М О Т И В И
към присъда по НОХД N 26 по описа за
2015 год. на Каварненски районен съд.
На 18.02.2015 год. КРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №331/2014г. по описа на
РП-Каварна, ведно с материалите по досъдебно
производство № 127/2014г. по описа на РУ МВР-Каварна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимите Т.М.Д., К.Р.А., Н.С.С., В.В.Г., И.И.П. и Й. Т.С. за извършени от тях
престъпления както следва:
По отношение на подс. В.В.Г. - ЕГН **********
*** , с постоянен адрес *** гражданство
- българско, ц.п., образование –
основно, не женен, не осъждан,
безработен, за извършено от него престъпление както следва: За това, че през периода от 11.05.2014 г. до 04.06.2014 г.
в с. Крупен, с. Поручик Чунчево и с. Белгун, общ. Каварна, като Н., но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при
условията на продължавано престъпление и на повторност
в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2815,00 лева,
както следва:
- на 11.05.2014 г. в с. Крупен, общ. Каварна, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил ** на техническо средство - клещи и
след предварителен сговор с Н.С.С. - 2 бр. овце (порода „Черноглава
овца") на стойност 340,00 лева от владението на В.М.П. от с.с. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 23.05.2014 г. в с. Поручик Чунчево,
общ. Каварна, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и след
предварителен сговор с К.Р.А., И.И.П. и Й.Т.С. - 1 бр. детски велосипед, 1 бр. дрелка, 1 бр. ъглошлайф „Спарки" (голям) и 6 бр. пластмасови туби с вместимост
19 литра с общо 114 литра ракия в тях на стойност 1152,47 лева от владението на
А.С.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и
след предварителен сговор с К.Р.А., Т.М.Д. и И.И.П. - 2 бр. петли, 11 бр.
кокошки и 7 бр. пилета (бройлери) на стойност 220,00 лева от владението на И.И.М.
от с.с без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил ** и
след предварителен сговор с К.Р.А., Т.М.Д. и И.И.П. - 2 бр. петли и 3 бр. пуяци
на стойност 190,00 лева от владението на Й.Н.Т. от с.с. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
- на неустановена дата през периода 01-04.06.2014 г. в с.
Поручик Чунчево, общ. Каварна, разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил ** и след предварителен сговор с Т.М.Д. и И.И.П.
- 1 бр. гюм за мляко 35 л., 3 бр. гюмове за мляко 20 л., 3 бр. машинки за
стригане на овце, 2 бр. нафтови помпи, 3 бр. връзки с гаечни ключове (различни
размери), 2 бр. чукове (среден размер), 5 бр. клещи (различни видове), 1 бр.
зарядно устройство за акумулатори, 1 бр. електрожен с кутия и 1 бр. гедоре (голяма) на стойност 912,53 лева от владението на А.С.П.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-
престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По отношение на подс. И.И.П.
- ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, ц., с
начално образование, безработен, неженен, осъждан, за извършено от него престъпление както следва: За това, че през периода от 23.05.2014 г. до 04.06.2014 г.
в с. Поручик Чунчево и с. Белгун,
общ. Каварна, при условията на продължавано престъпление и на повторност в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи
на обща стойност 2475,00 лева, както следва:
- на 23.05.2014 г. в с. Поручик Чунчево,
общ. Каварна, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и след
предварителен сговор с К.Р.А., В.В.Г. и Й.Т.С. - 1 бр. детски велосипед, 1 бр. дрелка, 1 бр. ъглошлайф „Спарки" (голям) и 6 бр. пластмасови туби с вместимост
19 литра с общо 114 литра ракия в тях на стойност 1152,47 лева от владението на
А.С.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил ** и
след предварителен сговор с К.Р.А., Т.М.Д. и В.В.Г. - 2 бр. петли, 11 бр.
кокошки и 7 бр. пилета (бройлери) на стойност 220,00 лева от владението на И.И.М.
от с.с без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и
след предварителен сговор с К.Р.А., Т.М.Д. и В.В.Г. - 2 бр. петли и 3 бр. пуяци
на стойност 190,00 лева от владението на Й.Н.Т. от с.с. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
- на неустановена дата през периода 01-04.06.2014 г. в с.
Поручик Чунчево, общ. Каварна, разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил ** и след предварителен сговор с Т.М.Д. и В.В.Г.
- 1 бр. гюм за мляко 35 л., 3 бр. гюмове за мляко 20 л., 3 бр. машинки за
стригане на овце, 2 бр. нафтови помпи, 3 бр. връзки с гаечни ключове (различни
размери), 2 бр. чукове (среден размер), 5 бр. клещи (различни видове), 1 бр.
зарядно устройство за акумулатори, 1 бр. електрожен с кутия и 1 бр. гедоре (голяма) на стойност 912,53 лева от владението на А.С.П.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои– престъпление
по чл.195, ал.1, т.З,
т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.28, ал.1 от НК.
По отношение
на подс. К.Р.А. - ЕГН ********** ***, с
постоянен адрес *** гражданство -
българско, ц.п., образование – без
образование, не женен, осъждан,
безработен, за извършено от него престъпление както следва: За това, че през периода от 23.05.2014 г. до 02.06.2014 г. в с. Поручик
Чунчево и с. Белгун, общ.
Каварна, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 1562,47 лева, както следва:
- на 23.05.2014 г. в с. Поручик Чунчево,
общ. Каварна, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и след
предварителен сговор в немаловажен случай с В.В.Г., И.И.П. и Й.Т.С. - 1 бр.
детски велосипед, 1 бр. дрелка, 1 бр. ъглошлайф „Спарки" (голям) и
6 бр. пластмасови туби с вместимост 19 литра с общо 114 литра ракия в тях на
стойност 1152,47 лева от владението на А.С.П. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и
след предварителен сговор в немаловажен случай с В.В.Г., Т.М.Д. и И.И.П. - 2
бр. петли, 11 бр. кокошки и 7 бр. пилета (бройлери) на стойност 220,00 лева от
владението на И.И.М. от с.с без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и
след предварителен сговор в немаловажен случай с В.В.Г., Т.М.Д. и И.И.П. - 2
бр. петли и 3 бр. пуяци на стойност 190,00 лева от владението на Й.Н.Т. от с.с.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195,
ал.1, т.З, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б."а" и „б" от НК.
По отношение
на подс. Т.М.Д. - ЕГН **********, роден на ***
***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, ц., с начално
образование, безработен, неженен, осъждан, за извършено от него престъпление както следва: За това, че през периода от 01.06.2014 г. до 04.06.2014 г.
в с. Белгун и с. Поручик Чунчево,
общ. Каварна, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 1322,53 лева, както следва:
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил ** и
след предварителен сговор с К.Р.А., В.В.Г. и И.И.П. в немаловажен случай - 2
бр. петли, 11 бр. кокошки и 7 бр. пилета (бройлери) на стойност 220,00 лева от
владението на И.И.М. от с.с без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- на 02.06.2014 г. в с. Белгун,
общ. Каварна, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** и
след предварителен сговор с К.Р.А., В.В.Г. и И.И.П. в немаловажен случай - 2
бр. петли и 3 бр. пуяци на стойност 190,00 лева от владението на Й.Н.Т. от с.с.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на неустановена дата през периода 01-04.06.2014 г. в с.
Поручик Чунчево, общ. Каварна, разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил ** и след предварителен сговор с В.В.Г. и И.И.П.
в немаловажен случай - 1 бр. гюм за мляко 35 л., 3 бр. гюмове за мляко 20 л., 3
бр. машинки за стригане на овце, 2 бр. нафтови помпи, 3 бр. връзки с гаечни
ключове (различни размери), 2 бр. чукове (среден размер), 5 бр. клещи (различни
видове), 1 бр. зарядно устройство за акумулатори, 1 бр. електрожен с кутия и 1
бр. гедоре (голяма) на стойност 912,53 лева от
владението на А.С.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б.„б" от НК.
По отношение
на подс. Н.С.С. - ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, ц., с
начално образование, безработен, неженен, неосъждан, за извършено от него престъпление както следва: За това, че на 11.05.2014 г. в с. Крупен, общ. Каварна, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил *** на техническо средство - клещи и след предварителен сговор
с В.В.Г. в немаловажен случай е отнел чужди движими вещи - 2 бр. овце (порода „Черноглава овца") на обща стойност 340,00 лева от
владението на В.М.П. от с.с. без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 във връзка с
чл.194, ал.1 от НК.
По отношение
на подс. Й. Т.С. - ЕГН **********, роден на *** г.
в гр. Каварна, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, ц., с
начално образование, безработен, неженен, осъждан, за извършено от него престъпление както следва: За това, че на 23.05.2014 г. в с. Поручик Чунчево, общ. Каварна, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил **, след предварителен сговор с К.Р.А., И.И.П. и В.В.Г. и при
условията на повторност в немаловажен случай е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. детски велосипед, 1 бр. дрелка,
1 бр. ъглошлайф „Спарки"
(голям) и 6 бр. пластмасови туби с вместимост 19 литра с общо 114 литра ракия в
тях на обща стойност 1152,47 лева от владението на А.С.П. *** без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,
ал.1, т.З, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1
от НК
В съдебно заседание представител на КРП поддържа
обвинението изцяло. Приема, че
е доказана по категоричен и неоспорим начин фактическата обстановка, която е
изложена в обвинителния акт. Заявява, че всички доказателства, които са били
събрани в хода на ДП са непротиворечиви и взаимно допълващи и напълно
достатъчни, за да направят извода, че подсъдимите са извършили престъпленията за които са били
привлечени към наказателна отговорност. На следващо място изтъква признанието,
което направиха в съдебно заседание самите подсъдими, признаване на фактите
изложени в обвинителния акт. В досъдебната фаза на
процеса, същите са дали подробни обяснения, в които са признали вината си
относно извършените деяния. Описали са в детайли начина по-който са извършили
престъпленията посочени в обвинителния акт. В подкрепа на обвинението изтъква
показанията на свидетелите, които са разпитани на досъдебното
производство, извършените огледи на местопрестъпленията,
разпознаването на лица и предмети, както и протоколите за доброволно предаване
и разписки за връщане на част от вещите.
Пледира на
подсъдимите да бъдат наложени следните наказания: По отношение на подсъдимия В.В.Г.
изтъква, че същия е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК
във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, т.е. за деяния извършени от него
като Н.. Санкцията, която материалния наказателен закон е предвидил за
извършените от него деяния, след редукцията на чл.63 от НК, е до 3 години
„лишаване от свобода”. Приема, че в конкретния случай трябва да се отчете
обстоятелството, че извършените от него общо 5 деяния са със значителни
неблагоприятни последици с размер на щетите от 2815 лева. Приема, че деянията са
извършени при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Подс.Г.
е осъждан два пъти до настоящият момент с присъди от 2014г. и 2013г., като престъплението
по обвинителния акт се явява извършено в изпитателния срок на наказанието по
НОХД №141 от 2012г. по описа на РС Каварна. Подсъдимият е с лоши
характеристични данни, като освен това срещу него се водели и други две
наказателни производства. Изтъква, че не са налице други смекчаващи вината
обстоятелства, освен неговата млада възраст. Моли по отношение на подсъдимия
В.В.Г. да бъде определено
наказание около 1г. 6м. „лишаване от свобода”, което с приложение на чл.373,
ал.3 от НПК и чл.58а от НК, след редуциране с 1/3 да бъде в размер на 1 година
„лишаване от свобода”, което следва да бъде търпяно от него ефективно в затвор
от закрит тип, като на основание чл.68 от НК следва да се постанови изтърпяване
на отложеното наказание по НОХД №141/2012г. по описа на КРС, което е в размер
на 9 месеца.
По отношение
на подсъдимия И.И.П. изтъква, че същия е
привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4,
т.5 и т.7 от НК. Касае са за 4 деяния,
извършени от него при условията на повторност. Обща
стойност на предмета на посегателство и
причинените щети е 2475 лева, част от които са възстановени, но не в цялост. Приема,
че по отношение на същия могат да бъдат посочени единствено отегчаващите вината
обстоятелства, като това е неговото обременено съдебно минало - той е осъждан
веднъж за извършена кражба, за престъпление по чл.197 от НК през 2014г. Освен
това срещу него се водело още едно наказателно производство. Моли съда по
отношение на подс.П. да бъде наложено наказание в
размер на 2 години „лишаване от свобода”, което след редукцията чл.58а НК, да
бъде в размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода”, при ефективно
изтърпяване в затвор вили затворническо
общежитие от закрит тип.
По отношение
на подсъдимият К.Р.А. изтъква, че извършеното от него престъпление е по чл.196,
ал.1, т.2 от НК. Касае се за три деяния,
като размера на щетите е на стойност 1562,47 лева. Подс.К.Р.А.
е с твърде обременено съдебно минало. Той е осъждан общо 5 пъти, като последната
присъда е от 2013г. Подс.А. е с лоши характеристични
данни, видно от справката приложена към досъдебното
производство. Налице са данни за още две
наказателни производства, които се водят срещу него. Приема, че смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на този подсъдим липсват. Предлага наказанието,
което следва да бъде наложено, да е над предвиден законов минимум, който е 3
години „лишаване от свобода” и по отношение на него да бъде наложено
наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода”, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде редуцирано до 2 години и 8 месеца
„лишаване от свобода”, при ефективно
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие, от закрит тип.
По отношение
на подсъдимия Т. М.Д. представителя на
КРП изтъква, че извършеното от него престъпление е по чл.196, ал.1, т.2 от НК.
Касае се за три деяния, с предмет на посегателство в общ размер на 1322,53
лева. Заявява, че подс.Т. М. Д. е с най-обременено
съдебно минало от всички подсъдими. Той е бил осъждан общо 15 пъти за
разнородна престъпна дейност, като няколко от осъжданията са за престъпления по
чл.195 и чл.196 от НК. Твърди, че подс.Т.М.Д. има
лоши характеристични данни. Срещу него се водели още две наказателни производства.
