№ 315
гр. Шумен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500310 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Б. А. Б. от гр. Шумен, действащ чрез
пълномощника адв. И. Т. от ШАК срещу решение № 393/19.05.2022 г. по гр.д. № 2521/2021
г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на събрания доказателствен материал и материалния закон, по съображения,
подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и
постанови друго, с което да отхвърли исковете претенции изцяло и му присъди извършените
деловодни разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Енерго – Про Продажби „ АД, ЕИК
...., представлявано от пълномощника адв. Б. Г. от ШАК е депозирал отговор на жалбата, в
който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Гр.д. № 2521/2021
г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, с
1
искане за признаване за установено, че Б. А. Б. дължи на „ Енерго – Про Продажби „ АД
сумата от 311.83 лева – главница за мрежови услуги – достъп до разпределителната мрежа
на база предоставена мощност за периода от 03.06.2020 г. до 15.06.2021 г., по фактури
издадени за периода от 11.08.2020 г. до 17.06.2021 г., а именно: ФП0297206057/11.08.2020 г.
с падеж 19.08.2020 г.; № ФП**********/10.09.2020 г. с падеж 18.09.2020 г.; №
ФП0299540279/08.10.2020 г. с падеж 16.10.2020 г.; № ФП0300751501/10.11.2020 г. с падеж
20.11.2020 г.; № ФП**********/10.12.2020 г. с падеж 21.12.2020 г.; №
ФП0303060057/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г.; № ФП0304213433/10.02.2021 г. с падеж
22.02.2021 г.; № ФП0305363953/10.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г.; №
ФП**********/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г.; № ФП**********/10.05.2021 г. с падеж
20.05.2021 г.; № ФП0307683333/14.05.2021 г. с падеж 28.05.2021 г.; №
ФП0308821331/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г.; № ФП0309562626/17.06.2021 г. с падеж
28.06.2021 г., ведно със сумата от 15.45 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 16.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на
27.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2087/2021 г. по
описа на ШРС.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като изцяло
неоснователни по съображения, че през процесния период не е бил собственик или
ползвател на процесния обект, тъй като е продал притежаваната от него идеални част с н.а.
№ 165, т. ХІV, д. № 3538, вх.рег. № 4897/ 29.07.2008 г. на СВ. Освен това, от негова страна
никога не са били подписвани и подавани документи, поради което няма качеството по
потребител по чл.12 от ОУ на ищцовото дружество.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, като с решението си е
признал за установено, че Б. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. М..., дължи на кредитора
„Енерго – Про Продажби ” АД, с БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление: гр. В...,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет: Д.К.Д., П.С.С. и
Я.Д.Д., следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 686/29.07.2021г., постановена по ч.гр.д.№2087/2021г. по
описа на РС-Шумен: сумата от 311.83 лева - главница по фактури издадени за периода от
11.08.2020 г. до 17.06.2021 г. за обекти с аб. № 11909011, Шумен, Трифон Зарезан и №
11909045, Шумен, Трифон Зарезан, с клиентски № **********, по фактури с №
ФП0297206057/11.08.2020 г. с падеж 19.08.2020 г.; № ФП**********/10.09.2020 г. с падеж
18.09.2020 г.; № ФП0299540279/08.10.2020 г. с падеж 16.10.2020 г.; №
ФП0300751501/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г.; № ФП**********/10.12.2020 г. с падеж
21.12.2020 г.; № ФП0303060057/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г.; №
ФП0304213433/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г.; № ФП0305363953/10.03.2021 г. с падеж
22.03.2021 г.; № ФП**********/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г.; №
2
ФП**********/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г.; № ФП0307683333/14.05.2021 г. с падеж
28.05.2021 г.; № ФП0308821331/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г.; №
ФП0309562626/17.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането - на основание чл.
422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, както и сумата от 15.44 лева - мораторна лихва
върху главницата по всяка една от фактурите с № ФП0297206057/11.08.2020 г. с падеж
19.08.2020 г.; № ФП**********/10.09.2020 г. с падеж 18.09.2020 г.; №
ФП0299540279/08.10.2020 г. с падеж 16.10.2020 г.; № ФП0300751501/10.11.2020 г. с падеж
20.11.2020 г.; № ФП**********/10.12.2020 г. с падеж 21.12.2020 г.; №
ФП0303060057/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г.; № ФП0304213433/10.02.2021 г. с падеж
22.02.2021 г.; № ФП0305363953/10.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г.; №
ФП**********/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г.; № ФП**********/10.05.2021 г. с падеж
20.05.2021 г.; № ФП0307683333/14.05.2021 г. с падеж 28.05.2021 г.; №
ФП0308821331/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г.; № ФП0309562626/17.06.2021 г. с падеж
28.06.2021 г., издадени за обекти с аб. № 11909011, Шумен, Трифон Зарезан и № 11909045,
Шумен, Трифон Зарезан, с клиентски № **********. Със същото решение съдът е
отхвърлил иска за мораторна лихва в останалата му част до пълния предявен размер – 15.45
лева, като неоснователен и недоказан и е осъдил Б. А. Б. да заплати на „ Енерго – Про
Продажби „ направените разноски, в общ размер на 750.00 лева, от които 675.00 лева,
представляващи направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената
част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 75.00
лeва - разноски в заповедното производство, на основание и чл.78, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в осъдителната му част от ответника Б. А. Б..
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, се установи следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 28.07.2021 г., по ч.гр.д. № 2087/2021 г. по описа на ШРС в полза на
същия била издадена заповед № 686/29.07.2021 г., с която е разпоредено ответникът да
заплати на заявителя сумата от 311.83 лева – главница мрежова услуга по фактури издадени
за периода от 11.08.2020 г. – 17.06.2021 г. за обекти с аб. № 11909011, Шумен, Трифон
Зарезан и № 11909045, Шумен, Трифон Зарезан, с клиентски № **********, по фактури с №
ФП0297206057/11.08.2020 г. с падеж 19.08.2020 г.; № ФП**********/10.09.2020 г. с падеж
18.09.2020 г.; № ФП0299540279/08.10.2020 г. с падеж 16.10.2020 г.; №
ФП0300751501/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г.; № ФП**********/10.12.2020 г. с падеж
21.12.2020 г.; № ФП0303060057/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г.; №
ФП0304213433/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г.; № ФП0305363953/10.03.2021 г. с падеж
22.03.2021 г.; № ФП**********/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г.; №
ФП**********/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г.; № ФП0307683333/14.05.2021 г. с падеж
3
28.05.2021 г.; № ФП0308821331/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г.; №
ФП0309562626/17.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г., сумата от 15.45 лева – мораторна лихва
върху главницата по всяка една от фактурите от падежа до 16.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 311.83 лева от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 75.00 лева – разноски по делото, от които 25.00 лева – за
платена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414
от ГПК, задълженото лице е депозирало възражение срещу заповедта за изпълнение, в което
е заявило, че не е собственик на имота и не е ползвал ток. С разпореждане №
1808/09.08.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за вземането си в
едномесечен сок от получаване на съобщението. Последният е получил съобщението на
17.08.2021 г., като с искова молба от 17.09.2021 г. е предявил вземанията си по съдебен ред
по гр.д. № 2521/2021 г. на ШРС.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че предявените искове са
допустими.
Досежно основателността им се установи, че ищецът основава вземането си за
главница на фактури № **********/11.08.2020 г. с падеж 19.08.2020 г.; №
**********/10.09.2020 г. с падеж 18.09.2020 г.; № **********/08.10.2020 г. с падеж
16.10.2020 г.; № **********/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г.; № **********/10.12.2020 г.
с падеж 21.12.2020 г.; № **********/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г.; №
**********/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г.; № **********/10.03.2021 г. с падеж
22.03.2021 г.; № **********/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г.; № **********/10.05.2021 г.
