№ 185
гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235220104715 по описа за 2023 година
Предявени се обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1
ЗЗДД от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:*********, против Б.
З. И., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
331,33 лв., от които 316,07 лв. стойността на доставена и незаплатена
електроенергия за периода от 09.11.2022г. до 09.03.2023г., ведно с лихва за
забава за периода от 05.01.2023г. до 15.06.2023г. в размер на 15,26 лв., за която
е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 2207/2023г. на РС Пазарджик.
Претендира се законна лихва върху сумата от 316,07 лв., считано от датата на
подаване на заявлението-16.06.2023г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД твърди, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона
за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Излага, че Б. З. И. е подал Заявление за услуга - смяна на клиент за обект
на регулиран пазар от 22.08.2018 г., ведно с Декларация за достъп до
електроразпределителната мрежа и Заявление - декларация за започване
продажба на електрическа енергия с приложен към тях акт за собственост на
имот находящ се в ******.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН
*****, съгласно представения нотариален акт. За Б. З. И. бил открит
1
клиентски номер *****, в качеството му на собственик на посочения имот. В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на Б. З. И. за периода
09.11.2022г. -09.03.2023г., електроенергия на обща стойност 316,07 лв., която
не била заплатена.
Съгласно чл. 11, т. 1 на Общите условия купувачите на електрическа
енергия, какъвто бил и ответникът, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Законна лихва за забава се дължала
по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до
датата на образуване на настоящото производство, като срокът за плащане на
фактурата бил посочен в същата. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от
15,26 лв. за периода 05.01.2023г. – 15.06.2023г.
До момента задълженията не били погасени.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2023 год. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, до окончателното и изплащане.
Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител адв. Ц. Х. – АК Пазарджик оспорва основателността на иска.
Исковете се оспорват по основание и размер с доводи, че не са
представени убедителни писмени доказателства за наличието на валидно
облигационно отношение между ищеца „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, като доставчик на ел. енергия и Б. З. И.а, като потребител. Твърденията
на ищеца, че по силата на общите условия към договор за продажба на ел.
енергия, ищцовото дружество се е задължило да снабдява с ел. енергия обект,
собственост на ответника, находящ се в ********* за който е открит
клиентски номер, не се подкрепяли от представените от него писмени
доказателства за правото на собственост върху снабдения обект.
Оспорва се възникването на облигационно правоотношение между
страните, с доводи, че между страните не бил подписан Договор, по силата на
който ответникът да е приел Общите условия.
Твърди се, че представените от ищеца Заявление за услуга смяна на
клиент за обект на регулиран пазар и приложените към него приложение № 1 -
Декларация за достъп до елекроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение Юг“ ЕАД и приложение № 2 - Декларация за
2
започване на продажба на електрическа енергия нямали входящ номер и не
били подписани от Б. И.. Оспорва се формалната им доказателствена сила,
като се иска откриване на производство по чл. 193 ГПК.
Твърди се, че ответникът от дълго време не живеел на адреса, поради
което не е потребявал електрическа енергия за процесния период.
Претендира се отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства,
взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За установяване на претендираните вземания от ищеца по ч. гр. д. №
2207/2023 г. на РС Пазарджик, е издадена Заповед № 1075/20.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Б.
З. И., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, сумата 316,07 лв. главница, представляваща стойността
на ел. енергия, доставена за периода от 09.11.2022 г. до 09.03.2023 г., сумата от
15,26 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 05.01.2023 г. до
15.06.2023 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-16.06.2023г., до изплащане на вземането, както и
разноски за държавна такса 25,00 лева и 50,00 юрисконсулстско
възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№ 2207/2023 г. на РС Пазарджик е връчена на длъжника в хипотезата на чл.
47, ал. 5 ГПК, считано на 11.12.2023 г.. С разпореждане № 8986/11.12.2023 г.
по ч. гр. д. 2207/2023 г. е указано на заявителя за предяви иск за установяване
на вземането. Съобщение с указанията е връчено на 13.12.2023 г.. Искът е
предявен на 22.12.2023г. Налице е обективен и субективен идентитет между
заповедното и исковото производство. Като основание за издаване на
заповедта за изпълнение в подаденото от ищеца заявление по чл. 410 ГПК №
14662/19.06.2023 г. е посочено неизпълнение на задължения от страна на
ответника за заплащане на доставена електроенергия. Размерът на вземанията
за главница и лихви, както и периода, за който се претендират е идентичен.