Приема, че смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Д.
липсват. Отчитайки обстоятелството, че извършеното от Т.М.Д. престъпление се
явява единствено при наличието на отегчаващите вината обстоятелства, както и отчитайки
стойността на отнетото имущество, предлага наказанието, което да му бъде
наложено, да бъде над минимално предвидения от закона размер, а именно 4 години
„лишаване от свобода”, което след редукцията чл.58а от НК, следва да бъде 2
години и 8 месеца „лишаване от свобода”,
при ефективно изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение
на подсъдимия Н.С.С. прокурорът изтъква, че е налице обвинение за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 от НК. Касае се за
едно единствено деяние. Като отегчаващи вината обстоятелства приема лошите му
характеристични данни, както и обстоятелството, че срещу него се води едно
единствено наказателно производство. Приема, че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а именно липсата на други осъждания. Той е със чисто съдебно
минало. Изтъква, че причинените от престъплението вреди са изцяло възстановени.
Счита, че наказанието, което следва да бъде наложено по отношение на него
трябва да бъде в минималния предвиден от закона размер, т.е. 1 година „лишаване от свобода”, което да бъде
редуцирано по чл.58а от НК до 8 месеца „лишаване от свобода” и същото да бъде
отложено по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от 3 години. По
отношение на Н.С.С. има наложена забрана за напускане на страната, като приема,
че няма пречки тя да бъде отменена.
Прокурорът
изтъква, че извършеното от подсъдимия Й.Т.С. престъпление е по чл.195, ал.1,
т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК. Касае се за едно деяние, което е извършено при
условията на повторност. Приема, че по отношение на Й.Т.С.
са налице единствено отегчаващи вината обстоятелства, като той е осъждан два пъти и настоящото му престъпление се
явява извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД №33/2012г. по описа
на РС Каварна. Приема, че определянето на изпитателния срок от Съда по-никакъв
начин не е изпълнило своята функция и не е мотивирало същия да има правомерно
поведение. Изтъква, че подс.С. има лоши характеристични
данни, като освен това срещу него има още едно не приключило наказателно
производство. Счита, че по отношение на подс. С.
следва да бъде наложено наказание в
размер на 1 година и 6 месеца „лишаване
от свобода”, което след редукцията по
чл.58а от НК, следва да бъде намалено до 1 година „лишаване от свобода”, което
да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приема, че съгласно чл.68 от НК, следва да бъде постановено и отделно изтърпяване на отложеното наказание в
размер на 1 година „лишаване от свобода”
по НОХД №33/2012г. по описа на КРС,
което е било отложено.
Моли мерките
за неотклонение по отношение на подсъдимите, спрямо които е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, да бъдат потвърдени. По отношение на
подсъдимия Т.М.Д., на основание чл.309 ал.2 от НК в случай, че бъде постановено
наказанието, което да бъде изтърпяно ефективно моли наложената му мярка за неотклонение „подписка”,
да бъде изменена в мярка за неотклонение „задържане под стража”. Счита, че са налице опасност същия
да се укрие и да осуети изпълнението на наказанието. Изтъква, че по отношение
на подс.Д. е била взета мярка за неотклонение
„подписка” единствено поради причината, че към момента на повдигане на
обвинението, той е бил в затвора, изтърпявайки наказание „лишаване от свобода”
по други присъди.
Защитникът на
подсъдимия И.И.П. счита, че така предложеното наказание по вид, в никакъв
случай не кореспондира със степента на обществена опасност, както на деянието,
така и на дееца. Изтъква, че същия е осъждан веднъж и то на „пробация”. Счита, че едно последващо наказание под формата
на ефективно наказание „лишаване от свобода”, във всички случаи надвишава
разумното наказание, чията цел съгласно чл.36 от НК е
да бъде поправен и превъзпитан дееца за напред. Счита, че едно наказание
определено при условията на чл.66 от НК, както и при условията на чл.58а от НК напълно ще
кореспондира със степента на обществена опасност на извършеното от подс.П..
Защитникът на
подсъдимия Й.Т.С. счита, че исканото от прокурора наказание е завишено и моли
наказанието да бъде 1 година „лишаване от свобода” и след редукцията по чл.58а
от НК, да бъде наложено наказание в размер на 8 месеца „лишаване от свобода”,
като бъде присъединен и остатъка от предно наказание по предишна присъда.
Защитникът на
подсъдимия Н.С.С. счита, че наказанието,
което предлага РП е адекватно и синхронизирано със Закона, тъй като наказанието
е към
минимума и с приложението на
чл.58а от НК се редуцира на 8 месеца
„лишаване от свобода”. Моли съда да отложи изтърпяването му по реда на чл.66 от НК с минималния изпитателен срок от 3 години. Моли мярката за неотклонение
„подписка” да бъде отменена. Моли да бъде отменена и забранатаа
напускане на страната.
Защитникът на
подсъдимия В.В.Г. счита, че извършването на деянията се дължи на изключителната
му младост. Изтъква, че съгласието му, както и на останалите подсъдими за
провеждане на съкратено съдебно следствие е съществено процесуално признание на
вината и стремеж за съдейсктвие към съда. Изтъква, че
подс.Г. признава всички обстоятелства и факти,
посочени в обвинителния акт. Приема, че искането на Районна прокуратура за
налагане на наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода” за
изключително необосновано, като твърди, че по отн. подс.Г. са налице обстоятелствата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно лишщаване от свобода до три години, като
не е налице долна граница. Приема, че би следвало да му бъде наложено условно наказание.
Защитникът на
подсъдимия Т.М.Д. изтъква, че той също признава своята вина. Счита, че след
редукцията би следвало наказанието да бъде в рамките на две години лишаване от
свобода. Моли да не му бъде налагана мярка за неотклонение „задържане под
стража”, тъй като той след като е бил освободен от затвора по изтърпяна
наказание, не е направил опит да напусне страната, нито да не се явява в
съдебни заседания. Изтъква, че и в момента подс.Д. е
на свобода и отново е в съдебната зала, макар, че е можело да замине където пожелае.
Поради това смята, че такава мярка не бива да му налагана.
Защитникът на
подсъдимия К.Р.А. моли съда да наложи предвиденото минимално наказание, а
именно 3 години „лишаване от свобода”, което с редукцията на чл.58а от НК
следва да бъде в рамките на 2 години „лишаване от свобода”, ефективно с оглед
съдебното миналото и това, че повдигнатото му обвинение е по чл.29 от НК.
В хода на съдебно заседание
проведено при условията на чл.370 и следващите от НПК подсъдимит И. И.П. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, признава изцяло фактите, изложени
в обвинителния акт, като заявява, че
не желае да бъдат разпитвани свидетели по делото и желае събраните в хода на досъдебното производство доказателства да бъдат използвани
при постановяване на присъдата.
Заявява, че съжалява за извършеното.
