Р
Е Ш Е
Н И Е № 101
гр.Хасково, 07.02.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и трети януари
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Михаела Бончева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против И.А.Р.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както
и при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание
чл.99, чл.240, чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2017г. бил подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата
дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., които договори били сключени между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу
ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№2613463/07.02.2017г., било прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане било
индивидуализирано в Приложение 1 от 18.12.2017 г. към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2017г. В изпълнение на изискванията на закона, на
ответника били изпратени два броя по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомления за
извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Видно от представеното придружително писмо от
ЧСИ Н. К. към уведомлението за цесията, последното било връчено на длъжника
чрез неговата майка А. Т. на 01.08.2018г. В случая следвало да се има
предвид, че съгласно чл.4.3. от рамковия договора за цесия, „Агенция за
събиране на вземания“, в качеството на цесионер се задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което
имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Процесното
вземане произтичало от одобрен на 07.02.2017г. и подписан на 08.02.2017г.
Договор за потребителски паричен кредит №2613463 между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника в качеството му на
кредитополучател. При условията на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница от 2777.17 лева,
която сума включвала чистата стойност на кредита в размер на 2500 лева,
еднократна такса за разглеждане на кредита от 95 лева и еднократна
застрахователна премия от 182.17 лева. Чистата стойност на кредита от 2500 лева
била преведена на 08.02.2017г. по посочената от кредитополучателя банкова
сметка, ***о си по договора. Страните постигнали съгласие възнаградителната
лихва да бъде в общ размер на 697.43 лева. Общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне, била в размер на 3474.75 лева, която,
съгласно клаузите на договора, била платима на 30 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 115.82 лева. Първата погасителна вноска
била дължима на 07.03.2017г., а последната с падеж на 07.08.2019г., съгласно
погасителния план, неразделна част от договора, в който бил посочен размерът и
падежът на всяка отделна погасителна вноска. Кредитополучателят не заплатил
изцяло дължимия паричен заем към ищеца. Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 345.23 лева, с която били погасени, както следва:
възнаградителна лихва: 118.63 лева, главница: 225 лева и лихва за забава 1.60
лева. Съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитора, освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 196.11 лева за периода от 07.06.2017г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 07.08.2019г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/,
но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си
за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 12, ал.2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част
от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките
си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за
предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в Уведомлението за цесия по реда
на чл.99 от ЗЗД, изпратено до ответника, съобщил на същия, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, го кани да изплати или
разсрочи задължението си, като, ако не изплати или разсрочи задължението си,
срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми,
както и на гърба на уведомлението изрично било посочено, че вземанията по
процесния договор са изцяло изискуеми. Ищецът счита, че уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната
изискуемост било получено от ответника на 01.08.2018г., видно от придружително
писмо от ЧСИ Николета Кавакова, във връзка с връчването на уведомително писмо с
Изх. №УПЦ/УПИ-С-УКФ/2613463 от 09.07.2018г. Ищецът подал заявление по реда на
чл.410 от ГПК, по което била издадена заповед срещу длъжника. Същата била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния му интерес от
предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 2552.17 лева - главница; 258.24 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 07.06.2017г. до 18.12.2017г. и 194.51 лева – лихва за забава за
периода от 07.06.2017г. до 03.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2018г. до
окончателното й изплащане, които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 2118/2018г. по
описа на Районен съд-Хасково. При условията на евентуалност, в случай, че съдът
не уважи установителния иск, предявява осъдителен такъв, като моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените
суми. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен
срок назначеният особен представител на ответника подава отговор на исковата
молба, в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва го
изцяло по основание и размер. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор
на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 2118/2018г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство.
Видно от същото е, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за сумата 2 552.17 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № 2613463; 258.24 лева – договорна /възнаградителна/ лихва от 07.06.2017г.
до 18.12.2017г.; 194.51 лева –
обезщетение за забава от 07.06.2017г. до 03.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 03.09.2018г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 60.10 лева – платена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 938/04.09.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск
за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На 08.02.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит
№ 2613463. С подписване на договора кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя
парична сума в размер на 2500лв. Редът и условията, при които е отпуснат
кредитът се уреждат в договора, в който е уговорено, че размерът на месечната
погасителна вноска е 115.82лв., като общият брой на вноските е 30. Уговорен е
годишен процент на разходите в размер на 23.07%, лихвен процент от 17.99%,
застрахователна премия от 182.17лв., такса за разглеждане на кредита 95лв. и
общата стойност на плащанията в размер на 3 474.75лв. Видно от договора
датата на първото плащане е 07.03.2017г., а датата на последното плащане е 07.08.2019г.
Представени са към договора за кредит Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД ,
Погасителен план към договора , Декларация за приемане на застраховането по
застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б или „66 Плюс“,
Съгласие за директен дебит.
