№ 20031
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110161618 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД срещу ответника „Застрахователно
Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с
правно основание чл.411 КЗ за сумата 1314,65 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ № 4704210200012742 за произлезли за
автомобил марка „Форд С Макс“, рег. № СТ ... вреди, вследствие настъпило
застрахователно събитие – ПТП от 25.03.2022г., в гр. Стара Загора, кв.
„Казански“, складова база, в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника л.а. „Опел Вектра“, рег. № СТ ..., с
включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.11.2022г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ твърди, че на
25.03.2022г., в гр. Стара Загора, кв. „Казански“, складова база е реализирано
ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Опел Вектра“, рег. № СТ ...,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е причинил
противоправно и виновно щети на лек автомобил „Форд С Макс“, рег. № СТ
..., по отношение на който с ищеца е сключена имуществена застраховка. За
настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП. Ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер 1298,65 лева и е направил
ликвидационни разноски в размер 25 лева. Връчил е покана на ответника за
възстановяването на сумата, който отказал да заплати претенцията. Предвид
това в настоящото производство ищецът претендира сумата от 1314,65 лева,
представляващо заплатено застрахователно обезщетение. Претендира
сторените по делото разноски.
1
Ответникът „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва представения протокол за
ПТП в частта относно обстоятелствата и причините за настъпване на
процесното ПТП, при твърдения, че същият не представлява официален
свидетелстващ документ, съответно не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Оспорва механизма на ПТП, при
твърдения, че водачът на застрахованото МПС е паркирал на обозначено за
това място, поставил е колата на включена скорост и е вдигнал ръчната
спирачка, като е спазил ЗДвП и ППЗДвП. Излага съображения, че е налице
съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищцовото дружество,
който е паркирал на нерегламентирано за целта място. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдяните щети и процесното ПТП.
Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е завишено и
неотговарящо на действително претърпените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените
от страните твърдения и възражения и приложимите нормативни
разпоредби достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя,
изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да
встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по
застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи
от правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3 виновно
противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са
настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4 наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
От представената и неоспорена по делото застрахователна полица №
4704210200012742 от 14.06.2021г., се установява, че ищецът и собственикът
на увреденото МПС „Форд С Макс“, рег. № СТ ..., са сключили договор за
имуществена застраховка „Каско", клауза „Пълно каско”. Страните по
имуществената застраховка са договорили застрахователна сума в размер на
1479, 16 лева, при дължима застрахователна премия от 369,79 лева, платима
на четири вноски, с период на покритие на застраховката от 23.06.2021г. до
22.06.2022г., която съдът, при липса на нарочен спор между страните, приема,
2
че покрива риска от възникване на вреди на застрахованото имущество,
причинени вследствие на пътно-транспортни произшествия. Ето защо, съдът
приема, че между ищеца и увреденото лице е възникнало валидно
застрахователно правоотношение. С доклада по
делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и
обстоятелството, че ответникът е имал качеството застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност", валидна към датата на твърдяното
събитие и покриваща отговорността на водача на л.а. „Опел Вектра“, рег. №
СТ ....
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието
и какви вреди са причинени от него, по чия вина, както и каква е
действителната стойност на причинените вреди по лек автомобил „Форд С
Макс“, рег. № СТ ....
За изясняване механизма на ПТП по делото са събрани писмени
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 25.03.2022г.,
изслушани са свидетелски показания, както и назначена по делото съдебно-
автотехническа експертиза.
В приетия по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие /лист 14/ е отразено, че на 25.03.2022г., в гр.
Стара Загора, кв. „Казански”, складова база, водачът на застрахования при
ответника л.а. „Опел Вектра“, рег. № СТ ... при извършване на маневра за
паркиране, реализира ПТП с паркирания л.а. „Форд С Макс“, рег. № СТ ...,
застрахован при ищцовото дружество. В резултат на удара за последното
МПС са настъпили видими щети в задна лява гума, калник и задна броня.
Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се
съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за
настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с
действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – опис-
заключение за вреди на МПС, показанията на свидетеля - водач на един от
участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза.
Така описаният в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП
кореспондира със събраните по делото гласни доказателствени средства,
посредством разпит по делегация на свид. С. Смаил – собственик на
увредения автомобил. При разпита си свидетелят сочи, че има спомен за
настъпилото ПТП през месец март 2022г. Допълва, че паркирал процесният
лек автомобил „Форд С Макс“ пред своя имот, представляващ склад,
намиращ се в гр. Стара Загора, кв. „Казански”, на обозначено за целта
3
паркомясто. Свидетелства, че другият водач паркирал автомобила – „Опел
Вектра” на пътя, където било забранено, като не задействал ръчната спирачка,
нито оставил същия на скорост. Допълва, че макар в момента на удара да не
се е намирал в автомобила си, възприел на камерите от видеонаблюдението,
че МПС-тата били на разстояние около 30-50 м. едно от друго, преди
застрахованото при ответника МПС да започне движение на собствен ход и
да настъпи съприкосновение с автомобила на свидетеля. Видял също водачът
на л.а. „Опел Вектра” да бяга след автомобила си, в опит да го настигне.