В хода на съдебно заседание
проведено при условията на чл.370 и следващите от НПК подсъдимит Й.Т.С. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като заявява, че не желае да бъдат разпитвани свидетели по делото и
желае събраните в хода на досъдебното производство
доказателства да бъдат използвани при постановяване на присъдата. Заявява, че съжалява за извършеното.
В хода на съдебно заседание
проведено при условията на чл.370 и следващите от НПК подсъдимит Н.С.С. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като заявява, че не желае да бъдат разпитвани свидетели по делото и
желае събраните в хода на досъдебното производство
доказателства да бъдат използвани при постановяване на присъдата. Заявява, че съжалява за извършеното.
В хода на съдебно заседание
проведено при условията на чл.370 и следващите от НПК подсъдимит В.В.Г. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като заявява, че не желае да бъдат разпитвани свидетели по делото и
желае събраните в хода на досъдебното производство
доказателства да бъдат използвани при постановяване на присъдата. Заявява, че съжалява за извършеното.
Заявява, че подс.Д. гто е
подтикнал към извършване на престъплениета.
В хода на съдебно заседание
проведено при условията на чл.370 и следващите от НПК подсъдимит К.Р.А. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като заявява, че не желае да бъдат разпитвани свидетели по делото и
желае събраните в хода на досъдебното производство
доказателства да бъдат използвани при постановяване на присъдата. Заявява, че съжалява за извършеното.
В хода на съдебно заседание
проведено при условията на чл.370 и следващите от НПК подсъдимит Т.М.Д. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като заявява, че не желае да бъдат разпитвани свидетели по делото и
желае събраните в хода на досъдебното производство
доказателства да бъдат използвани при постановяване на присъдата. Заявява, че съжалява за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
На 11.05.2014 г. подс. В.В.Г. и Н.С.С.,***,
общ. Генерал Тошево, минали през с. Крупен, общ.
Каварна. Тогава забелязали свидетеля В.М.П. да пасе двете си овце (порода „Черноглава овца") пред дома си на ул."Трета"
№ 1, след което решили да ги отнемат. Двамата се придвижвали с лек автомобил **
ползван от подс.Г., но собственост на друго лице.
Заедно с тях била св.Д. Н. С., която по онова време била приятелка на Г.. Около
22-23 ч. вечерта подсъдимите, придружавани от свидетеля С., отишли от с. Малина
в с. Крупен с лекия автомобил **, управляван от обвиняемия Г.. Подсъдимите
оставили превозното средство и свидетеля С. до табелата в началото на селото и
пеша отишли до имота на свидетеля П.. Посредством клещи родс.Г.
срязал оградната мрежа откъм улицата и двамата влезли
в двора, след което се насочили към стопанската сграда, в която свидетелят П.
държал овцете си. Опитали се да отворят вратата, но не успели. Тогава подс.Г. се качил на покрива и с ръце махнал част от
керемидите и разкъсал камъша под тях, след което влязал
вътре през образувалия се отвор. Отворил вратата от вътрешната страна след като
махнал болта, посредством който била затворена. Подсъдимите Г. и С. взели двете
овце, занесли ги до лекия автомобил и ги натоварили в него. Впоследствие
потеглили към с. Малина. На следващия ден продали отнетите животни на свидетеля
П.И.А. за 150 лева. На 16.06.2014 г. свидетелят А. доброволно предал овцете на
служител на РУ на МВР гр. Каварна и те били върнати на собственика им.
На 23.05.2014г. подсъдимите В.В.Г., К.Р.А., И.И.П. и Й.Т.С.
решили да извършат кражба от имота на А.С.П. ***, находящ се в с. Поручик Чунчево, общ. Каварна на ул.**, за който знаели, че не се
обитава. Около 17,30-18,00 ч. се придвижили до селото с лек автомобил **, който
се управлявал от обвиняемия А., но бил собственост на друго лице. След като
оставили свидетеля Д. Н. С., която била с тях, до селския магазин, се отправили
към имота на П.. Първоначално проникнали в къщата като отворили прозореца,
находящ се до входната врата. Отвътре взели 6 пластмасови туби, всяка с
вместимост 19 литра, в които имало общо 114 литра ракия. Впоследствие подсъдимите
се насочили към гаража, чиято метална врата отворили след взломяване
на халката за катинара. От гаража взели детски велосипед, дрелка
и голям ъглошлайф „Спарки".
Отнетите вещи натоварили в лекия автомобил *** с изключение на велосипеда,
който захвърлили в празния и обрасъл с високи треви и дървета парцел срещу
имота на П., тъй като не го харесали. Взели свидетеля С. и отишли в с. Малина.
Две туби с ракия продали на свидетеля П.И.А. ***, а една туба дали на свидетеля
А.И.А. ***. Ракия дали и на подс. Т.М.Д.. С дрелката, ъглошлайфа и останалото
количество ракия се разпоредили по неустановен начин. След разкриването на
извършителите на престъплението от органите на полицията велосипеда бил
намерен, свидетелят А. предал 1 туба с ракия, а свидетелят И.И.С., която
живеела на семейни начала с обвиняемия Д. - още 4 литра от ракията. Тези вещи
били върнати на майката на свидетеля П..
На 02.06.2014 г. след полунощ подсъдимите В.В.Г., К.Р.А., Т.М.Д.
и И.И.П. решили да извършат кражба на домашни птици от с. Белгун,
общ. Каварна. До там се придвижили с лек автомобил **, който се ползвал и
управлявал от подс.Д., но бил собственост на друго
лице. Заедно с тях била и свидетеля Д. Н. С.. Подсъдимите се насочили към имота
на свидетеля И.И.М., живуща *** ***, която в онази нощ не си била у дома. Подс.Д. и свидетелят С. останали в автомобила, а подсъдимите
В.В.Г., К.Р.А. и И.И.П. влезли в двора. От незаключения
курник взели 2 бр. петли, 11 бр. кокошки и 7 бр. пилета (бройлери), които
наслагали в чували. Поставили ги в багажника на лекия *** с който се отдалечили
от местопроизшествието.
Непосредствено след това подс.Т.М.Д.
откарал с автомобила подсъдимите В.В.Г., К.Р.А. и И.И.П., както и свидетеля С.,
до дома на свидетеля Й.Н.Т.,***. Подсъдимите Г., А. и П. влезли в двора и взели
от една от стопанските постройки два петела и три пуяка. Тях също поставили в
багажника на лекия атомобил ***, с който се отправили
към гр. Игнатиево. Там продали животните на различни
неустановени по делото лица.
На неустановена дата през периода 01-04.06.2014г. подсъдимите
В.В.Г., Т.М.Д. и И.И.П. решили отново да извършат кражба от имота на свидетеля А.С.П.,
находящ се в с. Поручик Чунчево, общ. Каварна. До
селото се придвижили управлявания от подс. Д. лек
автомобил **. Подс. Д. останал в автомобила, а подсъдимите
Г. и П. отишли до къщата. След като взломили вратите
на къщата и гаража проникнали вътре и взели един гюм за мляко с вместимост 35
л., три гюма за мляко с вместимост 20 л., три машинки за стригане на овце, две
нафтови помпи, три връзки с гаечни ключове (различни размери), два чука (среден
размер), пет клещи (различни видове), едно зарядно устройство за акумулатори,
един електрожен с кутия и един голям комплект гедоре.