На 20.12.2016г. между „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, а на 18.12.2017г. между същите страни е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
Представени са пълномощни, с които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжниците
съгласно чл.99 от ЗЗД за сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. и за сключения Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.12.2017г., както и да преупълномощава трети лица с правата по
това пълномощно. С писмено потвърждение кредитодателят потвърждава извършената цесия
на всички вземания на ищеца съгласно посочения Договор за цесия от 18.12.2017г.
и приложение №1/18.12.2017г. към него, в което същите са подробно
индивидуализирани и описани. По делото е приложено извлечение от приложението,
където е отразено задължението на ответника. До последния е изпратено и
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ на 22.12.2017г.,
което не е връчено. До ответника е изпратено още едно уведомително писмо – на
09.07.2018г., което е редовно връчено чрез ЧСИ Н. К., рег. № 929, на лицето А.
Р. Т. – майка на адресата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.99, чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца
към ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по
същество същият е основателен и доказан, поради следните съображения:
Между ответника
и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са възникнали валидни правоотношения по договор
за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От
приетите като доказателства по делото договор за потребителски паричен кредит
от 08.02.2017г., Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД , Погасителен план към договора , Декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция
Плюс“ пакет Б или „66 Плюс“, както и Съгласие за директен дебит, се установява, че
между страните е сключен договор за заем с определени условия в същия за
усвояване на предоставената заемна сума и съответното връщане на същата. С
полагане на подписа си под този договор ответникът е приел предложените му от
заемодателя условия на усвояване и връщане на заема, неговия размер,
договорените лихвени проценти.
От приетите по делото
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2017г., потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и приложение №1/18.12.2017г., се установява, че е
налице валидно прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от
08.02.2017г. от заемодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е налице валидно
сключен договор за заем между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са надлежно прехвърлени чрез приложението към договора за
цесия на ищеца. От своя страна процесуалният представител на ответника не
ангажира доказателства, от които да се установи наличието на твърдените пороци
на договора за кредит или на договора за цесия. Установи се, че ответникът е
надлежно уведомен за прехвърляне на задължението му от заемодателя на ищеца.
Съгласно решение
№137/02.06.2015г. на ВКС, постановено по гр.д.№5759/2014г., III г.о.,
предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според чл.36 от ЗЗД, представителната власт
възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това,
което упълномощителят е изявил, като не са предвидени изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за
цесията. Следователно, по силата на чл.9 от ЗЗД няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.Установи се
безспорно и, че ответникът е бил надлежно уведомен за упражненото право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, което се доказва от
представеното с исковата молба Придружително писмо на ЧСИ Н. К., с което на
01.08.2018г. на майката на ответника е връчено Уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/2613463 от 09.07.2018г. Със същото ответникът е бил уведомен
както за цесията, така и за предсрочната изискуемост на кредита, като писмото е
било връчено на посочения в договора за кредит негов постоянен, настоящ адрес и
адрес за кореспонденция – ***********************.
Предвид твърдения от
ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на поетите от ответника
задължения по договора за кредит, изцяло в тежест на последния е да установи
изпълнение точно и в срок на това свое задължение. Доказателства за извършени
плащания в договорените срокове не бяха ангажирани в настоящото производство. От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не
бе оспорено от страните и което съдът възприема изцяло, се установи, че размерът
на непогасеното от ответника задължение по процесния договор за потребителски
кредит към датата на входиране на заявлението по заповедното производство, е:
2552.17 лева – главница; 258.24 лева – договорна лихва за периода от
07.06.2017г. до 18.12.2017г. и 194.51 лева – лихва за забава за периода от 07.06.2017г. до
03.09.2018г. Ето защо, следва така
предявения установителен иск да се уважи изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 160.10лв. разноски по заповедното производство /
от които 60.10лв. – държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение/,
както и сумата от 613лв. разноски по исковото производство /от които 142лв. –
държавна такса, 50лв. – юрисконсултско възнаграждение, 221 лева –
възнаграждение за особен представител и 200 лева – разноски за вещо лице/. Или
общо размерът на дължимите от ответника разноски за двете съдебни производства
възлиза на сумата от 773.10лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на И.А.Р., ЕГН **********,***, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумите от 2552.17лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит от 08.02.2017г.;
258.24лв. – договорна лихва от 07.06.2017г. до 18.12.2017г.; 194.51лв. –
обезщетение за забава за периода от 07.06.2017г. до 03.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 03.09.2018г.
до окончателното изплащане, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит №2613463 от 08.02.2017г.,
сключен между И. /И./ А.Р. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени с приложение №1/18.12.2017г. към Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл.2.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г. на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 938/04.09.2018г. по Ч.гр.д. № 2118/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА И.А.Р., ЕГН **********,***, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, направените в заповедното и в настоящото производство разноски
общо в размер от 773.10лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.