№ 3
гр. Разград, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330100961 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Предявени са обективно съединени установени искове по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 4, ал. 2 от ОУ на „Енерго-Про
Продажби“ АД, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с енергия.
С искова молба от „Енерго-Про Продажби” ЕД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул.„Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от Я.Д., П.С. и А.С., чрез адв. Н.М. при
АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Цар Асен” № 2, ет. 3, офис №
11, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
Партньори”, Булстат *********, представлявано от управляващ съдружник
адв. Г.В.В. от САК, срещу А. Х. Б. с ЕГН ********** от с. Крояч, общ.
Лозница, обл. Разград, ***, се моли да бъде установено, че ответника дължи
на ищцовото дружество 342,64 лв., представляващи главница по фактури №
ФП ********** от 14.03.2022 г., № ********** от 14.04.2022 г., №
********** от 13.05.2022 г., № ********** от 14.06.2022 г., № ********** от
13.07.2022 г.; № ********** от 12.08.2022 г.; № ********** от 14.09.2022 г.;
№ ********** от 14.10.2022 г.; № ********** от 15.11.2022 г.; №
********** от 14.12.2022 г.; № ********** от 13.01.2023 г., издадени за
обект на ответника, находящ се в с. Крояч, общ. Лозница, обл. Разград, ***, за
абонатен № 32z4803050011318 и клиентски № **********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 16,98 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за
периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до
16.02.2023 г. Претендират се сторените в производствата разноски.
Ищецът твърди, че за периода 14.03.2022 г. – 13.01.2023 г. между
страните е имало валидно облигационно правоотношение по доставка на
електрическа енергия в обект на ответника, находящ се в с. Крояч, общ.
1
Лозница, обл. Разград, ***, за абонатен № 32z4803050011318 и клиентски
№**********. Цитира се текст от ОУ, според който потребител е всяко ФЛ,
присъединено към електроразпределителната мрежа и което купува
електрическа енергия за стопански нужди. Сочи се, че ищеца има качеството
на краен снабдител, а съществуващото с ответника правоотношение е
регулирано от публично известни ОУ. Сочи се, че съобразно издадените от
крайния снабдител фактури, последните включват дължимата сума за
потребена енергия, както и мрежовите услуги, акциз, надбавки и дължим
ДДС. Сочи се още, че клиенти, присъединени към мрежата, дължат
утвърдените от комисията цени за достъп до електроразпределителната
мрежа, за достъп и пренос по нея, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора или крайния снабдител. Твърди
се, че за процесния период 14.03.2022 г. – 13.01.2023 г. ответникът няма
отчетена потребена енергия, т.е. такава не е отчетена и начислена. Начислена
била единствено ежемесечно сума за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“. Сочи се решението на КЕВР, с което е
утвърдена цена за достъп, дължима за процесния период. Твърди се, че на
всеки клиент е предоставена информация за съществуващите в системата
данни за предоставена мощност като клиентите са приканени да потвърдят
или изменят същата, а услугата е безплатна. Твърди се, че от името на
ответника не са предприети подобни действия. Сочи се, че е достатъчно да
има предоставена мощност и ангажирания от потребителя капацитет на
мрежата, за да се е налице дължимост на цената за такава услуга.
Изтъква се, че срещу ответника са издадени следните фактури: №
*********/14.03.2022 г. за сумата от 30,07 лв. и лихва; №
**********/14.04.2022 г. за сумата от 27,17 лв и лихва; №
**********/13.05.2022 г. за сумата от 30,07 лв. и лихва; №
**********/14.06.2022 г. за сумата от 29,10 лв. и лихва; №
**********/13.07.2022 г. за сумата от 30,07 лв. и лихва; №
**********/12.08.2022 г. за сумата от 30,67 лв. и лихва; №
**********/14.09.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; №
**********/14.10.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; №
**********/15.11.2022 г. за сумата от 31,37 лв. и лихва; №
03300606228/14.12.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; №
**********/13.01.2023 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва.
Ищецът сочи още, че ответника няма сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект. Не е
налице и сключен типов договор. Поради това с оглед законовата промяна
служебно преминава от ищеца (като краен снабдител), на свободен пазар с
доставчик – ищеца в качеството на последния като търговец на свободния
пазар.
Ищецът сочи, че с оглед депозираното от тях заявление съдът издал
заповед по чл. 410 от ГПК срещу ответника, а в срока по чл. 414 от ГПК било
депозирано ответника, поради което след разпореждане от съда била
депозирана ИМ.
В определения срок за отговор ответникът чрез назначения му особен
представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Сочи се, че ответника не е страна в облигационно отношение. Сочи
се, че от представените доказателства не може да се направи извод, че
ответникът е носител на задължението за заплащане на посочените суми.
2
Изтъква се, че ищецът следва да докаже и обстоятелството, че ответникът има
качеството на стопански, а не битов потребител. Оспорва се твърдението, че
ответника е клиент на ищцовото дружество и се изтъква, че няма ангажирани
доказателства за последното. Сочи се, че по делото не са приложени ОУ,
както и няма покана към ответника за доброволно плащане.
Съдът установи следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за натрупаните по партидата на
ответника задължения. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът твърди, че ответника е клиент на
дружеството, като е начислявана единствено мрежова услуга. Ищецът е издал
следните фактури: № ********* от 14.03.2022 г. за сумата от 30,07 лв. и
лихва; № ********** от 14.04.2022 г. за сумата от 27,17 лв. и лихва; №
********** от 13.05.2022 г. за сумата от 30,07 лв. и лихва; № ********** от
14.06.2022 г. за сумата от 29,10 лв. и лихва; № ********** от 13.07.2022 г. за
сумата от 30,07 лв. и лихва; № ********** от 12.08.2022 г. за сумата от 30,67
лв. и лихва; № ********** от 14.09.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; №
********** от 14.10.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; № ********** от
15.11.2022 г. за сумата от 31,37 лв. и лихва; № 03300606228 от 14.12.2022 г. за
сумата от 33,53 лв. и лихва; № ********** от 13.01.2023 г. за сумата от 33,53
лв. и лихва.
Не е представен документ, от който да е видно наличие на облигационна
връзка между страните и от който да се направи извод дали същият е небитов
клиент.
От правна страна:
Според чл. 4 ал. 2 ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД
потребител на електрическа енергия за небитови нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
ищцовото дружество и което купува електрическа енергия за стопански
нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общински
бюджет. Съгласно 8, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа
енергия "мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до
електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.
Задължението за заплащане на начислената такса за достъп произтича от
текста на чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ. Съгласно чл. чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ, мрежовите
услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия и/или
предоставената мощност. Тези услуги се заплащат от всички потребители,
чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор.
Поначало всички потребители на електрическа енергия дължат цена за
достъпа до електроразпределителната мрежа, изрично предвидена като
компонента в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ, като с решенията на КЕВР е разграничен
начинът на образуване на цената и условията за нейната дължимост по
отношение на битовите и стопанските клиенти. Прието е, че цената за достъп
за небитовите потребители не зависи от потребеното количество енергия, а от
ангажирания от обекта капацитет на мрежата. В случая всички фактури, на
които ищецът основава вземането си за периода са издадени за абонатен №
32z4803050011318 и клиентски № **********, находящ се в с. Крояч, общ.
Лозница, обл. Разград, ***. Въпреки дадените от съда указания към ищеца да
3
представи доказателства за валидни облигационни отношения между него и
ответника, ищецът не направи доказателствени искания и не представи други
доказателства освен приемане на приложените към исковата молба писмени
документи. Небитов клиент, какъвто се твърди, че е ответникът по смисъла на
§ 1, т. 33а ОТ ДР ЗЕ е клиент, който купува ел. енергия за небитови нужди. В
случая от доказателствата изобщо не може да се прецени какви нужди ще се
задоволяват с евентуално закупената енергия, т.е. дали ответникът е
собственик на обект за стопански нужди, за упражняване на професионална
дейност. Единствено е ясно, че партидата е на името на А. Х. Б. и не е
установено обстоятелството същият да е небитов клиент, съответно не е
отчетена консумация, а единствено се твърди предоставена мрежова услуга
"достъп до разпределителната мрежа". Ищецът, чиято доказателствена тежест
е, не установи, че ответникът е бил „небитов клиент“, поради което не се
дължи заплащането на мрежовата услуга и претенцията за установяване на
вземания по издадените в периода 14.03.2022 г. - 13.01.2023 г. фактури се
явява неоснователна.
По разноските: Предвид неоснователността и недоказаността на
исковете, съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на деловодни
разноски за неоснователна. Направените разноски по заповедното
производство остават за сметка на ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ обективно
съединените установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 4, ал. 2 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с
енергия, по депозираната искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000,
общ. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Р.И.Й., чрез адв. Н.М. при АК – Разград,
съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Цар Асен” № 2, ет. З, офис № 11,
преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
Партньори”, Булстат *********, представлявано от управляващ съдружник
адв. Г.В.В. от САК, срещу А. Х. Б. с ЕГН ********** от с. Крояч, общ.
Лозница, обл. Разград, ***, за установяване съществуването на парично
задължение за сумата от общо 342,64 лв., представляваща главница по
посочени в заявлението фактури, а именно: фактури № ФП ********** от
14.03.2022 г., № ********** от 14.04.2022 г., № ********** от 13.05.2022 г.,
№ ********** от 14.06.2022 г., № ********** от 13.07.2022 г.; № **********
от 12.08.2022 г.; № ********** от 14.09.2022 г.; № ********** от
14.10.2022 г.; № ********** от 15.11.2022 г.; № ********** от 14.12.2022 г.;
№ ********** от 13.01.2023 г., издадени за обект на ответника, находящ се в
с. Крояч, общ. Лозница, обл. Разград, ***, за абонатен № 32z4803050011318 и
клиентски № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 16,98 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на
всеки от счетоводните документи до 16.02.2023 г., за които суми е издадена
4
Заповед № 189 от 02.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
Частно гражданско дело № 20233330100365 по описа за 2023 година на
Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис да се приложи по
Частно гражданско дело № 20233330100365 по описа за 2023 година.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5