Решение по дело №15659/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 15 659 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД да заплати следните суми:

1. на С.О.Й. – 110 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А.М.Й. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 28.11.2016 г., плюс законната лихва от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на М.А.М. – 140 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А.М.Й. вследствие на ПТП от 28.11.2016 г., плюс законната лихва от 28.02.2018 г. до окончателното изплащане;

3. на З.А.А. – 95 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.М.Й. вследствие на ПТП от 28.11.2016 г., плюс законната лихва от 28.02.2018 г. до окончателното изплащане;

4. на С.О.Й. и З.А.А. 6 198,75 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на адвокат П.К. – 4 645,20 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

5. на СГС – 17 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. С.Й. и З.А. са със съдебен адрес – адвокат П.П.,***, а М.М. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***. ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „Г. М. *****.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А.М.Й.:

1. иска на С.О.Й. за разликата над 110 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

2. иска на М.А.М. за разликата над 140 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

3. иска на З.А.А. за разликата над 95 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА С.Й., З.А. и М.М. да заплатят на ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД 141,46 лева разноски по делото и 58,33 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 8 500,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от внасянето на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 16.08.2017 г. С.Й., М.М. и З.А. са заявили, че са съпруга и деца на А.Й.. Той е починал вследствие на ПТП от 28.11.2016 г., което е било предизвикано от А.М.Й.. От смъртта на А.М.Й. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на 200 000,00 лева за всеки от ищците.

 

[7] Гражданската отговорност на А.А.Й. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД (ЗДРАВЕ). ЗДРАВЕ не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди ЗДРАВЕ да им изплати по 200 000,00 лева обезщетение, както и законната лихва върху тях от 28.11.2016 г. - датата на настъпване на ПТП - до окончателното изплащане (искова молба, л. 5-6 от делото на СОС).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът ЗДРАВЕ е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. А.А.Й. не е причинил ПТП, от което А.М.Й. е починал;

2. ищците не са претърпели вредите, които твърдят;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. А.М.Й. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. ЗДРАВЕ също е заявил, че лихвата за забава не следва да се присъжда от датата на ПТП. Затова ЗДРАВЕ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 47-50 от делото на СОС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

                              

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] А.М.Й. е бил роден на *** г., неговата съпруга С.Й. е била родена на *** г., а децата им М.А.М. и З.А.А. са били родени съответно на *** г. и на ***г. (удостоверението за наследници, л. 11 от делото на СОС). А.М.Й. е бил енергичен и предприемчив, занимавал се е постоянно с различни дейности, осигуряващи средства за издръжка и стабилност на цялото семейство.

 

[10] Той е живеел със съпругата си С.Й., сина им М.М. и внучката си в гр. Сливен. М.М. сезонно е работил в Испания, за да издържа родителите и дъщеря си, след което отново се е връщал при тях. Семейството е било много задружно, всички са си помагали и са се разбирали. А.М.Й. не е можел да издържа финансово семейството си, но е помагал с каквото може и в отглеждането на внуците си. Той е бил в много добри отношения и с дъщеря си З.А.,***(показанията на свидетелите Й., А.и Ш., л. 136-137 от делото на СГС).

 

[11] На 28.11.2016 г. А.М.Й. е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „Форд“. А.А.Й. е управлявал автомобила по път I-7 от гр. Тополовград за гр. Елхово. Преди да напусне ляв за него завой, А.А.Й. е отклонил автомобила „Форд“ рязко наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е движил товарен автомобил „Рено“. От това е настъпил удар между двата автомобила, който е бил непредотвратим за товарния автомобил (заключението на вещото лице Т., л. 121-130 от делото на СГС).

 

[12] Към момента на удара А.М.Й. е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Вследствие на уврежданията от удара А.М.Й. е починал (заключението на д-р М., л. 117-120 от делото на СГС). Не се спори, че към момента на ПТП ГО на А.А.Й. е била застрахована при ответника ЗДРАВЕ.

 

[13] След смъртта на съпруга си, С.Й. се е затворила в себе си. Тя вече не е толкова общителна (показанията на свидетеля Ш., л. 137 от делото на СГС).

 

[14] М.М. е приел много тежко смъртта на баща си и се е отчуждил от всички. Той е бил в шок от случилото се. До 40-те дни той е ходил на гроба на баща си всеки ден, а след това един-два пъти в седмицата. Когато е чуел за баща си, М.М. се е отделял, усамотявал се е и много се е натъжавал. Семейството на С.Й., М.М. и З.А. вече не се събира, не се весели, за тях няма празници, а тъгата им е голяма (показанията на свидетелката Й., л. 136 от делото на СГС).

 

[15] Не се спори, че на 17.03.2017 г. ищците са поискали от ЗДРАВЕ да им изплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А.М.Й.. На 31.05.2017 г. ЗДРАВЕ им е отказал (уведомлението, л. 20-23 от делото на СОС). На 11.06.2018 г. ЗДРАВЕ е изплатил по 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на С.Й. и на З.А. (платежните нареждания, л. 84-87).

 

[16] М.М. е заплатил: 200,00 лева депозит за вещи лица (л. 77-78 от делото на СГС). Той е бил представляван безплатно от адвокат, който е регистриран по Закона за ДДС (л. 108-110; л. 132 от делото на СГС). С.Й. и З.А. също са заплатили 200,00 лева за вещи лица (л. 115), както и 8 500,00 лева на адвокат (л. 114). ЗДРАВЕ е заплатил: 400,00 лева за вещи лица (л. 19-20 от делото на СГС); 80,00 лева за призоваване на свидетел (л. 21 от делото на СГС); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 22 от делото на СГС).

