№ 3644
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110201802 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-010129 от 06.06.2023 г., издадено от началник
сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП – същото наказание в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
атакувания акт, като се претендира отмяната му. По конкретно се сочи, че НП
не отговаря на законовите изисквания откъм съдържание, описаната
фактология не отговаря на обективната действителност, както и че
процедурата по изготвяне на АУАН е незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П., която поддържа жалбата по наведените доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна
страна, разполагаща с правен интерес от обжалването, и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 06.03.2023 г. около 20.30 часа свидетелят Л. Д. Д. управлявал лек
автомобил „******* **“, с рег. № ********* по път № 83 /София – Самоков/,
с посока на движение от гр. София към гр. София. Около км. 41 в района на
ресторант „Щъркелово гнездо“ управляваният от св. Д. лек автомобил бил
застигнат от неустановен по делото лек автомобил марка „*********“.
Водачът на лекия автомобил „*********“ предприел маневра по изпреварване
на атомобила управляван от св. Д., но поради недостатъчен контрол,
реализирал ПТП с управлявания от св. Д. автомобил, като го ударил от ляво.
Водачът на неустановения автомобил, слязъл от него и започнал да се заканва
на св. Д., с думите „Ти знаеш ли кой съм аз и какво ще стане сега.“ Водачът на
неустановения автомобил бил по-едър и по-висок от св. Д.. След отправените
закани неустановения водач привел управлявания от него автомобил в
движение и напуснал мястото на ПТП. Св. Д. сигнализирал органите на МВР,
чрез позвъняване на тел 112. На сигнала се отзовали полицейските служители
В.В. и З. Х.. Пред полицейските служители св. Д. заявил, че не е сигурен за
рег. № на процесния автомобил, но те му казали да зашие номера, който е
видял или мисли, че е видял. Така в саморъчно изготвената от св. Д.
декларация, посочил че е бил ударен от лек автомобил „*********“ с рег. №
********. Полицейските служители изготвили протокол за ПТП №
1874760/06.03.2023 г., скица и докладна записка.
Въз основа на сведенията на св. Д. бил съставен АУАН Серия АД №
201438 от 26.05.2023 г. от свидетеля Й. К. на длъжност „младши
автоконтрольор“ при О „ПП“ към СДВР.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от
страна на жалбоподателя.
На база на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 23-4332-010129 от 06.06.2023 г. от Началник сектор в СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП –
същото наказание в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите – Л. Д. Д., В.И.И.,М.Г.Г., Й. К. К. и З. Х., както и приобщените по
реда на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 283 от НПК писмени доказателства –
декларация от Л. Д. Д.; скица, протокол за ПТП № 1874760 от 06.03.2023 г.,
докладна записка от 06.03.2023 г.; справка картон на водача, заповед № 513з-
10527/02.12.2022 г. на МВР; заповед № 8121к-13312/28.10.2019 г. на МВР и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
За да приеме така описаната фактическа обстановка съдът в цялост
показанията на св. Д., който е пряк очевидец на процесната случка, доколкото
е и пострадал от ПТП. Показанията на свидетеля се характеризират с
непредубеденост и изчерпателност относно значимите факти. Този свидетел
разяснява, че не е бил напълно сигурен относно регистрационния номер на
2
процесния автомобил, който е съобщил на полицейските органи, но
последните са му заявили да запише в декларацията номер, който смята, че е
видял. В същото време свидетелят сочи в показанията си, че рег. № е започвал
с буквите „СВ“, което се различава от посочения от него в декларацията рег. №
********. Не на последно място свидетелят добросъвестно заявява, че водачът
на другия автомобил е бил по-висок и по-едър от него, като след като имаше
възможността непосредствено да възприеме жалбоподателя в съдебно
заседание категорично заяви, че никога не го е виждал и със сигурност не е
човекът, който го е ударил.
Изложеното от св. Д. относно авторството на деянието категорично се
потвърждава от показанията на св. В.И. и М.Г. /живееща на семейни начала с
жалбоподателя/, които разясняват как е протекло ежедневието на
жалбоподателя на процесната дата, както и къде се намирал по време на
процесното ПТП, което не съвпада в изложеното в АУАН и НП.
Съдът кредитира и показанията на св. К. и Х., независимо, че същите не
са преки свидетели на процесните събития.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При проверка на процесуалната законосъобразност на атакуваното НП
съдът отчете, че последното, както и разглежданият АУАН, са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът намира, че както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за
съдържание, предвидени в ЗАНН, като с необходимата конкретика са описани
всички съставомерни елементи на твърдените нарушения.
Не е нарушена и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН
е съставен в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя.
Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
доколкото е незаконосъобразно и описаната в него фактическа обстановка,
относно авторството на деянието остана недоказано. Категорично се установи
от показанията на пострадалото лице – св. Д., че не е категоричен за точни рег.
№ на автомобила, причинил ПТП, единствено, че е марка „*********“. В
същото време в декларацията си е посочил, че рег. № започва със „СО“, а в
свидетелските показания сочи, че рег. № започва със „СВ“. От другата страна
свидетелят е категоричен, че никога не е виждал жалбоподателят, който
имаше възможност да възприеме лично в съдебно заседание, и че той със
сигурност не е човекът, който е реализирал ПТП в неговия автомобил.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
санкционен акт следва да бъде отменен в цялост. При този изход на спора, и
доколкото в производството от страна на жалбоподателя не са претендирани
разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-010129 от
06.06.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с
което на Р. С. С., ЕГН ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – същото наказание в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4