Изяснява, че за л.а. „Форд С Макс“ ударът настъпил в областта на задна гума,
калника от шофьорската страна и задна броня. Посочва, че след реализиране
на ПТП другият водачът го потърсил, за да му се извини като казал и, че ще
плати за настъпилото произшествие. Двамата попълнили протокола за ПТП.
Съдът при преценка на показанията на свидетеля Смаил по реда на чл.172
ГПК кредитира същите, т.к. са достоверни, последователни, житейски и
правно логични, резултат от преки възприятия, като същите намират
подкрепа от събраните по делото писмени доказателства, както и от приетата
по делото САТЕ.
Горният извод за механизъм на настъпване на произшествието се
потвърждава и от приетото и неоспорено от страните по делото заключение
на съдебна-автотехническа експертиза, съгласно което причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Вектра“, рег. № СТ
..., който при извършване на маневра за паркиране нарушава правилата на
ЗДвП, вследствие на което настъпва удар в задна част на паркирания лек
автомобил „Форд С Макс“, рег. № СТ ..., като по този начин е причинил
имуществени щети. В същото време от събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че водачът на л.а. „Опел Вектра“,
рег. № СТ ... е паркирал автомобила пред складовата база, в кв. „Казански”,
без да обезопаси същия срещу самоволно движение, чрез задействане на
ръчната спирачка или оставянето му на скорост, което е причината за
настъпване на процесното ПТП. При така установения механизъм на ПТП,
съдът намира, че е нарушено правилото на чл.96 ЗДвП, вменяващо
задължение на водачите на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство да вземат мерки то да не може да се приведе в движение или да
потегли само. Установява се, че е процесният автомобил л.а. „Опел Вектра“,
рег. № СТ ... е бил паркиран, като водачът му не е взел необходимите мерки
съгласно разпоредбата на чл. 96 ЗДвП, в който случай до удар не би се
стигнало. Ето защо, следва да се приеме, че вина за произшествието има
водачът на л.а. „Опел Вектра“, рег. № СТ ..., по отношение на който към този
момент е налице застрахователен договор за застраховка "ГО", по който
застраховател се явява ответникът. Същевременно неоснователно е
наведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване. Съдът приема, че не са установени конкретни действия на
пострадалия, с които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат,
като е създал условия и е улеснил настъпването му, а именно – недоказани
останаха доводите за неправилното паркиране на увреденото МПС, в пряка
причинна връзка с което е настъпил и процесният удар.
4
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г.
по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят
на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. "б" от Постановление № 7/1978 г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на
щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, съгласно което стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „Форд С Макс“, рег. № СТ ... е в размер на 1567,36
лева. Вещото лице е посочило, че щетите по лекият автомобил се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.03.2022г.
произшествие в гр. Стара Загора. При разпита си в съдебно заседание по реда
на чл.200 ГПК експертът изяснява, че всички отразени в описа на
застрахователя увреждания отговарят на механизма на ПТП, а извършените
възстановителни дейности са били необходими за отстраняване на
констатираните щети.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
5
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на извършеното плащане – сумата от 1298,65 лв. Страните
не спорят, а и от представеното преводно нареждане от 05.05.2022г. се
установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице в размер на 1298,65 лева, към което следва да бъдат
прибавени и претендираните ликвидационни разноски в размер 25 лева,
чийто размер се явява обективно обоснован, без да е необходимо да се
доказва плащането им. Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че
в полза на ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата
1323,65 лева. По така изложените съображения предявеният иск за сумата от
1314,65 лева следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва,
считано от предявяването му – 14.11.2022г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в
общ размер на 810,68 лв., представляващи заплатена държавна такса, депозит
за свидетел, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение с включен
ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М. Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, на основание чл. 411, ал.1 КЗ
сумата от 1314,65 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“
№ 4704210200012742 за произлезли за автомобил марка „Форд С Макс“, рег.
№ СТ ... вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от
25.03.2022г., в гр. Стара Загора, кв. „Казански“, складова база, в резултат на
виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника л.а.
„Опел Вектра“, рег. № СТ ..., ведно със законната лихва, считано от
14.11.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно Акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №
5, сумата от 810,68 лв., представляваща сторени разноски по
6
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7