2.      Спорни обстоятелства

 

[17] Страните спорят дали А.М.Й. е бил с поставен обезопасителен колан. Правилото е, че правомерното поведение се предполага. Затова в тежест на ЗДРАВЕ е било да установи, че А.М.Й. е бил без поставен обезопасителен колан. За да направи това ЗДРАВЕ е събрал съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е, че не може да направи аргументиран извод дали А.М.Й. е бил с поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че А.М.Й. е бил с поставен колан.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[18] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

[19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Съпругата и низходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищците са съпруга и низходящи на починал вследствие на застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците са претърпели неимуществени вреди/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. С.Й. е съпруга, а М.М. и З.А. са син и дъщеря на А.М.Й., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. А.М.Й. е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от А.А.Й., чиято ГО е била застрахована при ЗДРАВЕ;

4. ищците са претърпели болки, страдания и неудобства от смъртта на А.М.Й.;

5. по време на разглеждането на делото ЗДРАВЕ е изплатил по 40 000,00 лева на С.Й. и З.А. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[23] Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) - 28.11.2016 г.

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 28.11.2016 г. А.М.Й. е бил на 59 години, съпругата му С.Й. е била на 58 години, а дъщеря им и синът им З.А. и М.М. са били съответно на 39 и 37 години. А.М.Й. е бил енергичен и предприемчив, занимавал се е постоянно с различни дейности, осигуряващи средства за издръжка и стабилност на цялото семейство.

 

[27] Той е живеел със съпругата си С.Й., сина им М.М. и внучката си в гр. Сливен. М.М. сезонно е работил в Испания, за да издържа родителите и дъщеря си, след което отново се е връщал при тях. Семейството е било много задружно, всички са си помагали и са се разбирали. А.М.Й. не е можел да издържа финансово семейството си, но е помагал с каквото може и в отглеждането на внуците си. Той е бил в много добри отношения и с дъщеря си З.А.,***.

 

[28] След смъртта на съпруга си, С.Й. се е затворила в себе си. Тя вече не е толкова общителна. М.М. е приел много тежко смъртта на баща си и се е отчуждил от всички. Той е бил в шок от случилото се. До 40-те дни той е ходил на гроба на баща си всеки ден, а след това един-два пъти в седмицата. Когато е чуел за баща си, М.М. се е отделял, усамотявал се е и много се е натъжавал. Семейството на С.Й., М.М. и З.А. вече не се събира, не се весели, за тях няма празници, а тъгата им е голяма.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[4] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[5] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015        г. ^[6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[7]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[8]. Увеличението е 35,48 % от 2013 г. до 28.11.2016 г. и 10,53% от 2015 г. до 28.11.2016 г. (420,00-380,00/380,00).

 

[31] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри три решения, с които САС се е произнасял по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от съпруг на починалия в резултат на събития в периода 2013-2016 г. С тях САС е присъдил обезщетения за:

- 130 000,00 лева – решение на САС 2009-2015-1-ви с-в за събитие от 2013 г. ^[9];

- 150 000,00 лева – решение на САС 2580-2017-8-ми с-в по гр. д. 3261-2017 г. за събитие от 2013 г.^[10];

- 160 000,00 лева – решение на САС 1208-2016-8-ми с-в по гр. д. 1480/2016 г. за събитие от 2013 г. ^[11].

 

[32] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2015 г., като възрастта на починалия родител и на децата му е била близка до тази по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева (за голямата дъщеря на починалата, живееща в Гърция) и 125 000,00 лева (за нейните двама сина и малка дъщеря) за ПТП от 23.10.2015 г.^[12];

- 130 000 лева за ПТП от 12.10.2015 г.^[13].

 

[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че М.М. е живеел в едно домакинство с починалия, а З.А. в отделно домакинство, но наблизо. Съдът отчита близките отношения между починалия и децата му, както и, че от 2015 г. МРЗ се е увеличила с 10,53%. Затова съдът приема, че 140 000,00 лева е справедливо обезщетение за М.М., а 135 000,00 лева е справедливо обезщетение за З.А.. ЗДРАВЕ е заплатил на З.А. 40 000,00 лева обезщетение по време на разглеждане на делото. Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на З.А. 95 000,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева. Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на М.М. 140 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[34] ЗДРАВЕ е възразил, че А.М.Й. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

3.      По разноските

 

[35] Ищците търсят разноски. С.Й. и З.А. са направили такива за 8 700,00 лева, а М.М. за 200,00 лева, като е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на С.Й. и З.А. за 205 000,00 лева, но ЗДРАВЕ им е заплатил още 80 000,00 лева по време на разглеждането на делото – общо 285 000,00 лева. Те са предявили искове за 400 000,00 лева. Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ да им заплати 6 198,75 лева. Съдът уважава иска на М.М. за 140 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на М.М. 140,00 лева разноски по делото. Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на адвокат П.К. 4 645,20 лева (200 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х140 000,00/200 000,00х1,2). Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати по сметка на СГС 17 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (285 000,00+140 000,00х0,04).

 

[37] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 485,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.  Съдът отхвърля исковете на ищците за 175 000,00 лева при предявен размер от 600 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответника 141,46 лева разноски по делото (485,00х175 000,00/600 000,00) и 58,33 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х175 000,00/600 000,00).

Съдия: