РЕШЕНИЕ № 745
гр. Бургас, 26.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6861/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира
осъждане на П.А.Г. (П..), с постоянен и настоящ адрес ***, да му заплати сума в
размер от 200 лева, представляваща главница по Договор за кредит № .... год., ведно
с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная
от предявяване на иска – 15.08.2019 год., до окончателното й изплащане;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените
обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 6 и сл., ЗПФУР.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете като неоснователни; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата
на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от представените писмени данни,
между „4финанс“ ЕООД и ответника П.Г., по реда на чл. 6 и сл. ЗПФУР, е бил сключен Договор за кредит № ... год., за
сумата от 200 лева, която е била платена в брой на длъжника на 17.04.2015 год.,
съгл. разписка от същата дата (л. 62 по описа на делото). Срокът за връщане на
кредита е определен до 17.05.2015 год.
С договор за цесия от 01.02.2018
год. и Приложение № 1 към него вземанията по процесното кредитно съглашение са
прехвърлени на ищеца; изпратеното до длъжника уведомление по чл. 99, ЗЗД е
върнато с отбелязване, че лицето се е преместил на друг адрес.
Ищецът твърди, че и до настоящия
момент ответникът не е погасил задължението си за главница от 200 лева.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявените обективно съединени осъдителни
искове за основателни. Представеният договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР,
ангажира имуществената сфера на ответника П.Г. като длъжник за връщане на
предоставената главница от 200 лева – чл. 79, ал. 1, ЗЗД. Получаването на
сумата от длъжника е установено с неоспорената по автентичност разписка, поради
което съдът намира, че ищецът е изправна страна по процесния договор за кредит.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно плащане на
главницата в срока до падежа – 17.05.2015 год., или до приключване на устните
състезания в настоящото дело (чл. 235, ал. 3, ГПК), поради което процесната
главница представлява изискуемо и ликвидно парично вземане.
На следващо място, съдът счита,
че цесията, съгл. приложението към договора от 01.02.2018 год., е надлежно
съобщена на ответника. По делото не се спори, че писменото уведомление до П.Г.
не е получено лично от нея, но за такова надлежно уведомяване следва да бъде
счетено връчването на исковата молба и приложенията към него по настоящото дело
(така и Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., I
ТО на ВКС; Определение № 802/28.10.2015 год. по т. д. № 186/2015 год. на І ТО
на ВКС и Решение №
198/18.01.2019 год. по т. д. № 193/2018 год., I ТО на ВКС). Правно ирелевантен е фактът, че
ответникът е представляван в процеса по реда на чл. 47, ал. 6, ГПК, в която
хипотеза всички процесуални действия се считат за редовно извършени, без
значение от вида на представителството. На следващо място, фактът, че
ответникът не пребивава на заявените свои настоящ и постоянен адрес не може да
влече неблагоприятни последици за кредитора-изправна страна по договора, като
изключва възможността му да съобщи на контрахента си с неизвестно
местонахождение сключената цесия или друг вид изменение на договора между
страните.
Възраженията на ответника за
недействителност на договорнатата лихва и на ГПР нямат отношение с предмета на
делото и не влияят върху основанието и размера на дължимата главница, поради
което не следва да бъдат уважени.
Както бе посочено по-горе в
мотивите, по делото не са представени доказателства за извършено частично или
пълно плащане на главницата, поради което съдът намира, че следва да уважи
главния иск, ведно с присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД,
начиная от подаване на исковата молба.
Основателността на исковете
налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ
размер от 250 лева – сбор от платената държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П.А.Г. (П..), ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 6, ЗПФУР, да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сума в размер от 200 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № .... год., ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
предявяване на иска – 15.08.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
П.А.Г. (П..), ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, деловодни разноски в размер от 250 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