РЕШЕНИЕ
№ 14614
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110103945 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Д. Г. М. и Ц. Г. Г., с която са предявени осъдителни искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2092,15 лева, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „Ярослав Вешин“, бл. 10, вх. 3, ап. 45, аб. № 266342,
ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането; сумата от 334,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г.; сумата от 41,84 лева представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от
дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и сумата от
9,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.01.2019 г. до 19.01.2022 г.
върху главницата за дялово разпределение, при равни квоти, както следва: Д. Г. М. – ½, а
именно: сумата от 1046,07 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от дата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 167,23 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г.; 20,92 лева – сума за дялово
разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от дата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 4,66 лева – лихва
от 30.01.2019 г. до 19.01.2022 г.; Ц. Г. Г. – ½, а именно: сумата от 1046,07 лева - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането; 167,23 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019
1
г. до 19.01.2022 г.; 20,92 лева – сума за дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до
м.04.2020 г. ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането и 4,66 лева – лихва от 30.01.2019 г. до 19.01.2022 г.
Ищецът твърди, че наследодателят на двамата ответници, като наследници на Р. Ц. Г.
били битови клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „Ярослав Вешин“ бл.10, вх.3, ап.45, абонатен номер 266342. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по
чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно общите условия
от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят, съгласно ОУ от 2014 г. – в 30-дневен срок от датата
на публикуване на интернет страницата на дружеството, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки, а съгласно ОУ от 2016 г. купувачите са длъжни да заплащат
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от
датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител. Ответниците излагат твърдения за нередовност на исковата
молба. Оспорват претенциите като неоснователни. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност.
С молба от 24.03.2023г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца заявява, че не оспорва предявените искове. Твърди, че дяловото разпределение е
извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
2
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/
по чл. 55 от ЗПИНМ, акт №189, том XXIII, дело № 4589/1969г. се установява, че на
25.08.1969г. Катерина И.ова Карабиберова е придобила правото на собственост върху
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „И. Вазов“, бл. 10, ет. 4, ап. 45, а видно от
представеното от ищеца удостоверение за идентичност, както и от писмото от СО - НАГ,
същият се явява идентичен с процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„И. Вазов“, ул. „Ярослав Вешин“, бл. 10, вх. 3, ап. 45. От приетото удостоверение за
наследници на Катерина И.ова Карабиберова се установява, че същата е починала на
02.01.1973г. и е оставила за наследници Славейко Антонов Карабиберов /син/, Николай
Андонов Карабиберов /син/ и Пенка Антонова Рачева /дъщеря/, всеки с по 1/3 ид. част от
наследствения имот. Славейко Антонов Карабиберов е починал на 13.10.2016г. и е оставил
за наследник Вацлав Карабиберов с 1/3 ид.ч. Николай Андонов Карабиберов е починал на
21.05.2002г. и е оставил за наследник Антоанета Николаева Лилова с 1/3 ид.ч. Пенка
Антонова Рачева е починала на 18.08.2020г. и е оставила за наследници своите деца Р. Ц. Г.
и Антон Цветков Рачев, всеки с по 1/6 ид.ч. Р. Ц. Г. е починала на 01.06.2021г. и е оставила
за наследници своите деца - ответниците Д. Г. М. и Ц. Г. Г., всеки с по 1/12 ид.ч.
Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че
страни по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди
са всички наследници на първоначалния му собственик Катерина И.ова Карабиберова, в
това число и ответниците Д. Г. М. и Ц. Г. Г.. Видно от удостоверението за наследници,
обаче, двамата ответници не са единствени наследници на първоначалния собственик,
поради което не отговарят за задълженията по договора за доставка на топлинна енергия при
посочените в исковата молба квоти от по 1/2 част, а всеки от тях отговаря за частта,
съответстваща на неговите права в съсобствеността – по 1/12 част за всеки от двамата
ответници Д. Г. М. и Ц. Г. Г..
3
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота е имало следните измервателни уреди:
един водомер за топла вода и четири отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално
разпределение /ИРРО/. За отоплителния период от м.05.2018г. до м.04.2019г. топлинната
енергия е разпределена въз основа на реален отчет на разпределителите и водомера, което се
потвърждава от представения от третото лице-помагач протокол за главен отчет. Данните от
протокола за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово
разпределение. Поради неосигурен достъп за отчет, което се потвърждава от приетия
протокол за неосигурен достъп, за отоплителния период от м.05.2019г. до м. 04.2020г.
топлинната енергия за отопление на имота е разпределена по реда т. 6.5 от приложението
към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, а за битово горещо
водоснабдяване – по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 за едно лице. Вещото
лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в
абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната
енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба
на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се
установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на
13.11.2017г., и на 16.11.2020г. и отговаря на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна
инсталация, освен това същото съответства и на осчетоводените от ищцовото дружество
суми, посочени от експерта по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след
прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на 1499,29
лева/ се равнява на 2126,37 лева, който размер надхвърля претендирания от ищеца общ
размер от 2092,15 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че с изравнителния резултат не са погасявани задължения извън процесния
период, няма и данни за извършени плащания на посочената сума /такива не се и твърдят от
ответниците/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36,
ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
4
представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.12.2018г. до м.
04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 41,84 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2019г. до 19.01.2022г. върху
главницата от 2092,15 лева е 334,47 лева, какъвто е и претендираният общ размер на
лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответниците иск за сумата
от 9,33 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.01.2019г. до 19.01.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
5
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /27.01.2022г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна енергия
по месечни сметки за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г. включително. Вземането за
м.09.2018г. е станало изискуемо на 14.11.2018г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
01.10.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.11.2021г. След
удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност
по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.01.2022г. – преди датата на исковата молба. Ето защо вземането за м.09.2018г. и за
всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец –
м.10.2018г. е станало изискуемо на 15.12.2018г. и давността за него е следвало да изтече на
15.12.2021г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 22.02.2022г. –
след датата на подаване на исковата молба. Ето защо вземането за м.10.2018г. и за всички
следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от
давността месеци се установява по размер едва след приключване на съответния
отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за
плащане на общата фактура от 31.07.2019г., следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертните заключения по СТЕ /таблица 3/ и ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия
от давността период от м.05.2018г. до м.09.2018г. няма дължими вземания, тъй като
издадените месечни сметки са на нулева стойност. Следователно за необхванатия от
давността период от м.10.2018г. до м.04.2020г. стойността на потребената топлинна енергия
общо за целия имот е 2092,15 лева. По изложените по-горе съображения относно квотите в
съсобствеността върху имота, всеки един от двамата ответници дължи по 1/12 част от
общата сума, което се равнява на по 174,35 лева. Ето защо, предявените осъдителни искове
6
за заплащане на цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени до размера от по 174,35
лева срещу всеки ответник за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., и да бъдат отхвърлени
за разликата до пълния претендиран размер от по 1046,07 лева срещу всеки и за периода от
м.05.2018г. до м.09.2018г.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2019г. до 19.01.2022г.
В случая нормата на чл. 119 ЗЗД също се явява неприложима, тъй като /както беше
посочено/ за погасените по давност месеци главниците са на нулева стойност, следователно
върху тях не е начислена мораторна лихва. Общият размер на мораторната лихва е 334,47
лева от която всеки ответник дължи по 1/12 част или 27,87 лева за всеки. До този размер
следва да бъдат уважени предявените искове, а за разликата до пълния претендиран размер
от по 167,23 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
На последно място, към датата на подаване исковата молба и при съобразяване на
периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г. Общият размер на цената на
тази услуга е 41,84 лева, от която всеки ответник дължи по 1/12 част или по 3,49 лева. До
този размер исковете следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния претендиран размер
от по 20,92 лева – те следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 135,36 лева, за такси за издаване на съдебни
удостоверения в размер на 20 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител в
размер на 403,44 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на 500 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 1158,80 лева. С оглед уважената част от исковете,
на ищеца се дължат разноски в размер на общо 192,41 лева – по 96,20 лева от всеки
ответник. Ответниците не са сторили разноски, поради което такива не им се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Я В“, бл. , вх. , ет. , ап, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление: гр. С ул. Я“ №, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 174,35 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до
м.04.2020г., за имот, находящ се в гр. С, ул. „Я лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г., сумата от 3,49 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната
лихва считано от 27.01.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 96,20 лева, представляваща сторените по делото разноски, като
7
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над 174,35 лева до
пълния претендиран размер от 1046,07 лева и за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г.;
предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 27,87 лева до
пълния претендиран размер от 167,23 лева; предявения иск за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над 3,49 лева до пълния претендиран размер от 20,92 лева; както
и предявения иск за сумата от 4,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
30.01.2019 г. до 19.01.2022 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ц. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Я В“, бл. , вх. , ет. , ап., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление: гр. Со, ул. Я“ № ,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 174,35 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до
м.04.2020г., за имот, находящ се в гр. С, ул. „Я В“, бл. , вх. , ап. , аб. № 266342, ведно със
законната лихва считано от 27.01.2022г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от
27,87 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г.,
сумата от 3,49 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва считано от 27.01.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 96,20
лева, представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
цена на топлинна енергия за разликата над 174,35 лева до пълния претендиран размер от
1046,07 лева и за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г.; предявения иск за мораторна лихва
върху тази главница за разликата над 27,87 лева до пълния претендиран размер от 167,23
лева; предявения иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 3,49 лева до
пълния претендиран размер от 20,92 лева; както и предявения иск за сумата от 4,66 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.01.2019 г. до 19.01.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8