Ищецът е легитимирана страна да предяви настоящия иск.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Клиенти, които не са съгласни с общите условия имат право в срок от 30 дни
3
след влизането им в сила да предложат на крайния снабдител специални
условия, различни от публикуваните общи условия. Ако бъдат приети от
крайния снабдител, те се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
При тази нормативна уредба се явява неоснователно възражението в писмения
отговор на особения представител на ответника, за това че по делото не е
представен договор между страните за доставяне на ел. енергия. Такъв
договор не е необходим, тъй като отношенията между страните следва да се
уреждат от публично известните общи условия. По делото няма данни
ответникът да е оспорил в 30-дневния срок публикуваните общи условия,
поради което те са станали задължителни за него.
Съгласно тези Общи условия ЕВН Електроснабдяване се задължава да
снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чийто обект е присъединен
към електроразпределителната мрежа, обслужвана от него /чл. 7 т. 1 от
Общите условия/. Клиентът се задължава да заплаща по начина и в сроковете
посочени в Общите условия консумираната ел. енергия /чл. 11т. 1 от Общите
условия/; 3/ присъединяването към електроразпределителната мрежа на ЕВН
ЕС става след подаване на писмено заявление от клиента, което има
декларативен характер. Към заявлението се представя за сведение оригинал
или нот. заверено копие от документите потвърждаващи декларираните
обстоятелства. Представя се и документ за самоличност, а когато заявлението
се подава от пълномощник се представя и пълномощно с нот. заверка на
подписа на клиента /чл. 13, ал.1, 2, 3 и 6 от Общите условия/; в случай че
Клиентът не е собственик, а наемател на обекта, представя и нотариално
заверена Декларация - съгласие от собственика за прехвърляне на партидата
на името на наемателя. 4/ Когато един обект се притежава от няколко лица с
право да бъдат клиенти, заявлението се подава при условията на чл. 6 ал. 3 от
Общите условия, а именно – от едно лице, което упражнява правата на всички
собственици заедно или чрез пълномощник /чл. 13 ал. 7 и чл. 6 ал.3 от Общите
условия/; 5/Потребената ел.енергия се фактурира месечно от ЕВН ЕС чрез
издаването на обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп, по
определени от ДКЕВР цени /чл.17 ал. 1 и 2 от Общите условия/; 6/
Стойността на консумираната ел. енергия и сумата за пренос на тази енергия
по разпределителната мрежа се заплаща от клиента в 10-дневен срок от
издаване на фактурата. ЕВН ЕС съобщава на клиента за дължимите суми чрез
съобщение, изпратено на адреса на обекта. Подаването на възражение срещу
сметката не освобождава клиента от задължението да заплати дължимата сума
/ чл. 18 ал. 1, 2, 4 и 7 от общите условия /; 7./ Клиент, който не изпълни
задължението си за заплащане в срок на дължимите суми дължи обезщетение
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден / чл. 27 ал.1 от Общите
условия/; Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 49/29.12.2004г., нот. дело № 6481/2004г. на нотариус с район на
действие РС – Пазарджик, справка от Агенция за вписванията за вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1997г. – 08.06.2023г. и справка от
4
Община Септември за административен адрес на УПИ I – 1731 в кв. 133 по
плана на гр. Септември, се установява, че Б. И. З., е собственик на УПИ I –
1731, находящ се в кв. 133 по плана на гр. Септември, ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда с площ 63 кв. м., които е закупил на
29.12.2004г. Липсват вписани разпоредителни сделки за имота след датата на
придобиването, следователно за процесния период 09.11.2022г. – 09.03.2023г.
З. е титуляр на правото на собственост върху имота.
Придобитият имот е с административен адрес ********* до който се
твърди, че е доставяна електроенергия.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия, ищцовото дружество е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление с ИТН
*****, находящ се в гр. *******.
По делото са представени Заявление за услуга – смяна на клиент за
обект на регулиран пазар от 22.08.2018г. до ЕВН Електроснабдяване, с което е
поискано смяна на име по партида с ИТН: *****. Към него са приложени
Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и Заявление – Декларация за започване на
продажба на електрическа енергия. В трите документа като заявител е посочен
ответника. Същите съдържат неговите лични данни /име, ЕГН адрес,
телефонен номер/ подписани са, а в Заявление за услуга – смяна на клиент за
обект на регулиран пазар от 22.08.2018г. саморъчно е изписано името Б. З. и
датата 20.08.2018г.
Заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар от
22.08.2018г., Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и Заявление – Декларация за започване на
продажба на електрическа енергия, като частни диспозитивни документи,
подписани от лицето, което се сочи за техен автор, се ползват с обвързваща за
съда формална доказателствена сила, че изявленията, които се съдържат в тях,
са направени от тези лица. Тази обвързваща за съда доказателствена сила не
беше успешно оборена по реда на чл. 193 ГПК.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно – почеркова
експертиза, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена,
се установява, че подписите, положени за „клиент“, „декларатор“ и „заявител
– декларатор“ са на Б. И. З.. Налице са съвпадение както в общите, така и в
частните признаци между положените в изследваните документи подписи и
тези в образците за сравнително изследване. Макар изследването да е
направено не върху оригиналните документи, а върху представените от
ответника копия, според вещото лице, това не може да се отрази на
достоверността на експертизата, защото изследваните копия са качествени и
четливи и позволяват да се извърши изследване на подписите. Действително,
при заявено в срок оспорване по чл. 193, ал. 1 ГПК, когато трябва да извърши
проверка на истинността на документа, съдът задължава страната, която ще се
ползва от него, да го представи в оригинал. Макар с протоколно определение
5
№ 2287/29.11.2024г. по гр. 4715/2023г. на РС – Пазарджик, съдът да е
задължил ответникът да представи в оригинал Декларация за достъп до
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и
Заявление – Декларация за започване на продажба на електрическа енергия,
което задължение не е изпълнил, тези документи не следва да бъдат
игнорирани. Съдържащите се в тях лични данни на ответника, без да се
твърди, че с тях е злоупотребено от ищеца, посочването на документа, в който
е посочен като собственик на имота, налага извод, че техен автор е Б. И..
Следователно, съдържащото се в тях волеизявление за смяна на титуляря по
партида с ИТН *****, адресирано до ищеца, изхожда от ответника и е
достигнало до ЕВН Електроснабдяване ЕАД. Действително на заявлението не
поставен входящ номер. Това обаче не опровергава извода, че е достигнало до
адресата. Няма как ищецът да се снабди с тези документи, ако ответникът
никога не е имал отношения с дружеството.
От заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се
установява, че в имот, находящ се в ********* на 28.12.2012г. е монтиран
електромер с фабр. № *********, монофазен, двутарифен, който е сменен на
08.02.2024г.
За периода 09.11.2022г. – 09.03.2023г. за обекта е отчетена /измерена/ 1
274 KWh електроенергия, от които 884 KWh дневна и 390 KWh нощна.
Електроенергията е измервана с електромер фабр. № *********, който е
отчитал дневна и нощна тарифа, но измерената електроенергия е таксувана
само като дневна. Монтираният на обекта електромер за отчитане на ел.
енергията е от одобрен топ средства за измерване, има поставени
необходимите, стикери, пломби и знаци, но не е преминал последваща
проверка в периода 2012г. – 2024г. Според вещото лице, по данни,
представени от ЕВН Електроснабдяване ЕАД, за периода 09-11.2022г. –
09.03.2023г., на самостоятелно табло на метален пилон на имотната граница,
до входната врата на имота в ********* е монтиран електромер с №
*********. През този период електромерът е работел и е отчитал дневна и
нощна тарифа, отчитането е извършено , съгласно изискванията на ПИКЕЕ –
всеки месец.
От представения препис от извлечение от сметка, както и от
представените по делото преписи на четири броя фактури, издадени на
16.12.2022г., 16.01.2023г., 16.02.2023г. и 16.03.2023г. се установява, че е
потребена ел. енергия за битови нужди, за обект, находящ се в гр. ******* с
клиентски номер 1*****. Като титуляр на клиентския номер във фактурите
фигурира ответникът Б. З. И.. За периода 09.11.2022г. – 09.03.2023г. за обекта
има отчетена, фактурирана и незаплатена ел. енергия на обща стойност 316,07
лв. Върху тази сума е начислена лихва за забава за периода в размер на 15,26
лв. Общо дължимата сума по четирите фактури за отчетния период е 331,33
лв.
6
От заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че
процесните четири фактури са осчетоводени редовно в счетоводството но
ищцовото предприятие, като цената на консумираната ел. енергия е изчислена
правилно по цени на КЕВР, определени с Решение № Ц-19/ 01.07.2022г.
Размерът на лихвата за забава също е определен правилно от дружеството.
Съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия, „Клиент", имащ качеството на
физическо лице, какъвто е настоящия случай, може да бъде потребител на
електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД, съгласно действащото законодателство, което
ползвало електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 6, ал. 2
правата и задълженията на Клиента могат да се упражняват и от друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота заяви своето изрично писмено съгласие пред ЕВН Електроснабдяване
или пред нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде
потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок. С
оглед на това в чл. 13, ал. 4 от ОУ се изисква, когато клиентът е наемател на
обекта, да се представи и нотариално заверена декларация - съгласие от
собственика за прехвърляне на партидата на името на наемателя.
Не е спорно, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е
краен снабдител и по силата на чл. 98а от Закона за енергетиката продава
електрическа енергия при публично известни общи условия.
От представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 49/29.12.2004г., нот. дело № 6481/2004г. на нотариус с район на
действие РС – Пазарджик се установи, че Б. З. И. е собственик на недвижими
имоти – земя и жилищна сграда в гр. Септември на ******. Установи се, че
имотът е електроснабден, притежава ИТН и клиентски номер. Със заявление
за смяна на клиент и декларации към него от 22.08.2018г., И., легитимирайки
се като собственик на имота е поискал да закупува електроенергия от ищеца.
Установи се от извършената СТЕ, че за периода 09.11.2022г. – 09.03.2023г. до
имота е доставена електрическа енергия от общо 1 274 KWh електроенергия.
Ето защо, съдът намира, че от представените и приети по делото
писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали
отношения, имащи характер на договор за доставка на електрическата енергия
и мрежови услуги, по силата на които ищецът е разкрил на ответника партида,
по която да се отчита консумираната от него енергия.
В изпълнение на задълженията си по общите условия, „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е доставило до обекта на И. за периода от
09.11.2022г. – 09.03.2023г. електроенергия. Количеството енергия измерено
със средство от одобрен тип, поради което съдът намира, че съответства на
реално доставеното. Макар да се установи, че за процесния период средството
за измерване не е минала последваща проверка, която съгласно Заповед № А-
616 от 11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата
7
за измерване на ДАМТН следва да се извършва на всеки шест години, не може
да се приеме, че отчетените резултати са недостоверни. Видно от приетата
съдебно – техническа експертиза монтираният в имота на ответника
електромер е работел и е отчитал дневна и нощна тарифа.
Съгласно чл. 44 Закона за измерванията, лицата които използват
електромера, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и
правилната употреба и да ги използват по предназначение, както и да ги
заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по
метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка в
предвидените за това срокове. В, ал. 4 на същата разпоредба е въведена
изричната забрана да не използват средства за измерване без знаците по чл.
35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от същия закон. Според заключението на вещото
лице по приетата СТЕ, през процесният имот електромерът е работел и е
отчитал е консумация на електроенергия по дневна и нощна тарифа.
Годността на средството за измерване не е оспорена от ответника.
Следователно неизпълнението на задължението на ищцовото дружество да
предостави СТИ за последваща проверка, има за последица ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, но не освобождава
потребителя от заплащане на измерената и отчетена електроенергия, ако не се
установи, че е технически неизправно. Съгласно чл. 120, ал. 1 Закона за
енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/09.06.2004 г., потребителя, дължи
цената, само на реално доставената в обекта му на потребление ел. енергия,
отчетена на база изправно измервателно устройство. По делото липсват
доказателства към датата на отчета на ел. енергията, процесният електромер
да е бил в неизправно състояние.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,
че не се дължи заплащане на електроенергията, тъй като Б. И. през процесния
период не е живял в имота. Задължението за заплащане за ответника възниква
от обстоятелството, че се е легитимирал като собственик на имота, заявил е
доставка на електроенергия и такава е доставяна. Собственикът не се
освобождава от задължението за заплащането й дори друг субект се ползва от
правото да я ползва /арг. от чл. 6, ал. 2 от ОУ на ЕВН Електроснабдяване
ЕАД/.
В случая макар да е установено, че доставеното до имота на ответника
количество електроенергия е 1274 KWh за периода 09.11.2022г. – 09.03.2023г.,
размерът му е неправилно изчислен. В декларацията към заявлението за
смяна на потребител от 22.08.2018г. ответникът е поискал електрическата
енергия да бъде измервана на две тарифи – дневна и нощна. Монтираният
електромер я е измервал по двете тарифи, но в изготвената справка и в
издадените фактури е изчислена само по цена за дневна тарифа.
