№ 19115
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110152117 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „доз“ ЕАД срещу С
О, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД с искане
да бъде отсъден ответника да заплати на ищеца сумата 477,71лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско+”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.11.2022 г. , за което
е заведена щета № ***, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско +” е настъпило събитие следното ПТП: на
09.11.2022г. при движение в гр. София, квартал „МД“, пред блок 23, Ч. Д. П.,
водач на МПС марка „М“ с рег. № ***, преминава през необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно, при което на автомобила са
нанесени материални щети в размер на 477,71 лева, като в този размер твърди
да е изплатил застрахователно обезщетение. Счита, че отговорност за вредите
носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Твърди, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума, поради което претендира същата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва наличието на покрит
застрахователен риск, като посочва, че за застрахователят не е възникнало
основание да заплати застрахователно обезщетение – не бил представен
протокол от свидетели, както и доказателства за липса на предходна
изплащане на обезщетение за увредени гуми. Твърди, че ПТП не е настъпило
при описания механизъм, като вредите не са настъпили поради попадането на
автомобила в необезопасено препятствие. Евентуално поддържа, че е налице
1
съпричиняване, тъй като поведението на водача на МПС не е било съобразено
с конкретната пътна обстановка в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
От приложена Застрахователна полица № *** по застраховка „Каско+“
на МПС се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, Ч. Д.
П., със срок на валидност от 11.07.2022 г. до 10.07.2023 г., покриващ датата на
инцидента.
По делото е приложено уведомление за настъпило застрахователно
събитие, подадено от водача, от което се установява, обстоятелствата около
ПТП-то и се констатират уврежданията по задната лява част.
По делото е била образувана застрахователна преписка „щета № ***“,
по която е съставен Опис-заключение по щета, калкулация по претенция и
Ликвидационен акт от 03.05.2023г., от които е видно, че събитието е прието за
покрит риск и е определено обезщетение в размер на 462,71 лева.
Приложена е покана до С О от 27.06.2023 г., получена на 07.07.2023г., с
която ищецът е предявил регресната си претенция, както и Писмо-отговор от
11.07.2023 г., с което общината е отказала плащане, считайки претенцията за
необоснована.
От приетата по делото автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж. Й., което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се
установява безспорно механизмът на настъпване на произшествието. На
09.11.2022г. около 14:50ч., лек автомобил „М“, с рег. №*** се движи в кв.
„МД“ и в района на бл. 23 превозното средство преминава през неравности на
платното за движение, вследствие на което се получават увреждания по
превозното средство. Според заключението видимите щети по лекия
автомобил са: предна броня, кора под купе, гърне, като щетите се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Размерът на
причинените вреди, изчислен от вещото лице на база средни пазарни цени
към датата на събитието, възлиза на 1015,16 лева. В съдебно заседание на
въпросите, поставени от ответника, вещото лице отговаря, че изображението,
което е представил на процесната улица, е от приложение „Google Earth”, като
оглед към датата на изготвяне на заключението по никакъв начин не може да
се установи какво е било техническото състоянието на улицата към 2022 г..
Вещото лице сочи още, че в уведомлението за щета е посочено какво е било
разположението на неравностите и то е било от двете страни на пътното
платно, тоест от двете страни на лентата, поради което при всички случай
водачът е следва до предприеме някаква маневра, за да заобиколи дупките. На
въпроса дали поведението на водача има значение за получаване на
уврежданията, вещото лице посочва, че за да се даде отговор на този въпрос
трябва да се знае каква е била интензивността на движение, дали е имало
препятствия, които са ограничавали видимостта или не, една дупка на пътното
платно се забелязва от около 50 м. от лек автомобил, тоест безопасната
2
скорост на движени около 63 – 64 км./ч.. Ако бъде предоставена повече
информация за скоростта на движение на лекият автомобил, трафикът или
препятствия, то може да се каже дали в конкретната потна ситуация ударът е
можело да бъде предотвратим или не за водача. Вещото лице е категоричен, че
облицовката на предната броня от PVC част, кората също, така че няма как да
се увреди от ерозия, като данни за предходно събитие, което да е довело до
уреждане на тази кора. Кората е увредена в следствие на механично
въздействие върху нея, а не в следствие на климатични условия върху нея.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че е
предявен иск и правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл 45
от ЗЗД, който се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1)
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2)
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 49
ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените
вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено пропадане на
пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещното си
правонамаляващо възражение за съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е имало сключен действащ договор за
застраховка „Каско+“. При действието на този договор е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 462,71 лева. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за
удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против
делинквента. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно
основание чл. 410 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума
на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. София. Съгласно чл. 167, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община София е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
3
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Когато правото на
собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните
последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е
възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване
на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл
са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на
това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община София е
възложила изпълнението на очертаните по- горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано
като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП. Вещото лице е категоричен, че същите не могат
да бъдат получени от ерозия и вследствие на климатичните условия.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 410 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско
+”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, направено от ответника, което съдът
намира за недоказано. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
Решение №206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. по описа на ВКС, Решение №
16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/2013г. по описа на ВКС и др, е прието, че само
по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване на дължимото
обезщетение. Самото такова поведение на увредения, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди, би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай по делото
4
не се установи такова поведение на водача на увредения лек автомобил,
нарушаващо правилата за движение по пътищата, което да е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат. Нещо повече - бе установено, че дупката не е
била сигнализирана или обезопасена по някакъв начин, за да може водачът да
се съобрази с нейното наличие и да я избегне. Това е видно от представените с
исковата молба снимки, направени на следващия ден.
Неоснователни са възраженията на ответника, че поради неточното
установяване точно къде и с какви размери била дупката на пътя не носел
отговорност. Напротив, ищецът няма за задължение да установи конкретно и
точно – с километър или ясно установяемо място къде са настъпили
уврежданията, респ. няма за задължение и не може, вкл. поради липса на
експертни познания да изследва препятствието. Единственият релевантен
факт е да се установи, че ПТП-то е настъпило на път, за чиято поддръжка
отговорност носи ответника.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. София, от което ПТП са настъпили процесните вреди,
които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу С О
за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се
явява доказан в пълния му размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е
претендирал разноски в исковото производство в общ размер на 668 лева,
които следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, ЕИК ***, да заплати на „доз“ ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В“ №***, на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 477,71 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***, образувана по ПТП,
реализирано на 09.11.2022 г. в гр. София с МПС „М“ с рег. № ***, поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, с включени 15 лева ликвидационни разходи, както и законна лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ***, да заплати на „доз“ ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В“ №***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 668 лева, сторени разноски в исковото производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6