с падеж 20.05.2021 г.; № **********/14.05.2021 г. с падеж 28.05.2021 г.; №
**********/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г.; № **********/17.06.2021 г. с падеж
28.06.2021 г., издадени за обект Ресторант Трифон Зарезан, гр. Шумен, с получател П.З.Д.,
кл. № **********, аб. №№ 11909045 и 11909011, както и на справка за потребление към
19.08.2021 г. на клиент Д.П.З., кл. № **********, приложени по делото.
В първоинстанционното производство е допусната ССЕ, от заключението по която,
възприето като обективно и компетентно дадено, се установява, че посочените по-горе
фактури са били включени в дневниците за продажби и в СВ по ЗДДС на ищцовото
дружество през данъчните периоди, за които са били издадени, както и, че по тях няма
извършени плащания. Размерът на главницата за предоставени мрежови услуги по всички
фактури възлиза на 311.83 лева, а размерът на законната лихва върху нея, считано от датата
на падежа по всяка от фактурите до 16.07.2021 г. – на 15.44 лева.
Ответникът възразява, че от 2008 г. не е собственик, нито ползвател на обекта, за
който са начислени претендираните от ищеца суми, нито е подавал заявление за
предоставяне на услуги от ищеца за него, поради което няма качеството на потребител. В
тази връзка представя н.а. № 8, т. V, рег. № 10887, д. № 850/29.07.2008 г. на нотариус рег. №
024, вписан в СВ с вх.рег. № 4897/29.07.2008 г., акт № 165, т. ХІV, д. № 3538/2008 г., с който
З.Д.С. и М.С.С., действащи чрез пълномощника си П.З.Д., З.Д.З., чрез пълномощника си
Д.П.Д. и Б. А. Б. са продали на П.З.Д. и Д.П.Д. ПИ с идентификатор № 83510.655.185 с площ
4
от 1 580 кв.м., лозе - нива в местността „ Чадър Тепе „ в урбанизираната територия на гр.
Шумен, ведно с изградените в мястото постройка за сезонно ползване с идентификатор №
83510.655.185.1, с площ от 25 кв.м. и постройка за сезонно ползване с идентификатор №
83510.655.185.2, с площ от 25 кв.м..
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.98а от ЗЕ / в сила от 01.07.2007 г. /, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия. Общите условия съдържат
задължително: 1. информация, която се предоставя от снабдителя; 2. срок на договора и
права и задължения на страните по договора; 3. условията за прекратяване или прекъсване
на снабдяването; ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на
месечни вноски; 5. отговорността на енергийното предприятие при неизпълнение на общите
условия; 6. ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6; видовете лични данни, които задължително се обработват от
крайния снабдител, включително, но не само: имена; единен граждански номер; адрес.
Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от
крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните
общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Съгласно пар.1, т.27г от ДР към ЗЕ, „ краен клиент „ е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Съгласно пар.1, т.41б от ДР към ЗЕ, „ потребител на енергийни услуги „ е: а) краен
клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Според чл.4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ Е.ОН България Продажби „ АД, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на дружеството, а потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
дружеството и което купува ел. енергия за стопански нужди, както и възложителят,
съответно собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с ел. енергия,
необходима за извършването на строителство, ремонт или реконструкция.
Съгласно чл.6 от ОУ, когато правата на потребител се притежават от няколко лица,
те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник. Потребител на ел. енергия за
битови нужди или стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота и дал пред дружеството
съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този
случай, страна в отношенията с дружеството е лицето, явяващо се потребител и всички
5
фактури се издават на негово име.
Съгласно чл.11 от ОУ, продажбата на ел. енергия от дружеството следва да започне
в 7-дневен срок от подаване на писмено заявление и всички необходими придружаващи
документи от страна на потребителя и след изпълнение на всички условия за
присъединяване.
Съгласно чл.17 от ОУ потребителят е длъжен да подаде заявление за продажба на ел.
енергия по образец; да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия; да
съобщава на дружеството в 30-дневен срок в писмена форма за всички промени свързани
със собствеността относно обекта, или, ако същият е снабдяван с ел. енергия за стопански
нужди – за предоставянето му на лица за битови нужди.
Съгласно чл.18а от ОУ, дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача
чрез фактура, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента.
Съгласно чл.22, т.1 от ОУ, дружеството прекратява продажбата на ел. енергия на
конкретния потребител, когато престане да отговаря на условията за потребител, вкл. когато
изтече срокът, за който собственикът или титулярът на вещното право на ползване е дал
съгласие.
Съгласно чл.26, ал.1 от ОУ, потребителят на ел. енергия за битови нужди заплаща на
продавача стойността на консумираната ел. енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по предвидените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.
Съгласно чл.38 от ОУ, потребител който не изпълни задължението си за заплащане в
срок на дължими към дружеството суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Според Закона за енергетиката и визираните Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ Е.ОН България Продажби „ АД, източник на
задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа
енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ
липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД, от което следва, че
договорните отношения между доставчика на ел. енергия и потребителя на такава се
уреждат по правилата на чл.183 и сл. от ЗЗД.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати.
В тежест на ищеца по иск за цена на доставено от него количество ел. енергия е да
установи, при условията на пълно и главно доказване: наличието на договорни отношения
между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за
процесния обект; че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия
търговец; че ответникът е в забава по отношение изпълнение на задължението си за
заплащане цената на доставената му ел. енергия и съпътстващите услуги и размера на
6
задълженията на последния.
В случая, от събраните по делото доказателства не се установява през периода, за
който се отнасят вземанията на ищеца, или преди това, ответникът да е имал качеството на
потребител за имота, за който са начислени суми за извършен пренос на ел. енергия, т.е. не
се установи, че е бил собственик, носител на друго вещно право или ползвател на обекта,
респ., че е подал заявление за присъединяването му към електропреносната мрежа.
Напротив, от представените от ищеца фактури се установи, че като потребител за имота,
респ. получател по фактурите е посочено трето лице, за което няма данни да е съсобственик
или пълномощник на ответника, нито ползвател, на който последният да е предоставил
право на ползване върху същия.
Предвид това, посоченото разпределение на доказателствената тежест между
страните и направените от ответника възражения, съдът приема за недоказано, че
ответникът е бил потребител на ел. енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ за обект „
Ресторант Трифон Зарезан „ в гр. Шумен, с клиентски № ********** и абонатни №№
11909011 и 11909045, през процесния период, респ., че е страна по договор за доставка на
ел. енергия с ищеца за него. Ето защо, достига до извод, че ответникът не е материално
правно легитимиран да отговаря за задължения за заплащане на суми за извършен пренос за
ел. енергия за имота през за времето от 11.08.2020 г. – 17.06.2021 г., поради което
предявените срещу него положителни установителни искове са изцяло неоснователни и
следва да се отхвърлят.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция заключава, че обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени в обжалваната част, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени като
неоснователни и същият бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 300.00 лева – адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 556.80 лева, от които 480.00
лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 393/19.05.2022 г. по гр.д. № 2521/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен, в ЧАСТТА, в която е признато за установено, че Б. А. Б., с ЕГН **********, с
адрес: с. М..., дължи на кредитора „Енерго – Про Продажби „ АД, с БУЛСТАТ ...., със
седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет: Д.К.Д., П.С.С. и Я.Д.Д., следните вземания, за които е издадена
7
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 686/29.07.2021г.,
постановена по ч.гр.д.№2087/2021г. по описа на РС-Шумен: сумата от 311.83 лева -
главница по фактури, издадени за периода от 11.08.2020 г. до 17.06.2021 г. за обекти с аб. №
11909011, Шумен, Трифон Зарезан и № 11909045, Шумен, Трифон Зарезан, с клиентски №
**********, с № ФП0297206057/11.08.2020 г. с падеж 19.08.2020 г.; №
ФП**********/10.09.2020 г. с падеж 18.09.2020 г.; № ФП0299540279/08.10.2020 г. с падеж
16.10.2020 г.; № ФП0300751501/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г.; №
ФП**********/10.12.2020 г. с падеж 21.12.2020 г.; № ФП0303060057/08.01.2021 г. с падеж
18.01.2021 г.; № ФП0304213433/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г.; №
ФП0305363953/10.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г.; № ФП**********/12.04.2021 г. с падеж
22.04.2021 г.; № ФП**********/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г.; №
ФП0307683333/14.05.2021 г. с падеж 28.05.2021 г.; № ФП0308821331/09.06.2021 г. с падеж
21.06.2021 г.; № ФП0309562626/17.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането - на
основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, както и сумата от 15.44 лева -
мораторна лихва върху главницата по всяка една от фактурите с №
ФП0297206057/11.08.2020 г. с падеж 19.08.2020 г.; № ФП**********/10.09.2020 г. с падеж
18.09.2020 г.; № ФП0299540279/08.10.2020 г. с падеж 16.10.2020 г.; №
ФП0300751501/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г.; № ФП**********/10.12.2020 г. с падеж
21.12.2020 г.; № ФП0303060057/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г.; №
ФП0304213433/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г.; № ФП0305363953/10.03.2021 г. с падеж
22.03.2021 г.; № ФП**********/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г.; №
ФП**********/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г.; № ФП0307683333/14.05.2021 г. с падеж
28.05.2021 г.; № ФП0308821331/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г.; №
ФП0309562626/17.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г., издадени за обекти с аб. № 11909011,
Шумен, Трифон Зарезан и № 11909045, Шумен, Трифон Зарезан, с клиентски № **********,
както и в ЧАСТТА, в която Б. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. М. е осъден да заплати на „
Енерго – Про Продажби „ АД, БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление: гр. В...,
направените от ищеца разноски, в общ размер на 750.00 лева, от които 675.00 лева,
представляващи направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената
част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 75.00
лeва - разноски в заповедното производство, на основание и чл.78, ал.1 ГПК, като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Енерго – Про Продажби „ АД, с
БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано заедно от всеки
двама от членовете на Управителния съвет: Д.К.Д., П.С.С. и Я.Д.Д., срещу Б. А. Б., с ЕГН
**********, с адрес: с. М..., положителни установителни искове за установяване вземания
на ищеца от ответника за сумите от 311.83 лева - главница по фактури, издадени за периода
от 11.08.2020 г. до 17.06.2021 г. за обекти с аб. № 11909011, Шумен, Трифон Зарезан и №
8
11909045, Шумен, Трифон Зарезан, с клиентски № **********, с №
ФП0297206057/11.08.2020 г. с падеж 19.08.2020 г.; № ФП**********/10.09.2020 г. с падеж
18.09.2020 г.; № ФП0299540279/08.10.2020 г. с падеж 16.10.2020 г.; №
ФП0300751501/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г.; № ФП**********/10.12.2020 г. с падеж
21.12.2020 г.; № ФП0303060057/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г.; №
ФП0304213433/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г.; № ФП0305363953/10.03.2021 г. с падеж
22.03.2021 г.; № ФП**********/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г.; №
ФП**********/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г.; № ФП0307683333/14.05.2021 г. с падеж
28.05.2021 г.; № ФП0308821331/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г.; №
ФП0309562626/17.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 15.44 лева -
мораторна лихва върху главницата по всяка една от посочените по-горе фактури, от датата
на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
686/29.07.2021г., постановена по ч.гр.д.№2087/2021г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби „ АД, с БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на
управление: гр. В..., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния
съвет: Д.К.Д., П.С.С. и Я.Д.Д. да заплати на Б. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. М...
деловодни разноски за първа инстанция в размер на 300.00 лева.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби „ АД, с БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на
управление: гр. В..., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния
съвет: Д.К.Д., П.С.С. и Я.Д.Д. да заплати на Б. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. М...
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 556.80 лева, от които 480.00
лева – адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9