С помощта на подс.Д. натоварили отнетото в
автомобила. Впоследствие той ги отвел до гр. Игнатиево.
Подсъдимите продали отнетите вещи в пунктове за изкупуване на метални отпадъци.
От назначената по делото оценителна
експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че предмета на престъплението са на обща стойност 2815,00лв.,
като невъзстановени от тях са на стойност 2183,00лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях,
протоколи за доброволно предаване и разписки към тях, протокол за разпозаване на лица и
предмети, обясненията на подсъдимите, показания
на свидетелите В.М.П., П.И.А., Д.Н.С., А.С.П., И.И.С., А.И.А., Ц.Б.Р., И.И.М., Й.Н.Т. и К.Н.К., дадени в
хода на досъдебното производство, заключението на
вещото лице по възложената съдебно-оценителни експертизи, характеристични данни за подсъдимите, както и
техните свидетелства за съдимост.
Съдът
кредитира дадените от подсъдимите показания.
Съдът
кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и
доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство, за които подсъдимите изрично заявяват, че желаят да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимите са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
подсъдимият В.В.Г. е реализирал обективните и субективни признаци на състава по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна
страна подс. В.В.Г. през непродължителен период от
време е отнел чужди движими вещи. Подсъдимият е предприел действия по
прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните вещи с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният от
закона общественоопасен резултат, като деянията са
извършени при условията на повторност, с оглед
неговите предходни осъждания и деянието е извършено в съучастие, като формата
на съучастието му е извършител.
Съдът намира,
че макар и Н., по делото безспорно бе доказано, че подс.Г.
е разбирал свойството и значението на извършваните от него деяния. Той
доброволно се е присъединил към двамата си съучастници, един от които – подс.Д. е негов брат. Той е споделял престъпния им умисъл и
активно е участвал в извършваните на инкриминираните деяния.
Съдът намира,
че в хода на делото безспорно бе доказан предварителния сговор между тримата
подсъдими. Идеята за извършване на кражбата не е възникнала спонтанно
непосредствено преди осъществяването на изпълнителното деяние. Предварителното
сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у
извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един
по-ранен момент. Последното им дава възможност да премислят това решение,
евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и
изобщо чрез действията си да укажат на налична по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. По делото бе установено,
че подсъдими са били заедно и след възникване на идеята са решили да извършват
деянията, като в същото време са набавили средства за осъществяване на деянието
– МПС. Тъй като мястото на извършване на деянието е било отдалечено от
местонахождението им те са ползвали автомобили за придвижване до там и след
това именно със същите автомобили да отнесат отнетите вещи. Ползваните от тях
автомобили не е собственост на който и да е от подсъдимите. Всички тези
действия водят на непротиворечивия извод за предварителна подготовка за
извършване на деянието и значителен период от време от възникване на идеята за
извършването му до неговото реализиране. Период, през който всеки от тримата
подсъдими е имал възможност да размисли и да се откаже от извършване на
деянието.
Съдът намира,
че при извършване на деянията от подсъдимите не е налице маловажен случай. На
първо място е значителна стойността на отнетото имущество, като в същото време
стойността на отнетото имущество не е единствения критерий за определяне на
маловажността. Правната квалификация "маловажен случай" е изключена
за всички кражби извършени след "предварителен сговор" и
"повторно".
Предвид факта,
че подсъдимите са извършили деянията през непродължителен период от време,
съдът прие, че е налице квалификацията на чл. 26, ал. 1 от НК, а именно
продължавано престъпление.
От приложената
по делото справка за съдимост но подс. Г. е видно, че
същият е бил осъждан за извършване на друго такова престъпление, а именно
осъжданията му по: НОХД №141/2012г. по описа на РС гр. Каварна, НОХД №54/2014г.
по описа на РС гр. Каварна, всички за извършени престъпления срещу
собствеността, което обуславя квалифицирането на извършите деяния при условията
на повторност.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на
подсъдимият по отношение на предявените обвинения. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
целел те да настъпят. При извършването на всяка от кражбите, той е съзнавал, че
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е установила тази власт.
За да успее да
извърши планираното деяние подсъдимият, заедно със съучастниците си е разрушил
преградите, които са били поставени от пострадалите, с цел да защитят
имуществото си и по такъв начин е успял да се домогне до вещите-собственост на
пострадалите, които е отнел.
Съдът намира,
че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за
извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание
от страна на подсъдимия.
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
подсъдимият И.И.П. е реализирал обективните и субективни признаци на състава по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
От обективна
страна подс. И.И.П. през непродължителен период от
време е отнел чужди движими вещи. Подсъдимият е предприел действия по
прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните вещи с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният от
закона общественоопасен резултат, като деянията са
извършени при условията на повторност, с оглед
неговите предходни осъждания и деянието е извършено в съучастие, като формата
на съучастието му е извършител.
Съдът намира,
че в хода на делото безспорно бе доказан предварителния сговор между
подсъдимите. Идеята за извършване на кражбата не е възникнала спонтанно
непосредствено преди осъществяването на изпълнителното деяние. Предварителното
сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у
извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един
по-ранен момент. Последното им дава възможност да премислят това решение,
евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и
изобщо чрез действията си да укажат на налична по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. По делото бе установено,
че подсъдимите са били заедно и след възникване на идеята са решили да
извършват деянията, като в същото време са набавили средства за осъществяване
на деянието – МПС. Тъй като мястото на извършване на деянието е било отдалечено
от местонахождението им те са ползвали автомобили за придвижване до там и след
това именно със същите автомобили да отнесат отнетите вещи. Ползваните от тях
автомобили не е собственост на който и да е от подсъдимите. Всички тези
действия водят на непротиворечивия извод за предварителна подготовка за
извършване на деянието и значителен период от време от възникване на идеята за
извършването му до неговото реализиране. Период, през който всеки от
подсъдимите е имал възможност да размисли и да се откаже от извършване на
деянието.
Съдът намира,
че при извършване на деянията от подсъдимия не е налице маловажен случай. На
първо място е значителна стойността на отнетото имущество, като в същото време
стойността на отнетото имущество не е единствения критерий за определяне на
маловажността. Правната квалификация "маловажен случай" е изключена
за всички кражби извършени след "предварителен сговор" и
"повторно".
Предвид факта,
че подсъдимите са извършили деянията през непродължителен период от време,
съдът прие, че е налице квалификацията на чл. 26,ал. 1 от НК, а именно
продължавано престъпление.
От приложената
по делото справка за съдимост но подс. П. е видно, че
същият е бил осъждан за извършване на друго такова престъпление, а именно
осъждането му по НОХД №964/2010г. по описа на РС гр. Силистра, за извършени
престъпления срещу собствеността, което обуславя квалифицирането на извършите
деяния при условията на повторност.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на
подсъдимият по отношение на предявените обвинения. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
целел те да настъпят. При извършването на всяка от кражбите, той е съзнавал, че
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е установила тази власт.
За да успее да
извърши планираното деяние подсъдимият, заедно със съучастниците си е разрушил
преградите, които са били поставени от пострадалите, с цел да защитят
имуществото си и по такъв начин е успял да се домогне до вещите-собственост на
пострадалите, които е отнел.
Съдът намира,
че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на
престъплението.
Причина за
извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание
от страна на подсъдимия.
При така
установената безспорна фактическа обстановка Съдът приема, че с деянията си
подсъдимия Н.С.С. е
реализирал от обективните и субективни признаци на съставите по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 от НК. От обективна страна подс. Н.С.С. е отнел чужди движими вещи. Подсъдимият е предприел
действия по прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните
вещи с намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният
от закона общественоопасен резултат, като деянието е
извършено в съучастие, като формата на съучастието му е извършител.
Съдът намира,
че в хода на делото безспорно бе доказан предварителния сговор между
подсъдимите. Идеята за извършване на кражбата не е възникнала спонтанно
непосредствено преди осъществяването на изпълнителното деяние. Предварителното
сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у
извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един
по-ранен момент. Последното им дава възможност да премислят това решение,
евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и
изобщо чрез действията си да укажат на налична по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. По делото бе установено,
че подсъдимите са били заедно и след възникване на идеята са решили да извършат
деянието, като в същото време са набавили средства за осъществяване на деянието
– МПС. Тъй като мястото на извършване на деянието е било отдалечено от
местонахождението им те са ползвали автомобил за придвижване до там и след това
именно със същия автомобил да отнесат отнетите вещи. Всички тези действия водят
на непротиворечивия извод за предварителна подготовка за извършване на деянието
и значителен период от време от възникване на идеята за извършването му до
неговото реализиране. Период, през който всеки от подсъдимите е имал възможност
да размисли и да се откаже от извършване на деянието.
Съдът намира,
че при извършване на деянието от подсъдимия не е налице маловажен случай. На
първо място е значителна стойността на отнетото имущество, като в същото време
стойността на отнетото имущество не е единствения критерий за определяне на
маловажността. Правната квалификация "маловажен случай" е изключена
за всички кражби извършени след "предварителен сговор".
От приложената
по делото справка за съдимост но подс. С. е видно, че
към момента на извършване на престъпните деяния същия е бил неосъждан.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на
подсъдимият по отношение на предявените обвинения. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
целел те да настъпят. При извършването на всяка от кражбата, той е съзнавал, че
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е установила тази власт.
За да успее да
извърши планираното деяние подсъдимият, заедно със съучастника си е разрушил
преградите, които са били поставени от пострадалите, с цел да защитят
имуществото си и по такъв начин е успял да се домогне до вещите-собственост на
пострадалите, които е отнел.
Съдът намира,
че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на
престъплението.
Причина за
извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание
от страна на подсъдимия.
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
подсъдимият Й.Т.С. е реализирал обективните и субективни признаци на състава по
чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5 и т.7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
От обективна
страна подс. Й.Т.С. е отнел чужди движими вещи.
Подсъдимият е предприел действия по прекъсване фактическата власт на владелеца
върху инкриминираните вещи с намерение противозаконно да ги присвои, с което е
настъпил и визираният от закона общественоопасен
резултат, като деянието е извършено при условията на повторност,
с оглед неговите предходни осъждания и деянието е извършено в съучастие, като
формата на съучастието му е извършител.
Съдът намира,
че в хода на делото безспорно бе доказан предварителния сговор между четиримата
подсъдими. Идеята за извършване на кражбата не е възникнала спонтанно
непосредствено преди осъществяването на изпълнителното деяние. Предварителното
сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у
извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един
по-ранен момент. Последното им дава възможност да премислят това решение,
евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и
изобщо чрез действията си да укажат на налична по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. По делото бе установено,
че подсъдимите са били заедно и след възникване на идеята са решили да извършат
деянието, като в същото време са набавили средства за осъществяване на деянието
– МПС. Тъй като мястото на извършване на деянието е било отдалечено от
местонахождението им, те са ползвали автомобил за придвижване до там и след
това именно със същите автомобили да отнесат отнетите вещи. Ползваният от тях
автомобил не е собственост на който и да е от подсъдимите. Всички тези действия
водят на непротиворечивия извод за предварителна подготовка за извършване на
деянието и значителен период от време от възникване на идеята за извършването
му до неговото реализиране. Период, през който всеки от четиримата подсъдими е
имал възможност да размисли и да се откаже от извършване на деянието.
Съдът намира,
че при извършване на деянията от подсъдимите не е налице маловажен случай. На
първо място е значителна стойността на отнетото имущество, като в същото време
стойността на отнетото имущество не е единствения критерий за определяне на
маловажността. Правната квалификация "маловажен случай" е изключена
за всички кражби извършени след "предварителен сговор" и
"повторно".
От приложената
по делото справка за съдимост но подс. С. е видно, че
същият е бил осъждан за извършване на друго такова престъпление, а именно
осъжданията му по: НОХД №117/2011г. по описа на РС гр. Каварна, НОХД №33/2012г.
по описа на РС гр. Каварна, НОХД №350/2012г. по описа на РС гр. Каварна, всички
за извършени престъпления срещу собствеността, което обуславя квалифицирането
на извършите деяния при условията на повторност.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на
подсъдимия по отношение на предявените обвинения. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
целел те да настъпят. При извършването на всяка от кражбите, той е съзнавал, че
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е установила тази власт.
За да успее да
извърши планираното деяние подсъдимият, заедно със съучастниците си е разрушил
преградите, които са били поставени от пострадалите, с цел да защитят
имуществото си и по такъв начин е успял да се домогне до вещите-собственост на
пострадалите, които е отнел.
Съдът намира,
че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на
престъплението.
Причина за
извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание
от страна на подсъдимия.
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
подсъдимият К.Р.А. е реализирал обективните и субективни признаци на състава по
чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1,
т.З, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б."а" и „б" от НК.
От обективна
страна подс. К.Р.А. през непродължителен период от
време е отнел чужди движими вещи. Подсъдимият е предприел действия по
прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните вещи с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният от
закона общественоопасен резултат, като деянията са
извършени при условията на опасен рецидив, с оглед неговите предходни осъждания
и деянието е извършено в съучастие, като формата на съучастието му е
извършител.
Съдът намира,
че в хода на делото безспорно бе доказан предварителния сговор между
подсъдимите. Идеята за извършване на кражбите не е възникнала спонтанно
непосредствено преди осъществяването на изпълнителното деяние. Предварителното
сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у
извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един
по-ранен момент. Последното им дава възможност да премислят това решение,
евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и изобщо
чрез действията си да укажат на налична по-висока степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на кражба. По делото бе установено, че
подсъдимите са били заедно и след възникване на идеята са решили да извършват
деянията, като в същото време са набавили средства за осъществяване на деянието
– МПС. Тъй като мястото на извършване на деянието е било отдалечено от
местонахождението им те са ползвали автомобили за придвижване до там и след
това именно със същите автомобили да отнесат отнетите вещи. Ползваните от тях
автомобили не са собственост на който и да е от подсъдимите. Всички тези
действия водят на непротиворечивия извод за предварителна подготовка за
извършване на деянието и значителен период от време от възникване на идеята за извършването
му до неговото реализиране. Период, през който всеки от подсъдимите е имал
възможност да размисли и да се откаже от извършване на деянието.
Съдът намира,
че при извършване на деянията от подсъдимия не е налице маловажен случай. На
първо място е значителна стойността на отнетото имущество, като в същото време
стойността на отнетото имущество не е единствения критерий за определяне на
маловажността. Правната квалификация "маловажен случай" е изключена
за всички кражби извършени след "предварителен сговор" и при
условията на опасен рецидив.
Предвид факта,
че подсъдимите са извършили деянията през непродължителен период от време,
съдът прие, че е налице квалификацията на чл. 26,ал. 1 от НК, а именно
продължавано престъпление.
Подс. К.Р.А. е извършил инкриминираното деяние при
условията на опасен рецидив след като е бил осъждан няколко пъти както следва:
НОХД № 69/2010г. на
PC гр. Тервел, по НОХД N750/2011г. на PC гр. Силистра,
по НОХД № 463/2012 г. на PC гр. Силистра, по НОХД № 194/2012 г. на PC гр. Генерал Тошево, по НОХД № 141/2012 г. на PC гр. Каварна,
като са му налагани наказания „Лишаване от свобода”, част от които са изтърпени
ефективно и са със срок над 1 година.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в
негова фактическа власт и е установил тази власт.
За да успее да
извърши планираното деяние подсъдимият, заедно със съучастниците си е разрушил
преградите, които са били поставени от пострадалите, с цел да защитят
имуществото си и по такъв начин е успял да се домогне до вещите-собственост на
пострадалите, които е отнел.
Съдът намира,
че по отношение на подсъдимият е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на
престъплението.
Причина
за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание.
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
подсъдимият Т.М. Д. реализирал обективните и субективни признаци на състава по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1,
т.З, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б.„б" от НК.
От обективна
страна подс. Т.М. Д. през непродължителен период от
време е отнел чужди движими вещи. Подсъдимият е предприел действия по
прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните вещи с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният от
закона общественоопасен резултат, като деянията са
извършени при условията на опасен рецидив, с оглед неговите предходни осъждания
и деянието е извършено в съучастие, като формата на съучастието му е
извършител.
Съдът намира,
че в хода на делото безспорно бе доказан предварителния сговор между
подсъдимите. Идеята за извършване на кражбите не е възникнала спонтанно
непосредствено преди осъществяването на изпълнителното деяние. Предварителното
сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у
извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един
по-ранен момент. Последното им дава възможност да премислят това решение,
евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и изобщо
чрез действията си да укажат на налична по-висока степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на кражба. По делото бе установено, че
подсъдимите са били заедно и след възникване на идеята са решили да извършват
деянията, като в същото време са набавили средства за осъществяване на деянието
– МПС. Тъй като мястото на извършване на деянието е било отдалечено от
местонахождението им те са ползвали автомобили за придвижване до там и след
това именно със същите автомобили да отнесат отнетите вещи. Ползваните от тях
автомобили не са собственост на който и да е от подсъдимите. Всички тези
действия водят на непротиворечивия извод за предварителна подготовка за
извършване на деянието и значителен период от време от възникване на идеята за
извършването му до неговото реализиране. Период, през който всеки от
подсъдимите е имал възможност да размисли и да се откаже от извършване на
деянието.
Съдът намира,
че при извършване на деянията от подсъдимия не е налице маловажен случай. На
първо място е значителна стойността на отнетото имущество, като в същото време
стойността на отнетото имущество не е единствения критерий за определяне на
маловажността. Правната квалификация "маловажен случай" е изключена
за всички кражби извършени след "предварителен сговор" и при
условията на опасен рецидив.
Предвид факта,
че подсъдимите са извършили деянията през непродължителен период от време,
съдът прие, че е налице квалификацията на чл. 26,ал. 1 от НК, а именно
продължавано престъпление.
Подс. Т.М. Д. е извършил инкриминираното деяние при
условията на опасен рецидив след като е бил осъждан няколко пъти както следва:
НОХД № 293/1999г.
на PC гр. Свищов, по НОХД N71/2002г. на PC гр. Каварна,
по НОХД № 108/2007 г. на PC гр. Каварна, по НОХД № 281/2007г. на PC гр. Каварна,
по НОХД № 254/2008г. на PC гр. Каварна, по НОХД № 196/2014г. на PC гр. Каварна
като са му налагани наказания „Лишаване от свобода”, част от които са изтърпени
ефективно и са със срок над 1 година.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в
негова фактическа власт и е установил тази власт.
За да успее да
извърши планираното деяние подсъдимият, заедно със съучастниците си е разрушил
преградите, които са били поставени от пострадалите, с цел да защитят
имуществото си и по такъв начин е успял да се домогне до вещите-собственост на
пострадалите, които е отнел.
Съдът намира,
че по отношение на подсъдимият е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на
престъплението.
Причина
за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.В. Г., съдът прецени като отегчаващи отговорността
обстоятелства предишните осъждания за тежки умишлени престъпления, лоши
характеристични данни, като в същото време са налице смекчаващи отговорността
му обстоятелства, а именно направените както в съдебна, така и в досъдебното фаза на наказателното производство на пълни
самопризнания.
Същевременно
Съдът приема, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подс.Г. обстоятелства, които да
обуславят прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1,
т.3, във връзка с чл.58”а”,
ал.1 от НК на подс.Г. следва да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, като следва
наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “Строг” режим на
изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип на осн. Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
Предвид
липсата на материални предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът не отложи изпълнението на така наложеното наказание.
На основание чл.68 ал.1, от НК Съдът постанови подсъдимия Г., да изтърпи отделно
определеното му с Присъда
№8/29.04.2013г. на РС-Каварна, влязла в законно сила на 15.05.2013г. наказание
по НОХД №141/2012г., по описа на РС гр. Каварна в размер на 9 /девет/ месеца
„Лишаване от свобода”, като следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален “Строг” режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на осн.
Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл.59, ал. 1, т.1 от НК Съдът приспадна от така наложеното наказание времето,
през което подсъдимия е бил задържан под стража, или му е била наложена мярка
за неотклонение „Домашен арест”, по което и да е наказателните производство.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И.И.П., съдът прецени като отегчаващи
отговорността обстоятелства предишните осъждания за тежки умишлени
престъпления, лоши характеристични данни, като в същото време са налице
смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно направените както в
съдебна, така и в досъдебното фаза на наказателното
производство на пълни самопризнания.
Същевременно
Съдът приема, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подс.П. обстоятелства, които да
обуславят прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1, във връзка с
чл. 58”а”, ал.1 от НК на подс.П. следва да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и
4/четири/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА
с изпитателен срок от 5/пет/ години.
При индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия Н.С.С.,
съдът прецени като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите
характеристични данни, като в същото време са налице смекчаващи отговорността
му обстоятелства, а именно направените както в съдебна, така и в досъдебното фаза на наказателното производство на пълни
самопризнания, както и липса на предишни осъждания.
Същевременно
Съдът приема, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подс.С. обстоятелства, които да
обуславят прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1, във
връзка с чл. 58 ”а” , ал. 1 от НК на подс.С. следва да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен
срок от 3/три/ години.
На основание чл.25 ал.1, във връзка с чл. 23, ал.1 от НК Съдът групира наложените на подс. С.,
наказания както следва: определеното наказание с Присъда №13/20.05.2014г. по
НОХД №350/2012г. по описа на РС гр. Каварна, влязла в законна сила на
05.03.2015г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 1/една/ година и 6/шест/
месеца, с опреденото по настоящото наказателно производство наказание, като
ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия общо най-тежко наказание, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 8/осем/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66,
ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от 3/три/ години.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й.Т.С., съдът прецени като отегчаващи
отговорността обстоятелства предишните осъждания за тежки умишлени
престъпления, лоши характеристични данни, като в същото време са налице
смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно направените в съдебна фаза
на наказателното производство на пълни самопризнания.
Същевременно
Съдът приема, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подс.С. обстоятелства, които да
обуславят прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Предвид гореизложеното съдът намери, че за
извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.З,
т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1,
във връзка с чл. 58”а”, ал.1 от НК на подс.С. следва
да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година,
като следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “Строг”
режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на осн. Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
Предвид
липсата на материални предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът не отложи изпълнението на така наложеното наказание.
На основание
чл.68 ал.1 от НК Съдът постанови подсъдимия С., със снета по-горе самоличност
да изтърпи отделно, определеното му по НОХД № 33/2012г. по описа на РК
гр.Каварна, с Определение № 39/17.07.2012г. наказание ”Лишаване от свобода” за
срок от една година, изтърпяването на което е било отложено с изпитатетел срок от 2/две/ години.
На основание чл.25 ал.1,
във връзка с чл. 23, ал.1 от НК
Съдът групира наложените на подс. С., наказания както
следва: определеното наказание с Присъда №13/20.05.2014г. по НОХД №350/2012г.
по описа на РС гр. Каварна, влязла в законна сила на 05.03.2015г. в размер на
1/една/ година „Лишаване от свобода”, като следва наказанието да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален “Строг” режим на изтърпяване на наказанието, с
настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на осн. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, с опреденото по настоящото
наказателно производство наказание, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия общо най-тежко
наказание, а именно: „Лишаване от свобода” 1/една/ година, като следва
наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “Строг” режим на
изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип на осн. Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
На
осн.чл.25, ал.2 от НК Приспада от така наложеното
общо наказание изтърпяната част от която и да е от двете присъди.
На основание
чл.59, ал. 1, т.1 от НК Съдът приспадна от така наложеното наказание времето,
през което подсъдимия е бил задържан под стража, или му е била наложена мярка
за неотклонение „Домашен арест”, по което и да е наказателните производство.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К.Р.А. съдът прецени като
смекчаващи отговорността обстоятелства неговите самопризнания за извършеното
престъпление както в хода на досъдебното
производство, така и в съдебна фаза. От друга страна са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно предишните осъждания на подсъдимия за
тежки умишлени престъпления, лоши характеристични данни, като Съдът прие, че
следва наказателната му отговорност да бъде определена при превес на
отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Същевременно
провеждането на съкратено съдебно следствие и прилагането на чл.370 и следващите
от НПК, заявено от подсъдимия и защитника му обвързва съда при определяне на
наказанието да приложи разпоредбата на чл.58”а” от НК. Съдът прие, че не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, обуславящи прилагането на разпоредбите на чл. 55 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че на подс. К.Р.А.
следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от от 2/две/ години и 8/осем/ месеца,
като следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “Строг”
режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на осн. Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
Предвид
липсата на материални предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът не отложи изпълнението на така наложеното наказание.
На основание
чл.59, ал. 1, т.1 от НК Съдът приспадна от така наложеното наказание времето,
през което подсъдимия е бил задържан под стража, или му е била наложена мярка
за неотклонение „Домашен арест”, по което и да е наказателните производство.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т.М. Д. съдът прецени като
смекчаващи отговорността обстоятелства неговите самопризнания за извършеното
престъпление както в хода на досъдебното
производство, така и в съдебна фаза. От друга страна са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно предишните осъждания на подсъдимия за
тежки умишлени престъпления, лоши характеристични данни, като Съдът прие, че
следва наказателната му отговорност да бъде определена при превес на
отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Същевременно
провеждането на съкратено съдебно следствие и прилагането на чл.370 и
следващите от НПК, заявено от подсъдимия и защитника му обвързва съда при
определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58”а” от НК. Съдът
прие, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, обуславящи прилагането на разпоредбите на чл. 55 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че на подс. Т.М. Д.
следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от от 2/две/ години и 8/осем/ месеца,
като следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “Строг”
режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на осн. Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
Предвид
липсата на материални предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът не отложи изпълнението на така наложеното наказание.
На основание чл.25 ал.1, във връзка с чл. 23, ал.1 от НК Съдът групира наложените на подс. Д.,
наказания както следва: определеното наказание с Определение №58/09.10.2014г.
по НОХД №196/2014г. по описа на РС гр. Каварна, влязла в законна сила на
09.10.2014г. в размер на 6/шест/ месеца „Лишаване от свобода”, като следва
наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “Строг” режим на
изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип на осн. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, с
опреденото по настоящото наказателно производство наказание, като Определи на
подсъдимия общо най-тежко наказание в размер на 2/две/ години и 8/осем/ месеца,
като следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “Строг”
режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на осн. Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
На осн.чл.25, ал.2 от НК Приспада от така наложеното общо
наказание изтърпяната част от която и да е от двете присъди.
Съдът осъди подсъдимия Й.Т.С. да заплати по сметка на КРС направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 34,33лв., както и сумата от 5лв.
ДТ за издаване на един изпълнителен лист.
Съдът осъди подсъдимия Н.С.С. да
заплати по сметка на КРС направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 34,33лв., както и сумата от 5лв. ДТ за издаване на един изпълнителен
лист.
Съдът осъди подсъдимия Т.М.Д. да
заплати по сметка на КРС направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 34,33лв., както и сумата от 5лв. ДТ за издаване на един изпълнителен
лист.
Съдът осъди подсъдимия К.Р.А. да заплати по сметка на КРС направените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на 34,33лв., както и сумата от 5лв. ДТ за издаване на един
изпълнителен лист.
Съдът осъди подсъдимия И.И.П. да
заплати по сметка на КРС направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 34,33лв., както и сумата от 5лв. ДТ за издаване на един изпълнителен
лист.
Съдът осъди подсъдимия В.В.Г. да заплати по сметка на КРС направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 34,33лв., както и сумата от 5лв. ДТ за издаване на един
изпълнителен лист.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :