Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1306 13.04.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7296 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Видекс Армс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ралевица № 85А, вх. Б, ет.4, ап. 25А е предявил против
„Пром оферти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Люлебургаз № 19 искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 23
215,80 лева, от които 21 841,60 лв. с ДДС, представляваща главница, дължима
по договор № 70/27.03.2018 г., по който са издадени следните фактури: фактура №
**********/16.08.2018 г. на стойност 7 310,70 лв. с ДДС; фактура №
**********/03.09.2018 г. на стойност 10 049,40 лв. с ДДС; фактура №
315/17.09.2018 г. на стойност 5 529,30 лв. с ДДС, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска – 10.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1374,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане,
дължимо за периода от 19.08.2018 г. до 10.05.2019 г.
В исковата молба се твърди, че
с Договор № …./27.03.2018 г. за претрошаване на инертни материали ответното
дружество е възложило на ищеца, който от своя страна е приел да извърши
претрошаване на взривена скална маса на обект „Кариера за добив на инертни
материали – мрамори от находище .............. в землището на с........,
общ. ...........
В чл. 1 от Договора страните
били уговорили какви дейности ще бъдат извършени. Съгласно чл. 3 била уговорена
цената за претрошаване на взривената скална маса до фракции с размери 0-63 мм и
0-120 мм, която била в размер на 2,50 лева на тон без ДДС.
Съгласно чл. 4 от Договора са
били установени условията за фактуриране и изплащане на извършените дейности,
като в т. 4.1 било уговорено плащането да се извърши по два дни от издаване на
фактура.
Твърди се, че на 16.08.2018 г.
била издадена фактура № *********/16.08.2018 г. на стойност 7 310 лева с
ДДС за работата на ищеца на обекта за периода от 01.08.2018 г. до 15.08.2018 г.
Същата била приета от управителя на ответното дружество. По тази фактура се
твърди, че било направено частично плащане в размер на 1047,80 лв., извършено
на 12.03.2019 г., като остатъкът бил в размер на 6262,90 лв. Падежът на
фактурата бил настъпил на 18.08.2018 г. и след 19.08.2018 г. ответникът е
изпаднал в забава.
Твърди се, че на 03.09.2018 г.
била издадена фактура № *********/03.09.2018 г. на стойност 10 049,40 лв. с ДДД
за извършена от ищеца работа на обекта за периода от 16.08.2018 г. до
31.08.2018 г., като по нея липсвало плащане.
Твърди се, че на 17.09.2018 г.
била издадена фактура № 350/17.09.2018 г.
на стойност 5 529,30 лв. с ДДС за извършени от ищеца видове СМР на
обекта за периода от 01.08.2018 г. до 14.09.2018 г.
Ищецът твърди, че е изпълнил
задължения си по така сключения договор за периода от 01.08.2018 г. до
14.09.2018 г., като е претрошил 7629,80
тона инертни материали с размери 0-63 мм по кантарни бележки, за което бил
съставен акт образец 19 № …./16.08.2018 г., акт образец 19 № … от 03.09.2018 г.
Твърди се, че към всеки акт образец ищецът е издава и предоставял на ответника данъчни фактури.
Ищецът твърди, че въпреки че е
изпълнил в срок задълженията си, ответното дружество не му е платило дължимите
от него възнаграждения. Претендира се обещетение за забава, тъй като се твърди,
че в двудневен срок от издаване на фактурата ответникът е следвало да
заплати дължимата от него сума.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор. Извън срока за отговор ответното дружество оспорва
иска.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти граждански състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото като писмени
доказателства са приети договор № …./27.03.2018 г. за претрошаване на инертни
материали подписан от двете страни, с който ответникът е възложил на ищеца да
извърши претрошаване на взривена скална маса на обект „Кариера за добив на
инертни материали – мрамори от находище .............. в землището на с........,
общ. ........... Била уговорена цена на
услугата - за претрошаване на взривената скална маса до фракции с размери 0-63
мм и 0-120 мм в размер на 2,50 лева на тон без ДДС- чл. 3 от договора.
