МОТИВИ към ПРИСЪДА № 116 от 20.06.2019
г. по НОХД № 2020/2019 г. на БРС, XXI –ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Б. обвинителен
акт, с който срещу подсъдимите Е.И.Н., ЕГН: **********, родена на *** г.
в гр. П., българка, българска гражданка, с адрес: гр. С., ул. „У.” № **,
неграмотна, не работи, неосъждана /реабилитирана/ и З.Д.М.,
ЕГН **********, родена на *** ***, българка, българска гражданка, с адрес:
гр. С., местност „С.Д.” № ***, неграмотна, не работи, неосъждана е повдигнато обвинение както
следва:
- срещу Е.И.Н., ЕГН: ********** за това че: на 26.08.2018 г. в гр. Б., ж.к. „ С.”, бл.***, от
избено помещение номер ** чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот - изкъртен насрещник на прозорец от ПВЦ дограма, в съучастие,
като съизвършител със З.Д.М. отнела чужди движими вещи - 1 /един/ брой
перфоратор марка „Хилти”, модел „ТЕ2” на стойност 70.00 /седемдесет/ лева, 1
/един/ брой винтоверт марка „Хилти”, модел „SD 4000” на стойност 130.00 /сто и тридесет/ лева, 2 /два/ броя винтоверт
марка „Хилти”, модел „SD
5000” на стойност 145.00 /сто четиридесет и пет/ лева за 1 брой, на
обща стойност 290.00 /двеста и деветдесет/ лева, 2 /два/ броя макари с кабел с
дължина по 50 метра приспособени за удължители с контакти и щепсели на стойност
55.00 /петдесет и пет/ лева за 1 брой, на обща стойност 110.00 /сто и десет/
лева, 1 /един/ брой перфоратор марка „Макита” 720 вата, на стойност 60.00
/шестдесет/ лева, 1 /един/ брой дрелка марка „Спарки” на стойност 55.00
/петдесет и пет/ лева, всички вещи на обща стойност 715.00 /седемстотин и петнадесет/
лева от владението М.Д.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието в немаловажен случай е извършено повторно – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК;
- срещу З.Д.М., ЕГН **********, за това, че на 26.08.2018
г. в гр. Б., ж.к. „ С.”, бл.***, от избено помещение номер ** чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот - изкъртен насрещник на прозорец
от ПВЦ дограма, в съучастие, като съизвършител със Е.И.Н. отнела чужди движими вещи - 1 /един/ брой перфоратор марка
„Хилти”, модел „ТЕ2” на стойност 70.00 /седемдесет/ лева, 1 /един/ брой
винтоверт марка „Хилти”, модел „SD 4000” на стойност 130.00 /сто и тридесет/
лева, 2 /два/ броя винтоверт марка „Хилти”, модел „SD 5000” на стойност 145.00 /сто четиридесет и
пет/ лева за 1 брой, на обща стойност 290.00 /двеста и деветдесет/ лева, 2
/два/ броя макари с кабел с дължина по 50 метра приспособени за удължители с
контакти и щепсели на стойност 55.00 /петдесет и пет/ лева за 1 брой, на обща
стойност 110.00 /сто и десет/ лева, 1 /един/ брой перфоратор марка „Макита” 720
вата, на стойност 60.00 /шестдесет/ лева, 1 /един/ брой дрелка марка „Спарки”
на стойност 55.00 /петдесет и пет/ лева, всички вещи на обща стойност 715.00
/седемстотин и петнадесет/ лева от владението М.Д.Д. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието в немаловажен случай е
извършено повторно –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Настоящото производство се
разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено
предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече
при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Б. поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен
начин. Относно подсъдимата Е.Н. пледира да бъде наложено при приложението на
чл. 58а НК наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което
на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от 3
години. Предлага на подсъдимата З.М. да
бъде наложено при приложението на чл. 58а НК наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за
изтърпяване за срок от 3 години. Поддържа предявеният граждански иск да бъде
уважен.
Защитникът на подсъдимата Н. – адв. Н. пледира на подзащитната му да бъде
наложено наказание при приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, а именно
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да бъде отложено за срок от 3
години.
Подсъдимата Н. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират
други доказателства, като
производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В последната си дума
изразява съжаление за извършеното и моли да й бъде наложено минимално наказание.
Защитникът на подсъдимата М. – адв. С. пледира на подзащитната й да бъде
наложено минимално наказнаие.
Подсъдимата М. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. В последната си дума изразява съжаление за извършеното
и моли да й бъде наложено минимално наказание.
Гражданският ищец поддържа предявения граждански иск и моли за неговото
уважаване.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Е.И.Н., ЕГН: **********,
е родена на *** г. в гр. П.,
българка, българска гражданка, с адрес: гр. С., ул. „У.” № **, неграмотна, не
работи. Видно от справка за съдимост
подсъдимата към датата на процесното деяние е била реабилитирана за предходно
осъждане по НОХД № 212/2014 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.
