълнени и двете хипотези на чл.174 ал.3 от
ЗДвП, като въззивникът е отказал да бъде изследван за наличие на алкохол в кръвта с
3
техническото средство, както и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП предвижда в себе си както алтернативно, така и
кумулативно осъществяване на състава на нарушението, поради което и не е налице
неяснота на обвинениетно и нарушаване на правото на защита на въззивника.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите
на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0819-004836/10.12.2020г. на началник на група към
ОДМВР - Варна , сектор ПП Варна, с което на Б. ЗДР. М. са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 2000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 24 месеца на осн. чл.174 ал.3 от ЗДП, както и административни наказания
ГЛОБА в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 10 лева
на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3
от ЗДП
ОСЪЖДА Б. ЗДР. М., ЕГН 8********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4