Тъй като от доказателствата по делото е установено количеството
доставена електроенергия, размерът й следва да бъде изчислен от съда,
съгласно чл. 161 ГПК.
8
За периода 09.11.2022г. – 09.03.2023г. цените, по които
Електроснабдяване ЕАД, продава електрическа енергия на крайни битови
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско
напрежение, определени с Решение Ц – 19/01.07.2022г. на КЕВР, са при
измерване по две скали: дневна 0,10917 лв. без ДДС, нощна 0,02115 лв. без
ДДС;при измерване по една скала 0,10917 лв. без ДДС. Клиентите на „ЕВН
България Електроснабдяване“ EАД заплащат и цени за мрежови услуги, без
ДДС, както следва: 1./цени за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа – 0,02057 лв./kWh; 2./ цена за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителна мрежа на ниско напрежение – 0,07105 лв./kWh; 3./
цена за достъп до електроразпределителна мрежа за битови клиенти – 0,00598
лв./kWh. Следователно стойността на kWh електроенергия, която
потребителят трябва да заплати за дневна тарифа е 0,20677 лв. без ДДС, а за
нощна тарифа е 0,11875 лв. без ДДС.
За периода 09.11.2022г. – 08.12.2022г. са доставени 825 кВтч
електроенергия, от които 602 кВтч дневна и 223 кВтч нощна. Стойността на
дневната тарифа е 124,48 лв. без ДДС /602 * 0,20677 лв. без ДДС = 124,48 лв.
без ДДС/. Стойността на нощната тарифа е 26,48 лв. без ДДС /223 * 0,011875
лв. без ДДС = 26,48 лв. без ДДС/. Общо стойността на доставената
електроенергия е 150,96 лв. без ДДС или 181,15 лв. с ДДС.
За периода 09.12.2022г. – 08.01.2023г. са доставени 433 кВтч
електроенергия, от които 272 кВтч дневна и 161 кВтч нощна. Стойността на
дневната тарифа е 56,24 лв. без ДДС /272 * 0,20677 лв. без ДДС = 56,24 лв.
без ДДС/. Стойността на нощната тарифа е 19,12 лв. без ДДС /161 * 0,11875
лв. без ДДС = 19,12 лв. без ДДС/. Общо стойността на доставената
електроенергия е 75,36 лв. без ДДС или 90,43 лв. с ДДС.
За периода 09.01.2023г. – 08.02.2023г. са доставени 11 кВтч
електроенергия, от които 7 кВтч дневна и 4 кВтч нощна. Стойността на
дневната тарифа е 1,45 лв. без ДДС /7 * 0,20677 лв. без ДДС = 1,45 лв. без
ДДС/. Стойността на нощната тарифа е 0,48 лв. без ДДС /4 * 0,11875 лв. без
ДДС = 0,48 лв. без ДДС/. Общо стойността на доставената електроенергия е
1,93 лв. без ДДС или 2,32 лв. с ДДС.
За периода 09.01.2023г. – 08.02.2023г. са доставени 5 кВтч
електроенергия, от които 3 кВтч дневна и 2 кВтч нощна. Стойността на
дневната тарифа е 0,62 лв. без ДДС /3 * 0,20677 лв. без ДДС = 0,62 лв. без
ДДС/. Стойността на нощната тарифа е 0,24 лв. без ДДС /2 * 0,11875 лв. без
ДДС = 0,24 лв. без ДДС/. Общо стойността на доставената електроенергия е
0,86 лв. без ДДС или 1,03 лв. с ДДС.
Общо стойността на доставената електроенергия е 274,93 лв. с
ДДС /181,15 лв. + 90,43 лв. + 2,32 лв. + 1,03 лв. = 274,93 лв./.
Длъжникът не е изпълнил насрещните си задължения да заплати
нейната стойност.
Следователно искът за главница е частично основателен до размера на
9
274,93 лв., до който следва да се уважи, а за разликата над него до сумата от
316,07 лв. да се отхвърли.
Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия И. дължи
лихва за забава за периода от датата на падежа на всяка фактура, до датата на
образуване на настоящото производство.
Лихва за забавено плащане се претендира за периода от 05.01.2023г.
