№ 5505
гр. София, 02.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110165254 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
„Т. срещу Д. СТ. СТ., починал в хода на процеса и на негово място конституиран
наследникът му по закон – ИВ. Д. СТ., действащ чрез законния си представител К..
Видно от изискана справка НБД „Население“, настоящият адрес, както на ИВ. Д. СТ.,
така и на законния му представител К. е в гр. П.“ № . който съвпада и с адреса на
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния, като съдът следи служебно за местната подсъдност на
делото до приключване на първото открито заседание по делото – арг. чл. 119, ал. 3 ГПК. В
настоящия случай са предявени установителни искове за дължимост на начислена стойност
за потребена топлинна енергия по сключен между страните договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия. В рамките на възникналото правоотношение
ответникът несъмнено се явява потребител (клиент) на топлинна енергия по смисъла на
дефинитивната разпоредба на ЗЕ и в качеството си на потребител е ответник по
настоящото дело. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408
от 24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т.о., според което понятието „потребител“ следва
да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК
е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по
Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни
услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. Така изрично и определение № 179
от 14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 95 от 05.02.2010 г.
по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.
Настоящото производство пред СРС е било образувано по искова молба, подадена от
„Т. пред РС-Н.. Към датата 07.10.2021 г., когато РС-Н. е прекратил производството по
делото, ответникът Д. СТ. СТ. вече е бил починал и РС-Н. е следвало да конституира
наследника му по закон ИВ. Д. СТ. и вместо да изпрати делото в Софийски районен съд, да
го изпрати на компетентния съд – РС-П.. Въпреки това изводът на РС-Н., че не е местно
компетентен е правилен, неправилна е преценката на кой съд е следвало да изпрати делото,
поради което няма основания за повдигане на спор за подсъдност – неправилно изпратеното
1
на Софийски районен съд дело следва да се прекрати и да се изпрати на районния съд, на
който е местно подсъдно съобразно приложимите процесуални правила.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 65254/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 145 състав.
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на Районен съд-П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца „Т..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2