Определение по дело №390/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 4307/05.06.2014 г., подадена от „Е. Б. Е.” Е., гр. П., против разпореждане № 111/23.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 548/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Е. Б. Е.” Е., гр. П., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 107 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ крайният снабдител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си за доставена ел. енергия, незÓвисимо от техния размер, по което искане, съобразно разпоредбата на чл. 410 от ГПК, компетентен да се произнесе е съответният районен съд. Излагат се съображения, че жалбоподателят – заявител в заповедното производство, съгласно издадената му лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г., има качеството на краен снабдител, продаващ ел. енергия на потребителите, поради което по отношение на претендираното вземане е приложима разпоредбата на чл. 107 от ЗЕ, макар същото да надвишава размера от 25 000,00 лв. В жалбата се навежда и довод, че разпоредбата на чл. 107 от ЗЕ е специална норма, изключваща действието на общите правила, предвидени в чл. 103 и чл. 104 от ГПК по отношение на родовата подсъдност. По тези съображения жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане на Кърджалийския районен съд и делото да се върне на районния съд с указания да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на ч. гр. д. № 548/2014 г. по описа на същия съд. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването. Видно от молба с вх. № 2386/09.07.2014 г. и приложеното към нея авизо преводно нареждане от 07.07.2014 г., е отстранена в срок констатираната от съда нередовност на частната жалба съгласно определение по настоящото дело № 613/27.06.2014 г.

По същество съдът констатира следното:

Кърджалийският районен съд е сезиран със заявление с вх. № 3852/21.05.2014 г., с което заявителят „Е. Б. Е.” Е., гр. П., е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу МБАЛ „Д-р А. Д.” , гр. К., за сумата от 37 387,24 лв. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че цената на иска е над 25 000,00 лв., поради което и на основание чл. 104, т. 4 от ГПК не е подсъден на районен съд като първа инстанция.

Разпореждането е незаконосъобразно и следва да се отмени. Правилото относно родовата подсъдност при издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК се съдържа в разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, която предвижда, че заповед по този ред се издава за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд. Изключение от това правило, с оглед цената на иска, е създадено в редица специални закони. В настоящия случай, такова изключение се въвежда с разпоредбата на § 22 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 107 от ЗЕ, съгласно който общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер. Предвид изложеното и с оглед характера на вземането, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение /стойност на доставена електрическа енергия и мрежови услуги/, както и качеството на заявителя /краен снабдител/, следва изводът, че родово компетентен да издаде заповед за изпълнение, включително и при вземания за парични суми над 25 000,00 лв., е районният съд. Освен това, обжалваното разпореждане е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът, след като е преценил /макар и неправилно/, че делото не му е подсъдно, е следвало да го изпрати на надлежния съд, което не е сторил. Още повече, че районният съд, въпреки че е счел делото да не му е подсъдно, не е направил констатация кой е надлежният съд и не е постановил изпращането му, с което е лишил заявителя от произнасяне от съд по заявлението му.

По изложените съображения настоящият състав намира частната жалба за основателна, с оглед на което обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Кърджалийския районен съд като родово компетентен съд за произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорност на длъжника по заявлението за разноски предвид едностранния характер на производството, с оглед на което искането за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 111/23.05.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по ч. гр. д. № 548/2014 г. по описа на съда, с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Е. Б. Е.” Е., гр. П., ЕИК, заявление с вх. № 3852/21.05.2014 г. за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу МБАЛ „Д-р А. Д.” , гр. К., ЕИК, и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по заявлението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.