Като
писмени доказателства за приети фактури №№ **********/16.08.2018 г. на стойност
7 310,70 лв. с ДДС; **********/03.09.2018 г. на стойност 10 049,40 лв. с
ДДС и 315/17.09.2018 г. на стойност 5 529,30 лв. с ДДС.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като компетентно, пълно и обективно дадено, се установява, че издадените
от ищцовото дружество фактури, посочени по-горе, са осчетоводени от ищеца и
ответника. В счетоводството на ответното дружество задължението по процесните
фактури възлиза на 21 841,60 лв. Мораторната
лихва върху тази сума е 1508,40 лв. за периода от 19.08.2018 г. до 10.05.2019
г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Въз основа на приетите по
делото доказателства - договор № 70/27.03.2018 г. за претрошаване на инертни
материали, съдът приема, че между „Пром
Оферти ЕООД и Видекс Арм ООД е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между
тях на 27.03.2018 г. договор за претрошаване на инертни материали, по силата
на който ответникът е възложил на ищеца да извърши претрошаване на взривена
скална маса на обект „Кариера за добив на инертни материали – мрамори от
находище .............. в землището на с........, общ. .........., а ищецът е приел да извърши
възложената работа срещу уговорено възнаграждение от 2,50 лева на тон без ДДС-
чл. 3 от договора.
Съгласно
чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. На първо място договорът за изработка е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Консенсуален, защото страните по
него са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение
за едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и
възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи, другата страна
дължи възнаграждение. За действителността на договора не се изисква специална
форма, която да е част от фактическия състав на сделката.
И двете дружества са търговци
и съгласно чл.53 ал.1 ТЗ имат задължение да водят счетоводство, в което
да отразяват движението на имуществото на своето предприятие. Съгласно чл.55
ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги
и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки.
Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на лицето или
организацията ,които са водили книгите.
Съгласно чл.113 ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не
по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а
в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване
на плащането от ЗДДС. Безспорно по делото е установено с оглед приетата
счетоводна експертиза, че ответникът е осчетоводил процесните фактури.
Гореизложеното налага извода, че между страните по дело е
възникнало валидно облигационно правоотношение, което има за предмет извършване на услуга – претрошаване
на взривена скална маса. От самия факт на осчетоводяване на извършената от
ищеца услуга следва, че ищецът, в качеството си на изпълнител, е изпълнил
своите задължения по така сключения договор.
Тъй като ищецът е изправна страна във възникналото между
страните правоотношението, за
възложителя е възникнало задължение по чл.266,ал.1 от ЗЗД, да му заплати дължимото
по договора възнаграждение, което е в размер на
21841,60 лв.
При доказателствена тежест за ответника по делото, не са ангажирани доказателства за погасяване
на задължението към ищеца възлизащо в размер на претендирана сума.
Поради изложеното, се налага
извода, че така предявения главен иск следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан по основание и размер.
Законната лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда-
10.05.2019 г. до пълното изплащане на
вземането по главницата.
С оглед основателността на
иска за главница, следва да се разгледа и акцесорния иск за мораторна лихва
върху дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
За извършените услуги ищецът е
издал три фактури, като на всяка една от издадените фактури е посочена дата на
плащане- по фактура № **********/16.08.2018 г.- 20,08,2018 г.; по фактура №
**********/03.09.2018 г. – 05,09,2018 г. и по
фактура № 315/17.09.2018 г.-
19,09,2018 г. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ,
ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. Тъй като в процесните фактури е
обективиран срока на плащането на задълженията по тях, с изтичането му
длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
С оглед на това мораторна лихва се дължи
за периода от 21,08,2018 г. до 10.05.2019 г. в претеднирания размер от
1374,20 лв., който е по-малък от определения от вещото лице, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски.
Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват държавна такса в
размер на 928,63 лв., адвокатско възнаграждение в размер от 1600 лв. и депозит
за вещо лице в размер на 220 лв. Следва да се присъдят и разноските направени за
обезпечаване на иска в размер на 1140 лв. по ч.гр.д. №20084/19 г. по описа на РС- София и по изп. Д. №....../2019 г. по описа
на ЧСИ ..... в размер на 1596,07 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Пром оферти“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Люлебургаз № 19, да заплати на „Видекс Армс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ралевица № 85А, вх. Б, ет.4, ап. 25А, сумата от 21
841,60 лв. с ДДС, представляваща главница, дължима по договор № …/27.03.2018
г., за което вземане са издадени следните фактури с №№: **********/16.08.2018
г. на стойност 7 310,70 лв. с ДДС; **********/03.09.2018 г. на стойност
10 049,40 лв. с ДДС; 315/17.09.2018 г. на стойност 5 529,30 лв. с ДДС,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1374,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане,
дължимо за периода от 21.08.2018 г. до 10.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за периода от 19.08.2018 г. до 21.08.2018 г.
ОСЪЖДА „Пром оферти“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Люлебургаз № 19,
да заплати на „Видекс Армс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ралевица №
85А, вх. Б, ет.4, ап. 25А, направените по делото разноски в общ размер от 5484,70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
Вярно
с оригинала!
ММ