Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4092
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4092/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.С.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********
от гр.София срещу решение №175643 от 24.07.2019 г постановено
по гр.д.№22750/18 г на СРС , 155 състав , в частта , с която е признато за установено , че
въззивниците дължат солидарно на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата
от 3011,04 лева –
неоснователно обогатяване със стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2013 г –
м.04.2016 г ; за амбулатория за първична медицинска
помощ в гр.София ул.*********, ведно със законната лихва от 16.11.2016 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата
от 558,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.11.2013 г – 03.11.2016
г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.11.2016
г по ч.гр.д.№65264/16 г на СРС , 155 състав .
Въззивниците излагат доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като имотът-амбулатория се е ползвал от
трето лице за процесния период . На името на третото лице са изготвяни
справките от “Т.с.” ЕООД и извлечения от сметки . Въпреки , че е задължен от съда
ищецът не е представил фактурите на третото лице , но е признал , че тези
фактури са били издадени . Дори при сключване на споразумението от 13.09.2018 г
, което касае друг период , сумите са префактурирани от такива на това трето
лице на ответниците .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не са
представени доказателства за облигационни отношения между ищеца и третото лице
, а ползването от последното остава недоказано . Без значение са индивидуалните
справки изготвени от “Т.с.” ЕООД , а фактурирането не може да замени
сключване на договор за доставка на топлинна енергия . Договорите с трети
лице-несобственици на топлофицирани имоти са срочни и извън срока им
задълженията остават за собственика на имота .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.10.2019 г и е обжалвано в срок на 24.10.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответниците са собственици на процесния имот , но нямат
сключен договор като клиенти за небитови нужди по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ . Ответниците
са се обогатили неоснователно с потребената но неплатена топлинна енергия ,
защото не са доказали , че имотът е ползван от трето лице .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Прецесният имот се ползва за небитови
нужди и за доставката на топлинна енергия е необходимо да се сключи писмен
договор по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ . Въпреки дадените от първоинстанционния съд
указания въззивниците не са доказали , че за имота – за процесния период – е
бил сключен писмен договор с трето лице , нито че това трето лице е ползвало
имота .
Описаната във въззивната жалба
фактическа обстановка не съответства с данните по делото . Действително в о.с.з
на 12.02.2019 г ответниците са поискали съдът да задължи ищеца да представи
издадените фактури за процесния период . Според съдебния протокол СРС не е
задължил ищеца да представи фактурите , нито го е предупредил за последствия по
чл.161 ГПК . В о.с.з на 19.03.2019 г са били представени фактури на името на
третото лице .
Фактурите , справките от “Т.с.”
ЕООД и извлеченията от
сметки не установяват при условията на пълно доказване писмен договор с трето
лице . Фактурата е счетоводен документ , като е възможно и погрешното му
издаване и при наличие на несключен или изтекъл договор за доставка на топлинна
енергия . Отделно , няма данни и третото лице да е заплатило топлинната енергия
. Трябва да се приеме , че ползването е било на ответниците респ.че същите са
се обогатили неоснователно с топлинната енергия доставена за имота . Ако
ответниците са били /по техни твърдения/ без достъп до имота , те имат право в
друг процес да искат възстановяване на процесните суми от третото лице .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на
въззивниците са разноски на въззиваемата страна пред СГС в размер на 150 лева .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №175643 от 24.07.2019 г постановено
по гр.д.№22750/18 г на СРС , 155 състав , в частта , с която е признато за установено , че И.С.К.
ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН ********** от гр.София дължат солидарно на основание
чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 3011,04 лева – неоснователно обогатяване със
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2013 г – м.04.2016 г ; за амбулатория за първична медицинска
помощ в гр.София ул.*********, ведно със законната лихва от 16.11.2016 г до окончателното
заплащане на посочената главница ; както и сумата
от 558,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.11.2013 г –
03.11.2016 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 21.11.2016 г по ч.гр.д.№65264/16 г на СРС , 155 състав .
ОСЪЖДА И.С.К. ЕГН
********** и С.Т.К. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на “Т.С.”
ЕАД *** сумата от 150
лева разноски пред СГС .
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.