РЕШЕНИЕ
№ 12141
гр. ***, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110175084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Ж. Г. С., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1354,49
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 229,22 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024
г., сумата от - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода 33,05 лв. от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г.
до изплащане на вземането, и сумата от 8,04 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до
17.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46214/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
1
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Ж. Г. С., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва обема на доставената топлинна
енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата
дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на
ответника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
2
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 677 от 2000 г., се
установява, че на 11.10.2000 г. В. П. В., Д. Г. В.-К. и С. Г. В., са прехвърлили правото на
собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. *** на Ж. Г. С. и В. К. С.. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното. С оглед изложеното, съдът
намира, че ответницата е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Макар
ответникът и другото лице, посочено в нотариалния акт, да са с едно и също фамилно име и
различни бащини имена, не може да се предполага, че имотът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, предвид липсата на такива твърдения и на данни в тази
насока. Поради това следва да се приеме, че ответницата е носител на 1/2 ид. ч. от правото
на собственост върху процесното жилище, доколкото от приетите по делото писмени
доказателства не се установява друго съотношение между притежаваните от
съсобствениците идеални части. При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците
облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на
съсобствения имот, какъвто е настоящият случай, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за
задължението ъм кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността.
Предвид изложеното ответницата Ж. Г. С. в качеството си на собственик на ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на
потребената през исковия период топлинна енергия в имота, съобразно участието си в
съсобствеността – по отношение на ½ част.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 20.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ЕООД и приложен към него списък /в който под № ***фигурира В. К. С./, с който
собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред
топлинния счетоводител, договор № *** г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.
3
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 3 бр. отоплителни тела- радиатори, на които с монтирани 3 бр. топлинни
разпределители и 3 бр. термостатни вентили, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е извършвано дялово разпределение от трите ИРРО-радиаторите
са демонтирани/затъпени. ТЕ за отопление на имот е определяна от ТЕ отдадена от 1 бр.
щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. За периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. потреблението на топла вода на база брой потребители – 1
лице, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода, при
нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. Количеството топлинна
енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно
от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 147 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. възлиза на 1354,47 лв., представляваща разлика между прогнозно
начислените суми по фактури (1414,54 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по
изравнителните сметки (60,07 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че за 2020 г. няма
свидетелства за метрологична проверка на общия топломер. Съдът кредитира изцяло
заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно и компетентно изготвено.
Същото е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи
(извлечение от сметка и съобщения към фактури, които са оспорени от ответницата), но и
въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение –
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана
доставката на ТЕ до имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през
процесния период. Този извод не се променя от обстоятелството, че общият топломер в
абонатната станция не е преминал изискуемата по закон метрологична проверка на всеки
две години, тъй като въпреки нередовната метрологична проверка, общият топломер в
4
абонатната станция не е отчел отклонения при последващата проверка и е бил изправен, вкл.
през процесния период, поради което е бил годно средство за търговско измерване на
постъпилата в абонатната станция топлинна енергия през исковия период.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1354,47 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР., като ответницата съобразно
квотата си в съсобствеността (1/2 ид.ч.) дължи сумата от 677,23 лв.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.07.2024 г., поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 29.07.2021 г. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена за топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2023 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца
– тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Най-ранното месечно задължение, включено в исковия период – това за м. май 2020
г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г. Следователно процесните вземания не са обхванати
от института на погасителната давност и наведеното в тази връзка възражение на ответника
се явява неоснователно.
Ето защо, ответницата Ж. Г. С. се явява задължена за сумата от 677,23 лв., до който
размер предявения срещу нея главен иск за цена на топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен
размер от 1354,49 лв., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
5
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.06.2021 г., се счита за възникнало на 30.06.2021 г., или същото е станало
изискуемо м.07.2021 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение поради което, съобразно квотата си в
собствеността (1/2 ид.ч.) ответницата дължи сумата от 16,52 лв.
Предвид изложеното предявения срещу ответницата Ж. Г. С. иск се явява
основателен за сумата от 16,52 лв., до който размер искът се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 33,05 лв., подлежи
на отхвърляне.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.07.2024 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното, изчислена по реда на чл. 162 ГПК лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 677,23 лв. за периода от 15.09.2022 г.
6
до 17.07.2024 г. възлиза на сумата от 156,18 лв., до която сума искът следва да бъде уважен, а
за разликата над сумата от 156,18 лв. до пълния предявен размер от 229,22 лв., следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.07.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга
за дялово разпределение се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
82,50 лв., от които 32,50 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 532,50 лв., от които 32,50 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв.
– депозит за съдебно-техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД
има право на разноски в размер на 43,16 лв. за заповедното производство и 278,55 лв. за
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да са били
извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу Ж. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. Г. С. дължи
на „***“ ЕАД, сумата от 677,23 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 156,18 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., сумата от 16,52 лв. - главница,
7
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.08.2024
г. по ч.гр.д. № 46214/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 677,23 лв. до пълния предявен
размер от 1354,49 лв., иска за главница за цена на услугата за дялово разпределение за
горницата над уважения размер от 16,52 лв. до пълния предявен размер от 33,05 лв., иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважения размер от
156,18 лв. до пълния предявен размер от 229,22 лв., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 8,04 лв. за периода от
15.08.2021 г. до 17.07.2024 г.
ОСЪЖДА Ж. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,16 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 46214/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
278,55 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8