датата, на която И. е изпаднал в забава да заплати стойността на доставената
електроенергия за периода 09.11.2022г.-08.12.2022 г., до 15.06.2023 г.. Лихвата
за забава върху сумата 181,15 лв. за периода 05.01.2023г. – 15.06.2023г. е 9,31
лв. Лихвата за забава за периода 28.01.2023г. /датата, на която ответникът е
изпаднал в забава да заплати цената на електроенергията за периода
09.12.2022г. – 08.01.2023г./ до 15.06.2023г. върху сумата от 90,43 лв. е 3.99 лв.
Лихвата за забава за периода 28.02.2023г. /датата, на която ответникът е
изпаднал в забава да заплати цената на електроенергията за периода
09.01.2023г. – 08.02.2023г./ до 15.06.2023г. върху сумата от 2,32 лв. е 0.08 лв.
Лихвата за забава за периода 28.03.2023г. /датата, на която ответникът е
изпаднал в забава да заплати цената на електроенергията за периода
09.02.2023г. – 09.03.2023г./ до 15.06.2023г. върху сумата от 1,03 лв. е 0.03 лв.
Общо лихвата за забава за периода 05.03.2023г. – 15.06.2023г. върху сумата
274,93 лв. е 13,41 лв., изчислена по реда на чл. 161 ГПК от съда с помощта на
апис калкулатор. Следователно искът в тази част е частично основателен и
следва да се уважи до размера от 13,41 лв., а за разликата над него до
претендирания от 15,26 лв. следва да се отхвърли.
Не са ангажирани доказателства, че ответникът Б. З. И. е заплатил на
ищцовото дружество дължимите суми.
Върху сумата от 274,93 лв. представляваща стойността на доставената и
незаплатена електроенергия, се дължи законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. 2207/2023 г. на
РС Пазарджик-16.06.2023 г., до окончателното им плащане.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото
дружество се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът се произнася и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Искането за присъждане на разноски е заявено своевременно-с исковата
молба.
По гр. д. 4715/2023г. на РС Пазарджик ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 75 лв., за съдебно – икономическа експертиза в
размер на 300 лв., за съдебно – почеркова експертиза в размер на 300 лв. за
съдебно – техническа експертиза в размер на 300 лв. и за особен представител
в размер на 650 лв. или общо 1625 лв. На ищеца се дължат разноски за
държавна такса от 65,27 лв., 261,08 лв. за съдебно – икономическа експертиза,
261,08 лв. за съдебно – почеркова експертиза, 261,08 лв. за съдебно –
10
техническа експертиза и 562,30 лв. за особен представител или общо 1 345,54
лв.
По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което има
право на възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.
8 ГПК, определено от съда, в размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и че по него са проведени три съдебни заседания, намира, че на
ищеца следва да се присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100 лв.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от иска се дължат разноски за държавна такса в
размер на 21,76 лв.
Относно разноските за процесуално представителство, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер минималния размер от 50
лв., съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ за
юрисконсултско възнаграждение, или общо 71,76 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявеният иск от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37, против Б. З. И., ЕГН:
********** от ********* че Б. З. И., ЕГН: ********** дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, сумата 274,93 лв.
/двеста седемдесет и четири лева и 93 ст./ главница, представляваща
стойността на доставена електроенергия за периода 09.11.2022г. – 09.03.2023г.
за обект с ИТН: *****, находящ се в гр. *******, ведно със законна лихва от
16.06.2023г., до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в
размер на 13,41 лв. /тринадесет лева и 41 ст./ за периода 05.01.2023г. –
15.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1075/20.06.2023г. по ч. гр.дело № 2207/2023 г. по описа на РС-
Пазарджик, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 274,93 лв.
главница, до претендираната 316,07 лв., както и за разликата над 13,41 лв.
обезщетение за забавено плащане до претендираната от 15,26 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. З. И., ЕГН: ********** от гр.
******* да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“№ 37, разноски по ч. гр. д. 2207/2023 г. на Районен съд Пазарджик в
размер на общо 71,76 лв. /седемдесет и един лева и 76 ст/, от които 21,76 лв.
11
/двадесет и един лева и 76 ст./ държавна такса и 50,00 лв. /петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. З. И., ЕГН: ********** от
********* да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“№ 37, разноски по гр. д. 4715/2023 г. на Районен съд Пазарджик в
размер на общо 1 445,54 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и пет лева и 54
ст/, от които 65,27 лв. за държавна такса, 261,08 лв. за съдебно – икономическа
експертиза, 261,08 лв. за съдебно – почеркова експертиза, 261,08 лв. за
съдебно – техническа експертиза, 562,30 лв. за особен представител и 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12