194, ал. 1 НК.
Подсъдимата З.Д.М., ЕГН **********, е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, с адрес: гр. С., местност „С.Д.” № ***, неграмотна, не
работи. Видно от справка за
съдимост М. не е била осъждана.
На
26.08.2018 г. в гр. Б., подсъдимите Н. и М. ***, като минавайки покрай бл. *** решили
да влязат в избено помещение № **, собственост на св. М.Д., за да откраднат
вещи. Подсъдимата Н. ритнала прозореца на избеното помещение, който бил
направен от ПВЦ дограма, при което изкъртила насрещника му. През прозореца
двете подсъдими издърпали 1 бр. перфоратор марка „Хилти“, модел „ТЕ2“, 1 бр.
винтоверт марка “Хилти“, модел „SD
4000“, 2 бр. винтоверт марка “Хилти“,
модел “SD 5000“, 2 бр. макари с кабел с дължина по 50 метра
приспособени за удължители с контакти и щепсели, 1 бр. перфоратор марка „Макита“
720 вата и 1 бр. дрелка марка „Спарки“. Двете подсъдими сложили вещите в
чували, които носели със себе си и се отдалечили от блока. Още същия ден двете
предали кабелите в пункт за изкупуване на цветни и черни метали в гр. Б.,
собственост на дружество „Металс Варна“ ЕООД, а вечерта двете подсъдими продали
на св. Дамян Н.ев 1 бр. перфоратор марка „Хилти“, модел „ТЕ2“, 1 бр. винтоверт
марка “Хилти“, модел „SD 4000“, 2 бр. винтоверт марка “Хилти“, модел “SD 5000“,
1 бр. перфоратор марка „Макита“ 720 вата и 1 бр. дрелка марка „Спарки“ за
сумата от 50.00 лв. Св. Н. продал на св. С. А. за сумата от 20.00 лв 1 бр.
перфоратор и 1 бр. винтоверт.
Двете
подсъдими си разделили получените парични средства. За отнемането на вещите
подсъдимите разказали на св. А.С..
След
разкриване на извършеното деяние от органите на МВР св. Н. чрез св. М.С. с
протокол за доброволно предаване предал 2 бр. винтовера, а св. С. А.с протокол
за доброволно предаване предал 1 бр. винтовер и 1 бр. перфоратор. С разписка
вещите предмет на престъплението са върнати на пострадалия - св. М.Д..
От
заключението на назначената и изготвена в хода на разследването оценителна
експертиза е видно, че общата стойност на инкриминираните вещи е 715.00
/седемстотин и петнадесет/ лв: 1 бр. перфоратор марка „Хилти“, модел „ТЕ2“ на
стойност 70.00 лева, 1 бр. винтоверт марка “Хилти“, модел „SD 4000“
на стойност 130.00 лева, 2 бр. винтоверт марка “Хилти“, модел “SD 5000“
на стойност 145.00 лева за 1 брой, на обща стойност 290.00 лева, 2 бр. макари с
кабел с дължина по 50 метра приспособени за удължители с контакти и щепсели на
стойност 55.00 лева за 1 брой, на обща стойност 110.00 лева, 1 бр. перфоратор
марка „Макита“ 720 вата на стойност 60.00 лева, 1 бр. дрелка марка „Спарки“ на
стойност 55.00 лева. Невъзстановените вреди възлизат в размер на 225 лева.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимите относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно
производство доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направените от
подсъдимите самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебно производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите М.Д.Д., Н.Д.Д., Д.В.Н.,
С.О.А., А.М.С.. Показанията на свидетелите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Фактическата обстановка се подкрепя и от
събраните и приобщени писмени доказателства, както следва: протоколи за оглед на
местопроизшествие и веществени доказателства, протоколи за доброволно
предаване; заключение на съдебно-оценителна
експертиза за стойността на вещите, разписки, справки за съдимост. Посочените
писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата Е.И.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. От обективна страна
подсъдимата Н. е извършила престъплението в условията на повторност. Със
споразумение в сила от 28.10.2014 г. Н.
се е признала за виновна за извършено на 21.07.2011 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като й е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изпълнението
на което е било отложено за срок от 3 години. Независимо, че към датата на
настоящото деяние (26.08.2018 г.) подсъдимата Н. е била реабилитирана, съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 1, изречение последно НК настъпила реабилитация не
изключва приложението на чл. 28 НК. Ето защо правилно извършеното от
подсъдимата Н. процесно престъпление е било квалифицирано като извършено в
условията на повторност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата З.Д.М. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимата М. е
извършила процесното престъпление като непълнолетна, като е разбирала
свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си.
От обективна страна безспорно по делото
се установи, че предмет на престъпленията са чужди движими вещи – собственост
на свидетеля М.Д.. Подсъдимите са отнели вещите от владението на собственика Д.
без негово съгласие. Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане на
предмета на престъплението, подсъдимите са преустановили упражняваната дотогава
фактическата власт от свидетеля Д. относно вещите и са установили своя. Като от
доказателстата по делото се установява, че подсъдимите са се разпоредили с вещите
и са разпределили помеджу си получената парична сума. За да проникнат в избеното
помешение от доказателатвата се установява, че изкъртили насрещника на
прозореца, т.е. била е разрушена преграда здраво направена за защита на помещенито.
Това обстоятелство обосновава квалифициращ признак на деянието по смисъла на
чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
В случая престъплението е извършено в
съучастие от двете подсъдими Н. и М.,
които са действали като съизвършители. От събрания доказателствен материал се
установява, че всяка една от двете подсъдими е участвала в изпълнителното
деяние по отнемане на процесните вещи.
От субективна страна подсъдимите са
действали с пряк умисъл, като са имали намерение противозаконно да присвоят
чуждите движими вещи, т.е. имали са намерение да си служат с вещите като техни
собственици, като се разпореждат с тях фактически или юридически в свой или
чужд интерес. Подсъдимите са решили да влязат в избеното помещение на свидетеля
Д. и да отнемат намиращи се вътре вещи, като напълно са осъзнавали, че влизат в
помещение собственост на друго лице, както и че отнемат чужди движими вещи,
които не са им се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо
фактическа власт върху тях. При осъществяване на деянието подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му
последици, като са целели тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимите Н. и М. за
виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинението в
настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно двете подсъдими, които да
оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерите на наказанията
„лишаване от свобода” и на двете подсъдими са определени съобразно чл. 58а, ал.
1 от НК.
За извършеното от подсъдимата Н. престъпление
в разпоредбата на чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Направеното от
подсъдимата самопризнание се отразява в задължителното намаляване на определеното
наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма,
поради което не може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо
обстоятелство. Предходното осъждане, което обосновава повторност представлява
квалифициращ признак на извършеното деяние, което е съобразено при определяне
на по-тежки наказания в Особената част на НК и не следва да се вземе предвид
повторно като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието от
съда. Отегчаващи отговорността обстоятелатва не бяха отчетени. Като смекчаващи
обстоятелства съдът прие направеното от подсъдимата на досъдебно производство
самопризнание и оказаното съдействие на разследващите органи при извършване на
разследването.
С оглед изложеното настоящият състав при
наличието единствено на смекчаващи обстоятелства определи на подсъдимата Н. наказание
към предвидения минимум в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от две години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НПК намали
наказанието с 1/3 на една година и четири месеца „лишаване от свобода”. По
отношение на изпълнение на наказанието в случая съдът приложи разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 НК и отложи изпълнението
на наказанието за срок от три години. Към датата на извършване на процесното
деяние подсъдимата е била реабилитирана за предходно осъждане. Наложеното
наказание лишаване от свобода е в размер под три години, както и съдът намери,
че за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимата да
изтърпи наказанието.
По отношение на подсъдимата М. съдът
съобрази, че за извършеното от нея като непълнолетна престъпление, в чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Съдът като
взе предвид, че по отношение на подсъдимата са налице единствено смекчаващи
отговорността обстоятелатва, а именно необременено съдебно минало, направено
замопризнание на досъдебно производство, оказано съдействие на разследващите
органи, определи наказание към предвидения минимум в чл. 39, ал. 1 НК за наказанието
лишаване от свобода, а именно 6 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 НПК намали
наказанието с 1/3 на четири месеца лишаване от свобода. По отношение на
изпълнение на наказанието в случая съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал.
1 НК и отложи изпълнението на
наказанието за срок от три години. Към датата на извършване на процесното
деяние подсъдимата не е била осъждана. Наложеното наказание лишаване от свобода
е в размер под три години, както и съдът намери, че за постигане целите,
предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимата да изтърпи
наказанието.
По гражданския иск:
Настоящият състав счете предявеният от пострадалия М.Д. граждански иск за
невъзстановената част от причинените с престъплението вреди за основателен. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който
следва да бъде уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно
деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното
деяние и размер на вредите. С оглед направеното от подсъдимите признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепени от събраните на досъдебно производство доказателства, съдът прие за
установено, че подсъдимите Н. и М. са извършили противоправно деяние, като са отнели инкриминираните вещи и с поведението си са причинили имуществени вреди на пострадалия М.Д.. Претендираните вреди са
съставомерни предвид извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и подлежат на възстановяване от
подсъдимите. Ето защо съдът счете, че гражданският иск е основателен и осъди
двете подсъдими да заплатят на М.Д. обезщетение за причинените невъзстановени съставомерни
имуществени вреди в размер на 225 лева.
По
разноските:
С оглед
признаването на подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, за което
им е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тяхна тежест
бяха възложени и разноските по делото.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС